начало

Васил Видински - Vassil Vidinsky

преподаване -- проекти -- публикации -- документация -- блог-

 

 

 

[преподаване]

 

 

2010 - 2011

година

 

Философия на Новото време – І част

за студенти ІІІ курс, специалност "Философия", СУ "Св. Климент Охридски"

 

І-ви семестър:  

Понеделник, 4-ти блок, 333 аудитория

І група - 13.00-15.00 часа

ІІ група - 15.00-17.00 часа

ІІІ група - 17.00-19.00 часа

 

ІІ-ри семестър:  

Понеделник, 4-ти блок, 333 аудитория

І група - 15.00-17.00 часа

ІІ група - 17.00-19.00 часа

ІІІ група - 19.00-21.00 часа

-------------- Семинар І:

0. Общо въведение в семинарните занятия

1. Изисквания за присъствие;
2. Изисквания за представянията по време на упражненията;
3. Изисквания за курсовите работи;

1. Увод към Новото време

1. Промяна в географията и културата - смъртта на Средиземно море и раждането на Атлантическия океан;

2. Промяна в икономиката - поредицата от кризи и тяхната свързаност; раждането на общата икономика (Европа);

3. Промяна в институциите на знанието:
- появата на академиите (разделението и противопоставянето между университети и академии); т.е. Научни институции;
- публичната кореспонденция; т.е. Научни мрежи;
- научната периодика; т.е. Научен ритъм;

Допълнителна информация за географско-икономическото преместване на центъра на континента по оста Генуа-Антверпен-Амстердам, вж. в Бродел 2005, 156-157. Обща информация върху посочените проблеми има и в книгите: Юшкевич 1975, 7-25; Кун 1996, 137-143; Поликаров 1996, 152-155; Бродел 1998; Бродел 2000; Корет и Шьондорф 2001, 18-20; Петков 2001.

2. Начална библиография върху науката и обществото през Новото време

Бродел, Фернан (1998) - Средиземно море и средиземноморският свят по времето на Филип ІІ, в 2 тома, том І, преводач Веселина Илиева; София: Абагар, 1998, 632 с.
——— (2000) - Средиземно море и средиземноморският свят по времето на Филип ІІ, в 2 тома, том ІІ, преводач Веселина Илиева; София: Абагар, 2000, 630 с.
——— (2005) - Световното време, преводач Мария Георгиева, поредица Хроника; София: Прозорец, 2005, 700 с.
Корет и Шьондорф (2001) - Философия на ХVII и ХVIII век (Основен курс по философия), том 3, преводач Жана Ценова; София: ЛИК, 2001
Кун, Томас (1996) - Структурата на научните революции, преводач Иванка Томова; София: Петър Берон, 1996, 224 с.
Петков, Петко (2001) - Поглед към Новото време (Европа пред ХVI-ХVIII век), II прераб. и доп. изд.; София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2001, 208 с.
Поликаров, Азаря (1996) - Революции във физиката. От Галилей до наше време; София: Академично издателство "Проф. Марин Дринов", 1996, 182 с.
Юшкевич, А., ред. (1975) - История на математиката. От най-древни времена до началото на ХІХ век, преводач Владимир Сотиров, 3 тома, том ІІ том - Математиката на ХVІІ век; София: Наука и изкуство, 1975, 349 с.

-------------- Семинар ІІ:

Франсис Бейкън

(1561 - 1626)

Основни произведения, библиография и връзки

Контекстът през 1600 година и началото на обновяването

Кратък географски контекст (основни политически сили - карта на Европа);
Кратък биографичен контекст (Франсис Бейкън);

Великото обновяване

Част ІІ

Нов органон или указания за тълкуване на природата

Instauratio Magna. Pars secunda operis, quae dicitur Novum Organum sive Indicia Vera de Interpretatione Naturae

1620

Заглавието

Основният (недовършен) труд на Бейкън е Instauratio Magna („Великото възстановяване” или „Великото обновяване”). Втората част се нарича „Нов Органон”.

1. Как може да се интерпретира Instauratio?
1.1. Възстановяване на човешката власт над Природата [сравни с библейския мотив: при Падението човек губи не само своята невинност, но и господството си над Природата, вж. Bacon 1857-1874, 52]
1.2. Възстановяване на научната цел: истината.
1.3. Патос към новото (с цел политически и епистемологични цели) и обновяване на всички науки (едновременно);
2. Какво означава Instauratio според Бейкън?
[Ум - Неща]: "...ако може да се възстанови по някакъв начин напълно или поне да се доведе до по-добро състояние това общение между ума и нещата..." (Бейкън 1968, 7) [Кога умът и нещата престават да общуват? Защо е нарушена тази връзка?]
3. Каква е връзката и противопоставянето на "Нов Органон" на Бейкън с "Органон" на Аристотел?

Афоризъм 1: Границите на човека

АФ1: Човек "не знае и не може да постигне повече" (Панова и др. 1985, 33) [Проблеми за границата на епистемологичното поле]
1. Възможно ли е "Великото обновяване (възстановяване)" да започва с ограничение? [Причини. Функция]
2. Каква е философската функция на това ограничаване?

Афоризъм 2: Инструментите и помощните средства

АФ2: "резултати се постигат чрез инструменти и помощни средства" (Панова и др. 1985, 33) [Проблемът за границата (аф. 1) и нейното преодоляване (аф. 2). Каква е ролята на машината?];
1. Помощните средства - за ума и за ръката;
2. Изкуствеността на човека и неговата природа; Когнитивната интерпретация за „киборгите” или за общото отношение между разума и предметите в еволюцията на човека;
3. Казусът "умножаване на инструментите" и визионерството на Бейкън - multiplicationem instrumentorum (ІІ, аф. 44) (Бейкън 1968, 272);
4. Помощно средство на ума ще бъде метода (понятизиране, алгоритъм…);

Афоризъм 3: Знанието е сила

АФ3: "Човешкото знание и сила съвпадат" (Панова и др. 1985, 33) От слуга, човек може да стане владетел на Природата.
1. Идеята за власт и победа над природата (чрез подчинението си на нея).
2. Съотнасянето между теоретическото (съзерцание, причина) и практическото (действие, правило) – това е изключително важно за разбирането на светогледа при Бейкън.
3. Знанието като проект и система.
-- Lacunae: Бейкън не се занимава с каталогизация на съществуващото знание, а напротив - посочва липсите. Това е енциклопедия на пукнатините на нашето знание, които трябва да бъдат запълнени. В De Augmentis Scientiarum - [De Dignitate & Augmentis Scientiarum Libri IX], (1623), Бейкън завършва книгата със списък на всички области където той е забелязал пропуски и недостатъци, добавяйки свои предложения за нови научни области: Novus Orbis Scientiarum sive Desiderata (Bacon 1857-1874). Същото е и в Preparative towards a Natural and Experimental History (ІІІ част от Нов Органон (1620), в оригинал: Parasceve ad Historiam Naturalem et Experimentalem), където накрая има списък с видове "частни природни Истории" (Bacon 1857-1874, ІV,265-271).
4. Знанието като кумулативно натрупване. Това означава, че то е едновремнно обществено, институционално и футурологично.
5. Цялостност и системност на знанието.

Първоначални заключения

А. Противоположностите:

- Слуга и тълкувател;
- Наблюдение и разсъждение;
- Дедукция и индукция;
Взаимодействие между противоположностите при Бейкън - прото-диалектическата основа на неговата система.

Б. Науката:

- ...като система;
- ...като развитие;
- ...като общество;

В. Ключови понятия от новата наука:

- Метод;
- Обществено явление;
- Работа с бъдещето;

Г. Ключови твърдения, метафори и проблеми на Новото време като цяло:

- Знанието е сила;
- Механиката (часовници, машини, помощни средства, инструменти);
- Отношението човек - природа;

[Упражнението е проведено върху афоризми от 1 до 40 - Панова и др. 1985, 33-43]
-------------- Семинар ІІІ:

Идолите

А. Идол на рода [Idola Tribus] (видова отлика) - вроден
Б. Идол на пещерата [Idola Specus] (индивидуална отлика) - вроден (но + навици и условия!)
В. Идол на пазара [Idola Fori] (обществена, езикова отлика) - придобит
Г. Идол на театъра [Idola Theatri] (традиционна, авторитетна отлика) – придобит

- Идолите като предразсъдъци, ограничения и идолопоклонничество (съчетание от вяра + незнание).
- Системата на идолите е предшественик на класификацията на идеологиите.
- Срв. с твърдението, че човек "трябва да смята подозрително всичко онова, което най-много привлича и очарова неговия ум" (Панова и др. 1985, 41) [Следствия от афоризъм 58. Аналогия с любовта и научните предразсъдъци. Проблемът за съмнението.]
- Идеята за количествена, а не качествена разлика, срв. с идеята, че "Думите имат степен на неправилност и погрешност";

Систематично обобщение на Бейкън

Цели – Средства – Проблеми - Решения

1. Цели

Целта на човешката мощ

Да създава и променя природата на телата;
Да превръща конкретни тела едно в друго в границите на възможното;

Целта на човешката наука

Да открие формата на дадена природа;
Да открие скрития процес във всяко създаване и движение;
Да открие скрития вътрешен строеж на телата в покой;

-- "Дейността и целта на човешката мощ се състои в това да създаде и да прибави на дадено тяло нова природа или нови природи [...] и превръщането на конкретни тела едно в друго в границите на възможното" (Бейкън 1968, 149-150).
[SUPER datum corpus novam naturam sive novas naturas generare et superinducere, opus et intentio est humanae potentiae...; ON a given body to generate and superinduce a new nature or new natures, is the work and aim of Human Power...]

Откъси от "Нов органон"
Формата на природата - ІІ част: аф. 1 (149 с.), 5 (153 с.);
Скритият процес - ІІ част: аф. 1 (149 с.), 6 (156 с.);

2. Средствата на науката за постигане на нейните цели

Аксиоми

Единствените средства на науката за постигане на нейните цели са организираните истинни твърдения, които Бейкън нарича аксиоми. Аксиомите при Бейкън се различават от математическото разбиране за това понятие, срв. с афоризъм 46 (І част): "При формулирането на една аксиома по-голяма сила има отрицателният случай".
[Каква всъщност е разликата между математическите аксиоми и експерименталните, "Бейкънови" аксиоми?]

Откъси от "Нов органон"
Аксиоми - І част: аф. 19 (58 с.), 46 (66 с.), 103 (120 с.), 104 (121 с.); ІІ част: аф. 5 (153 с.);

3. Проблеми и пречки пред изпълнението на целите

1. Идолите

Идолите на рода, пещерата, пазара и театъра са най-основните пречки пред постигането на целите.

2. Извеждането на доказателствата (аф. 69)

- Впечатленията на сетивата са погрешни;
- Понятията се извеждат лошо от сетивните впечатления;
- Индукцията, която просто изброява е лоша;
- Дедукцията, която нагажда средните аксиоми към общите аксиоми е вредна;

3. Склонности

По природа човешкият ум забелязва:
- положителните случаи,
- постоянството,
- еднообразието...
... вместо
- отрицателни случаи,
- променливостта,
- разнообразието;

4. Обобщенията и сетивата

аф. 51 (І част): "Поради собствената си природа човешкият ум се стреми към абстракции. Той погрешно счита променливите неща за постоянни."
аф. 50 (І част): "Разсъждението почти прекъсва със зрението". Могат ли да се поправят сетивата?

Откъси от "Нов органон"
Обобщения - І част: аф. 19 (58 с.), 45 (65 с.), 51 (69 с.), 69 (84 с.), 104 (121 с.);
Сетива - І част: аф. 50 (68 с.), 69 (84 с.);

4. Решението на Бейкън - средният път

1. Инструменти - инструментите като помощни средства за свързването на ума и нещата. Ролята на изкуствения инструмент в овладяване на природната естественост. Критика към авторите от Античността (Бейкън 1968, 140).
2. Индукция - индукцията като постоянен процес на съотнасяне между низшите, средните и най-общите аксиоми. Важно е да се оразличава индукцията на Бейкън от тривиалното разбиране за индуктивен метод, както и да не се смесват понятията "метод на Бейкън" (общата му експериментална програма) и "Бейкънова индукция".
3. Експеримент - сетивата трябва да съдят само за експеримента, а експериментът единствено за нещата от природата. Ролята на експеримента като рамка и посредник за общуването между ума и нещата, срв. с ролята на инструментите. Експерименталността и математическият подход - разлики и роли.
4. Среден път - Класическата метафора за пчелите и намирането на среден път: Мравки (емпирици) - Паяци (догматици) - Пчели (аф. 95).
Средината е качествена характеристика и в други части от системата на Бейкън: І част, аф. 104: "...средните аксиоми са истинските, сигурни и жизнени аксиоми и от тях зависи животът и благоденствието на хората."

„Тълкуването на природата” като последно обобщение

Съчетанието от инструментален, индуктивен, експериментален и балансиран подход е наречено от Бейкън тълкуване на природата. Съществена черта на това описание е, че то се доближава изключително до съвременното разбиране за учен (а не толкова до съвременното понятие за философ).
NB: Когато понятието "учен" (от ХІХ век) замества това за натурфилософ, може да се каже, че с това и приключва философският проект на Бейкън. Проектът се характеризира с изключително силно обвързване между философия и експериментална наука и именно затова философията е тълкуване на природата.

Откъси от "Нов органон"
Инструменти - І част: аф. 2 (55 с.), 50 (68 с.), 101 (119 с.), 125 (139 с.);
Индукция - І част: аф. 14 (57 с.), 19 (58 с.), 22 59 с.), 40 (63 с.), 69 (84 с.), 95 (115 с.), 105 (122 с.); ІІ част: аф. 16 (189 с.), 52 (331 с.);
Експеримент - І част: аф. 50 (68 с.), 70 (85 с.);
Среден път - Увод: 25 с.; І част: аф. 95 (115 с.);
Тълкуване на природата - І част: 1 (55 с.), 26 (60 с.), 50 (68 с.), 117 (131 с.); ІІ част: аф. 10 (160 с.);

Представяне на Бейкън като:

А. Емпирик
Б. Индуктивист
В. Експериментатор
Г. Конструктивист

+ Факултативно

1. Триадата Мисъл-Слово-Дело съпоставена с проблема между Ума и Нещата при Бейкън и ролята на практическата дейност.
2. Отношението сетива-разум, вж. І част, аф. 50 - "Разсъждението почти прекъсва със зрението".
3. Записването и описанието като инструмент. Функцията на записките, срв. с Muntersbjorn 2003, 1148.
4. За разбирането на влиянието на Бейкън е важно тълкуването на Томас Кун върху математическите и експерименталните науки през ХVІ-ХVІІ век.
5. До този момент занаятите и университетите са съдържали и езотерично знание. Промяната от езотерично учение към публично знание е съществена за периода. Именно Бейкън критикува подобни затворени структури и тяхната самопротекция; той не говори обаче за универсален достъп, а по-скоро за национален контрол – през монархическата структура.

[Упражнението е проведено върху Панова и др. 1985, 43-50 + откъси от Бейкън 1968 - "Нов органон"]
-------------- Семинар ІV:

Томас Хобс

(1588 - 1679)

Основни произведения, библиография и връзки

Общата философска система на Хобс

Философията се дели на:
1. Философия на природата (естественото)
2. Философия на държавата (произведеното)

От своя страна философията на държавата се дели на:
2.1. Етика - изследване на нравите и склонностите у хората.
2.2. Политика - изследване на гражданските задължения.

Ето защо имаме в крайна сметка три философски дяла:
- За тялото: Физика. Разглежда естествените тела изобщо; [--в произведението De Corpore]
- За човека: Етика. Разглежда човешкото тяло; [ -- в произведенията Human Nature, Leviathan I, De Homine]
- За гражданина: Политика. Разглежда политическото тяло; [ -- в произведенията De corpore politico, De Cive, Leviathan II-IV]

Физиката, Етиката и Политиката обхващат цялото философско познание и отразяват прехода между естествено и изкуствено. Средищната и преходна роля е тази на човека, съчетаващ естественото и изкуственото в себе си. Повече за цялостната система, вж. Hobbes 1839-1845b, І, xc; Sorell 2006, 62.

Основи на философията

Част І

За тялото

Elementorum philosophiae. Sectio prima De corpore

1655

Това е основното произведение на Хобс, което разглеждана най-фундаменталната част от философията. Другите две части на Основи на философията са За човека (ІІ част) и За гражданина (ІІІ част).

Естественият разум и изкуственият метод

-- "Естественият разум е вроден на човека" (Хобс 1980, 45). Той е общата основа, от която може да се тръгне [Отношението разум-метод - защо е необходим метод? Защо нямаме естествен метод? Какви са философските последствия за понятието човек от подобно разделение на естествен разум и произведен метод?]
А. Характеристика на хомо сапиенс. Човешкото между естественото и изкуственото, срв. с Бейкън.
Б. Характеристика на историческия период. Основанието (вроден разум + метод) за историческото започване отначало и игнорирането на традицията.

Философията

-- "Философията е постигнато чрез правилно разсъждение познание на действията или явленията от техните познати причини или произвеждащи основания и, обратното, познание на възможните произвеждащи основания от познатите действия" (Хобс 1980, 46).
Дискусия върху нереципрочното отношение "причина - следствие". Разликата между разбирането на следствията по дадени причини и разбирането на причините по дадени следствия: появата на "възможността". Как би изглеждал един алтернативен реципрочен свят [тъждество и/или пълна уникалност]?
- Връзката между абстрактното мислене, обобщенията и възможността...

Разсъждението

"Под разсъждение обаче аз разбирам изчисляване" (Хобс 1970, 44-45; Хобс 1980, 46) [Функцията на изчислението и изчислимостта].
- Случаят с приближаващия се човек - събирането на понятия;
- Проблемът с отдалечаващия се познат обект - изваждането на понятия;

Как липсата на памет + наличието на последователност осмислят систематично примера на Хобс. За разликата между представа и памет и връзката с това, че човек разсъждава без думи: "Ние обикновено разсъждаваме без думи" (Хобс 1980, 47).
Изключването на паметта (дългосрочност) и необходимостта от представи (краткосрочност).

- Влиянието на математиката. Събирането и изваждането на понятия (по аналогия със събирането и изваждането на числа). Чак на 40 години Хобс се запознава с "Елементи" на Евклид (проявява интерес към природните науки и техния метод) и чак на 50 години започва да развива собствена философия (Parkinson 2003, 237). Това става след пребиваването му в Париж. Геометрията за него става идеал за цялото демонстративно знание (Sorell 2006, 87), защото синтетичният геометричен метод е демонстративен без да се опира на хипотетична причина, както е в природните науки (Sorell 2006, 93-94).

Паметта като склад и като удържане - разлики [Върху събирането и изваждането].
- Паметта като съхранение се нарича памет.
- Паметта като удържане се нарича представа.

Език, имена и знаци

Науката трябва да започне със създаване на научен език (Sorell 2006, 96). В някакъв смисъл цялата научна работа е работа с езика, вж. Sorell 2006, 99, Hobbes 1839-1845a, ІІІ, 35.

Дефиницията за знаците: "...сетивно възприети неща, произволно избрани от нас, за да извикаме чрез сетивното им възприемане в нашето съзнание мисли, подобни на тези, които сме искали да възобновим." (Хобс 1980, 54), вж. и гл. ІІ, т. 4;
Защо философията се нуждае от знаците? "Без такова помощно средство всичко, което човекът е добил чрез умозаключението, мигновено се изплъзва и може отново да бъде добито само с нов труд" (Хобс 1980, 54). Втората идея е тази за кумулативност: благодарение на знаците "науката може да се разрасне благополучно" (Хобс 1980, 54).

В такъв смисъл може да се предложат два типа "знаци":
- За отбелязване - "за нас" - mark - Представи
- За означаване - "за другите" - sign - Памет
[Вж. Hobbes 1839-1845a, ІІІ, 30. Връзката с Бейкън и помощните средства]

Хобс казва за имената: "Името е произволно приложена от нас дума като знак" (Хобс 1980, 55) и "Считам произхода на имената произволен" (Хобс 1980, 56).

Метод

Методът е най-краткият път за осъществяване на философията.
-- Наука за причините "to dioti" (защо-то, ‘the because’), за разлика от науката за "to hoti" (за какво, що, ‘the that’) - Хобс 1980, 93. Това са изрази широко разпространени в схоластиката.

Хобс поддържа традиционното гледище, че има два метода - аналитичен, синтетичен.
Синтетичен - от причината към резултатите;
Аналитичен - от резултатите към причината; (Hobbes 1839-1845a, І, 312)

-- Двата метода заедно повтарят определението за философия (Hobbes 1839-1845a, І, 3) и "analytic method functions as a preface to synthesis" (Sorell 2006, 93).
-- Важно условие за функционирането на метода е, че "Причината на цялото се състои от причината на частите" (Хобс 1980, 94). Забележка: не физически части (конкретен предмет), а категориални части (общата идея за предмета), вж. Хобс 1980, 94.

Методът на геометрите: "Правилен е единствено методът на математиката и природните науки" и според Хобс всичко дължим на геометрията - Хобс 1980, 111; Корет и Шьондорф 2001, 67.

Първоначални заключения

Ключови понятия:
- Изчисление;
- Каузалност;
- Метод;

Ключови твърдения, метафори и проблеми:
- Разсъждението е изчисление;
- Математиката, а не експериментът е основополагащ;
- Тялото е в основата на познанието;

Ключови наблюдения:
- Философията е пълно изчисление на причинно-следствените връзки между телата посредством използване на знаци чрез аналитико-синтетичен метод.
- Произведението е изградено на геометричен принцип. Въведени са последователно наименованията (точки), изреченията (прави), силогизма (фигури). Това са и първичните философски елементи за изследване на причинно-следствените връзки между телата.

[Упражнението е проведено върху Панова и др. 1985, 53-81]
-------------- Семинар V:

Физическата система във философията на Хобс

За пространството и времето

Предмет на философията са телата. Всичко, което съществува е "тяло". Ако съществува Бог, Бог също е "тяло" (Хънекс 1998, 47).

Унищожението

Втора част от De Corpore започва с "privatione" (Hobbes 1839-1845b, І, 81; Hobbes 1839-1845a, І, 91). Светът е унищожен. Това, което остава е паметта и въображението (Sorell 2006, 66). Ние не получаваме знание за субекта на мисленето, а истината за структурата и съдържанието на нашите представи В такъв смисъл времето и пространството са въображаеми - "space is the image or phantasm of a body" (Sorell 2006, 66), "Time therefore is a phantasm, but a phantasm of motion" (tempus esse phantasma motus) (Hobbes 1839-1845b, І, 84; Hobbes 1839-1845a, І, 94-95).
- Връзката на унищожението със започването на чисто;
- Връзката на унищожението със скептицизма на Рене Декарт;

Пространството и времето като представи

-- "Пространството е представа за нещо съществуващо извън нас, доколкото съществува, при което ние нямаме пред вид друга акциденция на това тяло освен това, че съществува извън съзнанието на човека" -- "SPACE is the phantasm of a thing existing without the mind simply; that is to say, that phantasm, in which we consider no other accident, but only that it appears without us". [Аналогия с Кант. Позицията на Хобс е идеалистична, но не е трансцендентална]

Въображаемо и реално пространство

1. Въображаемо пространство (imaginary space) = Място (привидна пространственост, която осигурява възприемането на движението) = Акциденция на духа
2. Реално пространство (real space) = Големина (magnitude) = Пространственост (extension, протяжност) = Акциденция на тялото
-- "Пространствеността на тялото е същото, както неговата големина, или това, което някои наричат реално пространство. Големината обаче не зависи от нашето съзнание, както въображаемото пространство, защото въображаемото пространство е последица от нашето въображение, а реалната големина е това, благодарение на което то съществува. Въображаемото пространство е акциденция на духа, големината е акциденция на тяло, което съществува извън съзнанието." - Хобс 1980, 122-123.
-- "Пространство, въображаемо пространство (място), реално пространство (големина или протяжност), и твърдо пространство - всички те са акциденции на тялото, различни начини, чрез които тялото се възприема и са достъпни единствено чрез акта на феноменологичен анализ" - Herbert 1987, 717.

А. Пространството и времето са представи.
Б. "Ние мерим времето с движението, а не движението с времето" (Хобс 1980, 115);
В. Пространството и времето се делят до безкрайност, вж. Хобс 1980, 119; [Пространството и времето крайни или безкрайни са?]

За тялото и акциденциите

Съществуващото. Философията се занимава само с това, което може да бъде представено – ens imaginable (т.е. пространствено нещо). Има и други съществуващи (Бог, душа), но за тях философията не може да каже нищо.
- ens (съществуващо) = corpus (тяло)
- esse (същност) = accidens (акциденция)

Акциденция (акциденциите като модуси):
- "начина, по който ние схващаме едно тяло" - модус на възприемане на тялото от нас
- "способността на едно тяло, чрез която то предизвиква представа за себе си" - модус на въздействие на тялото върху нас
Тук се наблюдава подобен паралелизъм, както при въображаемо-реално пространство.

За причината и действието

При Хобс няма нищо между необходимото и невъзможното, защото това, което е възможно, е необходимо. И случайността е просто незнание на необходимостта (необходимите причини).

Има само две причини - действаща причина и материална причина [Какво става с целевата и формалната причина?].
Двете заедно образуват цялостната причина, която от своя страна е необходима и достатъчна.

-- В крайна сметка категориите на метафизиката се трансформират в категории на физиката.

-------------- Семинар VІ:

Допълнителен семинар върху Хобс и въпроси към Бейкън

Левиатан

или материя, форма и власт на църковната и гражданската държава

Leviathan; or, The Matter, Form, and Power of a Commonwealth, Ecclesiastical and Civil

1651

 

1. Естествено състояние - Равенство - Война на всички срещу всички (свобода) - Права;
2. Обществено състояние - Равенство - Мир (сигурност) - Задължения;

Основата на войната е равенството, основата на мира е самосъхранението. Преходът от естественото състояние към общественото състояние се осигурява и гарантира от Левиатан. Причината за общественото състояние е страхът (от войната с всички), но основанието за изграждане на обществото е езикът. Проблемът е, че езикът освен употреба има и злоупотреба (Хобс 1970, 35).

Допълнителни бележки към естественото състояние:
А. Хората са по-скоро равни и еднакви и всеки може да претендира за блага (Хобс 1970, 132).
Б. При такова недоверие един към друг - трябват някакви предварителни мерки (Хобс 1970, 133).

Допълнителни бележки към общественото състояние:
А. "Взаимно прехвърляне на право е това, което хората наричат договор." (Хобс 1970, 143).
Б. Трябва да се ограничат правата, за да се намали свободата и да се увеличи сигурността.

Някои от естествените закони в рамките на общественото състояние:
І-ви естествен закон - "трябва да искаме мир и да го пазим" (Хобс 1970, 139).
ІІ-ри естествен закон - в името на мира, човек се отказва от правата си (свободата).
ІІІ-ти естествен закон - "Хората трябва да изпълняват спогодбите, които са сключили" (Хобс 1970, 154).
...

Връщането към първоначалното равенство, чрез Левиатан.

Ролята на Левиатан:
- Като рационално конструирана (механистична, изкуствена държава) (Хобс 1970, 9);
- Като ирационално властващо чудовище (суверен) (Хобс 1970, 186);

Две интерпретации на Хобс

1. Физическата интерпретация на Хобс

В основа на физическата интерпретация стоят имената на Евклид (Геометрия - постулати, система, изводимост, метод) и на Галилей (Физика - тела, движения, изчислимост) (Хобс 1980, 39, 99).

Ролята на Галилей

1) Аналитичен и синтетичен метод (школата в Падуа);
2) Сетивните усещания са вследствие на движения;
3) Разликата в движенията е в основата на съществуващото и познанието. Срв. с принципа на относителността на Галилей.
4) Книгата на природата е написана на езика на математиката... но основата (азбуката) е физиката; В такъв смисъл приложението на математиката върху физиката е предварително концептуализирано.

2. Лингвистичната интерпретация на Хобс

В основа на лингвистичната интерпретация стои името на Тукидид (Език - история, мит, речеви актове). Лингвистичният обрат може да бъде описан накратко така: вместо да отразява света, езикът конструира нашата собствена реалност. Светът е езиков. Самата реалност – особено политическата – е езиково конструирана.

Ролята на Тукидид

В предговора към превода на История от Тукидид (1629) Хобс обръща специално внимание на езика. „Обществата съществуват чрез посредничеството на езика и чрез речта хората разсъждават, управляват, лъжат, командват, изчисляват, лицемерят, заблуждават, оправдават, убеждават и разубеждават, обвиняват и извиняват, хвалят и порицават." -- "It is through the medium of language that societies exist and through their speech that men reason, rule, lie, command, calculate, dissimulate, deceive, justify, persuade and dissuade, accuse and excuse, commend and condemn".

Ролята на езика; разглеждане на следните откъси от "Левиатан":
- 33-35, 144, 148, 183-185
- 51, 66, 134, 141, 142, 147, 152, 153
[Кой играе ролята на суверена по отношение на езика?]

Заключения и сравнения

Хобс разделя науките на:
- Физика – възможности – апостериори – Бог създава принципите
- Общество – сигурни основи – априори – Ние създаваме принципите
Хобс: "Our knowledge of matters political is more certain than our knowledge of natural phenomena, for we have made the former but not the latter"

Физическите науки (основани на философията) се делят от своя страна на:
- наука за движението (и неговото предаване) – априори – от причините към следствията, синтетичен метод;
- наука за сетивния свят – апостериори – от следствията към причините, аналитичен метод;

За тялото - За човека - За гражданина

Тази философска трилогия обхваща прехода от естественото към изкуственото (изкуственият човек-държава).
Ролята на човека е средищна - едновременно подвластен на естественото и на общественото състояние, едновременно тяло и творец, едновременно физически и лингвистичен, едновременно изчислим и митологичен.

+ Факултативно

Движението като основа на философията. Страници за обсъждане и/или анализ от "За тялото" на Томас Хобс: - 39, 49, 96-97, 98, 115, 126, 139, 166-176
- Защо противоположното на движението е друго движение, а не покой?
- Каква е функцията на тялото в покой? (Хобс 1980, 139-140)

[Упражнението е проведено върху Панова и др. 1985, 81-108 + откъси от Хобс 1970 - "Левиатан"]
-------------- Семинар VІІ:

Рене Декарт

(1596 - 1650)

Основни произведения, библиография и връзки

Начала на философията

Les principes de la philosophie.

Ecrits en Latin, Par René Descartes. Et traduits en François par un de ses Amis.

1647

(І изд. на латински език - Principia philosophiae, 1644)

Писмо от автора до преводача на "Начала на философията", което може да послужи като предговор

[Lettre de l'auteur à celui qui a traduit le livre]

1. Философията и нейната полза

1. Философията като изучаване на мъдростта (Декарт 1978, 459) [Сравнение с Бейкън и Хобс. Обхват на определението]. Мъдростта е житейско благоразумие и съвършено познание за всичко - от начина на живот през запазването на здравето до изобретенията във всички изкуства. [Проблемът за житейското благоразумие, познанието, изобретенията и запазването на здравето]

2. Да се философства означава да се овладее познанието от първите причини или начала [Защо?]. Началата на философията трябва да отговарят на две условия (Декарт 1978, 460):
а. Ясни и очевидни - интуиция
б. Началата могат да бъдат познати без да са познати нещата, но не и наобратно – дедукция

3. Ползата от философията (Декарт 1978, 460):
а. Цивилизованост, държавност
б. Наслада и удоволствие от познанието
в. Уреждане на нравите
[Коментар върху трите причини - държавата, личното удоволствие и нравите]

2. Степените на мъдростта и историята на философията

1. Степените на мъдростта според Декарт досега са четири (Декарт 1978, 461):
а. Най-ясните понятия (които придобиваме без размишление);
б. Сетивен опит;
в. Знание от разговори с други хора;
г. Четене на книги;
[Разлики с идолите на Бейкън. Петата степен]

* д. Петата степен, която предлага Декарт, е "да се търсят първите причини и истинските начала, от които може да се изведат обяснения на всичко, което сме способни да познаем" (Декарт 1978, 462).

2. Историята на философията до Декарт (двата основни спора от Античността насам) (Декарт 1978, 462):
а. Скептицизъм (Платон)
б. Догматизъм (Аристотел)

[Връзката между скептицизма и догматизма с cogito ergo sum. Каква е причината историята да изглежда така за Декарт? Каква е връзката на методологическото съмнение с история на философията? Какъв е изборът на философа от ХVІІ век по отношение на двете школи?]

"Оттук се налага да заключим, че онези, които най-малко са научили от това, което досега се е наричало философия, са най-способни да научат истинската философия" (Декарт 1978, 464-465).

3. Истинските начала

1. Как да открием началата на философията? Ролята на личния пример и методологическото съмнение. (Декарт 1978, 465) [Скептиците и за методологическия скептицизъм при Декарт]

2. Началата на философията са онтологически твърдения. Съществуване на душата, съществуване на Бога, съществуване на телесните или физически тела (Декарт 1978, 465-466) [Историята около "Мисля, следователно съществувам" - целостта на аргумента, основите на аргумента, следствията от аргумента. Контекстът на cogito ergo sum]
- Душа
- Бог
- Тела

3. Приемането на трите онтологични постулата именно като начала на философията. Всички останали истинни знания се извеждат след установяване на началата. (Декарт 1978, 468)

4. Четене на "Начала на философията"

1. Романната структура на книгата - идеята за философията като писание, като фабула. [Функцията на романното - отношението на философията на Декарт към живота на Декарт. Личният пример и личната история]

2. Матезис универсалис - ролята на математиката в рамките на ХVІІ век и ролята на математиката в трудовете на Декарт. Сравнение между началните писания и финалния систематичен проект. Двата възможни подхода:
- Математизация
- Систематизация

3. "Всеки е достатъчно умен" - типичната предпоставка на Новото време.

5. Стъпки на познанието. Система на знанието

1. Стъпките на познанието (тръгвайки от четирите степени, които дават обикновено и несъвършено познание) са:
- Начален (временен) морал - "ние сме длъжни да се стремим преди всичко да живеем добре" (Декарт 1978, 468);
- Логика (но не тази на Школата) - правилно ръководство на разума. Тази логика зависи от подготовката и продължителното упражняване с математика.
- Истинната философия

2. Системата на знанието. Истинната философия има от своя страна три части:
а. Метафизика
б. Физика
в. Медицина, Механика, Морал

[Коментар върху морала, логиката (ръководене на разума) и дървото на познанието. Отношението физика и метафизика. Дуализмът и рационализмът - двете субстанции, едната основа. Защо се започва и се свършва с морал?]

6. Философията на Декарт по произведения

1. Историята на Декартовата философия е представена от три произведения (Декарт 1978, 469):
а. 1637 - "Разсъждение за метода" - логика + морал (първите две стъпки от познанието)
б. 1641 - "Размишления върху първата философия" - метафизика (първата част от системата на знанието)
в. 1644 - "Начала на философията" - метафизика + физика (първите две части от системата на знанието)
[Мястото на "Начала на философията"]

2. За изследване на проблемите около медицината, механиката и морала са необходими големи разходи и обществена подкрепа (Декарт 1978, 470).

7. Резултати от "Начала на философията"

Какви са конкретните плодове от "Начала на философията"? Декарт посочва четири резултата (Декарт 1978, 471):
а. Удоволствието от новите истини;
б. Ставаме по-мъдри, тъй като съдим по-правилно;
в. Ще се премахнат поводите за спор, тъй като истините са ясни;
г. Възможност за откриване на много нови истини.

[Коментар върху удоволствието, правилното разсъждение, изчезването на спорове и пораждането на нови истини]

[Упражнението е проведено върху Декарт 1978, 459-473]
-------------- Семинар VІІІ:

Размишления върху първата философия

Meditationes de prima philosophia, in qua Dei existentia et animæ immortalitas demonstratur

1641

Първо размишление - За нещата, в които можем да се съмняваме

"Преди известно време забелязах, че още от най-ранни години съм приел за истинни голям брой погрешни мнения и че онова, което сетне съм изграждал върху тези тъй несигурни начала, не може да не бъде крайно съмнително и несигурно. Тогава реших, че веднъж в живота си трябва да се заема сериозно с тях и да се отърся от всички мнения, които съм приел преди това на доверие, и отново да започна всичко от самите основи, ако наистина искам да установя нещо здраво и постоянно в науките" (добавен курсив) (Декарт 1978, 321)

Трябва "да се въздържам да вярвам в неща, които не са напълно сигурни и несъмнени" (Декарт 1978, 321-322)

А. Сетивата мамят (-), но има сетивни неща, в които не можем разумно да се съмняваме (+)
Б. Сънят снема останалата сетивна увереност (-), но все пак дори във въображаемото имаме протяжност, фигура, количество, големина... (+)
В. Злият гений обаче снема всичко сигурно (-) и в крайна сметка не остава нищо несъмнено (-).

Коментари

а. Сетивността сама по себе си удостоверява несъмнени неща, но те са съмнителни от гледна точка на потенциално сънуване. В такъв смисъл сетивността не е така проблематична, че да не носи необходимост. За съжаление тази необходимост не е достатъчна.
б. Интересно е, че двойките "здрав - луд" и "реалност - сън" вървят заедно. Аргументът на Декарт е, че дори и да сънуваме, ние използваме цветове и форми в съня си - значи ли обаче, че те са реални?
в. Злият гений се появява като възможност. Колкото и да е хиперболизирана тази възможност, тя илюстрира именно граничността на нашите предразсъдъчни основания.

[Аналогии със съвременната когнитивна наука - стимулацията на мозъка. Аналогии с идеята за матрицата. Общ коментар върху степените на методологическото съмнение]

Допълнения

а. Аритметиката и геометрията се явяват базови, прости науки (за разлика от медицина, астрономия и т.н.)
б. Понятията, които управляват дори съня или най-развинтеното въображение са близки до категориите, срв. с Аристотел.

Второ размишление - За природата на човешкия дух и за това, че той се познава по-лесно, отколкото тялото

Следващата сутрин започва с пропадане в "извънредно дълбока вода" (Декарт 1978, 327). Разликата между края на първото и началото на второто размишление - какво се е случило между двете?

Тук вече се появява аналогията с Архимед и повратната точка. (Декарт 1978, 327). Каква е функцията на допускането на противното като математически доказателствен метод?

Интересно е твърдението: "нищо друго освен това, че в света няма нищо сигурно", което е онтологически вариант на Сократовото съмнение. Сравни с "когато например Сократ казва, че се съмнява във всичко, оттук следва необходимо, че той знае поне това, че се съмнява, и че следователно знае, че може да има нещо истинно и неистинно, и т.н., понеже всичко това се намира в необходима връзка с природата на съмнението." (Декарт 1978, 159) - Правила за ръководство на ума (1628?)

-- "Но аз се убедих, че в света не съществува абсолютно нищо, че няма никакво небе, никаква земя, никакви духове, никакви тела. Не стигнах ли също и до убеждението, че аз самият не съществувам? Съвсем не: аз без съмнение съм съществувал, щом съм бил убеден в нещо или дори щом само съм мислил нещо. Обаче има някакъв си всемогъщ и извънредно хитър измамник, който използува цялото си умение, за да ме мами непрестанно. Но ако той ме лъже, не може да има никакво съмнение, че аз съществувам. [...] Аз съм, аз съществувам [Ego sum, ego existo] е необходимо истинно всеки път, когато го произнасям или го схващам в ума си" (Декарт 1978, 328).

Аргументът за съществуването на Аз-а:
1. Сетивност
2. Сън
3. Зъл гений
4. Съществуване на Аз

Аргументът е пресечна точка на няколко важни за системата на Декарт твърдения:
- Интуитивното познание предхожда дедуктивното;
- Интуитивното познание е ясно и отчетливо;
- Ясно и отчетливо има терминологичен, научен статус, щом може да доказва съществуване (чрез допускане на противното);
- Гносеология и онтология се срещат и пресичат в "повратната точка";
- В аргумента едновременно се снемат скептицизма и догматизма, при това методологически.
- Азът се превръща в нередуцируемата основа на Новото време;
- Открива се начин за преминаване от "вярване/неверие" към "истина/неистина":


Човек

Учен

Вярвам - Не вярвам
Не мога да преценя

Истина
Неистина

Лична история

Обща логика



Допълнително
-- "Защото, ако от това, че аз виждам восъка, аз заключавам, че той е или че съществува, то от факта, че го виждам, още по-очевидно следва, че самият аз съм, или че съществувам." (Декарт 1978, 335)
1. Преходът към мислещото нещо: изразът "нещо, което мисли" (Декарт 1978, 330, 331, 337, 346, 354), "аз не съм нищо друго освен нещо, което мисли, т.е. дух, разсъдък или разум" (Декарт 1978, 330). За прехода от "мисля, следователно съществувам" към "мислещо нещо"; [Res cogitans]. Мисленето е съмняване, схващане, утвърждаване, отричане, желаене, нежелаене... (Декарт 1978, 331)
2. Телата се схващат, познават чрез разсъдъка, а не чрез въображението или сетивата (Декарт 1978, 336).

[Упражнението е проведено върху Декарт 1978, 321-336]

Обобщение

1. Обобщение на Cogito ergo sum през проблема за Хамлет и "Аз мисля, следователно аз съществувам":

- непълен силогизъм
- непосредствено заключение - интуитивно знание
- перформативно изказване

А. Кога е валидно Cogito ergo sum?
Б. За кого е валидно Cogito ergo sum?
В. Може ли процедурата по Cogito ergo sum да разграничава фикционалното (въображаемото) от реалното (действителното)?
Г. Има ли парадокс при случая с Хамлет и Cogito ergo sum?

2. Въвеждане на формалната и обективна реалност

Формална реалност - тази реалност, която се отнася и описва действително съществуващите неща;
Обективна реалност - реалността на идеите;

Как двойката ФР-ОР може да структурира картезианското космологическо доказателство за съществуването на Бога?

+ Факултативно

Размишленията като максимално опростена структура: 1. Съмнение; 2. Аз; 3. Бог; 4. Истина; 5. Същност; 6. Свят;

-------------- Семинар ІХ:

Трето размишление - За бога и за това, че той съществува

'Ясното и отчетливото' става критерий: "В това първо познание не намирам нищо друго освен едно ясно и отчетливо възприятие на онова, което познавам. [...] И следователно струва ми се, че вече съм в състояние да установя като общо правило, че всички неща, които схващаме пределно ясно и отчетливо са истинни." (Декарт 1978, 337).
- 'Ясно и отчетливо' - като факт (Аз съществувам)
- 'Ясно и отчетливо' - като критерий (Всички неща, които са ясни и отчетливи са истинни)
- 'Ясно и отчетливо' - като филтър (Критерий + липса на зъл гений)

* Космологическо доказателство на Декарт (за онтологическото, вж. V размишление)

Следващата стъпка е космологическото доказателство за съществуване на Бога (и респективно несъществуването на Злия гений). Доказателството стъпва върху наличието на идеи в Аза.

А. Видове идеи

- Вродени: родени заедно с мен
- Външни: произведени отвън
- Измислени: създадени от мен

Б. Йерархия на обективната реалност

"...идеите, които ми представят субстанция, са без съмнение нещо повече и съдържат в себе си, тъй да се каже, повече обективна реалност, т.е. участват чрез представителство (participent par représentation) в повече степени на битие или съвършенство, отколкото онези, които ни представят само модуси или акциденции. Освен това идеята, чрез която схващам един бог [...] безспорно съдържа в себе си повече обективна реалност, отколкото онези, чрез които ми се представят крайните субстанции." (Декарт 1978, 342)
- Субстанции > акциденции/модуси;
- Безкрайна субстанция > крайни субстанции;

В. Реалност на причината

"... в действуващата и цялостна причина трябва да има поне толкова реалност, колкото в нейното действие" + "онова, което е по-съвършено, сиреч което съдържа в себе си повече реалност, не може нито да произтича, нито да зависи от по-малко съвършеното." + "нищото не би могло да породи каквото и да било" (Декарт 1978, 342). Трябва да има първоначална идея, а не регрес до безкрайност (Декарт 1978, 344).

Заключение: Доказателството за съществуване на Бог (Декарт 1978, 347). Дефиниция + разсъждение. Декарт отново казва, че "в безкрайната субстанция се намира много повече реалност, отколкото в крайната субстанция" (Декарт 1978, 347)

Бог съществува и не е измамник (защото е съвършен).

Задължително условие за валидността на доказателството е приемането на преформистката позиция (за разлика от позицията на епигенезата):
- Преформация - наличие на предварително съществуващи форми, които просто се реализират (без развитие).
- Епигенеза (еволюция) - има непрекъснато развитие, а не предсъществуващи и неизменни (вродени) форми.

Четвърто размишление - За истината и неистината

Разглеждане на истината и неистината като част от процеса на познание, а не част от областта на знанието (проблемът за знанието е разгледан в предишните размишления).

А. Съмнението като несъвършенство

Извеждане на Бога от съмнението (Декарт 1978, 355). Пълната функция на методологическото съмнение - несъвършенството на съмняващият се; многофункционалността на точката на преобръщане.

Б. Азът като средина и целокупността на творението

"Аз" - нещо средно между Бог и нищо (Декарт 1978, 356). В такъв смисъл азът не е съвършен, но ако търсим съвършенството в творението, трябва да разгледаме целокупността на света:
-- "трябва да разглеждаме не едно единствено творение, взето отделно, а изобщо всички творения заедно"
-- "целокупността на всички същества" (Декарт 1978, 357);

В. Съмнение и грешка. Воля срещу разсъдък

За това, че "волята е много по-широка и по-просторна от разсъдъка" (Декарт 1978, 359). Дейност и способност - разлики и причини (Декарт 1978, 361). Разглеждане на разсъдъка като ограничен в сравнение с Бог и на волята като качествено подобна на божествената (Декарт 1978, 358).
- Волята избира;
- Разсъдъкът съди;

Именно като избираща волята не трябва да бъде безразлична, защото може да избере не истината, а да избере произволно. Факторът на безразличието - връзката с ясните и отчетливи идеи (Декарт 1978, 360).

+ Факултативно:

Картезианският кръг: Чрез критерия за ясност и отчетливост се доказва съществуването на Бога, но самият критерий е възможен благодарения на Бог.
Ясно и отчетливо - Бог :: Бог - Ясно и отчетливо

[Упражнението е проведено върху Декарт 1978, 336-363]
-------------- Семинар Х:

Пето размишление - За същността на материалните неща и отново за съществуването на Бога

В пето размишление се разглежда същността. Но тъй като същност и съществуване съвпадат при Бог, то тук се говори и за неговото съществуване. Което директно отпраща към онтологическата връзка същност-съществуване, т.е. към идеята, че съществуването е качество.

* Онтологическо доказателство на Декарт (за космологическото, вж. ІІІ размишление)

Връзката между:
- Бог и съвършенство;
- съвършенство и съществуване;
- съществуване и същност; (Декарт 1978, 366-367);

-- "... от самия факт, че не мога да си мисля Бог без съществуване, следва, че съществуването е неделимо от него и че следователно той наистина съществуване" (Декарт 1978, 367).

- Разглеждане на доказателството за съществуване на Бог в контекста на общата структура: [Сетива - Сън - Зъл гений] -- Аз съществувам -- [Бог - Реалност - Сетива]
- Защо има две доказателства? Разликата между Бог-като-първопричина и Бог-като-вечно-съществуващ...
- При онтологическото доказателство преформацията не е необходимо условие.

Шесто размишление - За съществуването на материалните неща и за действителната разлика между душата и тялото на човека

А. За въображението

Въвеждането на понятието за въображение и разликата му с понятието за схващане (Декарт 1978, 371-372);
-- "Така че въображението като начин на мислене се различава от чистата дейност на ума само по това, че когато духът схваща, той се обръща някак към самия себе си и разглежда някоя от намиращите се в него идеи, а когато си въобразява, той се обръща към тялото и разглежда в него нещо, съответстващо на идеята, която той самият е образувал или е получил чрез сетивата" (Декарт 1978, 373);

Б. Единството на дух и тяло

Един от най-проблематичните и важни пасажи е именно твърдението на Рене Декарт за единството на духа и тялото (в човека) (Декарт 1978, 379-380). Именно картезианският дуализъм е едно от най-дискутираните места и тук Декарт предлага "решение".
- Пинеалната жлеза и sens commun (Декарт 1978, 3840385);
- Делимост и неделимост на тялото и духа (Декарт 1978, 384); Коментар върху природата на тялото и нервите - ABCD (Декарт 1978, 385).

В. Реалност и сън

Паметта - разликата между сън и будно състояние (Декарт 1978, 387) [Контрааргументи срещу Декарт]

Г. Функцията на сетивата

Коментар върху сетивата - "само, за да показват на моя дух кои неща са полезни или вредни..." (Декарт 1978, 382).
- Сетивата са знак за истината (Декарт 1978, 387);
- Грешките на природата - водянка (асцит);
- Човешката природа може да ни заблуди (Декарт 1978, 386).

[Упражнението е проведено върху Декарт 1978, 336-388]

+ Факултативно

А. Метод(ика) на изследването

Вж. правилата, които Декарт предлага в Разсъждение за метода (гл. ІІ) и които изрично нарича свой метод:
1. Само несъмнените, ясни и отчетливи неща - "Никога да не приемам за вярно нищо, за което не знам с очевидност, че то е такова" (Декарт 1978, 259);
2. Разделяй трудностите - "Да разделям всяка една от проучваните трудности" (Декарт 1978, 259);
3. От най-простите към най-сложните - "Да спазвам винаги ред в мислите си, като започвам от най-простите и най-лесните за познаване предмети" (Декарт 1978, 259);
4. Пълни изброявания и общи прегледи - "Да правя навсякъде толкова пълни изброявания и такива общи прегледи, че да бъде уверен, че нищо не съм пропуснал" (Декарт 1978, 259);

Б. Метод на изложение (систематизиране) - Дедукция.

Вж. повтарящата се структура на изложението в произведенията на Декарт.
Забележка: Изложението в книгите на Декарт е дедуктивно (синтетично), но в най-общ план (извън темата за изложението) Рене Декарт е част от анти-дедуктивното течение, противопоставящо се Аристотел. През ХVІІ век дедукцията се замества от идеята за "хипотеза"; а през ХVІІІ и ХІХ век - от индукцията (Parkinson 2003, 194).

В. Метод на откриване - Хипотезата и Интуицията.

Вж. примера с дъгата и методическото съмнение.
Забележка: В писмо от 22 февруари 1638 до Ватие (Descartes 1897-1910, І, 559), той казва, че най-добре неговият метод е илюстриран в примера с дъгата. Този пример е поместен в VІІІ част на "Метеорология" (Descartes 1897-1910, vi, 325-345); в началото на частта той подчертава, че това е изключително добра илюстрация за това как с метода може да се придобива ново знание (Descartes 1897-1910, vi, 325).

- В''. Методически скептицизъм

Вж. цялостната процедура при Cogito ergo sum.
Хипотетично предположение + постигане на интуитивно ясно познание + метод на изчистване от лъжливото знание. Във връзка с последното е и идеята за започването на чисто: "да преустроя собствените си мисли и да градя върху терен, който изцяло ми принадлежи" (1637) (Декарт 1978, 257); "веднъж в живота си [...] да се отърся от всички мнения" "да започна всичко от самите основи" (1641) - (Декарт 1978, 321).

-------------- Семинар ХІ:

Бенедикт Спиноза

(1632 - 1677)

Основни произведения, библиография и връзки

1. Начален въвеждащ контекст

1. Причини за "атеизма" на Спиноза и влиянието върху/на Спиноза.
- Миналото: Юдейската традиция (монотеизма и пространството) и отлъчването от еврейската общност (приемане на името Бенедикт, еквивалент на Барух);
- Бъдещето: Забравата след смъртта и завръщането му чак в немската класическа философия. Проблематичното място на Спиноза в историята на философията;

2. Причина за "картезианството" на Спиноза.
- Връзката с философията на Рене Декарт и проблемът с дуализма: прилики и разлики между двамата философи.
- Как се променя картезианството след Спиноза?

3. Причината за "геометричното" и етическото в произведението Етика, доказана по геометричен начин.
- Ролята на геометрията, доказателството и етиката.
- Математизацията и атаката срещу телеологията от страна на Спиноза.

2. Речник

Аксиома - прието положение; самоочевиден принцип, който не се доказва;
Теорема - доказано твърдение; (разглеждане, изследване);
Лема - допускане; помощно твърдение, което се използва при доказателства на други твърдения.

Етика,

доказана по геометричен начин

Ethica, ordine geometrico demonstrata

1677

Първа част на Етика - За Бога

1. Ключови понятия

* причина на себе си - "това, чиято същност включва в себе си съществуването";
* крайно - "което може да бъде ограничено от друго със същата природа". Още тук (и именно тук) се противопоставя тялото на мисълта;
* субстанция - "това, което съществува в себе си и се схваща чрез себе си";
* атрибут - "това, което разумът възприема от субстанцията като съставящо нейната същност";
* модус - "състоянията на субстанцията"
Общо значение на тридялбата [субстанция - атрибут - модус] и на двудялбата [творческа природа - сътворена природа].

Обсъждане върху двата познаваеми умозрими и неделими атрибута:
- мислене (подраздели: разсъдък, воля)
- протяжност (подраздели: движение, покой)

Защо книгата се нарича „Етика”?
Защо се „доказва по геометричен начин”?

2. Обща философска структура (1 – 2 - ∞)

Как субстанциите при Декарт се отнасят към субстанцията на Спиноза?

2.1. Структурата

Разглеждане на структурата 1 – 2 - ∞:
Декарт (1 – 2 - ∞): Един Бог – Дуализъм на Дух и Тяло – Безкрайно много неща;
Спиноза (1 – 2 - ∞): Една субстанция – Два познаваеми атрибута – Безкрайно много модуси;

А. Познанието като отношение (през атрибутите) е преход от количественото безкрайно (модусите) към едното (субстанцията).
Б. Сътворяването пък е преход от субстанцията (едното) към нейните състояния (количественото безкрайно).
В. Поради това системата на Спиноза би била вътрешно съгласувана само ако може да изрази безпроблемно отношението между 1 и ∞;

2.2. Онтологията и субекта

Това означава, че всяка философска система (а тя би трябвало да е само една, следвайки Спиноза) трябва да е единствено и само онтологическа и това е ясна алтернатива на картезианската философия. В този смисъл Спиноза е изключителен представител на анти-субектния подход в Новото време (срв. с критиките на Кант, Шелинг и Хегел към него).

2.3. Празното

Подобна система не търпи вакуум, празно място (Спиноза 1981, 76), lacunae или липсващи причинно-следствени връзки. Дори свободата е дефинирана през необходимостта (Спиноза 1981, 61-62). Причинно-следствената връзка е израз именно на онтологичната плътност.

3. Същност и съществуване на Бог

Най-известното доказателство за съществуването на Бог при Спиноза е онтологическото доказателство, което е изложено последователно в теореми 5, 11 и 14:
Т05 - не може да съществуват две субстанции с един и същ атрибут;
Т11 - Бог съществува по необходимост;
Т14 - единствената съществуваща и мислена субстанция е Бог;

Религията и разумът

Спиноза предлага рационално познание на Бога за разлика от религиозното откровение за Бога. Това означава, че се поставят под съмнение институционалните и ритуални практики в религията. Разумното познание е възможно именно заради универсалното съществуване на необходимостта. Модусната философия е обречена да мисли единствено и само частичното, по такъв начин субстанциалната философия е всъщност единствената възможна философия въобще.

Природата и сътворението

Бог е Природа е Субстанция. Поради това той не влиза в други отношения с модусите освен през „сътворение”: той не ги обича, мрази, търси, нито ги има за цел, вж. Спиноза 1981, 312-313.

Делимостта и дуализмът

Телесната и духовната субстанция са една и съща субстанция. Телесността и духовността са еднакво присъщи на Бог. Нито духовното, нито телесното е субстанциално делимо, защото принципно субстанциалното не се дели. Това означава, че изчезва основният критерий, чрез който се различаваха двете „субстанции” в картезианството и така се снема (частично) дуализма на Декарт.

[Упражнението е проведено върху Спиноза 1981, 61-82, Т1-Т18]
--------------

Недовършено...

За останалата част от семинарните занятия, моля, ползвайте записки от предишните години.

 

 

 

www.vidinsky.com