начало

Васил Видински - Vassil Vidinsky

преподаване -- проекти -- публикации -- документация -- блог-

 

 

 

[преподаване]

 

 

2007 - 2008

година

 

Съвременна европейска философия

за студенти ІІІ курс, специалност "Европеистика", СУ "Св. Климент Охридски"

 

ІІ-ри семестър:  

Понеделник, 2-ри блок, 406 аудитория

13.00-15.00 часа

 

 

 

 

Имануел Кант

Отговор на въпроса “Що е Просвещение?”

в Берлински месечник, том ІІ (декември)

1784

превод Димитър Денков

 

 

- Превод на български; [pdf]

- Оригиналното издание;

- Съвременна транскрипция;

- Превод на английски;

 

 

І. Основни теми и проблеми

 

1. Какво е Просвещение? - "Просвещение е изходът на човека от неговото самопричинено непълнолетие" [Дискусия върху определението]

 

2. Защо има непълнолетие? - "Колко е удобно да си непълнолетен!"; "Щом имам книга, която има разсъдък вместо мен, духовен пастир, който има съвест вместо мен, лекар, който ми определя диета и пр., и пр., изобщо няма защо сам да се мъча" [Дискусия върху мързела и малодушието]

 

3. Каква е разликата между (А) естествената непълнолетност на индивида и (Б) естественото (неизбежно) просвещение на обществото? [Дискусия за разликата между индивидуално и обществено пълнолетие. Просвещението като проект]

 

4. Постепенно просвещение и свобода - "едно общество може да стигне до просвещение само постепенно" [Защо? Дискусия]

 

5. Частно използване на разума (граждански пост и служба, пасивност "по домашному") и публично използване на разума (учен, активност "от свое лице"); - "винаги и изцяло публично да използваш разума си" [Дискусия върху разликата между частно и публично]

 

6. Свободата е първична ценност и една епоха не може да постави следващата в подчинено положение [Дискусия върху човешката природа и напредъка. Свещените права на човечеството и проблемът за Историята.]

 

7. "Разсъждавайте колкото искате, но се подчинявайте!" [Дискусия]

 

 

 

ІІ. Контекст

 

А. Маймунът

Б. Писмо за Кемпеленовата машина за игра на шах и говорещата машина

В. Допълнение от Бистер: Дългът да се разкрие истината - полза за науката. [Дискусия върху ролята на науката и финалната фраза за мълчанието]

[Цялостна дискусия върху контекста]

 

 

----

 

 

 

ІІІ. Допълнителни проблеми и коментари

 

1. Просвещението е:

- разумно

- публично

- почива на свобода

- постепенно (постепенен процес)

- неизбежно

- постига се трудно

- обществен проект

 

2. Публично - частно

Обсъждане върху понятията. Защо се нарича частно (а не публично) това, което е служебно?

 

3. Отношение на противопоставяне между публичното и частното:

А. Духовно: (1) Разум пред обществото - (2) Дълг пред институцията

Б. Институционално: (1) Публично - (2) Частно

В. Етика: (1) Свобода - (2) Подчинение

Г. Политика: (1) Автономно - (2) Йерархично (деспотично)

[Дискусия върху гарантирането на (2) от (1)...]

 

 

+ Факултативно

"Разсъждавайте колкото искате, но се подчинявайте!" - юридическата страна на публичната и частната отговорност. Носи ли се вина при изпълнение на (морално осъдима) заповед?

 

-- Ричард ІІ (1386) - първи ограничителни закони за своеволия по време на война (защитени са жени и свещенници; наказва се подпалването на къщи и църкви);

-- Петер фон Хагенбах (1474) [Peter von Hagenbach] - първи "международен" съд (в името на Бога и Човека) срещу лице изпълнявало заповеди;

-- Нюрнбергски принципи (1950) - първа международна кодификация (вж. ІV принцип);

 

Допълнителна информация:

- The evolution of individual criminal responsibility under international law

- Superior orders and the International Criminal Court: Justice delivered or justice denied

 

 

 

 

 

Карл Маркс и Фридрих Енгелс

"І. Буржоа и пролетарии"

от Манифест на комунистическата партия

1848

превод Димитър Денков

 

 

- В оригинал (или тук)

- Превод на английски

 

Кант - в какви отношения са двете индивидуални роли - Статичност

Маркс - в какви отношения са двете обществени класи - Динамика

 

 

 

І. Основни теми и проблеми

 

1. "Историята на всяко досегашно общество е история на класови борби." - Как се появява историята като развитие?

 

 

----

 

 

2. Какво е класа (25-26, 28)? Опростяването на класовите противоположности - причини и следствия.

 

3. Каква е двойната функция на машините?

- революционизиране на промишленото производство (машините като оръдие на буржоазията, 27)

- работникът като придатък на машината (машинизирането на пролетариата, 35)

[Дискусия. Следствия от машинизирането]

 

4. Появата на световния пазар (27, 30) - едрата индустрия срещу националната почва. Разлики и прилики между "световния пазар" и съвременната "икономическа глобализация" - връща ли се глобалния изказ (дискурс); отивал ли си е?

 

5. Каква е функцията на идеологията и връзката й със законите, морала и религията (42)?

 

6. Причини за революцията. Историческият революционен процес - неизбежната необходимост на сблъсъка:

6.1. Пролетариат и революция. А. Класовата борба (25); Б. Временните победи (39); В. Революционната класа (40-41); Г. Гражданската война (43); Каква е предпоставката, причината и поводът за революция? Каква е ролята на пролетариата?

6.2. Буржоазия и революция. Ролята на буржоазията и неизбежната промяна [Дискусия върху ролята на буржоазията и историческия преход]. Революционизирането на производството и връзката с обществените отношения (29). Оръжията на буржоазията се насочват срещу нея (35, 44).

 

 

 

ІІ. Контекст

 

Ролята на икономиката за формирането на Европа

 

+ Факултативно

 

По "Световното време" на Фернан Бродел. Раждането на Европа и световния пазар.

 

900 - Северна Италия (търговия) и Нидерландия (индустрия) (87)

1200 - сухоземни пътища: Шампан (Франция) - среща между Севера и Юга (43, 87)

1300 - редовна морска връзка към Северно море: Генуа, Венеция (43, 88)

1350 - криза (70) в тренда

1356 - Ханзата (91-94)

1400 - Венеция (106); [апогей - 1460 (114)]

1600 - Северът започва да доминира. Краят на Венеция и началото на Амстердам (87)

1650 - криза (70) в тренда

1800 - Лондон

 

 

 

ІІІ. Допълнителни проблеми и коментари

 

- Какво удържа капиталистическото общество?

- На кого служат институциите?

- Какво е мястото на "развитието на технологията" и "стремежът към оцеляване" в неравенството?

- Разделението на труда днес? Замества ли се класовата борба с противопоставяне между Първия и Третия свят? [Дискусия върху алтерглобализма, данъка Тобин и проблематичността на отношението политика икономика]

 

 

----

 

 

 

 

Проблемът за практиката и изменението - "Тезиси за Фойербах" (§1, §8, §11) (произведението на немски и английски)

Проблемът за отчуждението от: а) продукта; б) труда; в) хората; г) човешката същност - "Икономическо-философски ръкописи от 1844 г." (произведението на немски и английски)

 

+ Факултативно

Триадата: Мисъл-Слово-Дело

Отношението между практика и отчуждение при Маркс.

[Дискусия върху двете основни теми при Маркс и възстановяването на връзките]

 

 

 

 

Зигмунд Фройд

Отвъд принципа на удоволствието

1920

превод Маргарита Дилова

- В превод на английски.

 

Метапсихология и ТДИ:

Топография - несъзнавано, предсъзнавано, съзнавано (първа топика); То, Аз, Свръхаз (втора топика)

Динамика - конфликтни психични сили

Икономия - регулация на душевните енергии чрез принципа на удоволствието

 

[Разликата между първа и втора топика. Обяснение на динамиката и икономията.]

[Обща дискусия върху структурата и частите на метапсихологията. Повече в "Откриване на несъзнаваното" на Еленбергер, 597]

 

 

І. Основни теми и проблеми

 

1. Икономически принцип - неудоволствието увеличава енергията, удоволствието я намалява (110). Срв. с Фехнер и двойката нестабилност-стабилност. Принципът на константността и минималната енергия.

-- Открива се обаче друг принцип - противоположни сили (сравнени са с принципа на реалността, 111 и с развитието, 112).

 

2. Повторението. Несъзнаваното изтласкано носи стремежа към повторение (120). Последователно разглеждане на:

- травматични неврози (114);

- играта на детето - от пасивна към активна роля (115-116);

- повтарящата се съдба (121-122).

 

3. Системата В-СЗ: съзнанието е специфична функция на системата СЗ, която ни дава възприятия (123).

- Сетивни органи (проби от външната среда, 126)

- Външен слой (съзнание, повърхност, 124-125) и мозъчната кора (защита, 126)

- Паметови следи (124)

Метафората за "живото мехурче" и защитата - "За живия организъм защитата от дразнителите е едва ли не по-важна задача от възприемането им" (126).

Има защита от външните сили (вън), но няма защита от самия себе си (вътре).

Отношението вътре-вън и проекцията (128). [Дискусия]

 

+ Факултативно

Психоаналитичната практика - разлики с практиката на хипнозата.

Отношението на психоаналитика и пациента: пациентът не вижда психоаналитика.

Терапията на разказаната история.

 

 

----

 

 

 

4. Консервативната природа на нагона: "Нагонът представлява вътрешно присъщ стремеж на живия организъм към възстановяване на някакво предишно състояние" (134). Развитието на зародиша - повторение на историческото развитие (филогенеза и онтогенеза). Регресивността на нагоните (135).

- "Целта на всеки живот е смъртта" - телеология (136)

- "Неживата материя се е появила по-рано от живота" - история (136)

- противопоставянето между две групи нагони (138)

 

5. Едно и две. Едноклетъчните - между смъртта и безсмъртието (Вайсман). Биологията не отрича нагоните към смъртта (145). Изначалният дуализъм - смъртта и живота (148). Анализ на размножаването (две) по отношение на нагона към смъртта (едно) - Платон и митът за андрогините (153).

[Дискусия и анализ върху обобщаващата белжка в края на VІ глава]

 

6. Заключение. Принципът на удоволствието - освобождаване, преодоляване на възбудата (157).

- "Принципът на удоволстието направо служи на нагоните на смъртта" (158)

 

 

 

ІІ. Контекст

 

Сравнителна контекстуална таблица

(прилики и разлики между Маркс и Фройд, по "Откриване на несъзнаваното", 290 стр)

 

Маркс

Фройд

Ниво

Икономическо

Психическо

Структура

Обществото е суперструктура върху субструктурата на класовите противоречия

Азът е суперструктура върху субструктурата на несъзнаваните конфликтни сили

Тема: Свобода

Илюзия за свобода. Свободата е ограничена от идеологията.

Илюзия за свобода. Свободата е ограничена от комплексите.

Тема: Отчуждение

Четири мотива за отчуждението (продукт; труд; хора; човешкото) като външен конфликт.

Отчуждението на невротика от себе си поради въртрешни конфликти.

 

Метод на описание

Диалектика...

Динамика...

Цел

Премахване на конфликтите.

Премахване на конфликтите.

Решение

Повишаване на съзнанието [Дискусия].

Повишаване на съзнанието [Дискусия].

 

 

+ Факултативно

Разликата между дуализъм (2) и монизъм (1).

Скициране на предимствата и недостатъците на двата подхода.

Мястото на Фройд.

 

 

 

ІІІ. Допълнителни проблеми и коментари

Позитивистичният Фройд: а) религията е опасна; б) метафизиката е излишна; в) материализъм [Дискусия върху правилността на тези характеристики].

Дуализмът: Ерос и Танатос - Post Coitum Omne Animal Triste Est

 

 

----

 

 

Макс Вебер

"2. Духът на капитализма" и "2. Аскетизъм и капиталистически дух"

от Протестантската етика и духът на капитализма

1905

превод Георги Кайтазов

 

- Книгата на английски.

- В оригинал.

 

 

І. Основни теми и проблеми

1. Духът и методът. Духът на капитализма (Вебер - изследване на духовното) и тялото на капитализма (Маркс - изследване на материалното). [Дискусия върху разликата в изследването при Вебер и Маркс. Разглеждане на заключителните думи на Вебер (266)]. Подтикът и стремежът към пари е исторически и културно аспецифичен, докато капиталистическият дух е исторически обусловен от нещо конкретно (56). Същата аспецифичност има и при: масовата военна продукция, огромните дворцови разходи, разделението на труда и прираста на населението, следователно духът на капитализма трябва да се търси другаде [Дискусия върху общата концепция на Вебер].

 

2. Време и Религия. Капитализмът, Бенджамин Франклин и "Времето е пари" (47-49). Религията и "пилеенето на време е първият и по същество най-тежък грях" (240); [Връзката между религия и капитализъм.] Модерността и рационализацията на времето.

 

3. Печалба и Религия.

- Смисълът на живота е печалбата. Но защо хората трябва да правят пари? (Религиозното) основание на Франклин: "Ако един човек и добър и жизнен в занятието си, то той трябва да бъде поставян над кралете" (52).

 

+ Факултативно

Последното е откъс от Библията, Книга Притчи Соломонови 22:29. Ето го в няколко класически превода:

- "Видял ли си човек пъргав в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред прости." (Православна, 1992)

- "Seest thou a man diligent in his businesse? hee shall stand before kings, he shall not stand before meane men" (King James Bible, 1611)

- "Do you see a man skilled in his work? He will stand before kings; He will not stand before obscure men." (New American Standard Bible, 1995)

- "Siehest du einen Mann endelich in seinem Geschäfte, der wird vor den Königen stehen und wird nicht vor den Unedlen stehen." (Luther, 1545)

- "Прозрителну человеку и острому в делех своих пред царьми подобает стояти, и не стояти пред мужми простыми" (Елизаветинское издание, 1900)

 

- Но не печалбата сама за себе си (56-57), а нейното инвестиране и оборот (66). Концепцията за професионалното задължение като етически дълг и връзката с религията (53).

 

4. Рационализъм и Работа. Рационализмът като предвидимост, методичност, рутина (74-76). В институционалната теория на Вебер (по-късните му трудове) това директно означава "изчислимост", именно затова дори бюрокрацията е рационална и систематично-методична. Сравни със системно-методичния характер на работата (244-245): при непрофесионалиста "липсва именно онзи системно-методически характер, какъвто изисква светският аскетизъм" (244). Бог изисква "рационален професионален труд" (244-245).

-- Допълнение: Авантюристичният капитализъм (евреите като обезправени капиталисти) е различен от рационалната организация на труда (протестантската етика) (248).

 

5. Професия и Аксетизъм. Няколко основни подтеми:

- Връзката между работата и аскетизма (241). Аскетизмът срещу непринуденото наслаждение от битието (249) и "желаещите удоволствия" (250). "Капиталистическо натрупване чрез принудително аскетично спестяване" и ролята на инвестиционния капитал (255).

- Богатият трябва винаги да работи (242). Богатството не снема труда.

- Професията е от Бог (242, 244-246) и това е религиозно задължение (243).

- Полезното в професията (245): А. нравственост; Б. обществена полза; В. доходност;

 

6. Религия и Собственост. Двете страни на отношението "религия-собственост" и отмирането на религията (срв. с Маркс: световния пазар спрямо традиционализма). Противоречието между религията (като аскетизъм, работливост и спестяване) и изчезването на чистата религия (Джон Уесли, John Wesley) (258-259). Властта на утилитарната материалност. [Дискусия и аналогията с Робинзон Крузо (259)]. "Пуританите са искали да бъдат професионалисти, а ние сме длъжни да бъдем такива" (264).

 

Обобщения:

-- Двете страни на протестантския етос (253-254): А. срещу насладата и Б. за стремежа към печалба. [Дискусия върху двете страни на този етос]

-- Материалистичното и духовното едностранчиво обяснение: "И двете са еднакво възможни, но ако имат претенциите да бъдат не подготвителна работа, а заключение на проучването, те ще служат еднакво недостатъчно на историческата истина" (266)

 

 

 

ІІ. Контекст

 

Материализмът на Маркс и критиките на Вебер. Вебер срещу наивния материализъм ("отражението" и "надстройката) и ролята на "икономическата селекция" (53-54, 73)

Връзката между аскетизма и капиталистическия дух е илюстрирана с много цитати от A Christian Directory, Or, A Body of Practical Divinity and Cases of Conscience (1673) на Richard Baxter (изданието от 1825, том І, том ІІ, том ІІІ, том ІV, том V е достъпно онлайн). Вебер се спира на случая около Book of Sports (249-250).

 

 

 

ІІІ. Допълнителни проблеми и коментари

 

- Кредит - credere - доверие, вяра.

- Индустрия - industria - старание, усърдие (72).

Високите надници като стимул срещу ниските надници като стимул [Дискусия].

Връзката между присвояване и религия (62,68)

 

 

+ Факултативно

Макс Вебер - "Обща икономическа история " (Wirtschaftsgeschichte, 1923). Налични са откъси от превод на английски (1927), както и съвсем схематичен конспект.

Основни теми и твърдения в "Обща икономическа история ":

- Институционална теория и религиозна организация: и двете са еднакво необходими за появата на капитализма (а не само протестантският дух).

- Машинизацията е резултат от институционалните фактори (предвидимост, масова продукция). Зелената революция (изчислимост) предхожда и определя индустриалната революция (машинизация).

- НЕ са водещи фактори: масовата военна продукция, огромните дворцови разходи, стремежът към печалба, разделението на труда, прираста на населението, ценовата революция от ХVІ век...

 

Финална систематизация от Randall Collins (Weber's Last Theory of Capitalism. A Systematization).

 

 

 

----

 

Лудвиг Витгенщайн

Логико-философски трактат

1921

превод Николай Милков [1988] или Евгени Латинов [2003]

 

 

- Има два основни превода на английски език: Ogden (1922) и този на Pears & McGuinness (1961).

- Немският оригинал е най-удобен за четене оттук.

- (Или можете едновременно да съпоставите двата превода с оригинала)

 

 

Седемте основни твърдения

(в превод на Николай Милков):

1. Светът е всичко, което е налице.

2. Това, което е налице - фактът, - е съществуването на състояния на нещата.

3. Логическият образ на фактите е мисълта.

4. Мисълта е смислената пропозиция.

5. Пропозицията е функция на истинността на елементарните пропозиции.

6. Общата форма на функцията на истинността е: [p, ξ, N(ξ)]. Това е общата форма на пропозицията.

7. За което не може да се говори, за него трябва да се мълчи.

 

(в превод на Евгени Латинов):

1. Светът е това, как стоят нещата.

2. Как стоят нещата, фактът, е съществуването на елементарни положения на нещата.

3. Логическият образ на фактите е мисълта.

4. Мисълта е смисленото изречение.

5. Изречението е истинностна функция от елементарни изречения.

6. Общата форма на истинностната функция е: [p, ξ, N(ξ)]. Това е общата форма на изречението.

7. За каквото не може да се говори, за това трябва да се мълчи.

 

Забележка: съпоставка на седемте основни твърдения на български (2 варианта), английски (2 варианта) и немски (оригинал) има тук.

 

 

 

І. Основни теми и проблеми

 

1. Факти и предмети. Разликата между предмет и факт (1.1). Разликата между твърдение и име (3.3). Какво е факт? (2; 2.01).

 

2. Общата структура: Свят -- Факти -- Образи -- Мисли -- Пропозиции.

Разгърната структура: Свят - (съвкупност от) Факти - (логически) Образи - Мисли - (елементарни) Пропозиции. [Анализ на структурата. Образът като основен свързващ компонент между света и пропозициите (3.)]

 

3. Смисъл и Анализ.

- Смисъл и субстанция - връзката с образа (2.0211);

- Смисъл и направление (3.144);

- Смисъл и логика (4.461-4.4611);

- Смисълът на света (6.41);

- Без смисъл са: логическите пропозиции (4.0312; 4.462; 6.1; 6.11), математически твърдения (6.2), самата образна форма; Безсмислени са: метафизика, етика, естетика (и границата като такава); Разликата между "без смисъл" (тавтология) и "безсмисленост" (неизразимо).

Допълнение: Възможен е пълен анализ на пропозициите (3.25) и той е само един-единствен. Има пълна еднозначност.

 

4. Логика и логическа форма.

Логическата форма прониква през света (фактите), мисълта (логическия образ) и пропозицията (2.2; 3; 2.12; 2.141). Логическата структура на образа е изоморфна на логическата структура на състоянието на нещата.

 

+ Факултативно

Каква е връзката между двузначната логика и пропозициите (вж. таблиците за истинност - 4.442; 5.101); Пример за свеждане на импликацията (Ако p, то q) до таблица за истинност: (ИИНИ), (p,q). Ето самата процедура:

- Импликацията е вярна (значи И) когато двойката p-q има следните стойности за p и q: И-И, Н-И, Н-Н; и невярна (значи Н) когато p-q имат следните стойности И-Н; Ако запишем резултатите от двойката p-q в някакъв избран последователен ред (ИИНИ) получаваме таблица за истинност. Ако спазваме същия ред при всяка логическа операция, то можем да сравняваме таблиците на логическите операции (вж. 5.101).

- Няма комплексни знаци (3.1432) нито логическите предмети (4.441);

 

5. Философия и наука. Естествените науки (4.11; 6.53) и Философията (4.003; 4.111) се различават по това, че ЕН са всички истинни изречения и Ф не принадлежи към ЕН. Изясняване на мястото на философията спрямо мястото на естествознанието. Философията е единствено дейност. (4.112)

 

6. Отвъд езика: мълчание и граница. Едно е да покажеш и да имаш показано (4.1212; 6.522), друго е да кажеш или да приемеш нещо казано (4.1212) [срв. с двойката описание-именуване (3.144)]. Безсмислието на Трактата и метафората за стълбата (6.54) - как се очертават границите на езика, без да може да излезем отвъд тях? Седмият афоризъм [Дискусия и заключение].

 

 

 

ІІ. Контекст

 

История на философията от гледна точка на Трактата.

Ролята на езика във философията през ХХ век.

 

 

 

ІІІ. Допълнителни проблеми и коментари

 

Смислени изказвания може да има само за случайните факти.

Отношение между смисъла на пропозиция и възможна ситуация (2.18; 2.202; 4.024).

 

+ Факултативно

 

Представените кратки откъси от Логико-философския трактат на Витгенщайн са само от първите две пълни нива на произведението (първото ниво: 1., 2., 3., ... 7.; и второто ниво: 1.1., 1.2., 4.3., 4.4., ...)

Забележка: При цитиране, моля, ползвайте преводите от самите книги, тъй като е възможно на тази страница да има правописни грешки. Оригиналът само на тези две нива, може да се види като картинка.

 

 

Преводът на Николай Милков:

 

Преводът на Евгени Латинов:

 

1. Светът е всичко, което е налице.

 

1.1. Светът е съвкупността от фактите, а не от нещата.

 

1.2. Светът се разпада на факти.

 

2. Това, което е налице - фактът, - е съществуването на състояния на нещата.

 

2.1. Ние си създаваме образи на фактите.

 

2.2. Общото между образа и изобразяваното е логическата форма на изобразяването.

 

3. Логическият образ на фактите е мисълта.

 

3.1. В пропозицията мисълта се изразява сетивно възприемаемо.

 

3.2. В пропозицията мисълта може да бъде изразена така, че на предметите на мисълта да отговарят елементите на пропозиционалните знаци.

 

3.3. Само пропозицията има смисъл; дадено име има значение само в контекста на пропозицията.

 

3.4. Пропозицията определя място в логическото пространство. Съществуването на това логическо място е гарантирано от самото съществуване на съставните й части, от съществуването на смислената пропозиция.

 

3.5. Приложеният, мисленият пропозиционален знак е мисълта.

 

4. Мисълта е смислената пропозиция.

 

4.1. Пропозицията представя съществуването и несъществуването на състоянията на нещата.

 

4.2. Смисълът на пропозицията е нейното съгласуване или несъгласуване с възможностите за съществуване или несъществуване на състоянията на нещата.

 

4.3. Възможностите за истинност на елементарните пропозиции означават възможностите за съществуване или несъществуване на състоянията на нещата.

 

4.4. Пропозицията е израз на съгласуването и несъгласуването на елементарните пропозиции с възможностите за истинност.

 

4.5. Сега изглежда, че е възможно да се даде най-общата пропозиционална форма: това ще рече да се даде описание на пропозициите на някакъв знаков език така, че всеки възможен смисъл да може да бъде изразен чрез символ, за който описанието е подходящо, и там, където описанието е подходящо, всеки символ да може да изрази смисъл - ако значенията на имената са избрани съответно.

Явно е, че при описанието на най-общата пропозиционална форма може да се опише само същественото за нея - иначе тя не би била най-обща.

Това, че има обща пропозиционална форма, се доказва от това, че няма пропозиция, чиято форма не би могла да се предвиди (т.е. конструира). Общата форма на пропозицията е: Нещата са така и така.

 

5. Пропозицията е функция на истинността на елементарните пропозиции.

(Елементарната пропозиция е функция на своята истинност.)

 

5.1. Функциите на истинността могат да се подреждат в редици.

Това е основата на теория на вероятностите.

 

5.2. Структурите на пропозициите се намират по между си във вътрешни отношения.

 

5.3. Всички пропозиции са резултати от операции с истинността на елементарните пропозиции.

Операцията с истинността е начинът, по който от елементарните пропозиции възникват функциите на истинността. Според същността на операцията с истинността от функциите на истинността възниква нова функция по същия начин, по който от елементарните пропозиции възниква тяхна функция на истинността. Всяка операция с истинността произвежда от функциите на истинността на елементарните пропозиции отново функция на истинността на елементарните пропозиции, т.е. пропозиция. Резултат от всяка операция с истинността на резултатите от операциите с истинността на на елементарните пропозиции е отново резултат от една операция с истинността на на елементарни пропозиции.

Всяка пропозиция е резултат от операциите с истинността на елементарните пропозиции.

 

5.4. Тук се вижда, че няма "логически предмети", "логически константи" в смисъла на Фреге и Ръсел.

 

5.5. Всяка функция на истинност е резултат от последователното приложение на операцията (-----И)(ξ,....) върху на елементарни пропозиции.

Тази операция отрича съвкупността на пропозициите в скобите вдясно и аз я наричам отрицание на тези пропозиции.

 

5.6. Границите на моя език означават границите на моя свят.

 

6. Общата форма на функцията на истинността е: [p, ξ, N(ξ)].

Това е общата форма на пропозицията.

 

6.1. Пропозициите на логиката са тавтологии.

 

6.2. Математиката е логически метод.

Математическите пропозиции са уравнения и следователно са псевдопропозиции.

 

6.3. Изследването на логиката означава изследване на всички закономерности. И извън логиката всичко е случайно.

 

6.4. Всички пропозиции са равноценни.

 

6.5. За един отговор, който не може да бъде изречен, не може да бъде изречен и въпросът.

Загадката не съществува.

Ако един въпрос изобщо може да бъде поставен, на него също така може да бъде отговорено.

 

7. За което не може да се говори, за него трябва да се мълчи.

1. Светът е това, как стоят нещата.

 

1.1. Светът е съвкупността на фактите, а не на нещата.

 

1.2. Светът се разлага на факти.

 

2. Как стоят нещата, фактът, е съществуването на елементарни положения на нещата.

 

= 2.1. Ние си създаваме образи на фактите.

 

2.2. Логическата форма на изобразяване е една и съща в образа и изобразеното.

 

= 3. Логическият образ на фактите е мисълта.

 

3.1. В изречението мисълта се изразява сетивно възприемаемо.

 

3.2. В изречението мисълта може да бъде изразена така, че на предметите на мисълта да отговарят елементи на знака на изречението.

 

3.3. Само изречението има смисъл; само в рамките на изречението едно име има значение.

 

3.4. Изречението определя едно място в логическото пространство. Съществуването на това логическо място е гарантирано само чрез съществуването на съставните части, чрез съществуването на смисленото изречение.

 

3.5. Употребеният, мисленият знак на изречението е мисълта.

 

4. Мисълта е смисленото изречение.

 

4.1. Изречението представя съществуването и несъществуването на елементарни положения на нещата.

 

4.2. Смисълът на изречението е неговото съгласуване и несъгласуване с възможностите за съществуване и несъществуване на елементарните положения на нещата.

 

4.3. Възможностите за истинност на елементарните изречения означават възможностите за съществуването или несъществуването на елементарните положения на нещата.

 

4.4. Изречението е изразът на съгласуване и несъгласуване с възможностите за истинност на елементарните изречения.

 

4.5. Сега изглежда, че е възможно да се даде най-общата форма на изречението: това ще рече да се даде едно описание на изреченията на някакъв език от знаци, така че всеки възможен смисъл да може да се изрази чрез символ, който отговаря на описанието, и всеки символ, който отговаря на описанието, да може да изрази един смисъл, ако значенията на имената са избрани съответно.

Явно е, че при описанието на най-общата форма на изречението може да се описва само същественото в нея - иначе тя не би била най-общата.

Това, че има една най-обща форма на изречението, се доказва чрез това, че не може да има изречение, чиято форма да не би могла да се предвиди (т.е. да се конструира). Общата форма на изречението е: нещата стоят така и така.

 

5. Изречението е истинностна функция от елементарни изречения.

(Елементарното изречение е истинностна функция на самото себе си.)

 

5.1. Истинностните функции могат да се подредят в редове.

Това е основата на учението за вероятността.

 

5.2. Структурите на изреченията се намират във вътрешни отношения по между си.

 

5.3. Всички изречения са резултати от истинностни операции с елементарните изречения.

Истинностната операция е начинът на възникване на истинностната функция от елементарните изречения. В съгласие със същността на истинностната операция както от елементарни изречения се получава тяхна истинностна функция, по същия начин от истинностни функции се получава една нова истинностна функция. Всяка истинностна операция прави от истинностни функции от елементарни изречения отново истинностна функция от елементарни изречения, изречение. Резултатът на всяка истинностна операция е резултатите от истинностни операции с елементарни изречения отново е релултат на една истинностна операция с елементарни изречения.

Всяко изречение е резултат на истинностна операция с елементарни изречения.

 

5.4. Тук се вижда, че "логически предмети", "логически константи" (в смисъла на Фреге и Ръсел) няма.

 

5.5. Всяка истинностна функция е резултат на сукцесивното прилагане на операцията (-----И)(ξ,....) върху на елементарни изречения.

Тази операция отрича всички изречения в десните скоби и аз я наричам отрицание на тези изречения.

 

= 5.6. Границите на моя език означават границите на моя свят.

 

6. Общата форма на истинностната функция е: [p, ξ, N(ξ)].

Това е общата форма на изречението.

 

6.1. Изреченията на логиката са тавтологии.

 

6.2. Математиката е един логически метод.

Изреченията на математиката са равенства, следователно привидни изречения.

 

6.3. Логическото изследване означава изследването на всяка закономерност. А извън логиката всичко е случайност.

 

6.4. Всички изречения имат еднаква ценност.

 

6.5. Към един отговор, който не може да бъде изказан, не може да бъде изказан и въпросът.

Загадката не съществува.

Ако един въпрос изобщо може да се постави, то на него може да се отговори.

 

 

7. За каквото не може да се говори, за това трябва да се мълчи.

 

----

 

 

Жан-Пол Сартр

Екзистенциализмът е хуманизъм

1946

превод Иван Колев

 

 

- В оригинал.

- В превод на английски.

- Тексуален и контекстуален коментар на английски език.

 

 

І. Основни теми и проблеми

 

1. Атаки към екзистенциализма

а) съзерцателност (квиетизъм на отчаянието, от лат. quies - покой);

б) акцентиране върху низостта (отблъскващото, съмнителното)

в) изчезва солидарността (субективност, картезианското "аз мисля")

г) своеволие (няма вечни ценности)

 

2. Съществуване и същност. При човека "съществуването предхожда същността". Какво означава, че трябва да се тръгне от субективноста? Предметите (съществуване) и техните понятия (същност) - и разликата с човешкото същество. При изработването на предметите имаме съобразяване с понятието и техниката на производство [Дискусия върху понятието производство].

-- Връзката "същност-съществуване" и Бог. "Божественото творение" - отношението воля-разум и предварителното знание - "Бог създава човека, следвайки определени техники и разбиране, както майсторът създава нож, следвайки определени дефиниции и техники".

 

3. Човекът. Човек първо се явява, после се определя. Той "ще бъде такъв, какъвто сам се направи". Упътване към бъдещето, проектира себе си, субективност - "Човекът е изначално проект, който се преживява субективно" и "е отговорен за това, което е". Изборът на човек е индивидуален, но е избор пред всички (такъв трябва да бъде човек); това е отговорност, която ангажира цялото човечество. "Избирайки себе си, аз избира[м] човека изобщо." [en me choisissant, je choisis l'homme].

3.1. Човекът е безпокойство. Дълбоката отговорност при избора/на законодателя. Прикриването на безпокойството и лъжата.

3.2. Човекът е изоставен. Не съществува Бог или интелигиблено небе, няма добро a priori: човек е изоставен. "Ние сме сами, без извинения", "Човекът е бъдещето на човека" - Понж ["L’homme est l’avenir de l’homme" - Ponge]. Никакъв предписан, общ морал не може да помогне за избора, нито да го оправдае. Няма знаци [Дискусия].

3.3. Човек е безнадежден. Няма нужда от надежда, за да се действа и "човек не е нищо друго освен съвкупността от своите действия". "Страхливецът сам се прави страхливец".

 

4. Субектът и субективността. Субективността и cogito ergo sum - "абсолютната истина на постигащото себе си съзнание". Това е теория, която придава на човек достойнство (а не го разглежда като обект). "постигаме себе си пред лицето на другия" [Дискусия върху "пред лицето на другия"]. Другият и интерсубективността.

-- [Дискусия върху понятийната разлика между "човек" и "субект"]

 

5. Избор и морал. Ние винаги избираме.

Моралът е като творческата ситуация: няма априорно творчество (никой не може да каже каква ще е живописта утре), няма априорен морал [Дискусия върху проблема за произвола и нечистата съвест]. Няма прогрес в избора.

-- Отношението между избора и смисъла: "Животът не притежава смисъл априори. Преди да сме живели, животът не е нищо..."

 

6. Свобода и съдене. Свободата е ценност. Нарушаването на тази свобода (човешкото) е нечистата съвест. Следователно може да "съдим"- нечистата съвест е лъжа [Дискусия: Каква е философската функция на съвестта].

 

 

 

ІІ. Контекст

 

- Втората световна война и участието на Франция.

- Проблемът за съвестта в исторически контекст.

("Екзистенциализмът е хуманизъм" е лекция на Сартр от 29 октомври 1945)

 

 

 

ІІІ. Допълнителни проблеми и коментари

 

- Отношението към Бог: "Човек трябва сам да намери себе си и да се убеди, че нищо не може да го спаси от него самия, дори едно достоверно доказателство за съществуването на Бога."

- "Всеобщност на условията на човешкото съществуване" - граници, обективно-субективни, всеобщи и преживени. Универсалността обаче постоянно бива конструирана и не е даденост - "Аз конструирам всеобщото като избирам себе си". Всъщност именно ние непрестанно създаваме абсолюта.

 

 

----

 

 

 

Макс Хоркхаймер, Теодор Адорно

Културната индустрия

от Диалектика на Просвещението. Философски фрагменти

1944 (1947)

превод Стилиян Йотов

- В оригинал.

- Откъс на английски (коментари: 1, 2).

- Други произведения на Адорно.

 

 

 

І. Основни теми и проблеми

 

§1 Едното също. Едното и същото: стандартизиране (153), цикличност, инвариантност, еднаквост, калкулиране и тяхното утвърждаване (157). Няма културен хаос, а има културно подобие (151): има серийно производство. [Дискусия върху серията и единството; едното и същото. Какво означава серия и какво е отношението й към уникалността на творбата? Как повторението променя нещата?]

Двете страни на културната индустрия и ролята на диалектичното:

- повторението;

- новото;

 

§2 Схематизъм и стил. Схематизмът на производството срещу/вместо тайния механизъм (схема) на душата в чистия разум (156) [Аналогия с Кант]. Лесното консумиране и връзката на културата с консумацията (159). Стилът като негативна истина - проблемът за застиналата форма (159). "Общото може да замества особеното и обратното" (162) [Сравни със "стила като устойчивост спрямо хаотичния израз на страданието, като негативна истина", "неистината на стила като такъв", 163]. Стилът и обществено зададените форми - резултат е единната култура.

 

§3 Свободата и катарзиса. Различието се присъединява и примирява - в такъв смисъл свободата съществува, но се овладява. Сравнение между пазарния механизъм и протекционизма в културата (166). Развлечението в крайна сметка е продължение на труда. Историята на развитието на анимационните филми (фантазията срещу рационализма) и днешната победа на технологичния разум над истината (172). Връзката на забавлението с катарзиса [Интерпретация върху дефиницията на Аристотел за катарзис]. "Културната индустрия разкрива истината както за стила, така и за катарзиса" (179).

 

§4 Човешкият род и липсата на съпротива. Наблюдава се последователна липса на съпротива, защото всъщност няма индивиди (180) [Дискусия върху липсата на съпротива]. "Съвършеното подобие е абсолютно различие" = подобието [между индивидите] и различието [между човешките елементи] = "Идентичността на рода забранява тази на отделните случаи"; проблемът за заменимостта на екземплярите и фундаменталната разлика между род индивид (181). [Дискусия върху случайността и планирането (182); връзката с рационалната организация (183)]. "Здраво е онова, което се повтаря - кръговратът в природата и индустрията" (185).

 

§5-6 Маргиналите и Индивидуацията. Бедният става подозрителен [В кои общества бедният е подозрителен? Обсъждане]. Ликвидирането на трагизма и отмяната на индивида (192). В крайна сметка индивидуацията се оказва невъзможна (193). Индивидът е само среща на тенденциите на всеобщото.

-- Усилието за уподобяване замества усилието за индивидуация (194). [Дискусия върху бъдещето на телевизията и домашните телевизори - спрямо 1940-те].

 

§7 Език и мимезис. Езикът се превръща в съобщаване (203) [Дискусия върху "медията е съобщението" и неочакваните последствия. Протезите - промените като резултат. Фигура и основа - двете страни на езика]. Употребата на думи, които не се разбират - превръщат се в запазени знаци (205).

-- Финалът: мимезисът на потребителите спрямо стоките на културата (207). Възвръщането на подражанието (мимезис).

 

 

ІІ. Контекст

 

Адорно и Хоркхаймер - краят на Втората световна война, САЩ.

Студентското движение в Германия (в края на 60-те) и "Диалектиката на Просвещението".

Масовата култура и капитализма (пазарните интереси): послушанието, пасивността (липса на съпротива) и забравата (автоматизмът на работата) са резултати от "културната индустрия".

 

 

 

ІІІ. Допълнителни проблеми и коментари

 

1. Тоталитарността на Просвещението (43). Дискусия върху двете страни: вяра и разум. Вярата поражда доверие и зависимост. Разумът - скептицизъм и независимост. Стремежът към независимост поражда обаче отчуждение от природата (26), систематизация, индустриализация и възвръща митологичното. [Дискусия върху верността на подобно тълкуване]. Отчуждението - имплозия на системата.

2. Илюзията на бъдещето. Някогашната целесъобразност без цел (Кант) днес е заменена от безцелието на целите (196).

 

 

 

+ Факултативно

Свещенността на hic et nunc (тук и сега) и науката с нейната универсална заменимост (27). Връзката на универсалната заменимост с еквивалентността и функцията (23-24, срв. с Лайбниц).

Човекът освен интелект (проект) е и човешко тяло (моментни сетива).

 

 

----

 

 

 

Мишел Фуко

"Предговор" и "Приложения: Моето тяло, този къс хартия, този огън"

от История на лудостта в класическата епоха

1961 (1972)

превод Антоанета Колева

 

 

- В оригинал (по-надолу на страницата). Дадено е второто издание, въпреки че е отбелязана 1961 година.

- Конспект на английски.

 

 

 

І. Основни теми и проблеми

 

1. Другият обрат. "Хората са така неизбежно луди, че в един друг обрат на лудостта би било лудост да не си луд" - Паскал, Мисли §414 [Les hommes sont si nécessairement fous, que ce serait être fou par un autre tour de folie, de n'être pas fou]. Другият обрат [un autre tour]: насочване към момента преди не-лудостта да бъде окончателно установена [Изборът на термина не-лудост (вместо понятието разум) не е случаен]. "Нулева степен на историята на лудостта" (7) - отказ от досегашното знание за лудостта [Дискусия; възможна ли е нулевата степен?].

-- Изследване на незначителното (12);

-- Книгата на Фуко е в основата на "другия обрат";

 

2. Езикът и Мълчанието. "Аз исках да изработя не история на този език [на разума], а по-скоро археология на това мълчание [на лудостта] " (9). Съществуващите рационализиращи понятия не трябва да изпълняват организираща роля в тази книга (7). Какво е изгубено в мълчанието:

а. образи, които не са поезия;

б. фантазми, които не са картини (13);

-- Обсъждане на границите (понятията), които не само отделят, но и определят (10).

-- Езикът на Фуко - език без опора (относителност и абсолютност) (16); "достатъчно неутрален език" (16-17), доближаващ се до примитивно-преплетените думи (17).

 

3. Историята и разделянето. Има два етапа. Първо е отделянето (срезът между разум и не-разум; разстоянието; празнотата), после е науката (като захват и власт на разума над лудостта) (7-8); т.е. първо е отдалечаването, после е овладяването. Трябва да се говори за първото, независимо от второто (вместо история - археология). Разделянето е диалогът на разрива и вплетеността [Дискусия върху ХVІІІ век] (8).

-- Първият етап (1657-1794) се характеризира с радикална промяна на езика (14). Книгата е изследване именно на тази промяна, с която започва отделянето на Разум и Лудост. Вторият етап е рационализирането на властта на разума над лудостта.

-- "Необходимостта на лудостта е свързана с възможността на историята" (13);

-- Фуко прави история не на психиатрията, а на самата жива лудост (13);

 

Методологически има две основни изследователски теми:

А. Институциите. "Структурално изследване на историческия ансамбъл - понятия, институции,..." (14);

Б. Обменът. Откриване на непреставащия обмен и общия корен (14);

 

4. Съвременността: Абстракцията и Границата. Няма (вече) общ език (има само опосредяване). Посредничеството е на абстракцията - тя е медията между Разум и Лудост: (р-л) през абстрактната всеобщност на болестта и (л-р) през абстрактния разум (8). Днес имаме една голяма, неподвижна структура; лишена от движение фигура - това е Границата (15) и Забравата;

-- "Монолог на разума върху лудостта [...] върху такова мълчание" (8-9). [Двете "върху" отразяват двата етапа]

-- В съвременността лудостта е душевно заболяване [Дискусия: разликата със Средновековието и Ренесанса (15)];

 

5. Лудостта. "... отсъствие на дело." (11) - бледи набраздявание в историята. Но отсъствието постоянства: по време на самата история, преди нея и след нея (12). Въпреки това и въпреки всички опити първичното й състояние никога не може да бъде възстановено само по себе си (14).

-- Грандиозното дело на историята е придружавано от едно отсъствие на дело (12). Разумът е придружаван от Лудост.

 

6. Авторът и книгата. Книгата като дело участва в неспирната игра на повторения и двойници - четенето, цитирането, коментирането, преиздаването - всичко това удвоява книгата (19)... Авторът се стреми да бъде закон и съдник на симулакрите, удвояванията (19-20). Монархията на автора под формата на предговор - позицията на Фуко и махането на първия предговор [Дискусия].

 

 

 

ІІ. Контекст

Типичните топологични граници (10):

- Запад и Изток

- Будност и Сън

- Въздържание и Желание

- Разум и Лудост

 

Какво е отношението модернизъм - постмодернизъм.

Компонентите на модернизма: [Рационализъм - Просвещение].

 

 

 

ІІІ. Допълнителни проблеми и коментари

1. "Историята е възможна единствено върху основата на едно отсъствие на история" (12)

2. Истината - цитатът от Рьоне Шар (17)

3. Противопоставяне на текст и дискурс във втория предговор (20).

 

 

 

 

 

 

 

www.vidinsky.com