начало

Васил Видински - Vassil Vidinsky

преподаване -- проекти -- публикации -- документация -- блог-

 

 

 

[преподаване]

 

 

2009 - 2010

година

 

Философия на Новото време – І част

за студенти ІІІ курс, специалност "Философия", СУ "Св. Климент Охридски"

 

І-ви семестър:  

Понеделник, 4-ти блок, 333 аудитория

І група - 13.00-15.00 часа

ІІ група - 15.00-17.00 часа

ІІІ група - 17.00-19.00 часа

 

ІІ-ри семестър:  

Понеделник, 4-ти блок, 319 аудитория

І група - 15.00-17.00 часа

ІІ група - 17.00-19.00 часа

ІІІ група - 19.00-21.00 часа

 

-------------- Семинар І:

1. Увод към Новото време

1. Промяна в географията и културата - смъртта на Средиземно море;

2. Промяна в икономиката - поредицата от кризи и тяхната свързаност; раждането на общата икономика (Европа);

3. Промяна в институциите на знанието:
- появата на академиите (разделението и противопоставянето между университети и академии); Научни институции;
- публичната кореспонденция; Научни мрежи;
- научната периодика; Научен ритъм;

Допълнителна информация за географско-икономическото преместване на центъра на континента по оста Генуа-Антверпен-Амстердам, вж. в Бродел 2005, 156-157. Обща информация върху посочените проблеми има и в книгите: Юшкевич 1975, 7-25; Кун 1996, 137-143; Поликаров 1996, 152-155; Бродел 1998; Бродел 2000; Корет и Шьондорф 2001, 18-20; Петков 2001.

2. Начална библиография върху науката и обществото през Новото време

Бродел, Фернан (1998) - Средиземно море и средиземноморският свят по времето на Филип ІІ, в 2 тома, том І, преводач Веселина Илиева; София: Абагар, 1998, 632 с.
——— (2000) - Средиземно море и средиземноморският свят по времето на Филип ІІ, в 2 тома, том ІІ, преводач Веселина Илиева; София: Абагар, 2000, 630 с.
——— (2005) - Световното време, преводач Мария Георгиева, поредица Хроника; София: Прозорец, 2005, 700 с.
Корет и Шьондорф (2001) - Философия на ХVII и ХVIII век (Основен курс по философия), том 3, преводач Жана Ценова; София: ЛИК, 2001
Кун, Томас (1996) - Структурата на научните революции, преводач Иванка Томова; София: Петър Берон, 1996, 224 с.
Петков, Петко (2001) - Поглед към Новото време (Европа пред ХVI-ХVIII век), II прераб. и доп. изд.; София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2001, 208 с.
Поликаров, Азаря (1996) - Революции във физиката. От Галилей до наше време; София: Академично издателство "Проф. Марин Дринов", 1996, 182 с.
Юшкевич, А., ред. (1975) - История на математиката. От най-древни времена до началото на ХІХ век, преводач Владимир Сотиров, 3 тома, том ІІ том - Математиката на ХVІІ век; София: Наука и изкуство, 1975, 349 с.

-------------- Семинар ІІ:

Франсис Бейкън

(1561 - 1626)

Основни произведения, библиография и връзки

Контекстът през 1600 година и началото на обновяването

Кратък географски контекст (основни политически сили - карта на Европа);
Кратък биографичен контекст (Франсис Бейкън);

Великото обновяване

Част ІІ

Нов органон или указания за тълкуване на природата

Instauratio Magna. Pars secunda operis, quae dicitur Novum Organum sive Indicia Vera de Interpretatione Naturae

1620

Заглавието

Основният (недовършен) труд на Бейкън е Instauratio Magna („Великото възстановяване” или „Великото обновяване”).

1. Как може да се интерпретира Instauratio?
1.1. Възстановяване на човешката власт над Природата [сравни с библейския мотив: при Падението човек губи не само своята невинност, но и господството си над Природата, вж. Bacon 1857-1874, 52]
1.2. Възстановяване на научната цел: истината.
1.3. Патос към новото (с цел политически и епистемологични цели) и обновяване на всички науки (едновременно);
2. Какво означава Instauratio според Бейкън?
[Ум - Неща]: "...ако може да се възстанови по някакъв начин напълно или поне да се доведе до по-добро състояние това общение между ума и нещата..." (Бейкън 1968, 7) [Кога умът и нещата престават да общуват? Защо е нарушена тази връзка?]
3. Каква е връзката и противопоставянето на "Нов Органон" на Бейкън с "Органон" на Аристотел?

Афоризъм 1: Границите на човека

АФ1: Човек "не знае и не може да постигне повече" (Панова и др. 1985, 33) [Проблеми за границата на епистемологичното поле]
1. Възможно ли е "Великото обновяване (възстановяване)" да започва с ограничение? [Причини. Функция]
2. Каква е философската функция на това ограничаване?

Афоризъм 2: Инструментите и помощните средства

АФ2: "резултати се постигат чрез инструменти и помощни средства" (Панова и др. 1985, 33)
1. Помощните средства - за ума и за ръката;
2. Изкуствеността на човека и неговата природа;
3. Казусът "умножаване на инструментите" - multiplicationem instrumentorum (ІІ, аф. 44) (Бейкън 1968, 272)
[Проблемът за границата (аф. 1) и нейното преодоляване (аф. 2). Каква е ролята на машината?]

Афоризъм 3: Знанието е сила

АФ3: "Човешкото знание и сила съвпадат" (Панова и др. 1985, 33) От слуга, човек може да стане владетел на Природата.
1. Идеята за власт и победа над природата;
2. Знанието като проект и система.
-- Lacunae: Бейкън не се занимава с каталогизация на съществуващото знание, а напротив - посочва липсите. Това е енциклопедия на пукнатините на нашето знание, които трябва да бъдат запълнени. В De Augmentis Scientiarum - [De Dignitate & Augmentis Scientiarum Libri IX], (1623), Бейкън завършва книгата със списък на всички области където той е забелязал пропуски и недостатъци, добавяйки свои предложения за нови научни области: Novus Orbis Scientiarum sive Desiderata (Bacon 1857-1874). Същото е и в Preparative towards a Natural and Experimental History (ІІІ част от Нов Органон (1620), в оригинал: Parasceve ad Historiam Naturalem et Experimentalem), където накрая има списък с видове "частни природни Истории" (Bacon 1857-1874, ІV,265-271).
3. Знанието като кумулативно натрупване.
4. Цялостност и системност на знанието.

Първоначални заключения

А. Противоположностите:

- Слуга и тълкувател;
- Наблюдение и разсъждение;
- Дедукция и индукция;
Взаимодействие между противоположностите при Бейкън - прото-диалектическата основа на неговата система.

Б. Науката:

- ...като система;
- ...като развитие;
- ...като общество;

В. Ключови понятия от новата наука:

- Метод;
- Обществено явление;
- Работа с бъдещето;

Г. Ключови твърдения, метафори и проблеми на Новото време като цяло:

- Знанието е сила;
- Механиката (часовници, машини, помощни средства, инструменти);
- Отношението човек - природа;

[Упражнението е проведено върху афоризми от 1 до 40 - Панова и др. 1985, 33-43]
-------------- Семинар ІІІ:

Идолите

А. Идол на рода [Idola Tribus] (видова отлика) - вроден
Б. Идол на пещерата [Idola Specus] (индивидуална отлика) - вроден (но + навици и условия!)
В. Идол на пазара [Idola Fori] (обществена, езикова отлика) - придобит
Г. Идол на театъра [Idola Theatri] (традиционна, авторитетна отлика) – придобит

- Идолите като предразсъдъци, ограничения и идолопоклонничество (съчетание от вяра + незнание).
- Системата на идолите е предшественик на класификацията на идеологиите.
- Срв. с твърдението, че човек "трябва да смята подозрително всичко онова, което най-много привлича и очарова неговия ум" (Панова и др. 1985, 41) [Следствия от афоризъм 58. Аналогия с любовта и научните предразсъдъци. Проблемът за съмнението.]
- Идеята за количествена, а не качествена разлика, срв. с идеята, че "Думите имат степен на неправилност и погрешност";

Систематично обобщение на Бейкън

Цели – Средства – Проблеми - Решения

1. Цели

Целта на човешката мощ

Да създава и променя природата на телата;
Да превръща конкретни тела едно в друго в границите на възможното;

Целта на човешката наука

Да открие формата на дадена природа;
Да открие скрития процес във всяко създаване и движение;
Да открие скрития вътрешен строеж на телата в покой;

-- "Дейността и целта на човешката мощ се състои в това да създаде и да прибави на дадено тяло нова природа или нови природи [...] и превръщането на конкретни тела едно в друго в границите на възможното" (Бейкън 1968, 149-150).
[SUPER datum corpus novam naturam sive novas naturas generare et superinducere, opus et intentio est humanae potentiae...; ON a given body to generate and superinduce a new nature or new natures, is the work and aim of Human Power...]

Откъси от "Нов органон"
Формата на природата - ІІ част: аф. 1 (149 с.), 5 (153 с.);
Скритият процес - ІІ част: аф. 1 (149 с.), 6 (156 с.);

2. Средствата на науката за постигане на нейните цели

Аксиоми

Единствените средства на науката за постигане на нейните цели са организираните истинни твърдения, които Бейкън нарича аксиоми. Аксиомите при Бейкън се различават от математическото разбиране за това понятие, срв. с афоризъм 46 (І част): "При формулирането на една аксиома по-голяма сила има отрицателният случай".
[Каква всъщност е разликата между математическите аксиоми и експерименталните, "Бейкънови" аксиоми?]

Откъси от "Нов органон"
Аксиоми - І част: аф. 19 (58 с.), 46 (66 с.), 103 (120 с.), 104 (121 с.); ІІ част: аф. 5 (153 с.);

3. Проблеми и пречки пред изпълнението на целите

1. Идолите

Идолите на рода, пещерата, пазара и театъра са най-основните пречки пред постигането на целите.

2. Извеждането на доказателствата

- Впечатленията на сетивата са погрешни;
- Понятията се извеждат лошо от сетивните впечатления;
- Индукцията, която просто изброява е лоша;
- Дедукцията, която нагажда средните аксиоми към общите аксиоми е вредна;

3. Склонности

По природа човешкият ум забелязва:
- положителните случаи,
- постоянството,
- еднообразието...
... вместо
- отрицателни случаи,
- променливостта,
- разнообразието;

4. Обобщенията и сетивата

аф. 51 (І част): "Поради собствената си природа човешкият ум се стреми към абстракции. Той погрешно счита променливите неща за постоянни."
аф. 50 (І част): "Разсъждението почти прекъсва със зрението". Могат ли да се поправят сетивата?

Откъси от "Нов органон"
Обобщения - І част: аф. 19 (58 с.), 45 (65 с.), 51 (69 с.), 69 (84 с.), 104 (121 с.);
Сетива - І част: аф. 50 (68 с.), 69 (84 с.);

4. Решението на Бейкън - средният път

1. Инструменти - инструментите като помощни средства за свързването на ума и нещата. Ролята на изкуствения инструмент в овладяване на природната естественост. Критика към авторите от Античността (Бейкън 1968, 140).
2. Индукция - индукцията като постоянен процес на съотнасяне между низшите, средните и най-общите аксиоми. Важно е да се оразличава индукцията на Бейкън от тривиалното разбиране за индуктивен метод, както и да не се смесват понятията "метод на Бейкън" (общата му експериментална програма) и "Бейкънова индукция".
3. Експеримент - сетивата трябва да съдят само за експеримента, а експериментът единствено за нещата от природата. Ролята на експеримента като рамка и посредник за общуването между ума и нещата, срв. с ролята на инструментите. Експерименталността и математическият подход - разлики и роли.
4. Среден път - Класическата метафора за пчелите и намирането на среден път: Мравки (емпирици) - Паяци (догматици) - Пчели (аф. 95).
Средината е качествена характеристика и в други части от системата на Бейкън: І част, аф. 104: "...средните аксиоми са истинските, сигурни и жизнени аксиоми и от тях зависи животът и благоденствието на хората."

„Тълкуването на природата” като последно обобщение

Съчетанието от инструментален, индуктивен, експериментален и балансиран подход е наречено от Бейкън тълкуване на природата. Съществена черта на това описание е, че то се доближава изключително до съвременното разбиране за учен (а не толкова до съвременното понятие за философ).
NB: Когато понятието "учен" (от ХІХ век) замества това за натурфилософ, може да се каже, че с това и приключва философският проект на Бейкън. Проектът се характеризира с изключително силно обвързване между философия и експериментална наука и именно затова философията е тълкуване на природата.

Откъси от "Нов органон"
Инструменти - І част: аф. 2 (55 с.), 50 (68 с.), 101 (119 с.), 125 (139 с.);
Индукция - І част: аф. 14 (57 с.), 19 (58 с.), 22 59 с.), 40 (63 с.), 69 (84 с.), 95 (115 с.), 105 (122 с.); ІІ част: аф. 16 (189 с.), 52 (331 с.);
Експеримент - І част: аф. 50 (68 с.), 70 (85 с.);
Среден път - Увод: 25 с.; І част: аф. 95 (115 с.);
Тълкуване на природата - І част: 1 (55 с.), 26 (60 с.), 50 (68 с.), 117 (131 с.); ІІ част: аф. 10 (160 с.);

Представяне на Бейкън като:

А. Емпирик
Б. Индуктивист
В. Експериментатор
Г. Конструктивист

+ Факултативно

1. Триадата Мисъл-Слово-Дело съпоставена с проблема между Ума и Нещата при Бейкън и ролята на практическата дейност.
2. Отношението сетива-разум, вж. І част, аф. 50 - "Разсъждението почти прекъсва със зрението".
3. Записването и описанието като инструмент. Функцията на записките, срв. с Muntersbjorn 2003, 1148.
4. За разбирането на влиянието на Бейкън е важно тълкуването на Томас Кун върху математическите и експерименталните науки през ХVІ-ХVІІ век.
5. До този момент занаятите и университетите са съдържали и езотерично знание. Промяната от езотерично учение към публично знание е съществена за периода. Именно Бейкън критикува подобни затворени структури и тяхната самопротекция; той не говори обаче за универсален достъп, а по-скоро за национален контрол – през монархическата структура.

[Упражнението е проведено върху Панова и др. 1985, 43-50 + откъси от Бейкън 1968 - "Нов органон"]
-------------- Семинар ІV:

Томас Хобс

(1588 - 1679)

Основни произведения, библиография и връзки

Общата философска система на Хобс

Философията се дели на:
1. Философия на природата (естественото)
2. Философия на държавата (произведеното)

От своя страна философията на държавата се дели на:
2.1. Етика - изследване на нравите и склонностите у хората.
2.2. Политика - изследване на гражданските задължения.

Ето защо имаме в крайна сметка три философски дяла:
- За тялото: Физика. Разглежда естествените тела изобщо; [--в произведението De Corpore]
- За човека: Етика. Разглежда човешкото тяло; [ -- в произведенията Human Nature, Leviathan I, De Homine]
- За гражданина: Политика. Разглежда политическото тяло; [ -- в произведенията De corpore politico, De Cive, Leviathan II-IV]

Физиката, Етиката и Политиката обхващат цялото философско познание и отразяват прехода между естествено и изкуствено. Средищната и преходна роля е тази на човека, съчетаващ естественото и изкуственото в себе си. Повече за цялостната система, вж. Hobbes 1839-1845b, І, xc; Sorell 2006, 62.

Основи на философията

Част І

За тялото

Elementorum philosophiae. Sectio prima De corpore

1655

Това е основното произведение на Хобс, което разглеждана най-фундаменталната част от философията. Другите две части на Основи на философията са За човека (ІІ част) и За гражданина (ІІІ част).

Естественият разум и изкуственият метод

-- "Естественият разум е вроден на човека" (Хобс 1980, 45). Той е общата основа, от която може да се тръгне [Отношението разум-метод - защо е необходим метод? Защо нямаме естествен метод? Какви са философските последствия за понятието човек от подобно разделение на естествен разум и произведен метод?]
А. Характеристика на хомо сапиенс. Човешкото между естественото и изкуственото, срв. с Бейкън.
Б. Характеристика на историческия период. Основанието (вроден разум + метод) за историческото започване отначало и игнорирането на традицията.

Философията

-- "Философията е постигнато чрез правилно разсъждение познание на действията или явленията от техните познати причини или произвеждащи основания и, обратното, познание на възможните произвеждащи основания от познатите действия" (Хобс 1980, 46).
Дискусия върху нереципрочното отношение "причина - следствие". Разликата между разбирането на следствията по дадени причини и разбирането на причините по дадени следствия: появата на "възможността". Как би изглеждал един алтернативен реципрочен свят [тъждество и/или пълна уникалност]?
- Връзката между абстрактното мислене, обобщенията и възможността...

Разсъждението

"Под разсъждение обаче аз разбирам изчисляване" (Хобс 1970, 44-45; Хобс 1980, 46) [Функцията на изчислението и изчислимостта].
- Случаят с приближаващия се човек - събирането на понятия;
- Проблемът с отдалечаващия се познат обект - изваждането на понятия;

Как липсата на памет + наличието на последователност осмислят систематично примера на Хобс. За разликата между представа и памет и връзката с това, че човек разсъждава без думи: "Ние обикновено разсъждаваме без думи" (Хобс 1980, 47).
Изключването на паметта (дългосрочност) и необходимостта от представи (краткосрочност).

- Влиянието на математиката. Събирането и изваждането на понятия (по аналогия със събирането и изваждането на числа). Чак на 40 години Хобс се запознава с "Елементи" на Евклид (проявява интерес към природните науки и техния метод) и чак на 50 години започва да развива собствена философия (Parkinson 2003, 237). Това става след пребиваването му в Париж. Геометрията за него става идеал за цялото демонстративно знание (Sorell 2006, 87), защото синтетичният геометричен метод е демонстративен без да се опира на хипотетична причина, както е в природните науки (Sorell 2006, 93-94).

Паметта като склад и като удържане - разлики [Върху събирането и изваждането].
- Паметта като съхранение се нарича памет.
- Паметта като удържане се нарича представа.

Език, имена и знаци

Науката трябва да започне със създаване на научен език (Sorell 2006, 96). В някакъв смисъл цялата научна работа е работа с езика, вж. Sorell 2006, 99, Hobbes 1839-1845a, ІІІ, 35.

Дефиницията за знаците: "...сетивно възприети неща, произволно избрани от нас, за да извикаме чрез сетивното им възприемане в нашето съзнание мисли, подобни на тези, които сме искали да възобновим." (Хобс 1980, 54), вж. и гл. ІІ, т. 4;
Защо философията се нуждае от знаците? "Без такова помощно средство всичко, което човекът е добил чрез умозаключението, мигновено се изплъзва и може отново да бъде добито само с нов труд" (Хобс 1980, 54). Втората идея е тази за кумулативност: благодарение на знаците "науката може да се разрасне благополучно" (Хобс 1980, 54).

В такъв смисъл може да се предложат два типа "знаци":
- За отбелязване - "за нас" - mark - Представи
- За означаване - "за другите" - sign - Памет
[Вж. Hobbes 1839-1845a, ІІІ, 30. Връзката с Бейкън и помощните средства]

Хобс казва за имената: "Името е произволно приложена от нас дума като знак" (Хобс 1980, 55) и "Считам произхода на имената произволен" (Хобс 1980, 56).

Метод

Методът е най-краткият път за осъществяване на философията.
-- Наука за причините "to dioti" (защо-то, ‘the because’), за разлика от науката за "to hoti" (за какво, що, ‘the that’) - Хобс 1980, 93. Това са изрази широко разпространени в схоластиката.

Хобс поддържа традиционното гледище, че има два метода - аналитичен, синтетичен.
Синтетичен - от причината към резултатите;
Аналитичен - от резултатите към причината; (Hobbes 1839-1845a, І, 312)

-- Двата метода заедно повтарят определението за философия (Hobbes 1839-1845a, І, 3) и "analytic method functions as a preface to synthesis" (Sorell 2006, 93).
-- Важно условие за функционирането на метода е, че "Причината на цялото се състои от причината на частите" (Хобс 1980, 94). Забележка: не физически части (конкретен предмет), а категориални части (общата идея за предмета), вж. Хобс 1980, 94.

Методът на геометрите: "Правилен е единствено методът на математиката и природните науки" и според Хобс всичко дължим на геометрията - Хобс 1980, 111; Корет и Шьондорф 2001, 67.

Първоначални заключения

Ключови понятия:
- Изчисление;
- Каузалност;
- Метод;

Ключови твърдения, метафори и проблеми:
- Разсъждението е изчисление;
- Математиката, а не експериментът е основополагащ;
- Тялото е в основата на познанието;

Ключови наблюдения:
- Философията е пълно изчисление на причинно-следствените връзки между телата посредством използване на знаци чрез аналитико-синтетичен метод.
- Произведението е изградено на геометричен принцип. Въведени са последователно наименованията (точки), изреченията (прави), силогизма (фигури). Това са и първичните философски елементи за изследване на причинно-следствените връзки между телата.

[Упражнението е проведено върху Панова и др. 1985, 53-81]
-------------- Семинар V:

Физическата система във философията на Хобс

За пространството и времето

Предмет на философията са телата. Всичко, което съществува е "тяло". Ако съществува Бог, Бог също е "тяло" (Хънекс 1998, 47).

Унищожението

Втора част от De Corpore започва с "privatione" (Hobbes 1839-1845b, І, 81; Hobbes 1839-1845a, І, 91). Светът е унищожен. Това, което остава е паметта и въображението (Sorell 2006, 66). Ние не получаваме знание за субекта на мисленето, а истината за структурата и съдържанието на нашите представи В такъв смисъл времето и пространството са въображаеми - "space is the image or phantasm of a body" (Sorell 2006, 66), "Time therefore is a phantasm, but a phantasm of motion" (tempus esse phantasma motus) (Hobbes 1839-1845b, І, 84; Hobbes 1839-1845a, І, 94-95).
- Връзката на унищожението със започването на чисто;
- Връзката на унищожението със скептицизма на Рене Декарт;

Пространството и времето като представи

-- "Пространството е представа за нещо съществуващо извън нас, доколкото съществува, при което ние нямаме пред вид друга акциденция на това тяло освен това, че съществува извън съзнанието на човека" -- "SPACE is the phantasm of a thing existing without the mind simply; that is to say, that phantasm, in which we consider no other accident, but only that it appears without us". [Аналогия с Кант. Позицията на Хобс е идеалистична, но не е трансцендентална]

Въображаемо и реално пространство

1. Въображаемо пространство (imaginary space) = Място (привидна пространственост, която осигурява възприемането на движението) = Акциденция на духа
2. Реално пространство (real space) = Големина (magnitude) = Пространственост (extension, протяжност) = Акциденция на тялото
-- "Пространствеността на тялото е същото, както неговата големина, или това, което някои наричат реално пространство. Големината обаче не зависи от нашето съзнание, както въображаемото пространство, защото въображаемото пространство е последица от нашето въображение, а реалната големина е това, благодарение на което то съществува. Въображаемото пространство е акциденция на духа, големината е акциденция на тяло, което съществува извън съзнанието." - Хобс 1980, 122-123.
-- "Пространство, въображаемо пространство (място), реално пространство (големина или протяжност), и твърдо пространство - всички те са акциденции на тялото, различни начини, чрез които тялото се възприема и са достъпни единствено чрез акта на феноменологичен анализ" - Herbert 1987, 717.

А. Пространството и времето са представи.
Б. "Ние мерим времето с движението, а не движението с времето" (Хобс 1980, 115);
В. Пространството и времето се делят до безкрайност, вж. Хобс 1980, 119; [Пространството и времето крайни или безкрайни са?]

За тялото и акциденциите

Съществуващото. Философията се занимава само с това, което може да бъде представено – ens imaginable (т.е. пространствено нещо). Има и други съществуващи (Бог, душа), но за тях философията не може да каже нищо.
- ens (съществуващо) = corpus (тяло)
- esse (същност) = accidens (акциденция)

Акциденция (акциденциите като модуси):
- "начина, по който ние схващаме едно тяло" - модус на възприемане на тялото от нас
- "способността на едно тяло, чрез която то предизвиква представа за себе си" - модус на въздействие на тялото върху нас
Тук се наблюдава подобен паралелизъм, както при въображаемо-реално пространство.

За причината и действието

При Хобс няма нищо между необходимото и невъзможното, защото това, което е възможно, е необходимо. И случайността е просто незнание на необходимостта (необходимите причини).

Има само две причини - действаща причина и материална причина [Какво става с целевата и формалната причина?].
Двете заедно образуват цялостната причина, която от своя страна е необходима и достатъчна.

-- В крайна сметка категориите на метафизиката се трансформират в категории на физиката.

Левиатан

или материя, форма и власт на църковната и гражданската държава

Leviathan; or, The Matter, Form, and Power of a Commonwealth, Ecclesiastical and Civil

1651

1. Естествено състояние - Равенство - Война на всички срещу всички (свобода) - Права;
2. Обществено състояние - Равенство - Мир (сигурност) - Задължения;

Основата на войната е равенството, основата на мира е самосъхранението. Преходът от естественото състояние към общественото състояние се осигурява и гарантира от Левиатан. Причината за общественото състояние е страхът (от войната с всички), но основанието за изграждане на обществото е езикът. Проблемът е, че езикът освен употреба има и злоупотреба (Хобс 1970, 35).

Допълнителни бележки към естественото състояние:
А. Хората са по-скоро равни и еднакви и всеки може да претендира за блага (Хобс 1970, 132).
Б. При такова недоверие един към друг - трябват някакви предварителни мерки (Хобс 1970, 133).

Допълнителни бележки към общественото състояние:
А. "Взаимно прехвърляне на право е това, което хората наричат договор." (Хобс 1970, 143).
Б. Трябва да се ограничат правата, за да се намали свободата и да се увеличи сигурността.

Някои от естествените закони в рамките на общественото състояние:
І-ви естествен закон - "трябва да искаме мир и да го пазим" (Хобс 1970, 139).
ІІ-ри естествен закон - в името на мира, човек се отказва от правата си (свободата).
ІІІ-ти естествен закон - "Хората трябва да изпълняват спогодбите, които са сключили" (Хобс 1970, 154).
...

Връщането към първоначалното равенство, чрез Левиатан.

Ролята на Левиатан:
- Като рационално конструирана (механистична, изкуствена държава) (Хобс 1970, 9);
- Като ирационално властващо чудовище (суверен) (Хобс 1970, 186);

Две интерпретации на Хобс

1. Физическата интерпретация на Хобс

В основа на физическата интерпретация стоят имената на Евклид (Геометрия - постулати, система, изводимост, метод) и на Галилей (Физика - тела, движения, изчислимост) (Хобс 1980, 39, 99).

Ролята на Галилей

1) Аналитичен и синтетичен метод (школата в Падуа);
2) Сетивните усещания са вследствие на движения;
3) Разликата в движенията е в основата на съществуващото и познанието. Срв. с принципа на относителността на Галилей.
4) Книгата на природата е написана на езика на математиката... но основата (азбуката) е физиката; В такъв смисъл приложението на математиката върху физиката е предварително концептуализирано.

2. Лингвистичната интерпретация на Хобс

В основа на лингвистичната интерпретация стои името на Тукидид (Език - история, мит, речеви актове). Лингвистичният обрат може да бъде описан накратко така: вместо да отразява света, езикът конструира нашата собствена реалност. Светът е езиков. Самата реалност – особено политическата – е езиково конструирана.

Ролята на Тукидид

В предговора към превода на История от Тукидид (1629) Хобс обръща специално внимание на езика. „Обществата съществуват чрез посредничеството на езика и чрез речта хората разсъждават, управляват, лъжат, командват, изчисляват, лицемерят, заблуждават, оправдават, убеждават и разубеждават, обвиняват и извиняват, хвалят и порицават." -- "It is through the medium of language that societies exist and through their speech that men reason, rule, lie, command, calculate, dissimulate, deceive, justify, persuade and dissuade, accuse and excuse, commend and condemn".

Ролята на езика; разглеждане на следните откъси от "Левиатан":
- 33-35, 144, 148, 183-185
- 51, 66, 134, 141, 142, 147, 152, 153
[Кой играе ролята на суверена по отношение на езика?]

Заключения и сравнения

Хобс разделя науките на:
- Физика – възможности – апостериори – Бог създава принципите
- Общество – сигурни основи – априори – Ние създаваме принципите
Хобс: "Our knowledge of matters political is more certain than our knowledge of natural phenomena, for we have made the former but not the latter"

Физическите науки (основани на философията) се делят от своя страна на:
- наука за движението (и неговото предаване) – априори – от причините към следствията, синтетичен метод;
- наука за сетивния свят – апостериори – от следствията към причините, аналитичен метод;

За тялото - За човека - За гражданина

Тази философска трилогия обхваща прехода от естественото към изкуственото (изкуственият човек-държава).
Ролята на човека е средищна - едновременно подвластен на естественото и на общественото състояние, едновременно тяло и творец, едновременно физически и лингвистичен, едновременно изчислим и митологичен.

+ Факултативно

Движението като основа на философията. Страници за обсъждане и/или анализ от "За тялото" на Томас Хобс: - 39, 49, 96-97, 98, 115, 126, 139, 166-176
- Защо противоположното на движението е друго движение, а не покой?
- Каква е функцията на тялото в покой? (Хобс 1980, 139-140)

[Упражнението е проведено върху Панова и др. 1985, 81-108 + откъси от Хобс 1970 - "Левиатан"]
-------------- Семинар VІ:

Рене Декарт

(1596 - 1650)

Основни произведения, библиография и връзки

Начала на философията

Les principes de la philosophie.

Ecrits en Latin, Par René Descartes. Et traduits en François par un de ses Amis.

1647

(І изд. на латински език - Principia philosophiae, 1644)

Писмо от автора до преводача на "Начала на философията", което може да послужи като предговор

[Lettre de l'auteur à celui qui a traduit le livre]

1. Философията и нейната полза

1. Философията като изучаване на мъдростта (Декарт 1978, 459) [Сравнение с Бейкън и Хобс. Обхват на определението]. Мъдростта е житейско благоразумие и съвършено познание за всичко - от начина на живот през запазването на здравето до изобретенията във всички изкуства. [Проблемът за житейското благоразумие, познанието, изобретенията и запазването на здравето]

2. Да се философства означава да се овладее познанието от първите причини или начала [Защо?]. Началата на философията трябва да отговарят на две условия (Декарт 1978, 460):
а. Ясни и очевидни - интуиция
б. Началата могат да бъдат познати без да са познати нещата, но не и наобратно – дедукция

3. Ползата от философията (Декарт 1978, 460):
а. Цивилизованост, държавност
б. Наслада и удоволствие от познанието
в. Уреждане на нравите
[Коментар върху трите причини - държавата, личното удоволствие и нравите]

2. Степените на мъдростта и историята на философията

1. Степените на мъдростта според Декарт досега са четири (Декарт 1978, 461):
а. Най-ясните понятия (които придобиваме без размишление);
б. Сетивен опит;
в. Знание от разговори с други хора;
г. Четене на книги;
[Разлики с идолите на Бейкън. Петата степен]

* д. Петата степен, която предлага Декарт, е "да се търсят първите причини и истинските начала, от които може да се изведат обяснения на всичко, което сме способни да познаем" (Декарт 1978, 462).

2. Историята на философията до Декарт (двата основни спора от Античността насам) (Декарт 1978, 462):
а. Скептицизъм (Платон)
б. Догматизъм (Аристотел)

[Връзката между скептицизма и догматизма с cogito ergo sum. Каква е причината историята да изглежда така за Декарт? Каква е връзката на методологическото съмнение с история на философията? Какъв е изборът на философа от ХVІІ век по отношение на двете школи?]

"Оттук се налага да заключим, че онези, които най-малко са научили от това, което досега се е наричало философия, са най-способни да научат истинската философия" (Декарт 1978, 464-465).

3. Истинските начала

1. Как да открием началата на философията? Ролята на личния пример и методологическото съмнение. (Декарт 1978, 465) [Скептиците и за методологическия скептицизъм при Декарт]

2. Началата на философията са онтологически твърдения. Съществуване на душата, съществуване на Бога, съществуване на телесните или физически тела (Декарт 1978, 465-466) [Историята около "Мисля, следователно съществувам" - целостта на аргумента, основите на аргумента, следствията от аргумента. Контекстът на cogito ergo sum]
- Душа
- Бог
- Тела

3. Приемането на трите онтологични постулата именно като начала на философията. Всички останали истинни знания се извеждат след установяване на началата. (Декарт 1978, 468)

4. Четене на "Начала на философията"

1. Романната структура на книгата - идеята за философията като писание, като фабула. [Функцията на романното - отношението на философията на Декарт към живота на Декарт. Личният пример и личната история]

2. Матезис универсалис - ролята на математиката в рамките на ХVІІ век и ролята на математиката в трудовете на Декарт. Сравнение между началните писания и финалния систематичен проект. Двата възможни подхода:
- Математизация
- Систематизация

3. "Всеки е достатъчно умен" - типичната предпоставка на Новото време.

5. Стъпки на познанието. Система на знанието

1. Стъпките на познанието (тръгвайки от четирите степени, които дават обикновено и несъвършено познание) са:
- Начален (временен) морал - "ние сме длъжни да се стремим преди всичко да живеем добре" (Декарт 1978, 468);
- Логика (но не тази на Школата) - правилно ръководство на разума. Тази логика зависи от подготовката и продължителното упражняване с математика.
- Истинната философия

2. Системата на знанието. Истинната философия има от своя страна три части:
а. Метафизика
б. Физика
в. Медицина, Механика, Морал

[Коментар върху морала, логиката (ръководене на разума) и дървото на познанието. Отношението физика и метафизика. Дуализмът и рационализмът - двете субстанции, едната основа. Защо се започва и се свършва с морал?]

6. Философията на Декарт по произведения

1. Историята на Декартовата философия е представена от три произведения (Декарт 1978, 469):
а. 1637 - "Разсъждение за метода" - логика + морал (първите две стъпки от познанието)
б. 1641 - "Размишления върху първата философия" - метафизика (първата част от системата на знанието)
в. 1644 - "Начала на философията" - метафизика + физика (първите две части от системата на знанието)
[Мястото на "Начала на философията"]

2. За изследване на проблемите около медицината, механиката и морала са необходими големи разходи и обществена подкрепа (Декарт 1978, 470).

7. Резултати от "Начала на философията"

Какви са конкретните плодове от "Начала на философията"? Декарт посочва четири резултата (Декарт 1978, 471):
а. Удоволствието от новите истини;
б. Ставаме по-мъдри, тъй като съдим по-правилно;
в. Ще се премахнат поводите за спор, тъй като истините са ясни;
г. Възможност за откриване на много нови истини.

[Коментар върху удоволствието, правилното разсъждение, изчезването на спорове и пораждането на нови истини]

[Упражнението е проведено върху Декарт 1978, 459-473]
-------------- Семинар VІІ:

Размишления върху първата философия

Meditationes de prima philosophia, in qua Dei existentia et animæ immortalitas demonstratur

1641

Първо размишление - За нещата, в които можем да се съмняваме

"Преди известно време забелязах, че още от най-ранни години съм приел за истинни голям брой погрешни мнения и че онова, което сетне съм изграждал върху тези тъй несигурни начала, не може да не бъде крайно съмнително и несигурно. Тогава реших, че веднъж в живота си трябва да се заема сериозно с тях и да се отърся от всички мнения, които съм приел преди това на доверие, и отново да започна всичко от самите основи, ако наистина искам да установя нещо здраво и постоянно в науките" (добавен курсив) (Декарт 1978, 321)

Трябва "да се въздържам да вярвам в неща, които не са напълно сигурни и несъмнени" (Декарт 1978, 321-322)

А. Сетивата мамят (-), но има сетивни неща, в които не можем разумно да се съмняваме (+)
Б. Сънят снема останалата сетивна увереност (-), но все пак дори във въображаемото имаме протяжност, фигура, количество, големина... (+)
В. Злият гений обаче снема всичко сигурно (-) и в крайна сметка не остава нищо несъмнено (-).

Коментари

а. Сетивността сама по себе си удостоверява несъмнени неща, но те са съмнителни от гледна точка на потенциално сънуване. В такъв смисъл сетивността не е така проблематична, че да не носи необходимост. За съжаление тази необходимост не е достатъчна.
б. Интересно е, че двойките "здрав - луд" и "реалност - сън" вървят заедно. Аргументът на Декарт е, че дори и да сънуваме, ние използваме цветове и форми в съня си - значи ли обаче, че те са реални?
в. Злият гений се появява като възможност. Колкото и да е хиперболизирана тази възможност, тя илюстрира именно граничността на нашите предразсъдъчни основания.

[Аналогии със съвременната когнитивна наука - стимулацията на мозъка. Аналогии с идеята за матрицата. Общ коментар върху степените на методологическото съмнение]

Допълнения

а. Аритметиката и геометрията се явяват базови, прости науки (за разлика от медицина, астрономия и т.н.)
б. Понятията, които управляват дори съня или най-развинтеното въображение са близки до категориите, срв. с Аристотел.

Второ размишление - За природата на човешкия дух и за това, че той се познава по-лесно, отколкото тялото

Следващата сутрин започва с пропадане в "извънредно дълбока вода" (Декарт 1978, 327). Разликата между края на първото и началото на второто размишление - какво се е случило между двете?

Тук вече се появява аналогията с Архимед и повратната точка. (Декарт 1978, 327). Каква е функцията на допускането на противното като математически доказателствен метод?

Интересно е твърдението: "нищо друго освен това, че в света няма нищо сигурно", което е онтологически вариант на Сократовото съмнение. Сравни с "когато например Сократ казва, че се съмнява във всичко, оттук следва необходимо, че той знае поне това, че се съмнява, и че следователно знае, че може да има нещо истинно и неистинно, и т.н., понеже всичко това се намира в необходима връзка с природата на съмнението." (Декарт 1978, 159) - Правила за ръководство на ума (1628?)

-- "Но аз се убедих, че в света не съществува абсолютно нищо, че няма никакво небе, никаква земя, никакви духове, никакви тела. Не стигнах ли също и до убеждението, че аз самият не съществувам? Съвсем не: аз без съмнение съм съществувал, щом съм бил убеден в нещо или дори щом само съм мислил нещо. Обаче има някакъв си всемогъщ и извънредно хитър измамник, който използува цялото си умение, за да ме мами непрестанно. Но ако той ме лъже, не може да има никакво съмнение, че аз съществувам. [...] Аз съм, аз съществувам [Ego sum, ego existo] е необходимо истинно всеки път, когато го произнасям или го схващам в ума си" (Декарт 1978, 328).

Аргументът за съществуването на Аз-а:
1. Сетивност
2. Сън
3. Зъл гений
4. Съществуване на Аз

Аргументът е пресечна точка на няколко важни за системата на Декарт твърдения:
- Интуитивното познание предхожда дедуктивното;
- Интуитивното познание е ясно и отчетливо;
- Ясно и отчетливо има терминологичен, научен статус, щом може да доказва съществуване (чрез допускане на противното);
- Гносеология и онтология се срещат и пресичат в "повратната точка";
- В аргумента едновременно се снемат скептицизма и догматизма, при това методологически.
- Азът се превръща в нередуцируемата основа на Новото време;
- Открива се начин за преминаване от "вярване/неверие" към "истина/неистина":

Човек

Учен

Вярвам - Не вярвам
Не мога да преценя

Истина
Неистина

Лична история

Обща логика



Допълнително
-- "Защото, ако от това, че аз виждам восъка, аз заключавам, че той е или че съществува, то от факта, че го виждам, още по-очевидно следва, че самият аз съм, или че съществувам." (Декарт 1978, 335)
1. Преходът към мислещото нещо: изразът "нещо, което мисли" (Декарт 1978, 330, 331, 337, 346, 354), "аз не съм нищо друго освен нещо, което мисли, т.е. дух, разсъдък или разум" (Декарт 1978, 330). За прехода от "мисля, следователно съществувам" към "мислещо нещо"; [Res cogitans]. Мисленето е съмняване, схващане, утвърждаване, отричане, желаене, нежелаене... (Декарт 1978, 331)
2. Телата се схващат, познават чрез разсъдъка, а не чрез въображението или сетивата (Декарт 1978, 336).

[Упражнението е проведено върху Декарт 1978, 321-336]
-------------- Семинар VІІІ:

Обобщаващ и въвеждащ семинар

1. Обобщение на Cogito ergo sum през проблема за Хамлет и "Аз мисля, следователно аз съществувам":

- непълен силогизъм
- непосредствено заключение - интуитивно знание
- перформативно изказване

А. Кога е валидно Cogito ergo sum?
Б. За кого е валидно Cogito ergo sum?
В. Може ли процедурата по Cogito ergo sum да разграничава фикционалното (въображаемото) от реалното (действителното)?
Г. Има ли парадокс при случая с Хамлет и Cogito ergo sum?

2. Въвеждане на формалната и обективна реалност

Формална реалност - тази реалност, която се отнася и описва действително съществуващите неща;
Обективна реалност - реалността на идеите;

Как двойката ФР-ОР може да структурира картезианското космологическо доказателство за съществуването на Бога?

+ Факултативно

Размишленията като максимално опростена структура: 1. Съмнение; 2. Аз; 3. Бог; 4. Истина; 5. Същност; 6. Свят;

-------------- Семинар ІХ:

Трето размишление - За бога и за това, че той съществува

'Ясното и отчетливото' става критерий: "В това първо познание не намирам нищо друго освен едно ясно и отчетливо възприятие на онова, което познавам. [...] И следователно струва ми се, че вече съм в състояние да установя като общо правило, че всички неща, които схващаме пределно ясно и отчетливо са истинни." (Декарт 1978, 337).
- 'Ясно и отчетливо' - като факт (Аз съществувам)
- 'Ясно и отчетливо' - като критерий (Всички неща, които са ясни и отчетливи са истинни)
- 'Ясно и отчетливо' - като филтър (Критерий + липса на зъл гений)

* Космологическо доказателство на Декарт (за онтологическото, вж. V размишление)

Следващата стъпка е космологическото доказателство за съществуване на Бога (и респективно несъществуването на Злия гений). Доказателството стъпва върху наличието на идеи в Аза.

А. Видове идеи

- Вродени: родени заедно с мен
- Външни: произведени отвън
- Измислени: създадени от мен

Б. Йерархия на обективната реалност

"...идеите, които ми представят субстанция, са без съмнение нещо повече и съдържат в себе си, тъй да се каже, повече обективна реалност, т.е. участват чрез представителство (participent par représentation) в повече степени на битие или съвършенство, отколкото онези, които ни представят само модуси или акциденции. Освен това идеята, чрез която схващам един бог [...] безспорно съдържа в себе си повече обективна реалност, отколкото онези, чрез които ми се представят крайните субстанции." (Декарт 1978, 342)
- Субстанции > акциденции/модуси;
- Безкрайна субстанция > крайни субстанции;

В. Реалност на причината

"... в действуващата и цялостна причина трябва да има поне толкова реалност, колкото в нейното действие" + "онова, което е по-съвършено, сиреч което съдържа в себе си повече реалност, не може нито да произтича, нито да зависи от по-малко съвършеното." + "нищото не би могло да породи каквото и да било" (Декарт 1978, 342). Трябва да има първоначална идея, а не регрес до безкрайност (Декарт 1978, 344).

Заключение: Доказателството за съществуване на Бог (Декарт 1978, 347). Дефиниция + разсъждение. Декарт отново казва, че "в безкрайната субстанция се намира много повече реалност, отколкото в крайната субстанция" (Декарт 1978, 347)

Бог съществува и не е измамник (защото е съвършен).

Задължително условие за валидността на доказателството е приемането на преформистката позиция (за разлика от позицията на епигенезата):
- Преформация - наличие на предварително съществуващи форми, които просто се реализират (без развитие).
- Епигенеза (еволюция) - има непрекъснато развитие, а не предсъществуващи и неизменни (вродени) форми.

Четвърто размишление - За истината и неистината

Разглеждане на истината и неистината като част от процеса на познание, а не част от областта на знанието (проблемът за знанието е разгледан в предишните размишления).

А. Съмнението като несъвършенство

Извеждане на Бога от съмнението (Декарт 1978, 355). Пълната функция на методологическото съмнение - несъвършенството на съмняващият се; многофункционалността на точката на преобръщане.

Б. Азът като средина и целокупността на творението

"Аз" - нещо средно между Бог и нищо (Декарт 1978, 356). В такъв смисъл азът не е съвършен, но ако търсим съвършенството в творението, трябва да разгледаме целокупността на света:
-- "трябва да разглеждаме не едно единствено творение, взето отделно, а изобщо всички творения заедно"
-- "целокупността на всички същества" (Декарт 1978, 357);

В. Съмнение и грешка. Воля срещу разсъдък

За това, че "волята е много по-широка и по-просторна от разсъдъка" (Декарт 1978, 359). Дейност и способност - разлики и причини (Декарт 1978, 361). Разглеждане на разсъдъка като ограничен в сравнение с Бог и на волята като качествено подобна на божествената (Декарт 1978, 358).
- Волята избира;
- Разсъдъкът съди;

Именно като избираща волята не трябва да бъде безразлична, защото може да избере не истината, а да избере произволно. Факторът на безразличието - връзката с ясните и отчетливи идеи (Декарт 1978, 360).

+ Факултативно:

Картезианският кръг: Чрез критерия за ясност и отчетливост се доказва съществуването на Бога, но самият критерий е възможен благодарения на Бог.
Ясно и отчетливо - Бог :: Бог - Ясно и отчетливо

[Упражнението е проведено върху Декарт 1978, 336-363]
-------------- Семинар Х:

Пето размишление - За същността на материалните неща и отново за съществуването на Бога

В пето размишление се разглежда същността. Но тъй като същност и съществуване съвпадат при Бог, то тук се говори и за неговото съществуване. Което директно отпраща към онтологическата връзка същност-съществуване, т.е. към идеята, че съществуването е качество.

* Онтологическо доказателство на Декарт (за космологическото, вж. ІІІ размишление)

Връзката между:
- Бог и съвършенство;
- съвършенство и съществуване;
- съществуване и същност; (Декарт 1978, 366-367);

-- "... от самия факт, че не мога да си мисля Бог без съществуване, следва, че съществуването е неделимо от него и че следователно той наистина съществуване" (Декарт 1978, 367).

- Разглеждане на доказателството за съществуване на Бог в контекста на общата структура: [Сетива - Сън - Зъл гений] -- Аз съществувам -- [Бог - Реалност - Сетива]
- Защо има две доказателства? Разликата между Бог-като-първопричина и Бог-като-вечно-съществуващ...
- При онтологическото доказателство преформацията не е необходимо условие.

Шесто размишление - За съществуването на материалните неща и за действителната разлика между душата и тялото на човека

А. За въображението

Въвеждането на понятието за въображение и разликата му с понятието за схващане (Декарт 1978, 371-372);
-- "Така че въображението като начин на мислене се различава от чистата дейност на ума само по това, че когато духът схваща, той се обръща някак към самия себе си и разглежда някоя от намиращите се в него идеи, а когато си въобразява, той се обръща към тялото и разглежда в него нещо, съответстващо на идеята, която той самият е образувал или е получил чрез сетивата" (Декарт 1978, 373);

Б. Единството на дух и тяло

Един от най-проблематичните и важни пасажи е именно твърдението на Рене Декарт за единството на духа и тялото (в човека) (Декарт 1978, 379-380). Именно картезианският дуализъм е едно от най-дискутираните места и тук Декарт предлага "решение".
- Пинеалната жлеза и sens commun (Декарт 1978, 3840385);
- Делимост и неделимост на тялото и духа (Декарт 1978, 384); Коментар върху природата на тялото и нервите - ABCD (Декарт 1978, 385).

В. Реалност и сън

Паметта - разликата между сън и будно състояние (Декарт 1978, 387) [Контрааргументи срещу Декарт]

Г. Функцията на сетивата

Коментар върху сетивата - "само, за да показват на моя дух кои неща са полезни или вредни..." (Декарт 1978, 382).
- Сетивата са знак за истината (Декарт 1978, 387);
- Грешките на природата - водянка (асцит);
- Човешката природа може да ни заблуди (Декарт 1978, 386).

[Упражнението е проведено върху Декарт 1978, 336-388]
-------------- Семинар ХІ:

Обобщение върху Рене Декарт

1. Допълнение към "Размишления върху първата философия"

- Необходимостта от критерий за разграничаване на сън от будно състояние и на лудост от разумност (идеологията на Новото време и търсенето на истината);
- Преходът от "Аз съществувам" към "мислещо нещо";
- Двете субстанции при Рене Декарт - разлики и характеристики;
- Единството и смесването на душа и тяло - проблемът за дуализма;
- За разликата между формална и обективна реалност (Декарт 1978, 342-343);

Как могат да си взаимодействат двете субстанции?

Тъй като при Декарт няма еднозначен отговор, възможни са няколко посоки на систематизиране или тълкуване:
А. По аналогия с тежестта (като форма) на неодушевеното тяло има дух в одушевеното тяло;
Б. Има три типа първични понятия - дух, тяло и Бог;
В. Всяко телесно взаимодействие (удар на тяло в тяло) е паразитно спрямо по общото действие на Бога върху Света (дух-тяло);

2. Взаимодействието между МФ и Ф може да бъде проследено в три посоки

1. Законите на природата (самото наличие на закони на природата вече е повратен момент във физиката като наука);
2. Математизацията на природата (превръщането на качествената физика в количествена ще е водещата тенденция за следващите няколко столетия, срв. с книгата на природата при Галилей);
3. Модел на природата под формата на координатна система и ролята на субекта в измерването и систематизирането на явленията;

По такъв начин:
- Интуицията
- Дедукцията
- Хипотезата
са необходими за изграждането на цялостната научна система [Обсъждане на ролята на всеки един от тези методи в научното познание и в последователната методология на изследването].

3. Метод на Рене Декарт

А. Метод(ика) на изследването

Вж. правилата, които Декарт предлага в Разсъждение за метода (гл. ІІ) и които изрично нарича свой метод:
1. Само несъмнените, ясни и отчетливи неща - "Никога да не приемам за вярно нищо, за което не знам с очевидност, че то е такова" (Декарт 1978, 259);
2. Разделяй трудностите - "Да разделям всяка една от проучваните трудности" (Декарт 1978, 259);
3. От най-простите към най-сложните - "Да спазвам винаги ред в мислите си, като започвам от най-простите и най-лесните за познаване предмети" (Декарт 1978, 259);
4. Пълни изброявания и общи прегледи - "Да правя навсякъде толкова пълни изброявания и такива общи прегледи, че да бъде уверен, че нищо не съм пропуснал" (Декарт 1978, 259);

Б. Метод на изложение (систематизиране) - Дедукция.

Вж. повтарящата се структура на изложението в произведенията на Декарт.
Забележка: Изложението в книгите на Декарт е дедуктивно (синтетично), но в най-общ план (извън темата за изложението) Рене Декарт е част от анти-дедуктивното течение, противопоставящо се Аристотел. През ХVІІ век дедукцията се замества от идеята за "хипотеза"; а през ХVІІІ и ХІХ век - от индукцията (Parkinson 2003, 194).

В. Метод на откриване - Хипотезата и Интуицията.

Вж. примера с дъгата и методическото съмнение.
Забележка: В писмо от 22 февруари 1638 до Ватие (Descartes 1897-1910, І, 559), той казва, че най-добре неговият метод е илюстриран в примера с дъгата. Този пример е поместен в VІІІ част на "Метеорология" (Descartes 1897-1910, vi, 325-345); в началото на частта той подчертава, че това е изключително добра илюстрация за това как с метода може да се придобива ново знание (Descartes 1897-1910, vi, 325).

- В''. Методически скептицизъм

Вж. цялостната процедура при Cogito ergo sum.
Хипотетично предположение + постигане на интуитивно ясно познание + метод на изчистване от лъжливото знание. Във връзка с последното е и идеята за започването на чисто: "да преустроя собствените си мисли и да градя върху терен, който изцяло ми принадлежи" (1637) (Декарт 1978, 257); "веднъж в живота си [...] да се отърся от всички мнения" "да започна всичко от самите основи" (1641) - (Декарт 1978, 321).

+ Факултативно

1. Прости и сложни науки (вж. връзката с двата вида качества при Рене Декарт);
2. Повтарящата се връзка гносеология - онтология като методологическа и систематична нишка;
3. Ролята на Исак Нютон по отношение на:
- хипотезите в науката (hypotheses non fingo);
- релационистичната физика на Декарт;
- законите на природата и математизацията на природата;

Физиката на Рене Декарт. Отношението между математика и философия

1. Традицията преди Декарт

Това, което наследява Декарт е най-общо физика на качествата:
- първична материя (без свойства);
- субстанциални форми (качества на нещата);
Тези два компонента са достатъчни, за да се опише всичко. В рамките на тази физика се изследват проблемите за топлото, тежкото, цветното...

2. Физиката на Декарт

Тя е количествена физика:
- материя (размер + форма);
- движение;
Тези три компонента (размер, форма, движение) са достатъчни, за да се опише всичко. В рамките на тази физика се изследват проблемите на материалния свят, представен математически...

+ Факултативно

1. Традиционната физика е била по-метафизическа и се занимава с това, което впоследствие ще се нарекат вторични качества, физиката на Декарт е по-физическа (в понятието за физика, което използваме и днес) и се занимава с това, което впоследствие ще се нарекат първични качества.
Въпреки тази математическа обективация, Декарт изрично посочва, че физиката му стъпва на основите на метафизиката (Бог; Аз). В тази връзка не е случайна и забележката на Декарт (в писмо до Мерсен от 1638) отправена към Галилей, че неговата физика няма основи, за разлика от картезианската.

2. Двата периода на Рене Декарт:
- Математически (mathesis universalis); Количеството и величините могат да бъдат гносеологическият и епистемологически фундамент.
- Метафизически (дървото на философията); Качеството и субстанцията са единственият онтологико-гносеологически фундамент.
Историческото (и контекстуално) възприемане и редактиране на Декарт и повтарящата се форма "доказано по геометричен начин". Каква е причината Декарт да се откаже от своя проект именно в неговото най-успешно начало?

Заключителни въпроси върху Рене Декарт

-- Колко са субстанциите при Рене Декарт?
-- Какво е картезиански дуализъм?
-- Кои идеи са вродени?

-------------- Семинар ХІІ:

Бенедикт Спиноза

(1632 - 1677)

Основни произведения, библиография и връзки

1. Начален въвеждащ контекст

1. Причини за "атеизма" на Спиноза и влиянието върху/на Спиноза.
- Миналото: Юдейската традиция (монотеизма и пространството) и отлъчването от еврейската общност (приемане на името Бенедикт, еквивалент на Барух);
- Бъдещето: Забравата след смъртта и завръщането му чак в немската класическа философия. Проблематичното място на Спиноза в историята на философията;

2. Причина за "картезианството" на Спиноза.
- Връзката с философията на Рене Декарт и проблемът с дуализма: прилики и разлики между двамата философи.
- Как се променя картезианството след Спиноза?

3. Причината за "геометричното" и етическото в произведението Етика, доказана по геометричен начин.
- Ролята на геометрията, доказателството и етиката.
- Математизацията и атаката срещу телеологията от страна на Спиноза.

2. Речник

Аксиома - прието положение; самоочевиден принцип, който не се доказва;
Теорема - доказано твърдение; (разглеждане, изследване);
Лема - допускане; помощно твърдение, което се използва при доказателства на други твърдения.

Етика,

доказана по геометричен начин

Ethica, ordine geometrico demonstrata

1677

Първа част на Етика - За Бога

1. Ключови понятия

* причина на себе си - "това, чиято същност включва в себе си съществуването";
* крайно - "което може да бъде ограничено от друго със същата природа". Още тук (и именно тук) се противопоставя тялото на мисълта;
* субстанция - "това, което съществува в себе си и се схваща чрез себе си";
* атрибут - "това, което разумът възприема от субстанцията като съставящо нейната същност";
* модус - "състоянията на субстанцията"
Общо значение на тридялбата [субстанция - атрибут - модус] и на двудялбата [творческа природа - сътворена природа].

Обсъждане върху двата познаваеми умозрими и неделими атрибута:
- мислене (подраздели: разсъдък, воля)
- протяжност (подраздели: движение, покой)

Защо книгата се нарича „Етика”?
Защо се „доказва по геометричен начин”?

2. Обща философска структура (1 – 2 - ∞)

Как субстанциите при Декарт се отнасят към субстанцията на Спиноза?

2.1. Структурата

Разглеждане на структурата 1 – 2 - ∞:
Декарт (1 – 2 - ∞): Един Бог – Дуализъм на Дух и Тяло – Безкрайно много неща;
Спиноза (1 – 2 - ∞): Една субстанция – Два познаваеми атрибута – Безкрайно много модуси;

А. Познанието като отношение (през атрибутите) е преход от количественото безкрайно (модусите) към едното (субстанцията).
Б. Сътворяването пък е преход от субстанцията (едното) към нейните състояния (количественото безкрайно).
В. Поради това системата на Спиноза би била вътрешно съгласувана само ако може да изрази безпроблемно отношението между 1 и ∞;

2.2. Онтологията и субекта

Това означава, че всяка философска система (а тя би трябвало да е само една, следвайки Спиноза) трябва да е единствено и само онтологическа и това е ясна алтернатива на картезианската философия. В този смисъл Спиноза е изключителен представител на анти-субектния подход в Новото време (срв. с критиките на Кант, Шелинг и Хегел към него).

2.3. Празното

Подобна система не търпи вакуум, празно място (Спиноза 1981, 76), lacunae или липсващи причинно-следствени връзки. Дори свободата е дефинирана през необходимостта (Спиноза 1981, 61-62). Причинно-следствената връзка е израз именно на онтологичната плътност.

3. Същност и съществуване на Бог

Най-известното доказателство за съществуването на Бог при Спиноза е онтологическото доказателство, което е изложено последователно в теореми 5, 11 и 14:
Т05 - не може да съществуват две субстанции с един и същ атрибут;
Т11 - Бог съществува по необходимост;
Т14 - единствената съществуваща и мислена субстанция е Бог;

Религията и разумът

Спиноза предлага рационално познание на Бога за разлика от религиозното откровение за Бога. Това означава, че се поставят под съмнение институционалните и ритуални практики в религията. Разумното познание е възможно именно заради универсалното съществуване на необходимостта. Модусната философия е обречена да мисли единствено и само частичното, по такъв начин субстанциалната философия е всъщност единствената възможна философия въобще.

Природата и сътворението

Бог е Природа е Субстанция. Поради това той не влиза в други отношения с модусите освен през „сътворение”: той не ги обича, мрази, търси, нито ги има за цел, вж. Спиноза 1981, 312-313.

Делимостта и дуализмът

Телесната и духовната субстанция са една и съща субстанция. Телесността и духовността са еднакво присъщи на Бог. Нито духовното, нито телесното е субстанциално делимо, защото принципно субстанциалното не се дели. Това означава, че изчезва основният критерий, чрез който се различаваха двете „субстанции” в картезианството и така се снема (частично) дуализма на Декарт.

[Упражнението е проведено върху Спиноза 1981, 61-82, Т1-Т18]
-------------- Семинар ХІІІ:

4. Телеология и математика

Математиката, за разликата от телеологията, се занимава не с целите, а само със "същността и свойствата на фигурите". Тя именно успява да покаже "друга норма за истината" (Спиноза 1981, 98). Ако се интересуваме от истината и необходимостта, то именно геометричният метод е този, който може да ги гарантира и легитимира (вж. Определение 1, както и Спиноза 1981, 98).

Напротив, заниманието с и през цели води до противоречия - Бог, който има желания и цели; Божествен план; произвол вместо необходимост и т.н.

5. Крайно и безкрайно

Спиноза предлага едно качествено разбиране за крайното и безкрайното, а не чисто математическо или количествено (вж. Определение 2). Единствено чрез подобно разбиране може да се интерпретира непротиворечиво и срещата между безкрайния Бог и крайните, ограничени модуси, които образуват безкрайна редица. Естествено в този случай причината (Бог) се мисли като основание.

Т28 - Отношението между крайните неща и Бога - Как така крайните неща имат своето основание в Бога и как имат своите непосредствени причини в други крайни неща?

+ Факултативно

1. Разговор върху критиката на Ален Бадиу от Битие и събитие (Alain Badiou - L'Être et l'Événement, 1988) и проблемът за крайното и безкрайното.
2. Разглеждане на проблема с телеологията в контекста на механицизма от ХVІІ век; за повече информация виж "Организъм vs. механизъм при Кант и Хегел".

5. Двата концептуални реда

Поглед към истината откъм субстанцията: Пълнота - Вечност - Действие - Необходимост - Природа;
Поглед към истината откъм модусите: Недостиг - Полза - Цел - Случайност - Воля;

Забележка: Възможността ни да можем да разберем истинното се основава на причастността ни към субстанцията и нейния безкраен атрибут мисленето. Същият резултат може да бъде постигнат в безкрайността и на другия атрибут - протяжността. В този смисъл книгата на Спиноза е интелектуално терапевтична - отказ от "състоянието на своя мозък" (Спиноза 1981, 102). Изоставянето на модусната гледна точка, която поражда единствено спорове и исторично отношения към истината; вместо тази илюзорна свобода, Спиноза предлага необходимата истина.

6. Бог и двойствените понятия

А. Бог, субстанция, цел – Математика срещу Телеология

- Всичко, което съществува, съществува в Бога;
- Аргументи "за" и "против" делимостта на телесната субстанция;
- Разликата между въображение и разум при Спиноза като критика срещу Декарт;
- Защо говорим за целни причини? - обяснението на Спиноза и ролята на "ползата";
- Отново за отношението математика-телеология;

Б. Двойствени понятия при Спиноза

- безкрайност
- причина
Б1. Разглеждане на проблема за количествената и качествената безкрайност.
- "колелото на Аристотел"
- "триъгълникът на Секст Емпирик"
[Прилики и разлики между двата модела - механически и математически проблеми]
Б2. Разглеждане на причината като "каузалност" и като "основание".
- Как безкрайният Бог е основание на крайните модуси? Какво е causa sui;
- причинният ред на модусите;

Забележка

Основанието за подобно разделение (двойственост) е в съществуването на два концептуални реда и има пряка връзка с действията и мощта на Бога.

+ Факултативно (по Джонатан Бенет)

(1) Обяснителен рационализъм. Въпросът "Защо?" и обяснителният рационализъм; Причинността в природата и логиката;
(2) Концептуален дуализъм - прилики и разлики с Рене Декарт;
(3) Механика на сблъсъка; отблъскващи, но не привличащи сили; има тласъци, но не и притегляния;
(4) Размерът е без качествено значение;

Пиер Бейл в Dictionnaire historique et critique (1697) - монизмът на Спиноза е най-чудовищната и абсурдна хипотеза, която може да се измисли и освен това противоречаща на очевидното.

[Упражнението е проведено върху цялата І част; с акцент върху Т15 и "Приложение" – Спиноза 1981, 73-77, 96-104]
-------------- Семинар ХІV:

Втора част на Етика - За природата и произхода на душата

7. Неясните идеи и безкрайността

Т24 - "Човешката душа не включва в себе си адекватното познание на частите, които влизат в състава на човешкото тяло."
Т28 - "Идеите и възбудите на човешкото тяло, доколкото се отнасят само до човешката душа, не са ясни и отчетливи, а са неясни."
Т29 - "Извод. Оттук следва, че човешката душа всякога, когато възприема неща според общия порядък на природата, няма адекватно познание нито за самата себе си, нито за своето тяло, нито за външните тела, а има само неясно и осакатено познание за тях" (Спиноза 1981, 134) - сравнение с Т9 и Т31.

Обсъждане на ролята на качествената и количествената безкрайност - разлики. И как в тази връзка крайните модуси могат да бъдат по-близо до безкрайната субстанция? Припомняне на двойката "причина-основание" и как може безкрайната субстанция да причинява крайните модуси?

8. Обобщение на основната система

1. Къде е "прекъсването" между крайното и безкрайното?

На пръв поглед то е между крайните модуси (М) и безкрайните атрибути (А) на безкрайната субстанция (С). Модел: [СА] - [М];
Ала всъщност то е между безкрайните и крайните модуси. Модел: безкрайни [САМ] – крайни [М];

2. Безкрайните модуси

Модусите се разделят на крайни и безкрайни. Безкрайните модуси на мисленето и безкрайните модуси на протяжността имат своята причинност в субстанцията (посредством двата безкрайни атрибута). Безкрайните модуси могат да се разглеждат по аналогия като същност на съществуващите крайни модуси.
А. Безкрайните Модуси на мисленето – законите на природата;
Б. Безкрайните Модуси на протяжността – вселената като образ (индивид);
Вж. Спиноза 1981, 84, 122, 328, както и някои от неговите писма;

9. Допълнителни дискусии, насоки и обобщения

- Сложният индивид – (Спиноза 1981, 122)
- Безкрайността на знанието в себе си – (Спиноза 1981, 129-130)
- Разделението между идеи-образи-думи – (Спиноза 1981, 152)
- Бог и неадекватното възприемане - връзката с проблема за морала – (Спиноза 1981, 115-116)
- Връзката с математиката: Линията не е съставена от точки (принадлежност), точките са в нея (включване). Аналогия между системата на Спиноза и геометрията на Евклид (Евклидово пространство; мислено и протяжно; линии; точки…);

1. Защо произведението се нарича "Етика"?
2. Има ли свобода и случайност при Спиноза?
3. Как е възможна етиката извън модусната гледна точка?
4. Как се очистваме от афектите?
5. Напускането на субективността и изграждането на обществото - възможна ли е подобна етическа система?

+ Факултативно

1. Ключови понятия във ІІ част

* идея - сравнение между ІА6 и ІІО4. Кореспондентна или кохерентна е теорията за истината при Спиноза?
* траене – „неопределено продължение на съществуването”

2. Ключови теореми във ІІ част

Т1 - "Мисленето е атрибут на Бога, или Бог е мислещо нещо". Сравни с Т17-Заб., I част.
Т2 - "Пространството е атрибут на Бога, или Бог е пространствено нещо". Сравни с Т15, І част - за материалността на Бога. [Основания за пространствеността и материалността на Бога. Обвиненията в атеизъм] 
Т7 - "Редът и свръзката на идеите са същите, както и редът и свръзката на нещата"
Коментар върху "мислещата субстанция и пространствената субстанция са една и съща субстанция, която се схваща ту под този, ту под онзи атрибут. Също тъй и един модус на пространствеността и идеята за този модус са едно и също нещо, изразено обаче по два начина." - паралелизъм на атрибутите, заради идентичността на субстанцията;

3. Допълнение към дискусията върху кохерентността и кореспондентността

Т32, част ІІ - подкрепя Акс. 6 - "Всички идеи, доколкото се отнасят до Бога, са истински. Доказателство. Всички идеи именно, които са в Бога, се съгласуват напълно със своите обекти (според извода към теор. 7 на тази част) и затова (според акс. 6, част І) всички са истински;"
Т30, част І - подкрепя Акс. 6 - " Доказателство. Една истинска идея трябва да се съгласува със своя обект (според акс. 6), т.е. (както е ясно от само себе си) това, което се съдържа обективно в разума, трябва по необходимост да съществува в природата."

4. Принципът на достатъчното основание

Продължение от дискусията върху "причина" и "основание". Вж. (І-Т11) и причинно-следствената връзка (І-Т11, І-Т14) - отношенията между тях и приоритетът на основанието. В основанието винаги има необходимост. Докато при причинно-следствените връзки има необходимост, която ние възприемаме понякога като случайност.

5. Субстанцията, Рене Декарт и Спиноза: исторически контекст

Декарт:
- Бог: субстанцията е една - Вертикално (ХVІІ век)
- Мислене и Протяжност: субстанциите са две - Хоризонтално (Аристотел - вторични субстанции: вид)
- Всичко различно: субстанциите са безкрайно много - Безкрайно (Аристотел - първични субстанции: индивид)
Спиноза:
- Срещу плурализма на Декарт (І-Т5);
- Срещу дуализма на Декарт (І-Т5 + Човека);
- За монизма;

6. Факултативни въпроси

а. Отношението между обект и идея - може ли да има идея без обект?
б. Връзката на Спиноза с Немската класическа философия - Фихте и Шелинг
в. Обща дискусия върху Аз-а през Новото време - двете страни на рационализма: Декарт и Спиноза

[Упражнението е проведено върху Спиноза 1981, 105-136]
-------------- Семинар ХV:

Джон Лок

(1632-1704)

Основни произведения, библиография и връзки

Разлики с Рене Декарт

Състояние на посредственост [mediocrity] - важна структурна функция за изложението и общия светоглед.
Познанието е и условно (разлика с Декарт).
Математика, морал, религия - само там има самоочевидни принципи (но върху това се изисква допълнителен коментар).

Прилики с Рене Декарт

Ролята на идеите (влияние от Декарт).
Механични обяснения в света - нещата стават чрез тласък. [Но пък корекция на пасаж от "Опит върху човешкия разум" в полза на Нютон: от "by impulse, and nothing else" на "by impulse, the only way in which we can conceive Bodies operate in"].

+ Факултативно

- Исторически бележки върху политико-икономическото състояние на Европа. Първата териториална държава като национален пазар - Англия.
- Първични и вторични качества при Робърт Бойл - ‘‘moods or primary affections [size, shape, motion] of bodies to distinguish them from those less simple qualities (as colours, tastes, and odours) that belong to bodies on their account’’ (1666 - Origin of Forms and Qualities according to the Corpuscular Philosophy). Отношенията с Бойл и медицинските занимания на Лок.
- Идеологията на емпиризма и мотото на Кралското общество: Nullius in Verba (1662).
- Бейкън, Хобс, Лок (1600-1700). История на ХVІІ век и връзката на емпиризма.

Опит върху човешкия разум

An Essay Concerning Human Understanding

(1689)

І. Въведение

Моята цел е да разгледам произхода, сигурността и обсега на човешкото познание, както и основанията и степените на вярването, мнението и одобрението (Панова и др. 1985, 256). [...my purpose, to enquire into the original, certainty, and extent of human knowledge; together with the grounds and degrees of belief, opinion, and assent...]. Отношението и разграничението между мнение-знание (to search out the bounds between opinion and knowledge).

Разумът като обект - поставяне на разстояние, усилието при изследване на разума (Панова и др. 1985, 256);

Методът на изследване на границата между мнение и знание при Джон Лок се състои от три стъпки:
- разглеждане на идеите в душата;
- познанието за тези идеи;
- разглеждане на природата на вярата и мнението;

Дълбокомерът (line) на Джон Лок - кръгозор, периметър, аура, обсег, разстояние, хоризонт... Това е знание за нашата собствена сила. Затова първата работа е изследване на собствения ни разум (Панова и др. 1985, 258). [to take a survey of our own understandings].

Разум:
- граници
- способност
- разлики
- идеи

ІІ. Книга първа

Вродените принципи (koinai ennoiai) не съществуват. Лок прави анализ на „всеобщо признатите” (от цялото човечество) принципи:
- това, което е, е [Whatsoever is, is]
- едно и също нещо не може (в едно и също време) да бъде и да не бъде [It is impossible for the same thing to be and not to be]
За вродените идеи не трябва да се използва, употребява разума, иначе не би имало разлика между аксиоми и теореми (Панова и др. 1985, 261);

Tabula rasa - обяснение, идеология, приложение...

Процесът за достигане до истини:
- Сетива
- Единични идеи
- Памет / Имена
- Абстрахиране
- Общи имена
Резултат: идеи и думи
Забележка: Лок уточнява, че общите и абстрактните идеи всъщност са по-чужди на нашето първо възприятие, така че не могат да бъдат вродени.

ІІІ. Книга втора

Идеите и качествата на телата. Телата пораждат идеи в нас чрез тласък (Панова и др. 1985, 265). Невидимите частици [срв. с Декарт].
Идея - “всичко, което е обект за разума, когато човек мисли” (for whatsoever is the object of the understanding when a man thinks) [срв. с Декарт].

Трите вида качества в телата

първични (първични) – подобия;
сетивни (вторични) - смятани за подобия, но не са;
сили (вторични) - не са смятани за подобия и не са (Панова и др. 1985, 267);

Отношението между качества и идеи

Качествата (първични и вторични) се отнасят към Идеите (прости), от които впоследствие можем да изградим сложни Идеи.
Проблемът е, че някои прости Идеи могат да се окажат сложни Идеи вследствие на развиването на технологиите. Това е типичен проблем за сетивните възприятия – дали се изследва ежедневното възприятие или научното възприятие.

+ Факултативно

- Важен проблем е този за скептицизма. Защото от "the Mind... perceives nothing but its own Ideas.", следва, че ние не възприемаме неща, а идеи и нямаме никакво основание да твърдим, че неща има. Ян Типтън предлага следната хипотеза: въпреки тази трудност ние всъщност възприемаме неща. Като гледаме огън ние възприемаме горещината и цвета, това което не можем да възприемем са малките частици, които предизвикват цвета и горещината (Brown 2004, 56-74).
- Обсъждане на "епистемология на толерантността".
- Наблюдението има примат над теорията.

1. Субстанции

А. Проблемът: От неправилното разбиране на връзката идеи-качества следва, че "...не можем да си представим как тези прости идеи могат да съществуват сами по себе си [и] ние привикваме да предполагаме някакъв субстрат..." (Панова и др. 1985, 269). Обединяването на качества в подложка.
Б. Основата на дуализма: Ние нямаме ясна (и проста) идея за субстанция: нито за духовната, нито за материалната субстанция (Панова и др. 1985, 269). Духовната се образува при приписване на субстрат от идеи, а материалната при приписване на субстрат от действия (Панова и др. 1985, 270).
В. Уточнение: причината за свързването обаче не е известна (Панова и др. 1985, 270);
Г. Трите типа идеи и телесната субстанция:
- първични качества
- сетивни качества
- сили
Важна забележка: вторичните качества биха изчезнали, ако можехме да открием първичните качества на техните най-малки частици. Примерът с микроскопа.
Д. Обобщение: Всички наши идеи за различни видове субстанции са само 1. сбор от прости идеи (с предполагаем субстрат), 2. получени чрез сетивност и рефлексия и 3. са само сили.

2. Познание

А. Нашето познание се отнася само до нашите идеи (нямаме друг обект) [Следствия за крайния емпиризъм]
Б. Между идеите има само съгласие и несъгласие:
(1) Тъждество и различие [Тъждество - различие]
(2) Отношение [Свободно свързване]
(3) Необходима връзка [Необходимо свързване или съсъществуване]
(4) Реално съществуване [Реално съществуване]

Допълнително разяснение:

(1) - природна способност; сравни с двата принципа "това, което е, е" и "едно и също нещо не може (в едно и също време) да бъде и да не бъде";
(2) - възможност за съотнасяне въпреки (1);
(3) - необходимата връзка е "субстанциална"
(4) - съществуването е насочено към отношението между идеята и обекта й

+ Факултативно

- Няма такова нещо, което да е в ума и да не е било в сетивата и Всички наши прости идеи са адекватни;
- Субстанцията на душата (Spirit) е непозната за нас (секция 30).
- "the Mind... perceives nothing but its own Ideas.".
- "We have the Ideas of Matter and Thinking, but possibly shall never be able to know, whether any mere material Being thinks, or no" - IV.iii.6

[Упражнението е проведено върху Панова и др. 1985, 256-274]
-------------- Семинар ХVІ:

Два трактата за управлението

Two Treatises of Government

(1689)

Политическата власт

Политическата власт е различна от тази на бащата, стопанина, мъжа и господаря; тя е състои в две неща:
- правото за законодателство;
- правото за сила при прилагането им;
Целта е публичното благо (Лок 1996, 197) [Връзката с разделението на властите. Дефинирането на политическото като разделено]

Разделението на властите

Естествено състояние, две власти: А. Съхранение; Б. Наказание (Лок 1996, 283)
Гражданско общество, две власти: А. Законодателна; Б. Изпълнителна (Лок 1996, 284, 296-308)
[Каква е връзката между естественото и гражданското по отношение на властите?]

Федеративна власт

Кратко обсъждане за разликата между изпълнителна и федеративна власт и разглеждане на естественото състояние между държави. Защо „международната общност” не е държава?

Основни права (собствености)

- живот
- свобода
- имущество

Преход от естествено в гражданско състояние. Трудът

1. Естествената свобода не е всепозволеност (Лок 1996, 198). В естественото състояние има разум и природа - само така може да се съхрани човечеството (Лок 1996, 199). Предпоставката за това твърдение е, че ние се раждаме разумни.
2. Естественото състояние е различно от състоянието на война [срв. с Хобс].
3. Изводът е, че гражданското състояние включва естественото [срв. с Хобс].

Труд, пари и имущество

Отношението между труда и имуществото, между труда и природата: 99 процента от продуктите на Земята са резултат от труда (Лок 1996, 223) [Следствия от това твърдение].
Човек трябва да има толкова, колкото може да използва – това обаче се отнася само до продукти, но не и до парите. Ролята на парите по отношение на натрупването и появата на капитала.
Частният труд + общото благо = имуществото като собственост.

Форми на управление

Формите на управление е се различават само по своята законодателна власт.
Това означава, че се запазва идеята за гражданско състояние във всяка една политическа власт.

Проблемни полета при Лок

- Децата
- Робството
- Жените

[Упражнението е проведено върху Лок 1996, ІІ трактат]
-------------- Семинар ХVІІ:

Готфрид Лайбниц

(1646 - 1716)

Основни произведения, библиография и връзки

Нови опити върху човешкия разум

Nouveaux essais sur l'entendement humain

(1704, публикувано 1765)

Предговор

1. Сетивност

Защо за хората е лесно да улавят животни?
- "Животните са чисто емпирични същества и се ръководят единствено от единични примери" | "животните са чисти емпирици и се ръководят само от примери" (les bestes sont purement empiriques et ne font que se regler sur les exemples). Те не успяват да образуват необходими твърдения (Панова и др. 1985, 289).
- Емпириците действат като че ли нещата са свързани в действителността, защото техните образи са свързани в паметта. [В какво се състои критиката на Лайбниц срещу емпиризма?]

2. Разум

Какво може да се постигне с разума, недостъпно на сетивата:
- сигурни връзки
- необходими изводи
- изключения
- предвиждане на събития
[Каква е връзката между основанието на нещата и изключенията от очакваните закономерности? (Панова и др. 1985, 290)]

3. Вроденост

- склонности, предразположения, навици, естествени възможности (inclinations, des dispositions, des habitudes ou des virtualités naturelles)
- тъй като ние сме вродени, така да се каже, на самите себе си... (puisque nous sommes innés, pour ainsi dire, à nous mêmes)
- каменните жилки и вродения в камъка Херкулес срещу Tabula rasa (Панова и др. 1985, 290).
- няма съвършено еднородна и еднообразна плоскост (Панова и др. 1985, 291). [Разнообразието срещу tabula rasa. Мястото на разнообразието в светогледа на Лайбниц]

4. Незабележимото

Винаги ли мисли духът? Тела спрямо движение = души спрямо мислене (Лок). Интересно позоваване на Робърт Бойл от страна на Лайбниц срещу Лок (Панова и др. 1985, 291). Неуловимите впечатления в душата са:
- слаби
- многобройни
- еднообразни
Незабележимите възприятия (Панова и др. 1985, 291-293) срещу безразличното равновесие при tabula rasa.
- примерът със съня (Панова и др. 1985, 292)
- две основни следствия (принципи):

Принципи

Принцип на непрекъснатостта ("la loi de la continuite")
А. природата никога не прави скокове, затова има усещания и тела, които са ненаблюдаеми и нищо не се случва внезапно, а има плавни преходи. Срв. с идеята за континуум и оборването на апориите на Зенон (A:VI, VI, 56). Този принцип има няколко важни приложения - в областта на математиката (безкрайно малките), в областта на физиката (липсата на вакуум) и в областта на метафизиката (монадите). [За допълнителна информация, вж. Лайбниц и проблемът за континуума]
Принцип на тъждеството на неразличимите (principium identitatis indiscernibilium, принцип тождества неразличимых, principle of identity of indiscernibles)
Б. две неща трябва винаги да се различават (но не само нумерически, т.е. поради факта, че са две). Днес това се счита за логически принцип, докато Лайбниц е смятал, че това е онтологически принцип. Логическият принцип гласи, че ако няма метод да се различат две състояние та са едно (и също) състояние - верификационен принцип (RSCR 2003: 403). Много интересен анализ и разделение на този принцип има в The Leibniz-Clarke (1956: xxiii). Това се нарича още закон на Лайбниц.
Движението и материята:
- първоначално течна материя
- материята се поддава на всякакви деления и действително и актуално разделена до безкрайност
- материята не мисли, освен ако не се присъедини към нея мислеща субстанция (Панова и др. 1985, 295)

Книга първа

Представяне на концепцията на Джон Лок;
Експлицитната връзка с Пиер Бейл и статията Рорариус (Rorarius) от "Dictionnaire historique et critique" (1697, 1702) (в интернет е достъпно пълното френско и съкратеното английско издание на речника, вж. библиографията в края на тази статия).
Всички мисли и идеи на душата идват отвътре (Панова и др. 1985, 297).

Необходими истини (разум) - Фактически истини (сетива). Това фундаментално разделение може да служи за отправна точка на цялата система (срв. с незабележимите възприятия).
Двата спекулативни принципа (срв. с Лок) - "това, което е, е" и "невъзможно е в едно и също време едно и също нещо да бъде и да не бъде" - дори и да не са познати те пак биха били вродени.
Ние притежаваме безкрайно множество от знания, "които не винаги осъзнаваме" (Панова и др. 1985, 299) [добавен курсив]...
"Цялата аритметика и цялата геометрия са вродени" (Панова и др. 1985, 299), но има степен на трудност при осъзнаването.

Книга втора

Няма нищо в разума, което да не е било по-рано в сетивата, с изключение на самия разум (Панова и др. 1985, 304) [Парафразата и връзката с Джон Лок]
Тялото в покой и душата без мисъл - противоречиви твърдения, непотвърдени с примери.
Няма способност без стремеж или действие (Панова и др. 1985, 305) ("Il y a tousjours de la tendance et de l'action")
- Животните притежават души
- Душите са свързани винаги с тела (с изключения на Бог)

+ Факултативно

- Вродени идеи (склонности, предразположения) и вродени мисли (действия) - разликата (Панова и др. 1985, 302)
- Аргументът за рефлектирането на рефлексията до безкрайност (Панова и др. 1985, 306).
- Мотивът за прозорците на душата и нейната телесност - атаката на Лайбниц (Панова и др. 1985, 304)
Вродените истини са:
- инстинкти
- естествена светлина (Панова и др. 1985, 304);

[Упражнението е проведено върху Панова и др. 1985, 288-306]
-------------- Семинар ХVІІІ:

Онтологичен рационализъм

 

1

2

Тип рационализъм

 

Декарт

 

Субстанция

 

* Субстанция

 

Субстанция

 

Дуализъм

Спиноза

* Субстанция

Атрибути

Модуси

Монизъм

Лайбниц

Субстанция

Предуст. хармония

* Субстанция

Плурализъм

 

* = Отличителната характеристика на съответния автор, която определя типа на неговия рационализъм.

Обща структура при Лайбниц

* Реално - Метафизика: монади, перцепция, стремеж...
* Феноменално - Физика: тела, движения...
* Идеално - Математика: пространство/време, геометрични обекти...

Монадология

Les Principes de la Philosophie

[La Monadologie]

(1714, оригиналът е публикуван 1840)

Общо въведение

Основни понятия: монади, перцепции, стремеж (желание)…
Основни принципи: принцип за тъждеството на неразличимите; принцип на непрекъснатостта; принцип за достатъчното основание…
Основни предпоставки: многообразие, живо, фундаментални закони…

Същността на природата. Фрактали

Множеството на Манделброт и различните фрактални концепции:
- Подобие срещу Еднаквост;
- Физика (Метафизика) срещу Математика;
Понятията отляво („подобие” и „физика”) се противопоставят на понятията отдясно („еднаквост” и „математика”). Как може да се обясни тази концептуална разлика и какво е мястото на Лайбниц? Как физическите подобия (като фрактали) изразяват светогледа на Лайбниц за безкрайното разнообразие, деление и непрекъснатост?

Разликата между човешките и божествените машини е в това, че божествените са машини "и в своите най-малки части чак до безкрайност" (§64); вж. и повтарящите се елементи (§67-68). Фракталността илюстрира, че няма хаос и безредие – в случая може да има хармония и в безкрайността, тъй като не става дума за естетическото разбиране за хармония (симетрия), а за систематичното разбиране за хармония (принцип). [Интерпретацията през "сили" и "граници"]

Ето и няколко образни примера за фрактали.

[Упражнението е проведено върху Панова и др. 1985, 275-288]
-------------- Семинар ХІХ:

Просто и съставно

Поставяне на проблема:
Имаме просто = Монади (без части). Те се съдържат в съставното. По такъв начин в света има единство.
Имаме съставно = Агрегат (натрупване на прости субстанции). Той изгражда сложното (и множественото). По такъв начин в света имаме безкрайно разнообразие. Причината за разнообразието са принципът на непрекъснатостта и принципът за тъждеството на неразличимите.
- Как е възможно да има единство на многообразието и да съществува този свят? Или с други думи - какво е отношението между простото и съставното, между едното и многото, между единството и разнообразието?

Монади

1. Характеристики на монадите

- нямат части (§1);
- прости субстанции (§2);
- нямат протяжност, фигура и деление (§3);
- не могат да загинат или възникнат (вместо това: сътворяване и унищожаване) (§5-6);
- нищо не може да излезе или влезе в монадата, тя няма прозорци... (§7);
- не може да търпи пряко влияние от друга монада (тъй като са субстанции, вж. §2);
- трябва да имат качества (§8), за да се различават;
- всяка отделна монада е различна от останалите (§9) и се изменя постоянно (§10), според вътрешен принцип (§11);
- тя е постоянно живо огледало на света (§56);

2. Отношението между едно и много при монадите

Перцепция - множество в единството (§14).
Желание (стремеж) - дейност на вътрешния принцип, който предизвиква прехода от една перцепция в друга (§15). Сегашното състояние е следствие от миналото (§22).
- Допълнение: Всяко нещо действа от съвършенство и страда от несъвършенство. При монадата двете са: ясно перцепиране или объркани перцепции (§49). В такъв смисъл монадите се различават по яснота на перцепциите си (§60), т.е. по единството на множеството.

3. Видове монади

- Ентелехии (камъни)
- Души (растения, животни)
- Духове (хора)
[ - Първомонада (Бог) ]
Разликата между монадите е в яснотата на тяхната перцепция.

Истина и познание

Лайбниц твърди, че има два типа истини (§33):
- на разума - тук действа принципът на непротиворечието;
- на факта - тук действа принципът на достатъчното основание;
Именно това разделение ще бъде разглеждано като идентично на двойката априорни-апостериорни истини. Преди Кант априорните истини като цяло се смятат за аналитични положения, а апостериорните – за синтетични;

Бог и двете доказателства за съществуване

- същността включва съществуването - достатъчно е да бъде възможно, за да е действително (§44);
- първоединство и първомонада (§47);
Имаме две доказателства за съществуване на Бог – априорно и апостериорно (изведени през гносеологическото разделение на „истини на факта” и „истини на разума”);

[Упражнението е проведено върху §41-45 от „Монадология”]
-------------- Семинар ХХ:

Тяло и ентелехия

Всяко тяло усеща всичко. (§61) (минало, настояще и бъдеще). Срв. с Хипократ - симпноя панта (σύμπνοια πάντα);
Монадата е винаги свързана с тяло (§62-63), с изключение на първомонадата.
Всяко тяло има едно господстваща ентелехия (§63, 70).

Възможни и действителни светове

А. Безкрайното много възможни светове се изграждат на принципа на непрекъснатостта.
Б. Реалният свят пък е изграден на принципа на достатъчното основание (§53): причината за съществуването на най-доброто е Бог (§55) и нещата не биха могли да протичат по друг начин (§60). [Срв. със Спиноза Етика, І част, Т33. Съпостави с Кандид на Волтер]

1. Възможността като онтология

Това е същността за разбирането на понятието „възможност” при Лайбниц. Възможните неща са подчинени на принципа на непрекъснатостта и оформят заедно с реалния свят тоталната пълнота на „съществуването” (възможност и действителност). Възможността е израз на мощта и стабилността на сътвореното, както и на неговото изчерпване;

2. Възможността като метод

Това е историко-философско разглеждане на понятието „възможност” и връзката му с трансценденталността при Кант;

3. Възможността и вероятността като научен инструментариум

Това е разглеждането на „възможността” (Лайбниц) и „вероятността” (Паскал) като научни инструменти: мислени експерименти, теория на вероятностите, статистика и т.н.

Принципи

Принцип на достатъчното основание ("Le principe de raison suffisante")
В. Може да се види в Монадология, параграф 32. Вж. връзката на принципа с "Ex nihilo nihil fit". Това е логико-метафизически принцип, вж. (Critical assessments 1994, І: 63). Лайбниц казва, че след поставяне на принципа, първият въпрос който трябва да зададем е: "Защо има нещо, а не нищо?" - "pourquoi il y a plutot quelque chose que rien? [Car le rien est plus simple et plus facile que quelque chose.]" (G, VI, 602). Това е 7 параграф от произведението "Principes de la Nature et de la Grace fondes en Raison" (1714). Вж. за този проблем ("Защо съществува нещо, а не нищо?") в De Rerum Originatione Radicali (1697): "And so, however far back we might go into previous states, we will never find in those states a comlete explanation [ratio] for why, indeed, there is any world at all, and why it is the way it is." [Itaque utcunque regressus fueris in status anteriores, nunquam in statibus rationem plenam repereris, cur scilicet aliquis sit potius Mundus, et cur talis. (G, VII, 302)].
Принцип на непротиворечието
Г. Монадология, параграф 31;
Принцип на предустановената хармония
Д. Монадология, параграф 78, 81; „Снемането” на картезианския дуализъм.

+ Факултативно

Представяне на цялата философска система при Лайбниц в три основни дяла – Реално, Феноменално и Идеално.
Обща таблица на отношенията между: [перцепции/стремежи] – [материя/движение] – [пространство/време];
Структурата на Едно – Част – Цяло.
Обсъждане на таблицата и заключение.

[Упражнението е проведено върху §46-90 от „Монадология”]
-------------- Семинар ХХІ:

Джордж Бъркли

(1685-1753)

Основни произведения, библиография и връзки

Три диалога между Хилас и Филонус

(Three Dialogues between Hylas and Philonous in Opposition to Sceptics and Atheists)

1713

(ІІІ изд. - 1734)

Първи диалог

Забележка: Филонус ("обичащ ума") защитава позицията на Бъркли, а Хилас ("материалист") е в ролята (приблизително!) на Лок.

1. Материална субстанция не съществува

"Дълбоко съм убеден, че не съществува това, което философите наричат материална субстанция." (Панова и др. 1985, 314) (That there is no such thing as what philosophers call material substance, I am seriously persuaded - 12/495)
А. Можем да възприемаме само идеи.
Б. Няма идеи извън духа.

2. Скептицизмът

Скептик - този, който се съмнява във всичко (one that doubts of every thing); или който отрича реалността и истинността на нещата (Панова и др. 1985, 315) (29/495); да се съмняваш, означава несигурност в което и да е положение (19/495; 23/495);

3. Сетивното

Сетивното е непосредствено (Панова и др. 1985, 316-317) (by sensible things you mean those only which can be perceived immediately by sense - 40/495) - с това определение веднага се изключва идеята за материална субстанция като нещо възприемаемо. Съответно тя е само продукт на разума или паметта. Не само това, но причината на всяко възприятие е вече извън сетивните неща.
- И още: "под сетивни неща разбирам само онези, които се възприемат от сетивата чрез усещане и че сетивата възприемат наистина само онова, което възприемат непосредствено, защото те не могат да правят изводи" (Панова и др. 1985, 316) ("by sensible things I mean those only which are perceived by sense, and that in truth the senses perceive nothing which they do not perceive immediately: for they make no inferences" - 47/495).
- И последно: "осезаеми неща са само онези, които се възприемат непосредствено от сетивата" (Панова и др. 1985, 317) ("sensible things are those only which are immediately perceived by sense" - 48/495).
- Съществуване е едно нещо, осезаемост е друго нещо (Панова и др. 1985, 317) (To exist is one thing, and to be perceived is another - 57/495).

4. Сетивата и вторичните качества

Анализ на петте сетива (разглеждане на вторичните качества при Лок):
- Топлина/Студ (Панова и др. 1985, 317-320)
- Вкус (Панова и др. 1985, 321)
- Мирис (Панова и др. 1985, 322)
- Звуци (Панова и др. 1985, 322) (Хилас - разграничение на два типа звуци - усетим звук и действителен звук, Панова и др. 1985, 323)
- Цветове (Панова и др. 1985, 324) (Отново се появява мотивът за микроскопа и привидните цветове)
Накарая Хилас се отказва от вторичните качества като критерии.

5. Първичните качества

"Може ли едно и също нещо да бъде по едно и също време с различни размери?" (Панова и др. 1985, 329) (256/495). Може ли едно и също тяло да бъде "едновременно много бързо и много бавно" (Панова и др. 1985, 330) (at the same time both very swift and very slow - 272/495) [Какво се сравнява тук?]
- Протяжност/Фигура (Панова и др. 1985, 328)
- Движение/Покой (Панова и др. 1985)
- Плътност (Панова и др. 1985, 330)
Филонус заключава, че няма причина за разделение на първични и вторични качества.

Допълнение: "Всичко, което съществува е частно" (Панова и др. 1985, 331) "Every thing which exists, is particular" (296/495) - затова няма движение и протяжност по принцип. [Преходът от абсолютна протяжност към протяжност по принцип]
Допълнение: "Никаква идея не може да съществува извън духа" (Панова и др. 1985, 343)

Втори диалог

Забележка: В първия диалог всичко води към скептицизъм само ако се смята, че възприемане и съществуване са различни неща.

6. Бог

- И нещата (за Филонус) не зависят от това дали той ги наблюдава или не: "трябва да има някакъв друг дух, в който те да съществуват" (Панова и др. 1985, 347) "there must be some other mind wherein they exist". А тяхното съществуване не зависи от моето възприятие, защото аз не съм причина на идеите, които възприемам. Но тяхното съществуване не е само причинно обусловено от Бог, но и онтологично.
- "сетивните неща съществуват реално, те по необходимост се възприемат от един безкраен дух, следователно има един безкраен дух, или бог" (Панова и др. 1985, 348) "sensible things do really exist: and if they really exist, they are necessarily perceived by an infinite mind: therefore there is an infinite mind, or God" (37/145)
Допълнение: За разлика от оказионализма на Малбранш, Бъркли не смята, че има материална субстанция. Както и изказването "виждам всички неща в бога", "seeing all things in God" е абсурдно, защото идеите са пасивни и е странно как така пасивни неща биха могли да бъдат част от същността на Бога (Панова и др. 1985, 348-349).
- Причината е активна, идеите - не. Активност - Пасивност: чрез тази двойка се обяснява цялата онтологична структура.

7. Материя

Тя е бездейна, пасивна, неактивна и немислеща - как би могла тя да бъде въобще причина на нещо? (Панова и др. 1985, 351)
Материята е сведена до нищо (Панова и др. 1985, 356)
Допълнение: Към края на диалога Хилас дори вече не знае не само какво е материя, но и какво е тя да съществува (Панова и др. 1985, 356, 358). Материята е сравнена със "златна планина" и кентавър.

[Упражнението е проведено върху Панова и др. 1985, 313-359]
-------------- Семинар ХХІІ:

Трети диалог

8. Неща за себе си

Хилас се съгласява, че "ние знаем, че нищо не знаем" (Панова и др. 1985, 360) - всички наши мнения са еднакво безсмислени и несигурни и природата не е предназначена за размисъл (Панова и др. 1985, 359)
Допълнение: Говори за нещата in itself "за себе си" (Панова и др. 1985, 359), "самите те" (Панова и др. 1985, 360). Интересно е, че материалната субстанция води до противоречие, доколкото в крайна сметка Хилас трябва да заключи, че не знае нищо за нея и в такъв смисъл не се знае нищо за нищо. Включително не знае и какво значи съществуване, което обезсмисля твърдението, че материална субстанция съществува.

9. Сетивно = Реално

- Съществуването на сетивното нещо (sensible thing) не може да се отдели от неговото възприемане дори мислено. Не случайно то е сетивно нещо (Панова и др. 1985, 362). "That a thing should be really perceived by my senses, and at the same time not really exist, is to me a plain contradiction; since I cannot prescind or abstract, even in thought, the existence of a sensible thing from its being perceived" (21/181).
- Филонус просто твърди, че истинските неща са тези, които чувства и усеща и че няма нищо като "unknown beings". Той вярва на сетивата си (believe my senses, 21/181). Сетивните неща не съществуват извън съзнанието, но не конкретно моето съзнание, а в "един вездесъщ и вечен дух" (Панова и др. 1985, 362) "omnipresent eternal Mind" (25/181).
- За да съществува нещо то не трябва да бъде възприемаемо (феноменализъм), а възприето (имматериализъм) (Панова и др. 1985, 364). "their existence therefore consists in being perceived" (21/181)
- Като резюме може да се каже, че разликата между Бъркли и материалистите не е дали нещата наистина съществуват извън ума на този или онзи човек (по този въпрос има единодушие), но "дали имат абсолютно съществуване, различно от тяхното възприемане от бога и външно спрямо всички духове" "but whether they have an absolute existence, distinct from being percieved by God, and exterior to all minds" (235).
- Нещата нямат съществуване различно от това да бъдат възприемани.

10. Здравият разум

- Ние различаваме въображението (бледо, неясно) и съня (смътен, безреден, объркан) от възприемането (ярко, ясно) (Панова и др. 1985, 364-365).
- Връщането към здравия разум - "bring men back to common sense"...

Обобщения и проблеми

А. Значението на esse est percipi.

Б. Фундаменталната разлика между Сетивен обект и Обект. А каква е разликата когато сравняваме един обект спрямо самите себе си (С-О) и когато сравняваме два обекта (О-О)? [Липсата на "число" сред първичните качества];

В. Защо впечатленията на различните сетива се различават и защо има разлики при наблюдението с микроскоп и с невъоръжено око? Нали трябва да разчитаме на сетивните впечталения?
- Различните впечатления са обединението в едно име (чрез свързването на идеи). И така опознаваме взаимосвързаността на идеите - природата на нещата (Панова и др. 1985, 372-373).

Г. А. Зная непосредствено и интуитивно думите "аз" и "себе си"; Б. От моето собствено съществуване стигам до извода за съществуването на Бога (Панова и др. 1985, 363); Прилики и разлики с Декарт.

Д. Хилас твърди последователно, че материалната субстанция е:
- обект (Панова и др. 1985, 317);
- субстрат и субстанция (Панова и др. 1985, 335);
- причина (Панова и др. 1985, 350);
- инструмент (Панова и др. 1985, 352);
- основание (Панова и др. 1985, 353);

Е. Тълкувателна историческа връзка:
Бъркли – редукция на материалната субстанция;
Кант – ноуменално възстановяване;
Хегел – разумно възстановяване (чрез ставане и взаимодействие);

[Упражнението е проведено върху Панова и др. 1985, 359-388]
-------------- Семинар ХХІІІ:

Дейвид Хюм

(1711-1776)

Основни произведения, библиография и връзки

Изследване върху човешкия разум

An Enquiry Concerning Human Understanding

(1748)

Продължение на емпирическата гносеология на Джон Лок (An Essay Concerning Human Understanding):
- има два начина за познание reflection и sensation
- идеите са прости съставни

Познание

Цялата структура на познанието се основава на възприятия.
Възприятия (perceptions): впечатления, идеи.
Възприятия (впечатления и идеи) биват прости и сложни.
-- Впечатления (impressions): впечатления от усещания (външни), впечатления от рефлексии (вътрешни);
-- Идеи (ideas): памет, въображение;
Сложни идеи (въображение): отношения, модуси, субстанции;
Отношения: естествени, произволни;
Отношения: сходство, близост по времепространство, причинност;

- Възприятията подредени по сила и живост: усещания (вп), рефлексии (вп), памет (и), въображение (и)...
Забележка: обсъждане на асоциативната теория за идеите.

Продължение на гносеологията на Лайбниц (истини на разума и истини на факта):
- Relations of ideas срещу Matters of fact. Отношения между идеи и състояния на факти.

І. За различните видове философия

- Човек като действащо същество; Житейска философия - нрави.
- Човек като разсъждаващо същество; Отвлечена философия - ум.
Съвършеният тип стои по средата между двете крайности (Панова и др. 1985, 391).

"От точността винаги печели красотата, от верните разсъждения - изтънчеността на чувствата" (Панова и др. 1985, 393) [Отношението между художника и анатома, между изобразителното изкуство и перспективата]

Човешкият разсъдък - изследване върху естеството, характера, неговите сили и способности (Панова и др. 1985, 394). Тази география на духа е достатъчна - "очертаването на неговите отделни части и сили" (Панова и др. 1985, 395).
Тази география на духа ще се занимава с разликите.

- Исак Нютон като философ (с разсъждения) спрямо астрономите (с наблюдения) (Панова и др. 1985, 396).

ІІ. За произхода на идеите

Разликата между усещанията и паметта за усещанията или между усещанията и предусещането чрез въображение - разликата е в силата: "И най-живата мисъл отстъпва пред най-слабото усещане" (Панова и др. 1985, 397);

Възприятията се делят на:
- Идеи (мисли)
- Впечатления (чуване, виждане, мразене, обичане)
Впечатленията са по-силни от идеите (Панова и др. 1985, 398). По-слабото е просто копие на по-силното, идеите са копия на впечатленията.

Свободата на мисълта и въображението, но и нейната ограниченост - мисленето е само свързване, разместване, увеличаване и намаляване на придобитото от опита (Панова и др. 1985, 398).

Всички сложни идеи се състоят от прости, които от своя страна са вследствие на впечатления. Ако няма впечатления - няма и съответните идеи (Панова и др. 1985, 399).

Проблемът за синьото

- Единственият проблем във философията на Хюм, според Хюм: примерът с липсващия цвят
- Описание на проблема.
"Грешката" на Хюм и решение на проблема - анализ, последствия, контра-аргументи. Проваля ли се системата на Хюм?
* Примерно решение: Идеята за систематичната връзка.
* Примерно решение: Каква е теорията на Хюм: relations of ideas или matters of fact?

ІІІ. За асоциацията на идеите

Няма произвол при свързването на идеите, а връзка (Панова и др. 1985, 401):
А. Сходство [Картина, Resemblance]
Б. близост по време и/или място [Стая в къща, Contiguity]
В. причина (действие) [Рана, Cause-Effect]

Идеята за единство (на действието) и за цялото - различни литературни примери.

Чрез познанието върху третия тип асоцииране (причинността), ние "получаваме възможността за контролираме събитията и да направляваме бъдещето" (Панова и др. 1985, 403) [Темата за прогнозируемостта]. Бъдещето и миналото: необходимата човешка фабула - връзката с литературата.

Обсъждане на идеята за "човешката фабула" и връзката с "човешката наука". Когнитивната наука и включването на психологическите мотиви в познанието. Представяне на три различни нива – разсъдък, съзнание, литература. Защо има различни жанрове според Хюм?

[Упражнението е проведено върху Панова и др. 1985, 389-406]
-------------- Семинар ХХІV:

ІV. Скептически съмнения относно дейността на разума

І част

Обектите на човешкия разум:
- Отношения между идеи - интуитивна (демонстративна) сигурност [Как се обяснява тяхната независимост от опита - "без да зависят от нещо, съществуващо някъде във вселената" - при условие, че всички идеи са копия на опита?];
- Отношения между факти - противното е възможно;

Проблемът за съществуването [Как установяваме, че нещо съществува? Какви са „доказателствата”?]
Всички факти се основават на "В. причинността", чиято връзка е от опита.

Проблемът с напълно новия обект - "Никой обект никога не се разкрива чрез качествата си, явяващи се на сетивата, било причините, които са го породили, или пък действията, които могат да произлязат от него" (Панова и др. 1985, 408). Всички наши разсъждения върху причинно-следствената връзка произлизат директно от опита (те са отношения между факти).

Действието е напълно различно от причината. Връзката между Причина и Следствие е (Панова и др. 1985, 409-410):
- произволна
- предполагаема

ІІ част

Трите въпроса
Сходството между миналото и бъдещето е предразсъдък и всички причинно-следствени връзки се опират на него (Панова и др. 1985, 415).
Идеята за очакването.

V. Скептическо разрешение на тези съмнения

І част

При внезапно пренасяне в този свят, човек "веднага би видял една непрекъсната последователност на обекти и следването на едно събития от друго" (Панова и др. 1985, 418). Обаче предхождането се различава от причината.
Ролята на навика (привичката) и фундаменталният въпрос: "Защо от хиляда случая вадим едно заключение, което не сме в състояние да извадим от един случай, който по нищо не се отличава от останалите" (Панова и др. 1985, 419) [За разликата между уникалното и серията. Причинността не е нито в разсъдъка, нито в единичния случай.]
Свързването като природен инстинкт (привично свързване, очакване) (Панова и др. 1985, 420, 426).

ІІ част

Разликата между фикция (илюзия) и вярване (убеденост). Вярването е "по-ярка, по-жива, по-силна, по-здрава, по-постоянна представа за един обект, отколкото тази, която въображението е способно когато и да било да достигне само." (Панова и др. 1985, 422).
Отново са сходството, близостта и каузалността и връзката на "вярата" със "съществуването" (Панова и др. 1985, 425).
-- "Тук следователно съществува един вид предустановена хармония между хода на природата и последователността на нашите идеи" [Връзката с Лайбниц]

VІ. За идеята за необходима връзка

І част

Отново върху разделението на науките на математически и морални [за човешката природа] (Панова и др. 1985, 426). Разглеждане на техните предимства и недостатъци (Панова и др. 1985, 427).
-- Сила, мощ, енергия, необходима връзка - най-неясните метафизически идеи (Панова и др. 1985, 427).
Търсене на впечатлението за причина (отново за единичния случай и серията).
А. във външните обекти не се съдържа идеята за необходима връзка (Панова и др. 1985, 428-429);
Б. в нас не се съдържа идеята за необходима връзка (Панова и др. 1985, 429); три проблематични връзки като илюстрация:
-- Душа-тяло (тайнствена връзка)
-- Граници на волята и силата (не сме запознати напълно със силата)
-- Движението е опосредствано (силата е неразбираема за нас)
Всичко това може да се обобщи от проблематичното причинно отношение Бог-Свят (Панова и др. 1985, 434).

ІІ част

Двете определения за причина. Сравнение и разлики.
Обобщение и припомняне на проблема с единичния случай (1) и серийното повторение (1,1,1...) (Панова и др. 1985, 436-437);

+ Факултативно: Вилицата на Хюм в две версии. Връзката с Кант и логическия позитивизъм

І. Вилицата на Хюм. Оригинална версия
І-1. Основно противопоставяне

Основното противопоставяне е между "Relations of ideas" и "Matters of fact" (Dicker 1998, 35); Това означава, че обекти на човешкия разум са:
а. факти (противното на всеки факт е възможно);
б. идеи (сигурни и независими от опита);

І-2. Вилицата разгъната

Тази двудялба (наречена „вилицата на Хюм”) може да бъде по-подробно разгърната в четири твърдения (Dicker 1998, 35):
Твърдение 1 - Отношението между идеите е интуитивно и демонстративно сигурно;
Твърдение 2 - Отношението между идеите не е заявка за съществуване на каквито и да е не-абстрактни неща;
Твърдение 3 - Състоянията на нещата утвърждават съществуването на не-абстрактни неща;
Твърдение 4 - Състоянията на нещата не са итнуитивно или демонстративно сигурни;

І-3. Обяснение на разгъването

Т1 - интуитивно: в смисъл, че се разбира само и единствено от думите без отношение към други неща. "Аз мисля" не е интуитивно сигурно според Хюм. Дикър (Dicker 1998, 37) използва "self-evident".
Т2 - не се утвърждава съществуване.
Т3 - освен съществуване в "състояние на нещата" влизат и всички свързващи пропозиции, които са или закони на природата, или общи закони ("всяко нещо има причина"), или са частни закони ("водата кипи при 100 градуса"). Те подпомагат твърденията за съществуване и самите те предполагат (imply) съществуване (Dicker 1998, 39).

ІІ. Вилицата на Хюм. Пропозиционално тълкуване
ІІ-1. Съвременна формулировка

Има съвременна, модернизирана версия на вилицата на Хюм (изведена в понятия на Кант), която звучи така: Всички познаваеми пропозиции са или априорни аналитични (АА) или апостериорни синтетични (АС).

ІІ-2. Разгъване на съвременната формулировка

Двата типа пропозиции (АА и АС) могат да бъдат по-подробно изяснени по следния начин:
АА. Априори аналитични пропозиции:
- дефиниции
- концептуални твърдения ("не може нещо да е кръгло и квадратно")
- логически непротиворечиви твърдения ("или вали, или не вали")
Отричането на всяко едно аналитично съждение е противоречие. Отричането на всяко едно противоречие е аналитично съждение. Всички аналитични съждения са априори (няма апостериори аналитични съждения и това се споделя и от рационалисти, и от емпирици).
АС. Апостериори синтетични пропозиции:
Рационалистите утвърждават, а Емпирицистите отричат, че има познаваеми априорни синтетични съждения. Акцентът е върху познаваеми. Дори и да има, те са unknowable (Dicker 1998, 46).

ІІ-3. Обяснение

- Емпиризмът отрича, че е възможно да има съждения, които да са познаваеми само чрез мислене и да са информативни по отношение на реалността (Dicker 1998, 48).
- Логическият позитивизъм (през 30-те и 40-те на ХХ век) довежда до крайност това и изказва твърдението, че "всички пропозиции са или априорни аналитични или апостериорни синтетични" (изпуска се "познаваеми"!), защото всяко смислено изречение е или аналитична пропозиция или пропозиция, която може да се провери емпирично (Dicker 1998, 49).

ІІ-4. Проблем на съвременната формулировка. Критика

Един от проблемите е, че самият verifiable criterion не е нито от единия, нито от другия тип пропозиции. Освен това някои смислени за позитивистите физически твърдения се оказват безсмислени.

Критиката към модернизираната версия на "Вилицата" (ІІ.) е подобна на критиката към самия логически позитивизъм: твърдението за подобно деление (АА-АС) е епистемологически самоопровержимо ("epistemologically self-refuting") (Dicker 1998, 50).

ІІІ. Вилиците на Хюм – Сравнение между І и ІІ.
ІІІ-1. Разликата между І. и ІІ.

Разликата между оригиналната формулировка на Хюм и пропозиционалното тълкуване от ХХ век е значителна. Докато разделението в ІІ. се оказва, че е епистемологически самоопровержимо твърдение, то оригиналната "вилица" на Хюм (І.) - не е самоопровержима. Тя стеснява апостериорните твърдения само до тези, които утвърждават съществуване и разширява априорните (Dicker 1998, 53).

ІІІ-2. Разгъване в терминологията на Кант

Или на езика на Кант, Хюм всъщност твърди, че всички познаваеми твърдения са:
(а) аналитични априорни;
(б) синтетични априорни пропозиции, които не утвърждават или имплицират съществуване;
(в) синтетични апостериори пропозиции, които утвърждават, имплицират или отричат (!) съществуване;

ІІІ-3. Извод и обобщение

Това ознава, че:
- Отношението между идеите ("Relations of ideas") е (а) и (б).
- Състоянието на нещата ("Matters of fact") е (в).
Самото твърдение за подобно разделение попада в (б) и следователно не е епистемологически самоопровержимо.

[Упражнението е проведено върху Панова и др. 1985, 407-438]
-------------- Семинар ХХV:

Жан-Жак Русо

(1712-1778)

Основни произведения, библиография и връзки

За обществения договор, или принципи на политическото право  

Du Contrat social ou Principes du Droit politique

(1762)

І. Свободата

"Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови"
В изречението "L'homme est ne libre, et par-tout il est dans les fers" има много интересна възможност за двойно тълкуване.
- est ne (минало време на гл. "naitre") - минало време, традиционализъм - неизбежно е да се окажем в окови, човешката еволюция е необратима, загуба на невинност, добродетели и свобода;
- est ne ("е роден") - сегашно време, революционност - трябва да се борим срещу оковите, защото човек се ражда свободен по природа;

Общественият ред е свещен. Но не е природен и е въпрос на споразумение (конвенция).
1. Първото "общество" е семейството. То е единственото, което е естествено.
2. Правото на силния пък не е морално, а физическо право.
3. Да се продадеш в робство (да станеш слуга) е нелегитимен акт. Освен това този акт не може да се разпростира върху децата, които се раждат свободни. Същото се отнася и до взимането в робство в следствие на война и пощадяване на живота на войниците за сметка на тяхната свобода. Русо обаче твърди, че войната е отношение между държави, а не между хора. Състоянието на война не се основава на лични отношения, а на отношения на собственост. Държавата може да притежава следователно не хора, а друга държава.
4. Робство и право са противоречиви (едно спрямо друго) понятия (Русо 1988, 137).
5. Общата воля.

ІІ. Общата воля

ОВ - Общата воля се стреми към общото благо.
ЧВ - Частната воля се стреми към привилегии (предпочитания), докато общата към равенство (Русо 1988, 145).

- Общата воля (суверен) е неделима и неотчуждаема.
- Волята на всички срещу общата воля (Il y a souvent bien de la difference entre la volonte de tous et la volonte generale). Споразумението между два лични интереса е в ущърб на трети, споразумението на всички лични интереси е в ущърб на всеки (147, бел.). Общата воля е волята на всички без това, което води до ущърб.
-- Много интересно наблюдение има Русо. То се отнася до създаването на партии в рамките на обществото, които също изразяват "общата" воля. Разликите в обществото стават по-малки (защото вече няма отделни гласове, а организации) и съответно по-малко общи (Les differences deviennent moins nombreuses et donnent un resultat moins general). И накрая когато една партия стане по-силна вече няма сбор от малки разлики (une somme de petites differences), а има една разлика (une difference unique). И така това става не обща воля, а частно мнение (Du Contrat social, ІІ, 3 гл.).

- Господарят не е Суверен. Суверенитетът изразява общата воля.
- Суверенът е над закона и съдията. Затова може да помилва.
- Русо нарича всяко законово държавно управление Република.
- Призовава свободните народи да запомнят тази максима: "Свободата може да се постигне, но не може никога да се възстанови" (On peut acquerir la liberte; mais on ne la recouvre jamais).
- Има две неща, които са в основата на законодателството: свобода и равенство (Русо 1988, 162).

- Не всички народи имат възможност за (нужда от?) закони. След като се установяват обичаите и предразсъдъците пуснат корени, вече е невъможна законодателна реформа...
- Има два начина да се измери политическото тяло (On peut mesurer un corps politique de deux manieres): големина на територията и брой хора.

ІІІ. Пропорции

- Отношението между Държавата и Суверена минава през Правителството (Управлението).
- Всички действия на Суверена са само под формата на закони (Souverain, dont tous les actes ne peuvent etre que des lois) (Русо 1988, 166).

- Интересно е, че Русо работи с математически понятия (пропорции и равенства) по отношение на управлението: Суверен/Правителство = Правителство/Субекти
Забележка: Това е непрекъсната пропорция (proportion continue), която понякога замества термина "златно сечение" [а/б : б/(а+б)]. Русо казва, че дори едно нещо да се промени се разрушава цялата пропорция. От пропорцията следва, че колкото по-голяма е една държава, толкова по-несвободна е тя.
Забележка: Това са типове симетрии. Пропорцията може де се нарече и стабилна.
- Русо се съгласява с тезата на Монтескьо, че климатът влияе на свободата.
- Тялото на държавата умира щом се роди (както и човешкото) (Русо 1988, 188).
- Създаването на човека е природно дело, създаването на държава е произведение на изкуството (l'Etat est l'ouvrage de l'art).

ІV. Чужденци

- Тези, които не се включват в обществения договор са чужденци сред гражданите (des etrangers parmi les Citoyens) (Русо 1988, 200).
- Накрая казва, че той се интересува от вътрешните отношения, за външните засега няма да пише (външна политика, закон на нациите и т.н.) и заключава: "I should always have set my sights closer to myself" (Mais tout cela forme un nouvel objet trop vaste pour ma courte vue; j'aurais du la fixer toujours plus pres de moi).

Основни теми

- Разликата между частна воля, волята на всички и общата воля;
- Природните права се отчуждават, за да се получи неотчуждаем Суверен;
- Суверените действия са единствено законови действия;
- Влиянието върху управлението оказват: размера на територията, броя на населението, нравите на хората и климата;
- Мотивът за чужденеца и Общата воля;
- Преходът от Демокрация в Анархия; от Аристокрация в Олигархия; от Монархия в Деспотство - едновременно запазване на функционалността и изчезване на принципа на общата воля.
- Връзката между образованието и Просвещението;

+ Факултативно: Беседа за произхода и основите на неравенството между хората

Повечето от темите не са обсъждани на семинарите:
- Два вида неравенство: естествено и политическо (Панова и др. 1985, 465)
- Не разумът, а свободата отличава човек от животно (Панова и др. 1985, 466)
- "Това е мое" и цивилизацията (Панова и др. 1985, 468)
- Съществуване и запазване на съществуването (Панова и др. 1985, 469)
- Трите степени на неравенството (Панова и др. 1985, 472): бедни и богати; силни и слаби; господари и роби;

[Упражнението е проведено върху Русо 1988]
-------------- Семинар ХХVІ:

Дени Дидро

(1713-1784)

Основни произведения, библиография и връзки

Продължение на един разговор между Д'Аламбер и Дидро

La suite d'un entretien entre M. d'Alembert et M. Diderot

(1769)

Организъм и разум

- Между плътта и мрамора няма голяма разлика: "Мраморът се прави с плът, а плътта - с мрамор" (Дидро 2002, 223) [On fait du marbre avec de la chair, et de la chair avec du marbre].
Забележка: Разликата е като между жива и мъртва сила (la force vive - la force morte; в английксия превод - animate/inanimate) или като разликата между активна и пасивна чувствителност. [Дискусия върху важното разграничение на sensibilite inerte и sensibilite active.]
"Движение съществува еднакво и в преместваното тяло, и в неподвижното" (Дидро 2002, 223) - както активно и латентно движение.

- Мраморът има латентно движение и латентно усещане. Как обаче може то да стане активно (както става при хората, животните и растенията ежедневно)? Отговорът на Дидро: с ядене [Toutes les fois que je mange - При всяко ядене превръщаме латентното в храната в одушевено].

- Какво е яденето? Това е отстраняване на "препятствията, които пречат на активната чувствителност на храната" (Дидро 2002, 224) [Vous levez les obstacles qui s'opposaient a la sensibilite active de l'aliment; vous l'assimilez avec vous-meme; vous en faites de la chair; vous l'animalisez; vous le rendez sensible]. Дидро предлага да илюстрира това със статуята на Фалконе (Etienne Maurice Falconet) и първо я превръща на "безжизнен прах". Ето я самата редица на трансформация: статуя - прах - хумус (почва) - растение - храна - плът (Дидро 2002, 225). Така той създава плът (душа) от мрамор [Je fais donc de la chair, ou de l'ame comme dit ma fille].

- А как става от мрамора не просто чувстващ (сетивен) човек, а мислещ човек. По същия начин както се раждат хората. Години преди да се родят те са просто молекули в тялото на родителите си, така че за да стане от мрамор - човек, необходими са само три механични неща: "Яжте, смилайте, дистилирайте" (Дидро 2002, 226) - ядене (mangez), храносмилане (digerez), извличане (distillez) и виж in vasi licito, et fiat homo secundum artem (лат.).

Зародиши и еволюция

- Няма "предварително съществуващи зародиши" (Дидро 2002, 226) [germes preexistants] - дава доказателство експериментално и разумно (слон в слон в слон в слон). Кокошката или яйцето? [de la priorite de l’oeuf sur la poule ou de la poule sur l’oeuf] - въпросът е грешен, защото предполага, че животните винаги "са били такива, каквито са сега" (Дидро 2002, 227). А всъщност видовете са преходни [production particuliere et momentanee] и червият някога може да стане огромно животно, както и огромното животно да стане червей (Дидро 2002, 227).

- Дидро предлага един мислен експеримент: Ако изгасим и след време запалим слънцето отново, не може да сме сигурни, че ще се появят същите животни, защото само една малка промяна и се създава напълно нов свят (nouveau monde) (Дидро 2002, 227). [Дискусия върху случайността и ефекта на пеперудата]

- Ние сме инструменти с чувства и памет (Дидро 2002, 229) [Nous sommes des instruments doues de sensibilite et de memoire]. Идеята за резонанса - аналогия между струните и нервите (Дидро 2002, 228-229).

- "Яйцето" е изключителен пример; от "безчувствена маса" [une masse insensible] се превръща в птица (Дидро 2002, 230-231). [Дискусия и анализ на примера] - "Чувствителността е всеобщо свойство на материята или продукт на нейната организация" (Дидро 2002, 231).

- Диалогът завършва с memento quia pulvis es, et in pulverem reverteris, откъс от "Помни смъртта, човече, защото си прах и в прах ще се превърнеш" [Memento homo, quia pulvis es, et in pulverem reverteris].

+ Факултативно

- Интересно е, че Дидро оборва идеята за скептицизма на Даламбер, по същия начин както Бъркли го прави с Хилас - скептицизъм има само ако няма позиция (т.е. не знаеш дали си "за" или "против" и двете да имат абсолютно еднаква сила - "une egale et rigoureuse mesure de raison pour et contre") и тъй като такива случаи няма, то и Даламбер не е скептик (защото не е Буриданово магаре).
- Делимостта и неделимостта. Формите са неделими, защото биха били унищожени в делението (Дидро 2002, 232). Атака срещу картезианския дуализъм.
- "Инструментът философ е чувствителен: той е едновременно музикантът и инструментът" (Дидро 2002, 229). "Ние сме инструменти, надарени с чувствителност и памет" 
- Дидро помага за написването на De l'esprit на Хелвеций и Systeme de la nature Systeme social, както и Alorale universelle на Холбах.
- Връзката на епигенезата, еволюцията и екологията. Разглеждане на прехода между трите и историческия контекст. Връзката с Кант, Шелинг и Хегел; проблемът за живото.

[Упражнението е проведено върху Дидро 2002, 223-235]
-------------- Семинар ХХVІІ:

Преговор

 

 

Текуща библиография към семинарите:

 

Бейкън, Френсис (1968) - Нов органон, преводач д-р М. Ст. Марков, поредица "Философско наследство"; София: Наука и изкуство, 1968, 375 с.
Бродел, Фернан (1998) - Средиземно море и средиземноморският свят по времето на Филип ІІ, в 2 тома, том І, преводач Веселина Илиева; София: Абагар, 1998, 632 с.
——— (2000) - Средиземно море и средиземноморският свят по времето на Филип ІІ, в 2 тома, том ІІ, преводач Веселина Илиева; София: Абагар, 2000, 630 с.
——— (2005) - Световното време, преводач Мария Георгиева, поредица "Хроника"; София: Прозорец, 2005, 700 с.
Декарт, Рене (1978) - Избрани философски произведения, преводач Магдалена Шишкова, Донка Меламед, Ева Глишева и Атанас Драгиев, поредица "Философско наследство"; София: Наука и изкуство, 1978, 735 с.
Дидро, Дени (2002) - Философски съчинения, преводач Светослава Светославова; София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2002, 291 с.
Корет и Шьондорф (2001) - Философия на ХVII и ХVIII век (Основен курс по философия), том 3, преводач Жана Ценова; София: ЛИК, 2001
Кун, Томас (1996) - Структурата на научните революции, преводач Иванка Томова; София: Петър Берон, 1996, 224 с.
Лок, Джон (1996) - Два трактата за управлението, преводач Светослав Малинов, поредица "Политея"; София: ГАЛ-ИКО, 1996, 397 с.
Панова, Елена; Генчо Дончев и Иван С. Стефанов, ред. (1985) - Антология Европейска философия ХVІІ-ХІХ век. Учебно помагало, 2 тома, том І, ІІ преработено изд.; София: Наука и изкуство, 1985, 654 с.
Петков, Петко (2001) - Поглед към Новото време (Европа пред ХVI-ХVIII век), II прераб. и доп. изд.; София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2001, 208 с.
Поликаров, Азаря (1996) - Революции във физиката. От Галилей до наше време; София: Академично издателство "Проф. Марин Дринов", 1996, 182 с.
Русо, Жан-Жак (1988) - За обществения договор, или принципи на политическото право; във Избрани съчинения, преводач Донка Меламед, 2 тома, том І; София: Наука и изкуство, 1988, с. 77-218
Спиноза, Бенедикт де (1981) - Етика, доказана по геометричен начин, преводач Марко Марков, поредица "Философско наследство", ІІ изд.; София: Наука и изкуство, 1981, 332 с.
Хобс, Томас (1970) - Левиатан, преводач Руси Русев, поредица "Философско наследство"; София: Наука и изкуство, 1970, 845 с.
——— (1980) - Основи на философията, част І - За тялото, преводач Марко Марков, поредица "Философско наследство"; София: Наука и изкуство, 1980, 244 с.
Хънекс, Милтън (1998) - Хронологични и тематични диаграми на философските системи, преводач Александър Гънгов и Мария Димитрова; София: Нов човек, 1998, 56+48 с.
Юшкевич, А., ред. (1975) - История на математиката. От най-древни времена до началото на ХІХ век, преводач Владимир Сотиров, 3 тома, том ІІ том - Математиката на ХVІІ век; София: Наука и изкуство, 1975, 349 с.

 

Bacon, Francis (1857-1874) - The Works of Francis Bacon, в 14 тома; под общата редакция на James Spedding, Robert Leslie Ellis и Douglas Denon Heath [от VIII до XIV том вкл. под името Letters and Life of Francis Bacon, including all his Occasional Works, под редакцията само на James Spedding]; London: Longman, 1857-1874
Brown, Stuart, ред. (2004) - British Philosophy and the Age of Enlightenment; поредица "Routledge History of Philosophy", под общата редакция на G. H. R. Parkinson и S. G. Shanker, 10 тома, том V [препечатано от: І-во издание 1996]; London/New York: Routledge and Taylor & Francis, 2004, xl-336 с.
Descartes, Rene (1897-1910) - Oeuvres de Descartes, в 12 тома; под общата редакция на Charles Adam и Paul Tannery; Paris: Leopold Cerf, 1897-1910
Dicker, Georges (1998) - Hume’s Epistemology and Metaphysics. An Introduction; London/New York: Routledge, 1998, xii-216 с.
Herbert, Gary B. (1987) - Hobbes's Phenomenology of Space; във Journal of the History of Ideas, том 48, номер 4, октомври-декември 1987, с. 709-717
Hobbes, Thomas (1839-1845a) - The English Works of Thomas Hobbes of Malmesbury; Now First Collected and Edited by Sir William Molesworth, в 11 тома; под общата редакция на Sir William Molesworth; London: John Bohn, 1839-1845a
——— (1839-1845b) - Thomae Hobbes Malmesburiensis Opera Philosophica Quae Latine Scripsit Omnia in Unum Corpus Nunc Primum Collecta, в 5 тома; под общата редакция на Sir William Molesworth; London: Joannem Bohn, 1839-1845b
Muntersbjorn, Madeline M. (2003) - Francis Bacon’s Philosophy of Science: Machina intellectus and Forma indita; във Philosophy of Science, том 70, номер 5, декември 2003, с. 1137-1148
Parkinson, G. H. R., ред. (2003) - The Renaissance and 17th Century Rationalism; поредица "Routledge History of Philosophy" [препечатано от: І изд. - 1993]; London: Routledge, 2003, 480 с.
Sorell, Tom, ред. (2006) - The Cambridge Companion to Hobbes; поредица "Cambridge Companions"; Cambridge: Cambridge University Press, 2006, 398 с.

 

 

 

 

 

 

www.vidinsky.com