[преподаване]

І. Правила за цитиране и библиография

Има различни начини за позоваване, когато сте използвали определен текст/изображение/разговор/запис. Ако не сте наясно, запознайте се с тази кратка статия. За по-подробно и аргументирано описание, вижте БДС. Тук представям само най-основните неща.

1. Общи правила

Основното положение е, че има разлика между библиография, т.е. списъкът с всички произведения, които сте използвали (намира се края на изложението) и цитиране, т.е. позоваванията в самия текст или в бележка под линия. И двата елемента са задължителни.


А. Библиографията (в края на текста) е пълно описание на всяка от книгите, статиите или други ресурси, които сте използвали.

- Задължителни елементи при библиографско описание на книга са: автор(и), заглавие, издателство, година, брой страници (посочва се общият брой страници, например: 256 с.);

- Задължителни елементи при библиографско описание на статия са: автор(и), заглавие, име на списанието, година, брой на списанието, страници (посочва се от коя до коя страница е конкретната статия, например: с. 47-59).

При библиографията трябва да бъдете максимално информативни, за да може читателят да се ориентира не само коя книга или статия сте използвали, но дори дали тя е качествена. Поради тази причина добрият стандарт изисква да се посочват: редактори, поредици, преводачи, общият брой томове, страници и т.н. Затова тук ключовата дума е описание на качество.


Б. Цитирането е съкратен запис - в бележка под линия или в рамките на изложението - на библиографското описание. В повечето случаи при цитиране е достатъчно да посочите само автор и година (или автор и заглавие) и, разбира се, винаги посочвате и конкретната страница, откъдето цитирате.

При цитирането трябва да бъдете максимално стегнати и ясни, не прекалявайте с повтарящата се информация и с еднотипните бележки под линия. Тук ключовата дума е разпознаваемост.

2. Оформление. Печатни материали.

Оформлението е допълнителен, но много съществен елемент. Най-важното при него е консистентността - трябва да имате едно и също оформление през цялото време. Стандартите за оформление са стотици, обикновено разминаващи се; а понякога има сложни казуси с описанието на някоя книга или статия и трябва да помислите самостоятелно. Ето няколко примера:

Библиографско описание на книга. Всеки от следните варианти е добър. На първо място е посочен вариантът APA, после е MLA (без отбелязани страници) и накрая един междинен стил:

Цитиране на книга. Отново първо е APA, после MLA и накрая междинен стил:

3. Оформление. Интернет материали.

Библиографско описание. Важна разлика от печатните материали е, че тук добавят две неща: doi (или пък пълен интернет адрес) + дата на достъп. Повечето сериозни съвременни статии имат такъв идентификационен номер - doi (digital object identifier). Ако знаете номера, дори можете да откриете публикацията. Предлагам няколко статии, единствено последната използва doi:

Цитиране. Тъй като при цитиране на материали от интернет не винаги може да се посочи страница, тук това изискване отпада. Всеки от следните варианти е допустим:

4. Финални подсказки

Можете да използвате специализиран софтуер като Zotero, EndNote, Mendeley, Bibus, за да не губите време в техническа работа. Ако не искате да инсталирате, то можете да използвате ZoteroBib, което е с по-ограничени възможности. Със софтуера ще бъдете сигурни, че всичко е в един и същи стил. Нещо повече: програмите отличават първото от следващите цитирания; правят разлика между цитат под линия и цитат в текста; имат готови десетки стилове от известни научни списания, сред които можете да избирате, могат да организират всичките ви статии и книги (като библиотека), автоматично смъкват метаданните от файлове или интернет страници; т.е. всякакви важни и полезни неща.

Последно: библиографското описание и цитирането не са само формални изисквания, всъщност това е образователна и научна грамотност.

ІІ. Изисквания към бъдещите дипломанти (бакалавърска степен)

Тъй като няма официално разписани изисквания около процеса по дипломиране при бакалаврите, то указанията по-надолу се отнасят единствено и само за студентите, на които ще бъда научен ръководител. Всичко, което следва (с изключение на институционалната процедура), не може по никакъв начин да се смята за всеобщо или формално установено правило.

Единствената обща препоръка към всички студенти е тази, че би било доста хитро ако се запознаят с книгата на Умберто Еко - "Как се пише дипломна работа" (начален откъс).

1. Мотивация и езици

Въпреки че дипломирането е стандартна процедура, а дипломната работа е просто документ, аз очаквам сериозна мотивация от страна на студента, тъй като единствено в този случай може да има смислен изследователски процес.

Задължително е владеенето поне на един западен език; желателно е владеенето на два чужди езика.

2. Срокове

Дипломантът трябва да започне работа минимум 7-8 месеца преди защитата. Това означава ноември месец за дипломиращите се през лятото и май месец за дипломиращите се през зимата. Добре е да се свържете с мен още преди това.

3. Обща насока - Тема - Заглавие

Още от самото начало трябва да е ясна общата насока (проблем, автор, въпрос...), в рамките на първия месец темата трябва да се конкретизира, за да може впоследствие да се избере и адекватно заглавие: тези три етапа са най-важната рамка.

Формулирането на тема е основно отговорност на дипломанта; но е по-ефективно изборът да е вследствие на:

- съвместна дискусия;

- обсъждане на трудностите около водещия проблем/автор/въпрос;

- проблематизиране на интересите и възможностите на дипломанта, както и на познанията и възможностите на научния ръководител;

- достъпната литература, езиковото ниво;

и т.н.

4. Рамката на работния процес

5. Обем

Очакваният обем на дипломната работа е около 50-60 страници (типична страница съдържа около 1800 знака). Естествено, обемът зависи изключително много от избора на тема, достъпната литература и от стила на изложение на дипломанта.

6. Библиография и оформление

Дипломантът трябва да е вече запознат с изискванията за цитиране, работата с първични и вторични текстове и оформянето на библиографията. Както и да може да ползва текстообработващи програми (например Word), но не просто като пишеща машина.

Оформление на самата дипломна работа:

7. Дипломанти (бакалавърски и магистърски изследвания)

ІІІ. Начин за връзка и приемно време

Ако имате въпроси във връзка с учебния процес, или във връзка с лекциите/семинарите, или върху някакъв научноизследователски проблем, то можете да използвате следните варианти:

карта за кабинет 52 в СУ