[преподаване]

2007 - 2008

година

Съвременна европейска философия

за студенти ІІІ курс, специалност "Европеистика", СУ "Св. Климент Охридски"

ІІ-ри семестър:  

Понеделник, 2-ри блок, 406 аудитория

13.00-15.00 часа

Имануел Кант

Отговор на въпроса “Що е Просвещение?”

в Берлински месечник, том ІІ (декември)

1784

превод Димитър Денков

- Превод на български; [pdf]

- Оригиналното издание;

- Съвременна транскрипция;

- Превод на английски;

І. Основни теми и проблеми

1. Какво е Просвещение? - "Просвещение е изходът на човека от неговото самопричинено непълнолетие" [Дискусия върху определението]

2. Защо има непълнолетие? - "Колко е удобно да си непълнолетен!"; "Щом имам книга, която има разсъдък вместо мен, духовен пастир, който има съвест вместо мен, лекар, който ми определя диета и пр., и пр., изобщо няма защо сам да се мъча" [Дискусия върху мързела и малодушието]

3. Каква е разликата между (А) естествената непълнолетност на индивида и (Б) естественото (неизбежно) просвещение на обществото? [Дискусия за разликата между индивидуално и обществено пълнолетие. Просвещението като проект]

4. Постепенно просвещение и свобода - "едно общество може да стигне до просвещение само постепенно" [Защо? Дискусия]

5. Частно използване на разума (граждански пост и служба, пасивност "по домашному") и публично използване на разума (учен, активност "от свое лице"); - "винаги и изцяло публично да използваш разума си" [Дискусия върху разликата между частно и публично]

6. Свободата е първична ценност и една епоха не може да постави следващата в подчинено положение [Дискусия върху човешката природа и напредъка. Свещените права на човечеството и проблемът за Историята.]

7. "Разсъждавайте колкото искате, но се подчинявайте!" [Дискусия]

ІІ. Контекст

А. Маймунът

Б. Писмо за Кемпеленовата машина за игра на шах и говорещата машина

В. Допълнение от Бистер: Дългът да се разкрие истината - полза за науката. [Дискусия върху ролята на науката и финалната фраза за мълчанието]

[Цялостна дискусия върху контекста]

----

ІІІ. Допълнителни проблеми и коментари

1. Просвещението е:

- разумно

- публично

- почива на свобода

- постепенно (постепенен процес)

- неизбежно

- постига се трудно

- обществен проект

2. Публично - частно

Обсъждане върху понятията. Защо се нарича частно (а не публично) това, което е служебно?

3. Отношение на противопоставяне между публичното и частното:

А. Духовно: (1) Разум пред обществото - (2) Дълг пред институцията

Б. Институционално: (1) Публично - (2) Частно

В. Етика: (1) Свобода - (2) Подчинение

Г. Политика: (1) Автономно - (2) Йерархично (деспотично)

[Дискусия върху гарантирането на (2) от (1)...]

Карл Маркс и Фридрих Енгелс

"І. Буржоа и пролетарии"

от Манифест на комунистическата партия

1848

превод Димитър Денков

- В оригинал (или тук)

- Превод на английски

Кант - в какви отношения са двете индивидуални роли - Статичност

Маркс - в какви отношения са двете обществени класи - Динамика

І. Основни теми и проблеми

1. "Историята на всяко досегашно общество е история на класови борби." - Как се появява историята като развитие?

----

2. Какво е класа (25-26, 28)? Опростяването на класовите противоположности - причини и следствия.

3. Каква е двойната функция на машините?

- революционизиране на промишленото производство (машините като оръдие на буржоазията, 27)

- работникът като придатък на машината (машинизирането на пролетариата, 35)

[Дискусия. Следствия от машинизирането]

4. Появата на световния пазар (27, 30) - едрата индустрия срещу националната почва. Разлики и прилики между "световния пазар" и съвременната "икономическа глобализация" - връща ли се глобалния изказ (дискурс); отивал ли си е?

5. Каква е функцията на идеологията и връзката й със законите, морала и религията (42)?

6. Причини за революцията. Историческият революционен процес - неизбежната необходимост на сблъсъка:

6.1. Пролетариат и революция. А. Класовата борба (25); Б. Временните победи (39); В. Революционната класа (40-41); Г. Гражданската война (43); Каква е предпоставката, причината и поводът за революция? Каква е ролята на пролетариата?

6.2. Буржоазия и революция. Ролята на буржоазията и неизбежната промяна [Дискусия върху ролята на буржоазията и историческия преход]. Революционизирането на производството и връзката с обществените отношения (29). Оръжията на буржоазията се насочват срещу нея (35, 44).

ІІ. Контекст

Ролята на икономиката за формирането на Европа

ІІІ. Допълнителни проблеми и коментари

- Какво удържа капиталистическото общество?

- На кого служат институциите?

- Какво е мястото на "развитието на технологията" и "стремежът към оцеляване" в неравенството?

- Разделението на труда днес? Замества ли се класовата борба с противопоставяне между Първия и Третия свят? [Дискусия върху алтерглобализма, данъка Тобин и проблематичността на отношението политика икономика]

----

Проблемът за практиката и изменението - "Тезиси за Фойербах" (§1, §8, §11) (произведението на немски и английски)

Проблемът за отчуждението от: а) продукта; б) труда; в) хората; г) човешката същност - "Икономическо-философски ръкописи от 1844 г." (произведението на немски и английски)

Зигмунд Фройд

Отвъд принципа на удоволствието

1920

превод Маргарита Дилова

- В превод на английски.

Метапсихология и ТДИ:

Топография - несъзнавано, предсъзнавано, съзнавано (първа топика); То, Аз, Свръхаз (втора топика)

Динамика - конфликтни психични сили

Икономия - регулация на душевните енергии чрез принципа на удоволствието

[Разликата между първа и втора топика. Обяснение на динамиката и икономията.]

[Обща дискусия върху структурата и частите на метапсихологията. Повече в "Откриване на несъзнаваното" на Еленбергер, 597]

І. Основни теми и проблеми

1. Икономически принцип - неудоволствието увеличава енергията, удоволствието я намалява (110). Срв. с Фехнер и двойката нестабилност-стабилност. Принципът на константността и минималната енергия.

-- Открива се обаче друг принцип - противоположни сили (сравнени са с принципа на реалността, 111 и с развитието, 112).

2. Повторението. Несъзнаваното изтласкано носи стремежа към повторение (120). Последователно разглеждане на:

- травматични неврози (114);

- играта на детето - от пасивна към активна роля (115-116);

- повтарящата се съдба (121-122).

3. Системата В-СЗ: съзнанието е специфична функция на системата СЗ, която ни дава възприятия (123).

- Сетивни органи (проби от външната среда, 126)

- Външен слой (съзнание, повърхност, 124-125) и мозъчната кора (защита, 126)

- Паметови следи (124)

Метафората за "живото мехурче" и защитата - "За живия организъм защитата от дразнителите е едва ли не по-важна задача от възприемането им" (126).

Има защита от външните сили (вън), но няма защита от самия себе си (вътре).

Отношението вътре-вън и проекцията (128). [Дискусия]

----

4. Консервативната природа на нагона: "Нагонът представлява вътрешно присъщ стремеж на живия организъм към възстановяване на някакво предишно състояние" (134). Развитието на зародиша - повторение на историческото развитие (филогенеза и онтогенеза). Регресивността на нагоните (135).

- "Целта на всеки живот е смъртта" - телеология (136)

- "Неживата материя се е появила по-рано от живота" - история (136)

- противопоставянето между две групи нагони (138)

5. Едно и две. Едноклетъчните - между смъртта и безсмъртието (Вайсман). Биологията не отрича нагоните към смъртта (145). Изначалният дуализъм - смъртта и живота (148). Анализ на размножаването (две) по отношение на нагона към смъртта (едно) - Платон и митът за андрогините (153).

[Дискусия и анализ върху обобщаващата белжка в края на VІ глава]

6. Заключение. Принципът на удоволствието - освобождаване, преодоляване на възбудата (157).

- "Принципът на удоволстието направо служи на нагоните на смъртта" (158)

ІІ. Контекст

Сравнителна контекстуална таблица

(прилики и разлики между Маркс и Фройд, по "Откриване на несъзнаваното", 290 стр)

ІІІ. Допълнителни проблеми и коментари

Позитивистичният Фройд: а) религията е опасна; б) метафизиката е излишна; в) материализъм [Дискусия върху правилността на тези характеристики].

Дуализмът: Ерос и Танатос - Post Coitum Omne Animal Triste Est

----

Макс Вебер

"2. Духът на капитализма" и "2. Аскетизъм и капиталистически дух"

от Протестантската етика и духът на капитализма

1905

превод Георги Кайтазов

- Книгата на английски.

- В оригинал.

І. Основни теми и проблеми

1. Духът и методът. Духът на капитализма (Вебер - изследване на духовното) и тялото на капитализма (Маркс - изследване на материалното). [Дискусия върху разликата в изследването при Вебер и Маркс. Разглеждане на заключителните думи на Вебер (266)]. Подтикът и стремежът към пари е исторически и културно аспецифичен, докато капиталистическият дух е исторически обусловен от нещо конкретно (56). Същата аспецифичност има и при: масовата военна продукция, огромните дворцови разходи, разделението на труда и прираста на населението, следователно духът на капитализма трябва да се търси другаде [Дискусия върху общата концепция на Вебер].

2. Време и Религия. Капитализмът, Бенджамин Франклин и "Времето е пари" (47-49). Религията и "пилеенето на време е първият и по същество най-тежък грях" (240); [Връзката между религия и капитализъм.] Модерността и рационализацията на времето.

3. Печалба и Религия.

- Смисълът на живота е печалбата. Но защо хората трябва да правят пари? (Религиозното) основание на Франклин: "Ако един човек и добър и жизнен в занятието си, то той трябва да бъде поставян над кралете" (52).

- Но не печалбата сама за себе си (56-57), а нейното инвестиране и оборот (66). Концепцията за професионалното задължение като етически дълг и връзката с религията (53).

4. Рационализъм и Работа. Рационализмът като предвидимост, методичност, рутина (74-76). В институционалната теория на Вебер (по-късните му трудове) това директно означава "изчислимост", именно затова дори бюрокрацията е рационална и систематично-методична. Сравни със системно-методичния характер на работата (244-245): при непрофесионалиста "липсва именно онзи системно-методически характер, какъвто изисква светският аскетизъм" (244). Бог изисква "рационален професионален труд" (244-245).

-- Допълнение: Авантюристичният капитализъм (евреите като обезправени капиталисти) е различен от рационалната организация на труда (протестантската етика) (248).

5. Професия и Аксетизъм. Няколко основни подтеми:

- Връзката между работата и аскетизма (241). Аскетизмът срещу непринуденото наслаждение от битието (249) и "желаещите удоволствия" (250). "Капиталистическо натрупване чрез принудително аскетично спестяване" и ролята на инвестиционния капитал (255).

- Богатият трябва винаги да работи (242). Богатството не снема труда.

- Професията е от Бог (242, 244-246) и това е религиозно задължение (243).

- Полезното в професията (245): А. нравственост; Б. обществена полза; В. доходност;

6. Религия и Собственост. Двете страни на отношението "религия-собственост" и отмирането на религията (срв. с Маркс: световния пазар спрямо традиционализма). Противоречието между религията (като аскетизъм, работливост и спестяване) и изчезването на чистата религия (Джон Уесли, John Wesley) (258-259). Властта на утилитарната материалност. [Дискусия и аналогията с Робинзон Крузо (259)]. "Пуританите са искали да бъдат професионалисти, а ние сме длъжни да бъдем такива" (264).

Обобщения:

-- Двете страни на протестантския етос (253-254): А. срещу насладата и Б. за стремежа към печалба. [Дискусия върху двете страни на този етос]

-- Материалистичното и духовното едностранчиво обяснение: "И двете са еднакво възможни, но ако имат претенциите да бъдат не подготвителна работа, а заключение на проучването, те ще служат еднакво недостатъчно на историческата истина" (266)

ІІ. Контекст

Материализмът на Маркс и критиките на Вебер. Вебер срещу наивния материализъм ("отражението" и "надстройката) и ролята на "икономическата селекция" (53-54, 73)

Връзката между аскетизма и капиталистическия дух е илюстрирана с много цитати от A Christian Directory, Or, A Body of Practical Divinity and Cases of Conscience (1673) на Richard Baxter (изданието от 1825, том І, том ІІ, том ІІІ, том ІV, том V е достъпно онлайн). Вебер се спира на случая около Book of Sports (249-250).

ІІІ. Допълнителни проблеми и коментари

- Кредит - credere - доверие, вяра.

- Индустрия - industria - старание, усърдие (72).

Високите надници като стимул срещу ниските надници като стимул [Дискусия].

Връзката между присвояване и религия (62,68)

----

Лудвиг Витгенщайн

Логико-философски трактат

1921

превод Николай Милков [1988] или Евгени Латинов [2003]

- Има два основни превода на английски език: Ogden (1922) и този на Pears & McGuinness (1961).

- Немският оригинал е най-удобен за четене оттук.

- (Или можете едновременно да съпоставите двата превода с оригинала)

Седемте основни твърдения

(в превод на Николай Милков):

1. Светът е всичко, което е налице.

2. Това, което е налице - фактът, - е съществуването на състояния на нещата.

3. Логическият образ на фактите е мисълта.

4. Мисълта е смислената пропозиция.

5. Пропозицията е функция на истинността на елементарните пропозиции.

6. Общата форма на функцията на истинността е: [p, ξ, N(ξ)]. Това е общата форма на пропозицията.

7. За което не може да се говори, за него трябва да се мълчи.

(в превод на Евгени Латинов):

1. Светът е това, как стоят нещата.

2. Как стоят нещата, фактът, е съществуването на елементарни положения на нещата.

3. Логическият образ на фактите е мисълта.

4. Мисълта е смисленото изречение.

5. Изречението е истинностна функция от елементарни изречения.

6. Общата форма на истинностната функция е: [p, ξ, N(ξ)]. Това е общата форма на изречението.

7. За каквото не може да се говори, за това трябва да се мълчи.

Забележка: съпоставка на седемте основни твърдения на български (2 варианта), английски (2 варианта) и немски (оригинал) има тук.

І. Основни теми и проблеми

1. Факти и предмети. Разликата между предмет и факт (1.1). Разликата между твърдение и име (3.3). Какво е факт? (2; 2.01).

2. Общата структура: Свят -- Факти -- Образи -- Мисли -- Пропозиции.

Разгърната структура: Свят - (съвкупност от) Факти - (логически) Образи - Мисли - (елементарни) Пропозиции. [Анализ на структурата. Образът като основен свързващ компонент между света и пропозициите (3.)]

3. Смисъл и Анализ.

- Смисъл и субстанция - връзката с образа (2.0211);

- Смисъл и направление (3.144);

- Смисъл и логика (4.461-4.4611);

- Смисълът на света (6.41);

- Без смисъл са: логическите пропозиции (4.0312; 4.462; 6.1; 6.11), математически твърдения (6.2), самата образна форма; Безсмислени са: метафизика, етика, естетика (и границата като такава); Разликата между "без смисъл" (тавтология) и "безсмисленост" (неизразимо).

Допълнение: Възможен е пълен анализ на пропозициите (3.25) и той е само един-единствен. Има пълна еднозначност.

4. Логика и логическа форма.

Логическата форма прониква през света (фактите), мисълта (логическия образ) и пропозицията (2.2; 3; 2.12; 2.141). Логическата структура на образа е изоморфна на логическата структура на състоянието на нещата.

5. Философия и наука. Естествените науки (4.11; 6.53) и Философията (4.003; 4.111) се различават по това, че ЕН са всички истинни изречения и Ф не принадлежи към ЕН. Изясняване на мястото на философията спрямо мястото на естествознанието. Философията е единствено дейност. (4.112)

6. Отвъд езика: мълчание и граница. Едно е да покажеш и да имаш показано (4.1212; 6.522), друго е да кажеш или да приемеш нещо казано (4.1212) [срв. с двойката описание-именуване (3.144)]. Безсмислието на Трактата и метафората за стълбата (6.54) - как се очертават границите на езика, без да може да излезем отвъд тях? Седмият афоризъм [Дискусия и заключение].

ІІ. Контекст

История на философията от гледна точка на Трактата.

Ролята на езика във философията през ХХ век.

ІІІ. Допълнителни проблеми и коментари

Смислени изказвания може да има само за случайните факти.

Отношение между смисъла на пропозиция и възможна ситуация (2.18; 2.202; 4.024).

----

Жан-Пол Сартр

Екзистенциализмът е хуманизъм

1946

превод Иван Колев

- В оригинал.

- В превод на английски.

- Тексуален и контекстуален коментар на английски език.

І. Основни теми и проблеми

1. Атаки към екзистенциализма

а) съзерцателност (квиетизъм на отчаянието, от лат. quies - покой);

б) акцентиране върху низостта (отблъскващото, съмнителното)

в) изчезва солидарността (субективност, картезианското "аз мисля")

г) своеволие (няма вечни ценности)

2. Съществуване и същност. При човека "съществуването предхожда същността". Какво означава, че трябва да се тръгне от субективноста? Предметите (съществуване) и техните понятия (същност) - и разликата с човешкото същество. При изработването на предметите имаме съобразяване с понятието и техниката на производство [Дискусия върху понятието производство].

-- Връзката "същност-съществуване" и Бог. "Божественото творение" - отношението воля-разум и предварителното знание - "Бог създава човека, следвайки определени техники и разбиране, както майсторът създава нож, следвайки определени дефиниции и техники".

3. Човекът. Човек първо се явява, после се определя. Той "ще бъде такъв, какъвто сам се направи". Упътване към бъдещето, проектира себе си, субективност - "Човекът е изначално проект, който се преживява субективно" и "е отговорен за това, което е". Изборът на човек е индивидуален, но е избор пред всички (такъв трябва да бъде човек); това е отговорност, която ангажира цялото човечество. "Избирайки себе си, аз избира[м] човека изобщо." [en me choisissant, je choisis l'homme].

3.1. Човекът е безпокойство. Дълбоката отговорност при избора/на законодателя. Прикриването на безпокойството и лъжата.

3.2. Човекът е изоставен. Не съществува Бог или интелигиблено небе, няма добро a priori: човек е изоставен. "Ние сме сами, без извинения", "Човекът е бъдещето на човека" - Понж ["L’homme est l’avenir de l’homme" - Ponge]. Никакъв предписан, общ морал не може да помогне за избора, нито да го оправдае. Няма знаци [Дискусия].

3.3. Човек е безнадежден. Няма нужда от надежда, за да се действа и "човек не е нищо друго освен съвкупността от своите действия". "Страхливецът сам се прави страхливец".

4. Субектът и субективността. Субективността и cogito ergo sum - "абсолютната истина на постигащото себе си съзнание". Това е теория, която придава на човек достойнство (а не го разглежда като обект). "постигаме себе си пред лицето на другия" [Дискусия върху "пред лицето на другия"]. Другият и интерсубективността.

-- [Дискусия върху понятийната разлика между "човек" и "субект"]

5. Избор и морал. Ние винаги избираме.

Моралът е като творческата ситуация: няма априорно творчество (никой не може да каже каква ще е живописта утре), няма априорен морал [Дискусия върху проблема за произвола и нечистата съвест]. Няма прогрес в избора.

-- Отношението между избора и смисъла: "Животът не притежава смисъл априори. Преди да сме живели, животът не е нищо..."

6. Свобода и съдене. Свободата е ценност. Нарушаването на тази свобода (човешкото) е нечистата съвест. Следователно може да "съдим"- нечистата съвест е лъжа [Дискусия: Каква е философската функция на съвестта].

ІІ. Контекст

- Втората световна война и участието на Франция.

- Проблемът за съвестта в исторически контекст.

("Екзистенциализмът е хуманизъм" е лекция на Сартр от 29 октомври 1945)

ІІІ. Допълнителни проблеми и коментари

- Отношението към Бог: "Човек трябва сам да намери себе си и да се убеди, че нищо не може да го спаси от него самия, дори едно достоверно доказателство за съществуването на Бога."

- "Всеобщност на условията на човешкото съществуване" - граници, обективно-субективни, всеобщи и преживени. Универсалността обаче постоянно бива конструирана и не е даденост - "Аз конструирам всеобщото като избирам себе си". Всъщност именно ние непрестанно създаваме абсолюта.

----

Макс Хоркхаймер, Теодор Адорно

Културната индустрия

от Диалектика на Просвещението. Философски фрагменти

1944 (1947)

превод Стилиян Йотов

- В оригинал.

- Откъс на английски (коментари: 1, 2).

- Други произведения на Адорно.

І. Основни теми и проблеми

§1 Едното също. Едното и същото: стандартизиране (153), цикличност, инвариантност, еднаквост, калкулиране и тяхното утвърждаване (157). Няма културен хаос, а има културно подобие (151): има серийно производство. [Дискусия върху серията и единството; едното и същото. Какво означава серия и какво е отношението й към уникалността на творбата? Как повторението променя нещата?]

Двете страни на културната индустрия и ролята на диалектичното:

- повторението;

- новото;

§2 Схематизъм и стил. Схематизмът на производството срещу/вместо тайния механизъм (схема) на душата в чистия разум (156) [Аналогия с Кант]. Лесното консумиране и връзката на културата с консумацията (159). Стилът като негативна истина - проблемът за застиналата форма (159). "Общото може да замества особеното и обратното" (162) [Сравни със "стила като устойчивост спрямо хаотичния израз на страданието, като негативна истина", "неистината на стила като такъв", 163]. Стилът и обществено зададените форми - резултат е единната култура.

§3 Свободата и катарзиса. Различието се присъединява и примирява - в такъв смисъл свободата съществува, но се овладява. Сравнение между пазарния механизъм и протекционизма в културата (166). Развлечението в крайна сметка е продължение на труда. Историята на развитието на анимационните филми (фантазията срещу рационализма) и днешната победа на технологичния разум над истината (172). Връзката на забавлението с катарзиса [Интерпретация върху дефиницията на Аристотел за катарзис]. "Културната индустрия разкрива истината както за стила, така и за катарзиса" (179).

§4 Човешкият род и липсата на съпротива. Наблюдава се последователна липса на съпротива, защото всъщност няма индивиди (180) [Дискусия върху липсата на съпротива]. "Съвършеното подобие е абсолютно различие" = подобието [между индивидите] и различието [между човешките елементи] = "Идентичността на рода забранява тази на отделните случаи"; проблемът за заменимостта на екземплярите и фундаменталната разлика между род индивид (181). [Дискусия върху случайността и планирането (182); връзката с рационалната организация (183)]. "Здраво е онова, което се повтаря - кръговратът в природата и индустрията" (185).

§5-6 Маргиналите и Индивидуацията. Бедният става подозрителен [В кои общества бедният е подозрителен? Обсъждане]. Ликвидирането на трагизма и отмяната на индивида (192). В крайна сметка индивидуацията се оказва невъзможна (193). Индивидът е само среща на тенденциите на всеобщото.

-- Усилието за уподобяване замества усилието за индивидуация (194). [Дискусия върху бъдещето на телевизията и домашните телевизори - спрямо 1940-те].

§7 Език и мимезис. Езикът се превръща в съобщаване (203) [Дискусия върху "медията е съобщението" и неочакваните последствия. Протезите - промените като резултат. Фигура и основа - двете страни на езика]. Употребата на думи, които не се разбират - превръщат се в запазени знаци (205).

-- Финалът: мимезисът на потребителите спрямо стоките на културата (207). Възвръщането на подражанието (мимезис).

ІІ. Контекст

Адорно и Хоркхаймер - краят на Втората световна война, САЩ.

Студентското движение в Германия (в края на 60-те) и "Диалектиката на Просвещението".

Масовата култура и капитализма (пазарните интереси): послушанието, пасивността (липса на съпротива) и забравата (автоматизмът на работата) са резултати от "културната индустрия".

ІІІ. Допълнителни проблеми и коментари

1. Тоталитарността на Просвещението (43). Дискусия върху двете страни: вяра и разум. Вярата поражда доверие и зависимост. Разумът - скептицизъм и независимост. Стремежът към независимост поражда обаче отчуждение от природата (26), систематизация, индустриализация и възвръща митологичното. [Дискусия върху верността на подобно тълкуване]. Отчуждението - имплозия на системата.

2. Илюзията на бъдещето. Някогашната целесъобразност без цел (Кант) днес е заменена от безцелието на целите (196).

----

Мишел Фуко

"Предговор" и "Приложения: Моето тяло, този къс хартия, този огън"

от История на лудостта в класическата епоха

1961 (1972)

превод Антоанета Колева

- В оригинал (по-надолу на страницата). Дадено е второто издание, въпреки че е отбелязана 1961 година.

- Конспект на английски.

І. Основни теми и проблеми

1. Другият обрат. "Хората са така неизбежно луди, че в един друг обрат на лудостта би било лудост да не си луд" - Паскал, Мисли §414 [Les hommes sont si nécessairement fous, que ce serait être fou par un autre tour de folie, de n'être pas fou]. Другият обрат [un autre tour]: насочване към момента преди не-лудостта да бъде окончателно установена [Изборът на термина не-лудост (вместо понятието разум) не е случаен]. "Нулева степен на историята на лудостта" (7) - отказ от досегашното знание за лудостта [Дискусия; възможна ли е нулевата степен?].

-- Изследване на незначителното (12);

-- Книгата на Фуко е в основата на "другия обрат";

2. Езикът и Мълчанието. "Аз исках да изработя не история на този език [на разума], а по-скоро археология на това мълчание [на лудостта] " (9). Съществуващите рационализиращи понятия не трябва да изпълняват организираща роля в тази книга (7). Какво е изгубено в мълчанието:

а. образи, които не са поезия;

б. фантазми, които не са картини (13);

-- Обсъждане на границите (понятията), които не само отделят, но и определят (10).

-- Езикът на Фуко - език без опора (относителност и абсолютност) (16); "достатъчно неутрален език" (16-17), доближаващ се до примитивно-преплетените думи (17).

3. Историята и разделянето. Има два етапа. Първо е отделянето (срезът между разум и не-разум; разстоянието; празнотата), после е науката (като захват и власт на разума над лудостта) (7-8); т.е. първо е отдалечаването, после е овладяването. Трябва да се говори за първото, независимо от второто (вместо история - археология). Разделянето е диалогът на разрива и вплетеността [Дискусия върху ХVІІІ век] (8).

-- Първият етап (1657-1794) се характеризира с радикална промяна на езика (14). Книгата е изследване именно на тази промяна, с която започва отделянето на Разум и Лудост. Вторият етап е рационализирането на властта на разума над лудостта.

-- "Необходимостта на лудостта е свързана с възможността на историята" (13);

-- Фуко прави история не на психиатрията, а на самата жива лудост (13);

Методологически има две основни изследователски теми:

А. Институциите. "Структурално изследване на историческия ансамбъл - понятия, институции,..." (14);

Б. Обменът. Откриване на непреставащия обмен и общия корен (14);

4. Съвременността: Абстракцията и Границата. Няма (вече) общ език (има само опосредяване). Посредничеството е на абстракцията - тя е медията между Разум и Лудост: (р-л) през абстрактната всеобщност на болестта и (л-р) през абстрактния разум (8). Днес имаме една голяма, неподвижна структура; лишена от движение фигура - това е Границата (15) и Забравата;

-- "Монолог на разума върху лудостта [...] върху такова мълчание" (8-9). [Двете "върху" отразяват двата етапа]

-- В съвременността лудостта е душевно заболяване [Дискусия: разликата със Средновековието и Ренесанса (15)];

5. Лудостта. "... отсъствие на дело." (11) - бледи набраздявание в историята. Но отсъствието постоянства: по време на самата история, преди нея и след нея (12). Въпреки това и въпреки всички опити първичното й състояние никога не може да бъде възстановено само по себе си (14).

-- Грандиозното дело на историята е придружавано от едно отсъствие на дело (12). Разумът е придружаван от Лудост.

6. Авторът и книгата. Книгата като дело участва в неспирната игра на повторения и двойници - четенето, цитирането, коментирането, преиздаването - всичко това удвоява книгата (19)... Авторът се стреми да бъде закон и съдник на симулакрите, удвояванията (19-20). Монархията на автора под формата на предговор - позицията на Фуко и махането на първия предговор [Дискусия].

ІІ. Контекст

Типичните топологични граници (10):

- Запад и Изток

- Будност и Сън

- Въздържание и Желание

- Разум и Лудост

Какво е отношението модернизъм - постмодернизъм.

Компонентите на модернизма: [Рационализъм - Просвещение].

ІІІ. Допълнителни проблеми и коментари

1. "Историята е възможна единствено върху основата на едно отсъствие на история" (12)

2. Истината - цитатът от Рьоне Шар (17)

3. Противопоставяне на текст и дискурс във втория предговор (20).