[преподаване]

І. Правила за цитиране и библиография

Има различни начини за позоваване, когато сте използвали определен текст/изображение/разговор/запис. Ако не сте наясно, запознайте се с тази кратка статия. За по-подробно и аргументирано описание, вижте БДС. Тук представям само най-основните неща.

1. Общи правила

Основното положение е, че има разлика между библиография, т.е. списъкът с всички произведения, които сте използвали (намира се края на изложението) и цитиране, т.е. позоваванията в самия текст или в бележка под линия. И двата елемента са задължителни.

А. Библиографията (в края на текста) е пълно описание на всяка от книгите, статиите или други ресурси, които сте използвали.

- Задължителни елементи при библиографско описание на книга са: автор(и), заглавие, издателство, година, брой страници (посочва се общият брой страници, например: 256 с.);

- Задължителни елементи при библиографско описание на статия са: автор(и), заглавие, име на списанието, година, брой на списанието, страници (посочва се от коя до коя страница е конкретната статия, например: с. 47-59).

При библиографията трябва да бъдете максимално информативни, за да може читателят да се ориентира не само коя книга или статия сте използвали, но дори дали тя е качествена. Поради тази причина добрият стандарт изисква да се посочват: редактори, поредици, преводачи, общият брой томове, страници и т.н. Затова тук ключовата дума е описание на качество.

Б. Цитирането е съкратен запис - в бележка под линия или в рамките на изложението - на библиографското описание. В повечето случаи при цитиране е достатъчно да посочите само автор и година (или автор и заглавие) и, разбира се, винаги посочвате и конкретната страница, откъдето цитирате.

При цитирането трябва да бъдете максимално стегнати и ясни, не прекалявайте с повтарящата се информация и с еднотипните бележки под линия. Тук ключовата дума е разпознаваемост.

2. Оформление. Печатни материали.

Оформлението е допълнителен, но много съществен елемент. Най-важното при него е консистентността - трябва да имате едно и също оформление през цялото време. Стандартите за оформление са стотици, обикновено разминаващи се; а понякога има сложни казуси с описанието на някоя книга или статия и трябва да помислите самостоятелно. Ето няколко примера:

Библиографско описание на книга. Всеки от следните варианти е добър. На първо място е посочен вариантът APA, после е MLA (без отбелязани страници) и накрая един междинен стил:

• Koyré, A. (1957). From the Closed World to the Infinite Universe. Baltimore: The John Hopkins Press, 314 с.
• Koyré, Alexandre. From the Closed World to the Infinite Universe. Baltimore: The John Hopkins Press, 1957
• Koyré, Alexandre (1957) - From the Closed World to the Infinite Universe; Baltimore: The John Hopkins Press, 1957, xii-314 с.

Цитиране на книга. Отново първо е APA, после MLA и накрая междинен стил:

• (Koyré, 1957, с. 34)
• Koyré, From the Closed World to the Infinite Universe 34.
• Koyré, From the Closed World to the Infinite Universe, 34

3. Оформление. Интернет материали.

Библиографско описание. Важна разлика от печатните материали е, че тук добавят две неща: doi (или пък пълен интернет адрес) + дата на достъп. Повечето сериозни съвременни статии имат такъв идентификационен номер - doi (digital object identifier). Ако знаете номера, дори можете да откриете публикацията. Предлагам няколко статии, единствено последната използва doi:

• Adewole, A. I. A. (2001) - Newton on Absolute Space: A Commentary, URL = http://arxiv.org/pdf/physics/0110039v2.pdf, [достъп: 18 януари 2006]
• Arthur, Richard T. W. (под печат) - From Actuals To Fictions: Four Phases in Leibniz’s Early Thought On Infinitesimals, в Studia Leibnitiana, URL = http://www.humanities.mcmaster.ca/~rarthur/papers/Actuals.to%20fictions.SL.pdf, [достъп: март 2009]
• Huggett, Nick и Carl Hoefer (2006) - Absolute and Relational Theories of Space and Motion, в The Stanford Encyclopedia of Philosophy (Fall 2008 Edition), под редакцията на Edward N. Zalta, URL = http://plato.stanford.edu/archives/fall2008/entries/spacetime-theories, [последна промяна: 11 август 2006, достъп: 14 март 2009]
• Sharkey, Noel & Amanda Sharkey (2006) - Artificial intelligence and natural magic; в Artificial Intelligence Review, том 25, номер 1, с. 9-19, doi:10.1007/s10462-007-9048-z [достъп: 3 септември 2012]

Цитиране. Тъй като при цитиране на материали от интернет не винаги може да се посочи страница, тук това изискване отпада. Всеки от следните варианти е допустим:

• (Huggett и Hoefer, 2006)
• Huggett и Hoefer. "Absolute and Relational Theories of Space and Motion" [интернет]
• Huggett и Hoefer, "Absolute and Relational Theories of Space and Motion", интернет

4. Финални подсказки

Можете да използвате специализиран софтуер като Zotero, EndNote, Mendeley, Bibus, за да не губите време в техническа работа. Ако не искате да инсталирате, то можете да използвате ZoteroBib, което е с по-ограничени възможности. Със софтуера ще бъдете сигурни, че всичко е в един и същи стил. Нещо повече: програмите отличават първото от следващите цитирания; правят разлика между цитат под линия и цитат в текста; имат готови десетки стилове от известни научни списания, сред които можете да избирате, могат да организират всичките ви статии и книги (като библиотека), автоматично смъкват метаданните от файлове или интернет страници; т.е. всякакви важни и полезни неща.

Последно: библиографското описание и цитирането не са само формални изисквания, всъщност това е образователна и научна грамотност.

ІІ. Изисквания към бъдещите дипломанти (бакалавърска или магистърска степен)

Тъй като няма официално разписани изисквания около процеса по дипломиране при бакалаврите, то указанията по-надолу се отнасят единствено и само за студентите, на които ще бъда научен ръководител. Всичко, което следва (с изключение на институционалната процедура), не може по никакъв начин да се смята за всеобщо или формално установено правило.

Единствената обща препоръка към всички студенти е тази, че би било доста хитро ако се запознаят с книгата на Умберто Еко - "Как се пише дипломна работа" (начален откъс).

• Еко, Умберто (1999) - Как се пише дипломна работа, преводач Стефан Станчев, под редакцията на Ангел В. Ангелов; София: ИК “Александър Панов”, 1999, 256 с.

1. Мотивация и езици

Въпреки че дипломирането е стандартна процедура, а дипломната работа е просто документ, аз очаквам сериозна мотивация от страна на студента, тъй като единствено в този случай може да има смислен изследователски процес.

Задължително е владеенето поне на един западен език; желателно е владеенето на два чужди езика.

2. Срокове

Дипломантът трябва да започне работа минимум 7-8 месеца преди защитата. Това означава ноември месец за дипломиращите се през лятото и май месец за дипломиращите се през зимата. Добре е да се свържете с мен още преди това.

3. Обща насока - Тема - Заглавие

Още от самото начало трябва да е ясна общата насока (проблем, автор, въпрос...), в рамките на първия месец темата трябва да се конкретизира, за да може впоследствие да се избере и адекватно заглавие: тези три етапа са най-важната рамка.

Формулирането на тема е основно отговорност на дипломанта; но е по-ефективно изборът да е вследствие на:

- съвместна дискусия;

- обсъждане на трудностите около водещия проблем/автор/въпрос;

- проблематизиране на интересите и възможностите на дипломанта, както и на познанията и възможностите на научния ръководител;

- достъпната литература, езиковото ниво;

и т.н.

4. Рамката на работния процес

• Проект. В началото е добре да се представят 2-3 страници проект, върху който ще се проведе първото обсъждане.
• Библиография. Дипломантът трябва да издири и състави библиография, за което ще съдействам и аз.
• Писане. По време на самото писане, ще се обсъждат конкретни проблеми и въпроси, но работата на дипломанта е самостоятелна.
• Първа молба. След избора на заглавието, дипломантът трябва да подаде първоначална молба до Катедрата; в нея се посочва точната формулировка и научния ръководител, които трябва да бъдат одобрени. В края на процеса се подава втора молба, която е за конкретното допускане до самата защита и е знак за завършената работа.
• Предаване. Дипломната работа трябва да се предаде минимум 2 седмици преди защитата (тя е публична и се провежда обикновено в първия понеделник на месец юли).
• Втора молба. Това е по същество заявка за явяване на конкретна сесия за дипломиране, т.е. включване в протокола. Молбата се подава в отдел "Студенти"
• Защита. Ще съдействам при подготовката за самата защита, тъй като за нея има официални и ясни изисквания, които трябва да се знаят и спазват.

5. Обем

Очакваният обем на дипломната работа е около 50-60 страници. Естествено, обемът зависи изключително много от избора на тема, достъпната литература и от стила на изложение на дипломанта.

6. Библиография и оформление

Дипломантът трябва да е вече запознат с изискванията за цитиране, работата с първични и вторични текстове и оформянето на библиографията. Както и да може да ползва текстообработващи програми (например Word), но не просто като пишеща машина.

Оформление на самата дипломна работа:

• размер на страницата A4, портрет;
• стандартни бели полета
• шрифт Times New Roman (или аналогичен), размер 12;
• разредка между редовете 1,5;

7. Дипломанти (бакалавърски и магистърски изследвания)

• 2008-09 - Зорница Радева - Сетивност, езиковост и съмнение: употреби в контекста на Декартовата идея за механистична физика;
• 2009-10 - Нина Бахнева - Проблемът за времето при Имануел Кант. Предпоставки, формиране и развитие на възгледа за времето като условие на сетивността;
• 2010-11 - Красимира Криворова - Възможните светове в модалната философия на Лайбниц (проблемът за съвъзможността);
• 2011-12 - Николета Николова - Етическият антирационализъм на Дейвид Хюм;
• 2011-12 - Катерина Парзулова - Философия и наука: мисловни експерименти през XVII век;
• 2012-13 - Кристин Иванова - Понятието Бог при Хегел;
• 2012-13 - Лидия Кондова - Лайбниц и Кантовата критическа философия - съизмеримост и несъизмеримост на понятията за монада и ноумен;
• 2015-16 - Вяра Конакчиева - Символът и човекът във философията на Ернст Касирер;
• 2015-16 - Станимир Стоянов - Жил Дельоз и съвременното визуално изкуство от края на XX и началото на XXI век (проблемът за тялото в съвременното визуално изкуство);
• 2016-17 - Емануела Янева (магистърска теза в „Изкуства и съвременност (ХХ-ХХІ век)“) - Концепцията за „края на изкуството“: критически прочит;
• 2016-17 - Рая Раева - Отношението между изкуство и техника през понятието за постдигитално;
• 2016-17 - Савина Петкова - Филмите на Йоргос Лантимос и въпросът за мястото на индивида в йерархията на политическото според Джорджо Агамбен;
• 2016-17 - Валентин Спасов - Понятието „хибридност“ при Бруно Латур и визуалното изкуство от XX и XXI век;
• 2016-17 - Борис Николов (магистърска теза в „История на философията“) - Онтологическите теории за безкрайността: Гьодел, Дельоз и Бадиу;
• 2017-18 - Александрина Петрова - Трансформации на понятието за „Аз“ при Фридрих Ницше;
• 2017-18 - Меги Попова (магистърска теза в „История и съвременност на философията“) - Критическите подходи на Маркс, Хоркхаймер и Фуко към проблема за легитимацията на знанието;
• 2017-18 - Петър Евтимов (магистърска теза в „История и съвременност на философията“) - Епистемичната роля на категориите във философията на Имануел Кант;
• 2017-18 - Гаврил Деспотов - Изследване върху отношенията между хората и вещите в модерното общество през Хегеловата диалектика;
• 2018-19 - Валентин Спасов (магистърска теза в „Изкуства и съвременност (ХХ-ХХІ век)“) - Хибридната сфера на визуалните изкуства в България в периода 2010–2018 г.;
• 2018-19 - Владимир Пачеманов - Разбирането за принципа на достатъчното основание в съвременната философия;
• 2019-20 - Таня Орбова (магистърска теза в „История и съвременност на философията“) - Проблемът за времето при Маркс. Съвременни интерпретации
• 2019-20 - Владимир Пачеманов (магистърска теза в „История и съвременност на философията“) - Граници на основаването. Принципът на достатъчното основание в исторически и системен контекст
• 2020-21 - Валентин Славов (магистърска теза в „История и съвременност на философията“) - Извеждането на категориите при Чарлс Пърс и тяхната евристична роля
• 2021-22 - Борис Чупетловски (магистърска теза в „История и съвременност на философията“) - Философски аспекти на самоубийството във Великобритания през ХVII и ХVIII век

ІІІ. Защитили докторанти

• 2019-23 - Меги Попова - Контекст и нормативност в критическата теория на Макс Хоркхаймер и Теодор В. Адорно. Направление 2.3. Философия (История на философията. Съвременна философия). Автореферат, рецензии и становища.

ІV. Начин за връзка и приемно време

Ако имате въпроси във връзка с учебния процес, или във връзка с лекциите/семинарите, или върху някакъв научноизследователски проблем, то можете да използвате следните варианти:

• Пишете ми на университетския имейл или пък на vidinsky@gmail.com. Моля, направете го грамотно и на кирилица.
• Понякога мога да бъда открит на служебния телефон: 02/9308-344.
• Разбира се, винаги можете да изпратите писмо до пощенския адрес на Софийския университет:
  София-1504, бул. "Цар Освободител" 15, Философски факултет, катедра "История на философията" (за Васил Видински).
• Приемното ми време е всяка сряда, от 17:00 до 19:00 часа, 52 кабинет (СУ, Ректорат, южно крило, 3 етаж). Срещите се провеждат единствено след предварителна уговорка по имейл.