начало

Васил Видински - Vassil Vidinsky

преподаване -- проекти -- публикации -- документация -- блог-

 

 

 

[преподаване]

 

 

2008 - 2009

година

 

Философия на Новото време – І част

за студенти ІІІ курс, специалност "Философия", СУ "Св. Климент Охридски"

 

І-ви семестър:  

Понеделник, 4-ти блок, 333 аудитория

І група - 13.00-15.00 часа

ІІ група - 15.00-17.00 часа

ІІІ група - 17.00-19.00 часа

 

 

 

 

Увод

 

1. Промяна в географията - смъртта на Средиземно море;

2. Промяна в икономиката - поредицата от кризи и тяхната свързаност; раждането на общата икономика;

3. Промяна в институциите на знанието - разделението между университети и академии;

 

Допълнителна информация за движението Генуа-Антверпен-Амстердам в (Бродел 2005: 156-157).

 

 

 

Наука и общество през Новото време:

Бродел, Фернан (1998) - Средиземно море и средиземноморският свят по времето на Филип ІІ, в 2 тома, том І, преводач Веселина Илиева; София: Абагар, 1998, 632 с.
Бродел, Фернан (2000) - Средиземно море и средиземноморският свят по времето на Филип ІІ, в 2 тома, том ІІ, преводач Веселина Илиева; София: Абагар, 2000, 630 с.

Бродел, Фернан (2005) - Световното време, преводач Мария Георгиева, поредица "Хроника"; София: Прозорец, 2005, 700 с.

История на математиката (1975) - История на математиката. От най-древни времена до началото на ХIХ век; том II; под ред. на А. П. Юшкевич; пр. Владимир Сотиров; София : Наука и изкуство, 1975, с. 7-25
Корет и Шьондорф (2001) - Философия на ХVII и ХVIII век (Основен курс по философия); том 3; пр. Жана Ценова; София : ЛИК, 2001, с. 18-20

Кун (1996) - Структурата на научните революции; пр. Иванка Томова; София : ИК "Петър Берон", с. 137-143

Петков (2001) - Поглед към Новото време (Европа пред ХVI-ХVIII век); II прераб. и доп. изд.; София : Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2001, 208 с.

Поликаров (1996) - Революции във физиката. От Галилей до наше време; София : Академично издателство "Проф. Марин Дринов", 1996, с. 152-155

 

 

----

 

 

Франсис Бейкън

(1561 - 1626)

Основни произведения, библиография и връзки

 

* Контекст през 1600 година

 

Географски контекст (основни политически сили - карта на Европа);

Биографичен контекст (Франсис Бейкън);

 

 

Великото обновяване

Част ІІ

Нов органон или указания за тълкуване на природата

Instauratio Magna. Pars secunda operis, quae dicitur Novum Organum sive Indicia Vera de Interpretatione Naturae

1620

 

 

Основният (недовършен) труд на Бейкън е Instauratio Magna (Великото възстановяване - Великото обновяване).

1. Как може да се интерпретира Instauratio?

- Възстановяване на човешката власт над Природата [сравни с библейския мотив: при Падението човек губи не само своята невинност, но и господството си над Природата, вж. Works, ІІ, 52.]

- Възстановяване на научната цел: истината.

- Патос към новото (с цел политически и епистемологични цели) и обновяване на всички науки (едновременно);

2. Какво означава Instauratio според Бейкън?

[Ум - Неща]: "...ако може да се възстанови по някакъв начин напълно или поне да се доведе до по-добро състояние това общение между ума и нещата..." (Бейкън 1968: 7)

[Дискусия: Кога умът и нещата престават да общуват? Защо е нарушена тази връзка?]

3. Каква е връзката и противопоставянето на "Нов Органон" на Бейкън с "Органон" на Аристотел?

 

Афоризъм 1: Границите на човека

АФ1: Човек "не знае и не може да постигне повече" (Антология, 1985: 33) [Проблеми за границата на епистемологичното поле]

1. Възможно ли е "Великото обновяване (възстановяване)" да започва с ограничение? [Причини. Функция]

2. Каква е философската функция на това ограничаване?

 

Афоризъм 2: Инструментите и помощните средства

АФ2: "резултати се постигат чрез интструменти и помощни средства" (Антология 1985: 33)

1. Помощните средства - за ума и за ръката

2. Казусът "умножаване на инструментите" - multiplicationem instrumentorum (ІІ, аф 44) (Бейкън 1968: 272)

[Дискусия. Проблемът за границата (аф. 1) и нейното преодоляване (аф. 2).]

 

Афоризъм 3: Знанието е сила

АФ3: "Човешкото знание и сила съвпадат" (Антология 1985: 33) От слуга, човек може да стане владетел на Природата.

1. Знанието като проект.

-- Lacunae: Бейкън не се занимава с каталогизация на съществуващото знание, а напротив - посочва липсите. Това е енциклопедия на пукнатините на нашето знание, които трябва да бъдат запълнени. В De Augmentis Scientiarum - [De Dignitate & Augmentis Scientiarum Libri IX], (1623), Бейкън завършва книгата със списък на всички области където той е забелязал пропуски и недостатъци, добавяйки свои предложения за нови научни области: Novus Orbis Scientiarum sive Desiderata (Bacon 1996: 581). Същото е и в Preparative towards a Natural and Experimental History (ІІІ част от Нов Органон (1620), в оригинал: Parasceve ad Historiam Naturalem et Experimentalem), където накрая има списък с видове "частни природни Истроии" (Works, IV, 265-271).

2. Знанието като кумулативно натрупване.

3. Цялостност и системност на знанието.

 

 

* Първоначални заключения

 

Ключови понятия от новата наука:

- Метод;

- Обществено явление;

- Работа с бъдещето;

 

Ключови твърдения, метафори и проблеми на Новото време:

- Знанието е сила;

- Механиката (часовници, машини, помощни средства, инструменти);

- Отношението човек - природа;

 

 

[Упражнението е проведено върху (Антология 1985: 33-43)]

 

 

 

----

 

 

 

* Идолите

 

А. Идол на рода [Idola Tribus] (видова отлика) - вроден
Б. Идол на пещерата [Idola Specus] (индивидуална отлика) - вроден
В. Идол на пазара [Idola Fori] (обществена, езикова отлика) - придобит [Идеята за количествена, а не качествена разлика, срв. с идеята, че "Думите имат степен на неправилност и погрешност"]

Г. Идол на театъра [Idola Theatri] (традиционна, авторитетна отлика) - придобит

 

- Идолите като предразсъдъци, ограничения и идолопоклонничество (съчетание от вяра + незнание).

- Системата на идолите е предшественик на класификацията на идеологиите.
- Срв. с твърдението, че човек "трябва да смята подозрително всичко онова, което най-много привлича и очарова неговия ум" (Антология, 1985: 41) [Следствия от афоризъм 58. Аналогия с любовта и научните предразсъдъци. Проблемът за съмнението.]

 

 

По природа човешкият ум забелязва:

- положителните случаи,

- постоянството,

- еднообразието...

... вместо

- отрицателни случаи,

- променливостта,

- разнообразието;

 

 

* Систематично обобщение на Бейкън

 

Цели

Целта на човешката мощ

Да създава и променя природата на телата;

Да превръща конкретни тела едно в друго в границите на възможното;

 

Целта на човешката наука

Да открие формата на дадена природа;

Да открие скрития процес във всяко създаване и движение;

Да открие скрития вътрешен строеж на телата в покой;

 

-- "Дейността и целта на човешката мощ се състои в това да създаде и да прибави на дадено тяло нова природа или нови природи [...] и превръщането на конкретни тела едно в друго в границите на възможното" (Бейкън 1968: 149-150).

[SUPER datum corpus novam naturam sive novas naturas generare et superinducere, opus et intentio est humanae potentiae...; ON a given body to generate and superinduce a new nature or new natures, is the work and aim of Human Power...]

 

Откъси от "Нов органон"

Формата на природата - ІІ част: аф. 1 (149 с.), 5 (153 с.);

Скритият процес - ІІ част: аф. 1 (149 с.), 6 (156 с.);

 

Средствата на науката

Аксиоми

Единствените средства на науката за постигане на нейните цели са организираните истинни твърдения, които Бейкън нарича аксиоми. Аксиомите при Бейкън се различават от математическото разбиране за това понятие, срв. с афоризъм 46 (І част): "При формулирането на една аксиома по-голяма сила има отрицателният случай".

[Каква всъщност е разликата между математическите аксиоми и експерименталните, "Бейкънови" аксиоми?]

 

Откъси от "Нов органон"

Аксиоми - І част: аф. 19 (58 с.), 46 (66 с.), 103 (120 с.), 104 (121 с.); ІІ част: аф. 5 (153 с.);

 

Проблеми и пречки пред изпълнението на целите

1. Идолите

2. Извеждането на доказателствата

- Впечатленията на сетивата са погрешни;

- Понятията се извеждат лошо от сетивните впечатления;

- Индукцията, която просто изброява е лоша;

- Дедукцията, която нагажда средните аксиоми към общите аксиоми е вредна;

3. Обобщенията и сетивата

аф. 51 (І част): "Поради собствената си природа човешкият ум се стреми към абстракции. Той погрешно счита променливите неща за постоянни."

аф. 50 (І част): "Разсъждението почти прекъсва със зрението". Могат ли да се поправят сетивата?

 

Откъси от "Нов органон"

Обобщения - І част: аф. 19 (58 с.), 45 (65 с.), 51 (69 с.), 69 (84 с.), 104 (121 с.);

Сетива - І част: аф. 50 (68 с.), 69 (84 с.)

 

Средният път - решението на Бейкън

1. Инструменти - инструментите като помощни средства за свързването на ума и нещата. Ролята на изкуствения инструмент в овладяване на природната естественост. Критика към авторите от Античността (Бейкън 1968: 140).

2. Индукция - индукцията като постоянен процес на съотнасяне между низшите, средните и най-общите аксиоми. Важно е да се оразличава индукцията на Бейкън от тривиалното разбиране за индуктивен метод, както и да не се смесват понятията "метод на Бейкън" (общата му експериментална програма) и "Бейкънова индукция".

3. Екперимент - сетивата трябва да съдят само за експеримента, а експериментът единствено за нещата от природата. Ролята на експеримента като рамка и посредник за общуването между ума и нещата, срв. с ролята на инструментите. Експерименталността и математическият подход - разлики и роли.

4. Среден път - Класическата метафора за пчелите и намирането на среден път: Мравки (емпирици) - Паяци (догматици) - Пчели (аф. 95).

Средината е качествена характеристика и в други части от системата на Бейкън: І част, аф. 104: "...средните аксиоми са истинските, сигурни и жизнени аксиоми и от тях зависи животът и благоденствието на хората."

 

Тълкуването на природата

Съчетанието от инструментален, индуктивен, експериментален и балансиран подход е наречено от Бейкън тълкуване на природата. Съществена черта на това описание е, че то се доближава изключително до съвременното разбиране за учен (а не толкова до съвременното понятие за философ).

NB: Когато понятието "учен" (от ХІХ век) замества това за натурфилософ, може да се каже, че с това и приключва философският проект на Бейкън. Проектът се характеризира с изключително силно обвързване между философия и експериментална наука и именно затова философията е тълкуване на природата.

 

Откъси от "Нов органон"

Инструменти - І част: аф. 2 (55 с.), 50 (68 с.), 101 (119 с.), 125 (139 с.);

Индукция - І част: аф. 14 (57 с.), 19 (58 с.), 22 59 с.), 40 (63 с.), 69 (84 с.), 95 (115 с.), 105 (122 с.); ІІ част: аф. 16 (189 с.), 52 (331 с.);

Експеримент - І част: аф. 50 (68 с.), 70 (85 с.);

Среден път - Увод: 25 с.; І част: аф. 95 (115 с.);

Тълкуване на природата - І част: 1 (55 с.), 26 (60 с.), 50 (68 с.), 117 (131 с.); ІІ част: аф. 10 (160 с.);

 

 

Представяне на Бейкън като:

А. Емпирицист
Б. Индуктивист
В. Експериментатор

Г. Конструктивист

 

 

+ Факултативно

1. Триадата Мисъл-Слово-Дело съпоставена с проблема между Ума и Нещата при Бейкън и ролята на практическата дейност.

2. Отношението сетива-разум, вж. І част, аф. 50 - "Разсъждението почти прекъсва със зрението".

3. Записването и описанието като инструмент. Функцията на записките, срв. с (Muntersbjorn 2003: 1148).

4. За разбирането на влиянието на Бейкън е важно тълкуването на Томас Кун върху математическите и експерименталните науки през ХVІ-ХVІІ век.

5. До този момент занаятите и университетите са съдържали и езотерично знание. Промяната от езотерично учение към публично знание е съществена за периода. Именно Бейкън критикува подобни затворени структури и тяхната самопротекция; той не говори обаче за универсален достъп, а по-скоро за национален контрол – през монархическата структура.

 

 

[Упражнението е проведено върху (Антология 1985: 43-50) + откъси от "Нов органон"]

 

 

 

----

 

 

 

Томас Хобс

(1588 - 1679)

Основни произведения, библиография и връзки

 

* Общата философска система на Хобс

 

Философията се дели на:

1. Философия на природата (естественото)

2. Философия на държавата (произведеното)

 

От своя страна философията на държавата се дели на:

2.1. Етика - изследване на нравите и склонностите у хората.

2.2. Политика - изследване на гражданските задължения.

 

Ето защо имаме в крайна сметка три философски дяла:

- За тялото: Физика. Разглежда естествените тела изобщо; [-- изложена в произведението De Corpore]

- За човека: Етика. Разглежда човешкото тяло; [ -- изложена в произведенията Human Nature, Leviathan I, De Homine]

- За гражданина: Политика. Разглежда политическото тяло; [ -- изложена в произведенията De corpore politico, De Cive, Leviathan II-IV]

 

Физиката, Етиката и Политиката обхващат цялото философско познание и отразяват прехода между естествено и изкуствено. Средищната и преходна роля е тази на човека, съчетаващ естественото и изкуственото в себе си. Повече за цялостната система - (CCH 1996: 62), (OL І, xc).

 

 

 

Основи на философията

Част І

За тялото

Elementorum philosophiae. Sectio prima De corpore

1655

 

Това е основното произведение на Хобс, което разглеждана най-фундаменталната част от философията. Другите две части на Основи на философията са За човека (ІІ част) и За гражданина (ІІІ част).

 

Естественият разум и изкуственият метод

-- "Естественият разум е вроден на човека" (Хобс 1980: 45). Той е общата основа, от която може да се тръгне [Дискусия върху отношението разум-метод - защо е необходим метод? Защо нямаме естествен метод? Какви са философските последствия за понятието човек от подобно разделение на естествен разум и произведен метод?]

 

А. Характеристика на хомо сапиенс. Човешкото между естественото и изкуственото, срв. с Бейкън.

Б. Характеристика на историческия период. Основанието (вроден разум + метод) за историческото започване отначало и игнорирането на традицията.

 

Философията

-- "Философията е постигнато чрез правилно разсъждение познание на действията или явленията от техните познати причини или произвеждащи основания и, обратното, познание на възможните произвеждащи основания от познатите действия" (Хобс 1980: 46)

 

Дискусия върху нереципрочното отношение "причина <-> следствие". Разликата между разбирането на следствията по дадени причини и разбирането на причините по дадени следствия: появата на "възможността". Как би изглеждал един алтернативен реципрочен свят [тъждество и/или пълна уникалност]?

- Връзката между абстрактното мислене, обобщенията и възможността...

 

Разсъждението

"Под разсъждение обаче аз разбирам изчисляване" (Хобс 1980: 46) (Хобс 1970: 44-45) [Функцията на изчислението и изчислимостта].

- Случаят с приближаващия се човек - събирането на понятия;

- Проблемът с отдалечаващия се познат обект - изваждането на понятия;

 

Как липсата на памет + наличието на последователност осмислят систематично примера на Хобс. Дискусия за разликата между представа и памет и връзката с това, че човек разсъждава без думи: "Ние обикновено разсъждаваме без думи" (Хобс 1980: 47).

Изключването на паметта (дългосрочност) и необходимостта от представи (краткосрочност).

 

- Влиянието на математиката. Събирането и изваждането на понятия (по аналогия със събирането и изваждането на числа). Чак на 40 години Хобс се запознава с "Елементи" на Евклид (проявява интерес към природните науки и техния метод) и чак на 50 години започва да развива собствена философия (RSCR 2003: 237). Това става след пребиваването му в Париж. Геометрията за него става идеал за цялото демонстративно знание (CCH 1996: 87), защото синтетичният геометричен метод е демонстративен без да се опира на хипотетична причина, както е в природните науки (CCH 1996: 93-94).

 

Паметта като склад и като удържане - разлики [Дискусия върху събирането и изваждането].

- Паметта като съхранение се нарича памет.

- Паметта като удържане се нарича представа.

 

Език, имена и знаци

Науката трябва да започне със създаване на научен език (CCH 1996: 96). В някакъв смисъл цялата научна работа е работа с езика (CCH 1996: 99), (EW, III, 35).

 

Дефиницията за знаците: "...сетивно възприети неща, произволно избрани от нас, за да извикаме чрез сетивното им възприемане в нашето съзнание мисли, подобни на тези, които сме искали да възобновим." (Хобс 1980: 54) вж. и гл. ІІ, т. 4

Защо философията се нуждае от знаците? "Без такова помощно средство всичко, което човекът е добил чрез умозаключението, мигновено се изплъзва и може отново да бъде добито само с нов труд" (Хобс, 1980: 54). Втората идея е тази за кумулативност: благодарение на знаците "науката може да се разрасне благополучно" (Хобс 1980: 54).

 

В такъв смисъл може да се предложат два типа "знаци":

- З а отбелязване - "за нас" - mark - Представи

- За означаване - "за другите" - sign - Памет

[Вж. EW III, 30. Дискусия. Връзката с Бейкън и помощните срества]

 

Хобс казва за имената: "Името е произволно приложена от нас дума като знак" (Хобс 1980: 55) и "Считам произхода на имената произволен" (Хобс 1980: 56)

 

Метод

Методът е най-краткият път за осъществяване на философията.

-- Наука за причините "to dioti" (защо-то, ‘the because’), за разлика от науката за "to hoti" (за какво, що, ‘the that’) (Хобс 1980: 93). Това са изрази широко разпространени в схоластиката.

 

Хобс поддържа традиционното гледище, че има два метода - аналитичен, синтетичен.

Синтетичен - от причината към резултатите;

Аналитичен - от резултатите към причината; (EW I, 312)

 

-- Двата метода заедно повтарят определението за философия (EW I, 3) и "analytic method functions as a preface to synthesis" (CCH 1996: 93).

-- Важно условие за функционирането на метода е, че "Причината на цялото се състои от причината на частите" (Хобс 1980: 94). Забележка: не физически части (конкретен предмет), а категориални части (общата идея за предмета) (Хобс 1980: 94).

 

Методът на геометрите (Хобс 1980: 111). "Правилен е единствено методът на математиката и природните науки" и според Хобс всичко дължим на геометрията (Корет и Шьондорф 2001: 67)

 

 

 

* Първоначални заключения

 

Ключови понятия:

- Изчисление;

- Каузалност;

- Метод;

 

Ключови твърдения, метафори и проблеми:

- Разсъждението е изчисление;

- Математиката, а не експериментът е основополагащ;

- Тялото е в основата на познанието;

 

Ключови наблюдения:

- Философията е пълно изчисление на причинно-следствените връзки между телата посредством използване на знаци чрез аналитико-синтетичен метод.

- Произведението е изградено на геометричен принцип. Въведени са последователно наименованията (точки), изреченията (прави), силогизма (фигури). Това са и първичните философски елементи за изследване на причинно-следствените връзки между телата.

 

[Упражнението е проведено върху (Антология 1985: 53-81)]

 

 

 

----

 

 

 

За пространството и времето

Предмет на философията са телата. Всичко, което съществува е "тяло". Ако съществува Бог, Бог също е "тяло" - (Хънекс 1998: 47)

 

Унищожението

Втора част от De Corpore започва с "privatione" (OL І, 81), (EW І, 91). Светът е унищожен. Това, което остава е паметта и въображението (CCH 1996: 66). Ние не получаваме знание за субекта на мисленето, а истината за структурата и съдържанието на нашите предствави. В такъв смисъл времето и пространството са въображаеми - "space is the image or phantasm of a body" (CCH 1996: 66), "Time therefore is a phantasm, but a phantasm of motion" (tempus esse phantasma motus) (OL І, 84), (EW І, 94-95).

- Връзката на унищожението със започването на чисто;

- Връзката на унищожението със скептицизма на Рене Декарт;

 

Пространството и времето като представи

-- "Пространството е представа за нещо съществуващо извън нас, доколкото съществува, при което ние нямаме пред вид друга акциденция на това тяло освен това, че съществува извън съзнанието на човека" -- "SPACE is the phantasm of a thing existing without the mind simply; that is to say, that phantasm, in which we consider no other accident, but only that it appears without us". [Дискусия: Аналогия с Кант. Позицията на Хобс е идеалистична, но не е трансцендентална]

 

Въображаемо и реално пространство

1. Въображаемо пространство (imaginary space) = Място (привидна пространственост, която осигурява възприемането на движението) = Акциденция на духа
2. Реално пространство (real space) = Големина (magnitude) = Пространственост (extension, протяжност) = Акциденция на тялото

-- "Пространствеността на тялото е същото, както неговата големина, или това, което някои наричат реално пространство. Големината обаче не зависи от нашето съзнание, както въображаемото пространство, защото въображаемото пространство е последица от нашето въображение, а реалната големина е това, благодарение на което то съществува. Въображаемото пространство е акциденция на духа, големината е акциденция на тяло, което съществува извън съзнанието." -- Хобс, Основи на философията, част І - За тялото, 122-123.

-- "Пространство, въображаемо пространство (място), реално пространство (големина или протяжност), и твърдо пространство - всички те са акциденции на тялото, различни начини, чрез които тялото се възприема и са достъпни единствено чрез акта на феноменологичен анализ" --  Herbert, "Hobbes's Phenomenology of Space", 717.

 

А. Пространството и времето са представи.

Б. "Ние мерим времето с движението, а не движението с времето" (Хобс 1980: 115);

В. Пространството и времето се делят до безкрайност (Хобс 1980: 119); [Дискусия. Пространството и времето крайни или безкрайни са?]

 

За тялото и акциденциите

Съществуващото. Философията се занимава само с това, което може да бъде представено – ens imaginable (т.е. пространствено нещо). Има и други съществуващи (Бог, душа), но за тях философията не може да каже нищо.

- ens (съществуващо) = corpus (тяло)
- esse (същност) = accidens (акциденция)

Акциденция (акциденциите като модуси):

- "начина, по който ние схващаме едно тяло" - модус на възприемане на тялото от нас
- "способността на едно тяло, чрез която то предизвиква представа за себе си" - модус на въздействие на тялото върху нас

 

Тук се наблюдава подобен паралелизъм, както при въображаемо-реално пространство.

 

За причината и действието

При Хобс няма нищо между необходимото и невъзможното, защото това, което е възможно, е необходимо. И случайността е просто незнание на необходимостта (необходимите причини).

 

Има само две причини - действаща причина и материална причина [Дискусия: какво става с целевата и формалната причина?].

Двете заедно образуват цялостната причина, която от своя страна е необходима и достатъчна.

 

-- В крайна сметка категориите на метафизиката се трансформират в категории на физиката.

 

 

 

Левиатан

или материя, форма и власт на църковната и гражданската държава

Leviathan; or, The Matter, Form, and Power of a Commonwealth, Ecclesiastical and Civil

1651

 

1. Естествено състояние - Равенство - Война на всички срещу всички (свобода) - Права;

2. Обществено състояние - Равенство - Мир (сигурност) - Задължения;

 

Основата на войната е равенството, основата на мира е самосъхранението. Преходът от естественото състояние към общественото състояние се осигурява и гарантира от Левиатан. Причината за общественото състояние е страхът (от войната с всички), но основанието за изграждане на обществото е езикът. Проблемът е, че езикът освен употреба има и злоупотреба (Хобс 1970: 35).

 

Допълнителни бележки към естественото състояние:

А. Хората са по-скоро равни и еднакви и всеки може да претендира за блага (Хобс 1970: 132).

Б. При такова недоверие един към друг - трябват някакви предварителни мерки (Хобс 1970: 133).

 

Допълнителни бележки към общественото състояние:

А. "Взаимно прехвърляне на право е това, което хората наричат договор." (Хобс 1970: 143).

Б. Трябва да се ограничат правата, за да се намали свободата и да се увеличи сигурността.

 

Някои от естествените закони в рамките на общественото състояние:

І-ви естествен закон - "трябва да искаме мир и да го пазим" (Хобс 1970: 139).

ІІ-ри естествен закон - в името на мира, човек се отказва от правата си (свободата).

ІІІ-ти естествен закон - "Хората трябва да изпълняват спогодбите, които са сключили" (Хобс 1970: 154).

...

 

Връщането към първоначалното равенство, чрез Левиатан.

 

Ролята на Левиатан:

- Като рационално конструиарана (механистична, изкуствена държава) (Хобс 1970: 9);

- Като ирационално властващо чудовище (суверен) (Хобс 1970: 186);

 

 

 

* Две интерпретации на Хобс

 

1. Физическата интерпретация на Хобс

В основа на физическата интерпретация стоят имената на Евклид (Геометрия - постулати, система, изводимост, метод) и на Галилей (Физика - тела, движения, изчислимост) (Хобс 1980: 39, 99).

 

Ролята на Галилей

1) Аналитичен и синтетичен метод (школата в Падуа);

2) Сетивните усещания са вследствие на движения;

3) Разликата в движенията е в основата на съществуващото и познанието. Срв. с принципа на относителността на Галилей.

4) Книгата на природата е написана на езика на математиката... но основата (азбуката) е физиката; В такъв смисъл приложението на математиката върху физиката е предварително концептуализирано.

 

 

2. Лингвистичната интерпретация на Хобс

В основа на лингвистичната интерпретация стои името на Тукидид (Език - история, мит, речеви актове). Лингвистичният обрат може да бъде описан накратко така: вместо да отразява света, езикът конструира нашата собствена реалност. Светът е езиков. Самата реалност – особено политическата – е езиково конструирана.

 

Ролята на Тукидид

В предговора към превода на История от Тукидид (1629) Хобс обръща специално внимание на езика. „Обществата съществуват чрез посредничеството на езика и чрез речта хората разсъждават, управляват, лъжат, командват, изчисляват, лицемерят, заблуждават, оправдават, убеждават и разубеждават, обвиняват и извиняват, хвалят и порицават." -- "It is through the medium of language that societies exist and through their speech that men reason, rule, lie, command, calculate, dissimulate, deceive, justify, persuade and dissuade, accuse and excuse, commend and condemn".

 

Ролята на езика; разглеждане на следните откъси от "Левиатан" (Хобс 1970):

- 33-35, 144, 148, 183-185

- 51, 66, 134, 141, 142, 147, 152, 153

 

[Дискусия. Кой играе ролята на суверена по отношение на езика?]

 

 

 

* Заключения и сравнения

 

Хобс разделя науките на:
- Физика – възможности – апостериори – Бог създава принципите
- Общество – сигурни основи – априори – Ние създаваме принципите
Хобс: "Our knowledge of matters political is more certain than our knowledge of natural phenomena, for we have made the former but not the latter"

Физическите науки (основани на философията) се делят от своя страна на:
- наука за движението (и неговото предаване) – априори – от причините към следствията, синтетичен метод;
- наука за сетивния свят – апостериори – от следствията към причините, аналитичен метод;

 

За тялото - За човека - За гражданина

Тази философска трилогия обхваща прехода от естественото към изкуственото (изкуственият човек-държава).

Ролята на човека е средищна - едновременно подвластен на естественото и на общественото състояние, едновременно тяло и творец, едновременно физически и лингвистичен, едновременно изчислим и митологичен.

 

 

Факултативно:

Движението като основа на философията. Страници за обсъждане и/или анализ от "За тялото" на Томас Хобс: - 39, 49, 96-97, 98, 115, 126, 139, 166-176

- Защо противоположното на движението е друго движение, а не покой?

- Каква е функцията на тялото в покой? (Хобс 1980: 139-140)

 

 

[Упражнението е проведено върху (Антология 1985: 81-108) + откъси от "Левиатан"]

 

 

 

----

 

 

 

 

Рене Декарт

(1596 - 1650)

Основни произведения, библиография и връзки

 

 

Начала на философията

Les principes de la philosophie.

Ecrits en Latin, Par René Descartes. Et traduits en François par un de ses Amis.

1647

(І изд. на латински език - Principia philosophiae, 1644)

 

Писмо от автора до преводача на "Начала на философията", което може да послужи като предговор

[Lettre de l'auteur à celui qui a traduit le livre]

 

І. Философията и нейната полза

1. Философията като изучаване на мъдростта (Декарт 1978: 459) [Сравнение с Бейкън и Хобс. Обхват на определението]. Мъдростта е житейско благоразумие и съвършено познание за всичко - от начина на живот през запазването на здравето до изобретенията във всички изкуства (Декарт 1978: 459) [Дискусия върху проблема за житейското благоразумие, познанието, изобретенията и запазването на здравето]

 

2. Да се философства означава да се овладее познанието от първите причини или начала [Дискусия върху първоначалата]. Началата на философията трябва да отговарят на две условия (Декарт 1978: 460):

а. Ясни и очевидни - интуиция

б. Началата могат да бъдат познати без да са познати нещата, но не и наобратно - дедукция

 

3. Ползата от философията (Декарт 1978: 460):

а. Цивилизованост, държавност

б. Наслада и удоволствие от познанието

в. Уреждане на нравите

[Коментар върху трите причини - държавата, личното удоволствие и нравите]

 

ІІ. Степените на мъдростта и историята на философията

1. Степените на мъдростта според Декарт са четири (Декарт 1978: 461):

а. Най-ясните понятия (които придобиваме без размишление);

б. Сетивен опит;

в. Знание от разговори с други хора;

г. Четене на книги;

[Разлики с идолите на Бейкън. Петата степен]

 

Петата степен, която предлага Декарт, е "да се търсят първите причини и истинските начала, от които може да се изведат обяснения на всичко, което сме способни да познаем" (Декарт 1978: 462).

 

2. Историята на философията до Декарт (двата основни спора от Античността насам) (Декарт 1978: 462):

а. Скептицизъм (Платон)

б. Догматизъм (Аристотел)

 

[Връзката между скептицизма и догматизма с cogito ergo sum. Каква е причината историята да изглежда така за Декарт? Каква е връзката на методологическото съмнение с история на философията? Какъв е изборът на философа от ХVІІ век по отношение на двете школи?]

 

"Оттук се налага да заключим, че онези, които най-малко са научили от това, което досега се е наричало философия, са най-способни да научат истинската философия" (Декарт 1978: 464-465).

 

ІІІ. Истинските начала

1. Как да открием началата на философията? Ролята на личния пример и методологическото съмнение. (Декарт 1978: 465) [Дискусия за скептиците и за методологическия скептицизъм при Декарт]

 

2. Началата на философията са онтологични твърдения. Съществуване на душата, съществуване на Бога, съществуване на телесните или физически тела (Декарт 1978: 465-466) [Историята около "Мисля, следователно съществувам" - цялостта на аргумента, основите на аргумента, следствията от аргумента. Контекстът на cogito ergo sum]

- Душа

- Бог

- Тела

 

3. Приемането на трите онтологични постулата именно като начала на философията. Всички останали истинни знания се извеждат след установяване на началата. (Декарт 1978: 468)

 

ІV. Четене на "Начала на философията"

1. Романната структура на книгата - идеята за философията като писание, като фабула. [Функцията на романното - отношението на философията на Декарт към живота на Декарт. Личният пример и личната история]

 

2. Матезис универсалис - ролята на математиката в рамките на ХVІІ век и ролята на математиката в трудовете на Декарт. Сравнение между началните писания и финалния систематичен проект. Двата възможни подхода:

- Математизация

- Систематизация

 

3. "Всеки е достатъчно умен" - типичната предпоставка на Новото време.

 

V. Стъпки на познанието. Система на знанието

1. Стъпките на познанието (тръгвайки от четирите степени, които дават обикновено и несъвършено познание) са:

- Начален (временен) морал - "ние сме длъжни да се стремим преди всичко да живеем добре" (Декарт 1978: 468);

- Логика (но не тази на Школата) - правилно ръководство на разума. Тази логика зависи от подготовката и продължителното упражняване с математика.

- Истинната философия

 

2. Системата на знанието. Истинната философия има от своя страна три части:

а. Метафизика

б. Физика

в. Медицина, Механика, Морал

 

[Коментар върху морала, логиката (ръководене на разума) и дървото на познанието. Отношението физика и метафизика. Дуализмът и рационализмът - двете субстанции, едната основа. Защо се започва и се свършва с морал?]

 

VІ. Философията на Декарт по произведения

1. Историята на Декартовата философия е представена от три произведения (Декарт 1978: 469):

а. 1637 - "Разсъждение за метода" - логика + морал (първите две стъпки от познанието)

б. 1641 - "Размишления върху първата философия" - метафизика (първата част от системата на знанието)

в. 1644 - "Начала на философията" - метафизика + физика (първите две части от системата на знанието)

[Дискусия върху мястото на "Начала на философията"]

 

2. За изследване на проблемите около медицината, механиката и морала са необходими големи разходи и обществена подкрепа (Декарт 1978: 470).

 

VІІ. Резултати от "Начала на философията"

Какви са конкретните плодове от "Начала на философията"? Декарт посочва четири резултата (Декарт 1978: 471):

а. Удоволствието от новите истини;

б. Ставаме по-мъдри, тъй като съдим по-правилно;

в. Ще се премахнат поводите за спор, тъй като истините са ясни;

г. Възможност за откриване на много нови истини.

 

[Коментар върху удоволствието, правилното разсъждение, изчезването на спорове и пораждането на нови истини]

 

 

[Упражнението е проведено върху (Рене Декарт 1978: 459-473)]

 

 

 

----

 

 

Размишления върху първата философия

Meditationes de prima philosophia, in qua Dei existentia et animæ immortalitas demonstratur

1641

 

 

Първо размишление - За нещата, в които можем да се съмняваме

 

"Преди известно време забелязах, че още от най-ранни години съм приел за истинни голям брой погрешни мнения и че онова, което сетне съм изграждал върху тези тъй несигурни начала, не може да не бъде крайно съмнително и несигурно. Тогава реших, че веднъж в живота си трябва да се заема сериозно с тях и да се отръся от всички мнения, които съм приел преди това на доверие, и отново да започна всичко от самите основи, ако наистина искам да установя нещо зраво и постоянно в науките" (добавен курсив) (Декарт 1978: 321)

 

Трябва "да се въздържам да вярвам в неща, които не са напълно сигурни и несъмнени" (Декарт 1978: 321-322)

 

А. Сетивата мамят (-), но има сетивни неща, в които не можем разумно да се съмняваме (+)

Б. Сънят снема останалата сетивна увереност (-), но все пак дори във въображаемото имаме протяжност, фигура, количество, големина... (+)

В. Злият гений обаче снема всичко сигурно (-) и в крайна сметка не остава нищо несъмнено (-).

 

Коментари

а. Сетивността сама по себе си удостоверява несъмнени неща, но те са съмнителни от гледна точка на потенциално сънуване. В такъв смисъл сетивността не е така проблематична, че да не носи необходимост. За съжаление тази необходимост не е достатъчна.

б. Интересно е, че двойките "здрав - луд" и "реалност - сън" вървят заедно. Аргументът на Декарт е, че дори и да сънуваме, ние използваме цветове и форми в съня си - значи ли обаче, че те са реални?

в. Злият гений се появява като възможност. Колкото и да е хиперболизирана тази възможност, тя илюстрира именно граничността на нашите предразсъдъчни основания.

 

[Аналогии със съвременната когнитивна наука - стимулацията на мозъка. Аналогии с идеята за матрицата. Общ коментар върху степените на методологическото съмнение]

 

Допълнения

а. Аритметиката и геометрията се явяват базови, прости науки (за разлика от медицина, астрономия и т.н.)

б. Понятията, които управляват дори съня или най-развинтеното въображение са близки до категориите, срв. с Аристотел.

 

 

Второ размишление - За природата на човешкия дух и за това, че той се познава по-лесно, отколкото тялото

 

Следващата сутрин започва с пропадане в "извънредно дълбока вода" (Декарт 1978: 327). Разликата между края на първото и началото на второто размишление - какво се е случило между двете?

 

Тук вече се появява аналогията с Архимед и повратната точка. (Декарт 1978: 327). Каква е функцията на допускането на противното като математически доказателствен метод?

 

Интересно е твърдението: "нищо друго освен това, че в света няма нищо сигурно", което е онтологически вариант на Сократовото съмнение. Сравни с "когато например Сократ казва, че се съмнява във всичко, оттук следва необходимо, че той знае поне това, че се съмнява, и че следователно знае, че може да има нещо истинно и неистинно, и т.н., понеже всичко това се намира в необходима връзка с природата на съмнението." (Декарт 1978: 159) - Правила за ръководство на ума (1628?)

 

-- "Но аз се убедих, че в света не съществува абсолютно нищо, че няма никакво небе, никаква земя, никакви духове, никакви тела. Не стигнах ли също и до убеждението, че аз самият не съществувам? Съвсем не: аз без съмнение съм съществувал, щом съм бил убеден в нещо или дори щом само съм мислил нещо. Обаче има някакъв си всемогъщ и извънредно хитър измамник, който използува цялото си умение, за да ме мами непрестанно. Но ако той ме лъже, не може да има никакво съмнение, че аз съществувам. [...] Аз съм, аз съществувам [Ego sum, ego existo] е необходимо истинно всеки път, когато го произнасям или го схващам в ума си" (Декарт 1978: 328).

 

Аргументът за съществуването на Аз-а:

1. Сетивност

2. Сън

3. Зъл гений

4. Съществуване на Аз

 

Аргументът е пресечна точка на няколко важни за системата на Декарт твърдения:

- Интуитивното познание предхожда дедуктивното;

- Интуитивното познание е ясно и отчетливо;

- Ясно и отчетливо има терминологичен, научен статус, щом може да доказва съществуване (чрез допускане на противното);

- Гносеология и онтология се срещат и пресичат в "повратната точка";

- В аргумента едновременно се снемат скептицизма и догматизма, при това методологически.

- Азът се превръща в нередуцируемата основа на Новото време;

- Открива се начин за преминаване от "вярване/неверие" към "истина/неистина":

 

Човек

Учен

Вярвам

Не вярвам

Не мога да преценя

Истина

Неистина

 

Лична история

 

Обща логика

 

 

Допълнително

-- "Защото, ако от това, че аз виждам восъка, аз заключавам, че той е или че съществува, то от факта, че го виждам, още по-очевидно следва, че самият аз съм, или че съществувам." (Декарт 1978: 335)

1. Преходът към мислещото нещо: изразът "нещо, което мисли" (Декарт 1978: 330, 331, 337, 346, 354), "аз не съм нищо друго освен нещо, което мисли, т.е. дух, разсъдък или разум" (Декарт 1978: 330). За прехода от "мисля, следователно съществувам" към "мислещо нещо"; [Res cogitans - Дискусия]. Мисленето е съмняване, схващане, утвърждаване, отричане, желаене, нежелаене... (Декарт 1978: 331)

2. Телата се схващат, познават чрез разсъдъка, а не чрез въображението или сетивата (Декарт 1978: 336).

 

 

[Упражнението е проведено върху (Рене Декарт 1978: 321-336)]

 

 

 

----

 

 

 

Трето размишление - За бога и за това, че той съществува

 

'Ясното и отчетливото' става критерий: "В това първо познание не намирам нищо друго освен едно ясно и отчетливо възприятие на онова, което познавам. [...] И следователно струва ми се, че вече съм в състояние да установя като общо правило, че всички неща, които схващаме пределно ясно и отчетливо са истинни." (Декарт 1978: 337).

- 'Ясно и отчетливо' - като факт (Аз съществувам)

- 'Ясно и отчетливо' - като критерий (Всички неща, които са ясни и отчетливи са истинни)

- 'Ясно и отчетливо' - като филтър (Критерий + липса на зъл гений)

 

Следващата стъпка е доказателството за съществуване на Бога (или респективно несъществуването на Злия гений). Доказателството стъпва върху наличието на идеи в Аза.

 

А. Видове идеи

- Вродени: родени заедно с мен

- Външни: произведени отвън

- Измислени: създадени от мен

 

Б. Йерархия на обективната реалност

"...идеите, които ми представят субстанция, са без съмнение нещо повече и съдържат в себе си, тъй да се каже, повече обективна реалност, т.е. участват чрез представителство (participent par représentation) в повече степени на битие или съвършенство, отколкото онези, които ни представят само модуси или акциденции. Освен това идеята, чрез която схващам един бог [...] безспорно съдържа в себе си повече обективна реалност, отколкото онези, чрез които ми се представят крайните субстанции." (Декарт 1978: 342) [Дискусия]

- Субстанции > акциденции/модуси;

- Безкрайна субстанция > крайни субстанции;

 

В. Реалност на причината
"... в действуващата и цялостна причина трябва да има поне толкова реалност, колкото в нейното действие" + "онова, което е по-съвършено, сиреч което съдържа в себе си повече реалност, не може нито да произтича, нито да зависи от по-малко съвършеното." + "нищото не би могло да породи каквото и да било" (Декарт 1978: 342). Трябва да има първоначална идея, а не регрес до безкрайност (Декарт 1978: 344).

 

Заключение: Доказателството за съществуване на Бог (Декарт 1978: 347). Дефиниция + разсъждение. Декарт отново казва, че "в безкрайната субстанция се намира много повече реалност, отколкото в крайната субстанция" (Декарт 1978: 347)

 

Бог съществува и не е измамник (защото е съвършен).

 

Картезианският кръг:

Ясно и отчетливо - Бог :: Бог - Ясно и отчетливо [Дискусия върху кръга - критика и обяснение]

 

 

Четвърто размишление - За истината и неистината

 

Разглеждане на истината и неистината като част от процеса на познание, а не част от областта на знанието (проблемът за знанието е разгледан в предишните размишления).

 

А. Съмнението като несъвършенство

Извеждане на Бога от съмнението (Декарт 1978: 355). Пълната функция на методологическото съмнение - несъвършенството на съмняващият се; многофункционалността на точката на преобръщане.

 

Б. Азът като средина и целокупността на творението

"Аз" - нещо средно между Бог и нищо (Декарт 1978: 356). В такъв смисъл азът не е съвършен, но ако търсим съвършенството в творението, трябва да разгледаме целокупността на света:

-- "трябва да разглеждаме не едно единствено творение, взето отделно, а изобщо всички творения заедно"

-- "целокупността на всички същества" (Декарт 1978: 357);

 

В. Съмнение и грешка. Воля срещу разсъдък

За това, че "волята е много по-широка и по-просторна от разсъдъка" (Декарт 1978: 359). Дейност и способност - разлики и причини (Декарт 1978: 361). Разглеждане на разсъдъка като ограничен в сравнение с Бог и на волята като качествено подобна на божествената (Декарт 1978: 358).

- Волята избира;

- Разсъдъкът съди;

 

Именно като избираща волята не трябва да бъде безразлична, защото може да избере не истината, а да избере произволно. Факторът на безразличието - връзката с ясните и отчетливи идеи (Декарт 1978: 360).

 

 

Пето размишление - За същността на материалните неща и отново за съществуването на Бога

 

Връзката между:

- Бог и съвършенство;

- съвършенство и съществуване;

- съществуване и същност; (Декарт 1978: 366-367);

 

-- "... от самия факт, че не мога да си мисля Бог без съществуване, следва, че съществуването е неделимо от него и че следователно той наистина съществуване" (Декарт 1978: 367) [Дискусия върху доказателството за съществуване на Бог].

 

Разглеждане на доказателството за съществуване на Бог в контекста на общата структура: [Сетива - Сън - Зъл гений] -- Аз съществувам -- [Бог - Реалност - Сетива]

 

 

Шесто размишление - За съществуването на материалните неща и за действителната разлика между душата и тялото на човека

 

А. За въображението

Въвеждането на понятието за въображение и разликата му с понятието за схващане (Декарт 1978: 371-372);

-- "Така че въображението като начин на мислене се различава от чистата дейност на ума само по това, че когато духът схваща, той се обръща някак към самия себе си и разглежда някоя от намиращите се в него идеи, а когато си въобразява, той се обръща към тялото и разглежда в него нещо, съответстващо на идеята, която той самият е образувал или е получил чрез сетивата" (Декарт 1978: 373);

 

Б. Единството на дух и тяло

Един от най-проблематичните и важни пасажи е именно твърдението на Рене Декарт за единството на духа и тялото (в човека) (Декарт 1978: 379-380). Именно картезианският дуализъм е едно от най-дискусираните места и тук Декарт предлага "решение".

- Пинеалната жлеза и sens commun (Декарт 1978: 384-385);

- Делимост и неделимост на тялото и духа (Декарт 1978: 384); Коментар върху природата на тялото и нервите - ABCD (Декарт 1978: 385).

В. Реалност и сън

Паметта - разликата между сън и будно състояние (Декарт 1978: 387) [Дискусия - контрааргументи срещу Декарт]

 

Г. Функцията на сетивата

Коментар върху сетивата - "само, за да показват на моя дух кои неща са полезни или вредни..." (Декарт 1978: 382). Сетивата са знак за истината (Декарт 1978: 387);

- Грешките на природата - водянка (асцит);

- Човешката природа може да ни заблуди (Декарт 1978: 386).

 

[Упражнението е проведено върху (Рене Декарт 1978: 336-388)]

 

 

 

----

 

 

 

[Подробното представяне и анализът на темите от 22 декември 2008 е извършено от Ева Добрева и Десислава Иванова. Тук е предложена само най-общата схема на семинарното занятие. За повече информация, можете да се обърнете към тях.]

 

І група - Допълнение и дискусия към "Размишления върху първата философия"

Представяне на Ева Добрева

 

+

 

Обсъждане на конкретни теми от "Размишления", които не са били разисквани достатъчно на семинарите

 

- Прости и сложни науки (вж. връзката с двата вида качества при Рене Декарт);

- Необходимостта от критерий за разграничаване на сън от будно състояние и на лудост от разумност (идеологията на Новото време и търсенето на истината);

- Повтарящата се връзка гносеология - онтология като методологическа и систематична нишка;

- Преходът от "Аз съществувам" към "мислещо нещо";

- Двете субстанции при Рене Декарт - разлики и характеристики;

- Единството и смесването на душа и тяло - проблемът за дуализма;

- За разликата между формална и обективна реалност (Декарт 1978: 342-343);

 

Как могат да си взаимодействат двете субстанции?

Тъй като при Декарт няма еднозначен отговор, възможни са няколко посоки на систематизиране или тълкуване:

А. По аналогия с тежестта (като форма) на неодушевеното тяло има дух в одушевеното тяло;

Б. Има три типа първични понятия - дух, тяло и Бог;

В. Всяко телесно взаимодействие (удар на тяло в тяло) е паразитно спрямо по общото действие на Бога върху Света (дух-тяло);

 

 

ІІ група - Физиката на Рене Декарт

Представяне на Десислава Иванова

 

+

 

Дървото на Рене Декарт или за връзката между метафизика и физика

 

1. Това, което наследява Декарт е най-общо физика на качествата:

- първична материя (без свойства);

- субстанциални форми (качества на нещата);

Тези два компонента са достатъчни, за да се опише всичко. В рамките на тази физика се изследват проблемите за топлото, тежкото, цветното...

2. Вместо това и срещу него Декарт представя една количествена физика:

- материя (размер + форма);

- движение;

Тези три компонента са достатъчни, за да се опише всичко. В рамките на тази физика се изследват проблемите на материалния свят, представен математически...

 

Традиционната физика е била по-метафизическа и се занимава с това, което впоследстие ще се нарекат вторични качества, физиката на Декарт е по-физическа (в понятието за физика, което използваме и днес) и се занимава с това, което впоследстие ще се нарекат първични качества.

Въпреки тази математическа обективация, Декарт изрично посочва, че физиката му стъпва на основите на метафизиката (Бог; Аз). В тази връзка не е случайна и забележката на Декарт (в писмо до Мерсен от 1638) отправена към Галилей, че неговата физика няма основи, за разлика от картезианската.

 

Взаимодействието между МФ и Ф може да бъде проследено в три посоки:

1. Законите на природата (самото наличие на закони на природата вече е повратен момент във физиката като наука);

2. Математизацията на природата (превръщането на качествената физика в количествена ще е водещата тенденция за следващите няколко столетия, срв. с книгата на природата при Галилей);

3. Модел на природата под формата на координатна система и ролята на субекта в измерването и систематизирането на явленията;

 

По такъв начин:

- Интуицията

- Дедукцията

- Хипотезата

са необходими за изграждането на цялостната научна система [Обсъждане на ролята на всеки един от тези методи в научното познание и в последователната методология на изследването].

 

 

 

Факултативно:

Ролята на Исак Нютон по отношение на:

- хипотезите в науката (hypotheses non fingo);

- релационистичната физика на Декарт;

- законите на природата и математизацията на природата;

 

 

 

----

 

 

 

Обобщение върху Рене Декарт

 

Финална дискусия и обобщение на Cogito ergo sum през проблема за Хамлет и "Аз мисля, следователно аз съществувам":

- непълен силогизъм

- непосредствено заключение - интуитивно знание

- перформативно изказване

 

1. Кога е валидно Cogito ergo sum?

2. За кого е валидно Cogito ergo sum?

3. Може ли процедурата по Cogito ergo sum да разграничава фикционалното (въображаемото) от реалното (действителното)?

4. Има ли парадокс при случая с Хамлет и Cogito ergo sum?

 

 

Метод на Рене Декарт

 

А. Метод(ика) на изследването

Вж. правилата, които Декарт предлага в Разсъждение за метода (гл. ІІ) и които изрично нарича свой метод:

1. Само несъмнените, ясни и отчетливи неща - "Никога да не приемам за вярно нищо, за което не знам с очевидност, че то е такова" (Декарт 1978: 259);
2. Разделяй трудностите - "Да разделям всяка една от проучваните трудности" (Декарт 1978: 259);
3. От най-простите към най-сложните - "Да спазвам винаги ред в мислите си, като започвам от най-простите и най-лесните за познаване предмети" (Декарт 1978: 259);

4. Пълни изброявания и общи прегледи - "Да правя навсякъде толкова пълни изброявания и такива общи прегледи, че да бъде уверен, че нищо не съм пропуснал" (Декарт 1978: 259);

 

Б. Метод на изложение (систематизиране) - Дедукция.

Вж. повтарящата се структура на изложението в произведенията на Декарт.

Забележка: Изложението в книгите на Декарт е дедуктивно (синтетично), но в най-общ план Рене Декарт е част от анти-дедуктивното течение, противопоставящо се Аристотел. През ХVІІ век дедукцията се замества от идеята за "хипотеза"; а през ХVІІІ и ХІХ век - от индукцията (RSCR 2003: 194).

 

В. Метод на откриване - Хипотезата и Интуицията.

Вж. примера с дъгата и методическото съмнение.

Забележка: В писмо от 22 февруари 1638 до Ватие (AT i: 559), той казва, че най-добре е илюстриран неговият метод в примера с дъгата. Този пример е поместен в VІІІ част на "Метеорология" (AT vi: 325-345); в началото на частта той подчертава, че това е изключително добра илюстрация за това как с метода може да се придобива ново знание (AT vi: 325).

Във връзка с интуицията и хипотезата, вж. по-нагоре факултативната бележка върху Исак Нютон.

 

- В''. Методически скептицизъм

Вж. цялостната процедура при Cogito ergo sum.

Хипотетично предположение + постигане на интуитивно ясно познание + метод на изчистване от лъжливото знание. Във връзка с последното е и идеята за започването на чисто: "да преустроя собствените си мисли и да градя върху терен, който изцяло ми принадлежи" (1637) (Декарт 1978: 257); "веднъж в живота си [...] да се отърся от всички мнения" "да започна всичко от самите основи" (1641) - (Декарт 1978: 321).

 

 

Заключителни въпроси върху Рене Декарт:

 

-- Колко са субстанциите при Рене Декарт?

-- Какво е картезиански дуализъм?

-- Кои идеи са вродени?

 

 

 

----

 

 

 

Бенедикт Спиноза

(1632 - 1677)

Основни произведения, библиография и връзки

 

 

Начален въвеждащ контекст

1. Причини за "атеизма" на Спиноза и влиянието на Спиноза.

- Отлъчването от еврейската общност и приемане на името Бенедикт (еквивалент на Барух).

- Забравата след смъртта и завръщането му в немската класическа философия.

2. Причина за "картезианството" на Спиноза.

- Връзката с философията на Рене Декарт и проблемът с дуализма: прилики и разлики между двамата философи.

3. Причината за "геометричното" и етическото в произведението Етика, доказана по геометричен начин.

- Ролята на геометрията, доказателството и етиката.

 

Речник

Аксиома - прието положение; самоочевиден принцип, който не се доказва;

Теорема - доказано твърдение; (разглеждане, изследване);

Лема - допускане; помощно твърдение, което се използва при доказателства на други твърдения.

 

 

Етика,

доказана по геометричен начин

Ethica, ordine geometrico demonstrata

1677

 

Първа част на Етиката - За Бога

 

А. Ключови понятия

 

* причина на себе си - "това, чиято същност включва в себе си съществуването";

* крайно - това "което може да бъде ограничено от друго със същата природа". Още тук (и именно тук) се противопоставя тялото на мисълта;

 

* субстанция - "това, което съществува в себе си и се схваща чрез себе си";

* атрибут - "това, което разумът възприема от субстанцията като съставящо нейната същност";

* модус - "състоянията на субстанцията"

 

Общо значение на тридялбата [субстанция - атрибут - модус] и на двудялбата [творческа природа - сътворена природа].

 

Обсъждане върху двата познаваеми умозрими и неделими атрибута:

- мислене (подраздели: разсъдък, воля)

- протяжност (подраздели: движение, покой)

 

 

Б. Бог

 

Най-известното доказателство за съществуването на Бог при Спиноза е онтологическото доказателство, което е изложено последователно в теореми 5, 11 и 14:

Т05 - не може да съществуват две субстанции с един и същ атрибут;

Т11 - Бог съществува по необходимост;

Т14 - единсвената съществуваща и мислена субстанция е Бог;

 

 

В. Телеология и математика

 

Математиката, за разликата от телеологията, се занимава не с целите, а само със "същността и свойствата на фигурите". Тя именно успява да покаже "друга норма за истината" (Спиноза 1981: 98). Ако се интересуваме от истината и необходимостта, то именно геометричният метод е този, който може да ги гарантира и легитимира (вж. Определение 1, както и Спиноза 1981: 98).

Напротив, заниманието с и през цели води до противоречия - Бог, който има желания и цели; Божествен план; произвол вместо необходимост и т.н.

 

 

Г. Крайно и безкрайно

 

Спиноза предлага едно качествено разбиране за крайното и безкрайното, а не чисто математическо или количествено (вж. Определние 2). Единствено чрез подобно разбиране може да се интерпретира непротиворечиво и срещата между безкрайния Бог и крайните, ограничени модуси, които образуват безкрайна редица. Естествено в този случай причината (Бог) се мисли като основание.

Т28 - Отношението между крайните неща и Бога - Как така крайните неща имат своето основание в Бога и как имат своите непосредствени причини в други крайни неща?

 

 

+ Факултативно

 

1. Разговор върху критиката на Ален Бадиу от Битие и събитие (Alain Badiou - L'Être et l'Événement, 1988) и проблемът за крайното и безкрайното.

2. Разглеждане на проблема с телеологията в контекста на механицизма от ХVІІ век; за повече информация виж "Организъм vs. механизъм при Кант и Хегел".

 

 

Д. Двата концептуални реда

 

Поглед към истината откъм субстанцията: Пълнота - Вечност - Действие - Необходимост - Природа;

Поглед към истината откъм модусите: Недостиг - Полза - Цел - Случайност - Воля;

 

Забележка: Възможността ни да можем да разберем истинното се основава на причастността ни към субстанцията и нейния безкраен атрибут мисленето. Същият резултат може да бъде постигнат в безкрайността и на другия атрибут - протяжността. В този смисъл книгата на Спиноза е интелектуално терапевтична - отказ от "състоянието на своя мозък" (Спиноза 1981: 102). Изоставянето на модусната гледна точка, която поражда единствено спорове и исторично отношения към истината; вместо тази илюзорна свобода, Спиноза предлага необходимата истина.

 

 

 

----

 

 

 

Е. Бог, субстанция, цел

 

- Всичко, което съществува, съществува в Бога;

- Аргументи "за" и "против" делимостта на телесната субстанция;

- Разликата между въображение и разум при Спиноза като критика срещу Декарт;

- Защо говорим за целни причини? - обяснението на Спиноза и ролята на "ползата";

- Отново за отношението математика-телеология;

 

 

Ж. Двойнствени понятия при Спиноза

 

- безкрайност

- причина

 

1. Разглеждане на проблема за количествената и качествената безкрайност.

- "колелото на Аристотел"

- "триъгълникът на Секст Емпирик"

[Прилики и разлики между двата модела - механически и математически проблеми]

 

2. Разглеждане на причината като "причина" и като "основание".

- Как безкрайният Бог е основание на крайните модуси? Какво е causa sui;

- причинният ред на модусите;

 

 

З. Обобщение

 

Връщане към основната схема:

- Субстанция-Атрибут-Модуси. "Прекъсването" между крайните модуси (М) и безкрайните атрибути (А) и безкрайната субстанция (С): [СА] - [М] [Дискусия]

- Двете гледни точки - тази на субстанцията (необходимост) и тази на крайния разум (случайност). Отново за разликата между безкрайния регрес на причинно-следствената връзка и цялостния ред на причинността (основание) [Дискусия].

 

 

 

Факултативно

(по Джонатан Бенет)

(1) Обяснителен рационализъм. Въпросът "Защо?" и обяснителният рационализъм; Причинността в природата и логиката;

(2) Концептуален дуализъм - прилики и разлики с Рене Декарт;

(3) Механика на сблъсъка; отблъскващи, но не привличащи сили; има тласъци, но не и притегляния;

(4) Размерът е без качествено значение;

 

Пиер Бейл в Dictionnaire historique et critique (1697) - монизмът на Спиноза е най-чудовищната и абсурдна хипотеза, която може да се измисли и освен това противоречаща на очевидното.

 

 

(семинарът е проведен върху Т15 и "Приложение" към І част от Етика)

 

 

 

----

 

 

 

Втора част на Етиката - За природата и произхода на душата

 

И. Неясните идеи и безкрайността

 

Т24 - "Човешката душа не включва в себе си адекватното познание на частите, които влизат в състава на човешкото тяло."

Т28 - "Идеите и възбудите на човешкото тяло, доколкото се отнасят само до човешката душа, не са ясни и отчетливи, а са неясни."

Т29 - "Извод. Оттук следва, че човешката душа всякога, когато възприема неща според общия порядък на природата, няма адекватно познание нито за самата себе си, нито за своето тяло, нито за външните тела, а има само неясно и осакатено познание за тях" (134 с.) - сравнение с Т9 и Т31.

 

Обсъждане на ролята на качествената и количествената безкрайност - разлики. И как в тази връзка крайните модуси могат да бъдат по-близо до безкрайната субстанция? Припомняне на двойката "причина-основание" и как може безкрайната субстанция да причинява крайните модуси?

 

Допълнително разглеждане на:

- Сложният индивид - 122 с.

- Безкрайността на знанието в себе си - 129-130 с.

- Разделението между идеи-образи-думи - 152 с.

- Бог и неадекватното възприемане - връзката с проблема за морала - 115-116 с.

 

 

Й. Дискусии, насоки и обобщения

 

1. Защо произведението се нарича "Етика"?

2. Има ли свобода и случайност при Спиноза?

3. Как е възможна етиката извън модусната гледна точка?

4. Как се очистваме от афектите?

5. Напускането на субективността и изграждането на обществото - възможна ли е подобна етика?

 

 

 

Факултативно

 

1. Ключови понятия във ІІ част

* идея - сравнение между ІА6 и ІІО4. Кореспондентна или кохерентна е теорията за истината при Спиноза?

* траене - "неопределено продължение на съществуването" [Разликата с вечността. Дискусия]

 

 

2. Ключови теореми във ІІ част

Т1 - "Мисленето е атрибут на Бога, или Бог е мислещо нещо". Сравни с Т17-Заб., I част.
Т2 - "Пространството е атрибут на Бога, или Бог е пространствено нещо". Сравни с Т15, І част - за материалността на Бога. [Основания за пространствеността и материалността на Бога. Обвиненията в атеизъм

Т7 - "Редът и свръзката на идеите са същите, както и редът и свръзката на нещата" [Дискусия]. Коментар върху "мислещата субстанция и пространствената субстанция са една и съща субстанция, която се схваща ту под този, ту под онзи атрибут. Също тъй и един модус на пространствеността и идеята за този модус са едно и също нещо, изразено обаче по два начина." - паралелизъм на атрибутите, заради идентичността на субстанцията [Дискусия]

 

 

3. Допълнение към дискусията върху кохерентността и кореспондентността

Т32, част ІІ - подкрепя Акс. 6 - "Всички идеи, доколкото се отнасят до Бога, са истински. Д о к а з а т е л с т в о. Всички идеи именно, които са в Бога, се съгласуват напълно със своите обекти (според извода към теор. 7 на тази част) и затова (според акс. 6, част І) всички са истински;"

Т30, част І - подкрепя Акс. 6 - "Д о к а з а т е л с т в о. Една истинска идея тряба да се съгласува със своя обект (според акс. 6), т.е. (както е ясно от само себе си) това, което се съдържа обективно в разума, трябва по необходимост да съществува в природата."

 

 

4. Принципът на достатъчното основание

Продължение от дискусията върху "причина" и "основание". Вж. (І-Т11) и причинно-следствената връзка (І-Т11, І-Т14) - отношенията между тях и приоритетът на основанието. В основанието винаги има необходимост. Докато при причинно-следствените връзки има необходимост, която ние възприемаме понякога като случайност.

 

 

5. Субстанцията и Рене Декарт

критиката на Спиноза и представяне на риторическата част от "Етика":

 

А. Декарт - три значения на понятието субстанция:

- Бог: субстанцията е една - Вертикално (ХVІІ век)

- Мислене и Протяжност: субстанциите са две - Хоризонтално (Аристотел - вторични субстанции: вид)

- Всичко различно: субстанциите са безкрайно много - Безкрайно (Аристотел - първични субстанции: индивид)

 

Б. Спиноза - алтернатива на Декарт:

- Срещу дуализма на Декарт (І-Т5 + Човека)

- Срещу плурализма на Декарт (І-Т5)

 

 

6. Допълнителни въпроси

а. Отношението между обект и идея - може ли да има идея без обект? [Дискусия върху архитектурните планове]

б. Връзката на Спиноза с Немската класическа философия - Фихте и Шелинг [Сравнение и анализ]

в. Обща дискусия върху Аз-а през Новото време - двете страни на рационализма: Декарт и Спиноза

 

 

 

----

 

 

 

Джон Лок

(1632-1704)

Основни произведения, библиография и връзки

 

Разлики с Рене Декарт

Състояние на посредственост [mediocrity] - важна структурна функция.

Познанието е и условно (разлика с Декарт).

Математика, морал, религия - само там има самоочевидни принципи (но върху това се изисква допълнителен коментар).

 

Прилики с Рене Декарт

Ролята на идеите (влияние от Декарт).

Механични обяснения в света - нещата стават чрез тласък. [Но пък корекция на пасаж от "Опит върху човешкия разум" в полза на Нютон: от "by impulse, and nothing else" на "by impulse, the only way in which we can conceive Bodies operate in"].

 

 

 

Факултативно

- Исторически бележки върху политико-икономическото състояние на Европа. Първата териоториална държава като национален пазар - Англия.

 

- Първични и вторични качества при Робърт Бойл - ‘‘moods or primary affections [size, shape, motion] of bodies to distinguish them from those less simple qualities (as colours, tastes, and odours) that belong to bodies on their account’’ (1666 - Origin of Forms and Qualities according to the Corpuscular Philosophy). Отношенията с Бойл и медицинските занимания на Лок.

 

- Идеологията на емпиризма и мотото на Кралското общество: Nullius in Verba (1662).

 

- Бейкън, Хобс, Лок (1600-1700). История на ХVІІ век и връзката на емпиризма.

 

 

 

Опит върху човешкия разум

An Essay Concerning Human Understanding

(1689)

 

І. Въведение

 

Моята цел е да разгледам произхода, сигурността и обсега на човешкото познание, както и основанията и степените на вярването, мнението и одобрението (256). [...my purpose, to enquire into the original, certainty, and extent of human knowledge; together with the grounds and degrees of belief, opinion, and assent...]. Отношението и разграничението между мнение-знание (to search out the bounds between opinion and knowledge).

 

Разумът като обект - поставяне на разстояние, усилието при изследване на разума (256)

 

Методът на изследване на границата между мнение и знание при Джон Лок се състои от три стъпки:

- разглеждане на идеите в душата

- познанието за тези идеи

- разглеждане на природата на вярата и мнението

 

Дълбокомерът (line) на Джон Лок - кръгозор, периметър, аура, обсег, разстояние, хоризонт... Това е знание за нашата собствена сила. Затова първата работа е изследване на собствения ни разум (258). [to take a survey of our own understandings].

 

[Проблемът за границата]

 

Разум:

- граници

- способност

- разлики

- идеи

 

 

ІІ. Книга първа

 

Вродените принципи (koinai ennoiai) не съществуват.

Лок прави анализ на всеобщо признатите (от цялото човечество) принципи:

- това, което е, е [Whatsoever is, is]

- едно и също нещо не може (в едно и също време) да бъде и да не бъде [It is impossible for the same thing to be and not to be]

За вродените идеи не трябва да се използва, употребява разума, иначе не би имало разлика между аксиоми и теореми (§8, 261).

 

Tabula rasa - обяснение, идеология, приложение...

 

Процесът за достигане до истини:

- Сетива

- Единични идеи

- Памет / Имена

- Абстрахиране

- Общи имена

Резултат: идеи и думи

Забележка: Лок уточнява, че общите и абстрактните идеи всъщност са по-чужди на нашето първо възприятие, така че не могат да бъдат вродени.

 

 

ІІІ. Книга втора

 

Идеите и качествата на телата. Телата пораждат идеи в нас чрез тласък (265). Невидимите частици [срв. с Декарт].

 

Идея - “всичко, което е обект за разума, когато човек мисли” (for whatsoever is the object of the understanding when a man thinks) [срв. с Декарт].

 

Трите вида качества в телата (267):

първични (първични) - подобия

сетивни (вторични) - смятани за подобия, но не са

сили (вторични) - не са смятани за подобия и не са

 

 

Факултативно

- Важен проблем е този за скептицизма. Защото от "the Mind... perceives nothing but its own Ideas." (BPAE 2003: 88), следва, че ние не възприемаме неща, а идеи и нямаме никакво основание да твърдим, че неща има. Ian Tipton предлага следната хипотеза, че въпреки тази реплика ние възприемаме неща. Като гледаме огън ние възприемаме горещината и цвета, това което не можем да възприемем са малките частици, които предизвикват цвета и горещината (BPAE 2003: 88).

 

- Обсъждане на "епистемология на толерантността".

 

- Наблюдението има примат над теорията.

 

 

 

-----

 

 

 

Субстанциите

 

А. Проблемът: От неправилното разбиране на връзката идеи-качества следва, че "...не можем да си представим как тези прости идеи могат да съществуват сами по себе си [и] ние привикваме да предполагаме някакъв субстрат..." (269). Обединяването на качества в подложка.

Б. Основата на дуализма: Ние нямаме ясна (и проста) идея за субстанция: нито за духовната, нито за материалната субстанция (269). Духовната се образува при приписване на субстрат от идеи, а материалната при приписване на субстрат от действия (270).

В. Уточнение: причината за свързването обаче не е известна (270)

Г. Трите типа идеи и телесната субстанция:

- първични качества

- сетивни качества

- сили

Важна забележка: вторичните качества биха изчезнали, ако можехме да открием първичните качества на техните най-малки частици [Примерът с микроскопа.]

Д. Обобщение: Всички наши идеи за различни видове субстанции са само 1. сбор от прости идеи (с предполагаем субстрат), 2. получени чрез сетивност и рефлексия и 3. са само сили.

 

 

Познание

 

А. Нашето познание се отнася само до нашите идеи (нямаме друг обект) [Следствия за крайния емпиризъм]

Б. Между идеите има само съгласие и несъгласие:

(1) Тъждество и различие [Тъждество - различие]

(2) Отношение [Свободно свързване]

(3) Необходима връзка [Необходимо свързване или съсъществуване]

(4) Реално съществуване [Реално съществуване]

 

Допълнително разяснение:

(1) - природна способност; сравни с двата принципа "това, което е, е" и "едно и също нещо не може (в едно и също време) да бъде и да не бъде";

(2) - възможност за съотнасяне въпреки (1);

(3) - необходимата връзка е "субстанциална"

(4) - съществуването е насочено към отношението между идеята и обекта й

 

 

Факултативно

-- Няма такова нещо, което да е в ума и да не е било в сетивата и Всички наши прости идеи са адекватни

-- Субстанцията на душата (Spirit) е непозната за нас (секция 30), (BPAE 2003: 79).

-- "the Mind... perceives nothing but its own Ideas." (BPAE 2003: 80).

-- "We have the Ideas of Matter and Thinking, but possibly shall never be able to know, whether any mere material Being thinks, or no" IV.iii.6

 

 

 

Два трактата за управлението

Two Treatises of Government

(1689)

 

1. Политическата власт е различна от тази на бащата, стопанина, мъжа и господаря; тя е състои в:

- правото за законодателство

- правото за сила при прилагането им

Целта е публичното благо (197) [Дискусия, връзката с разделението на властите. Дефинирането на политическото като разделено.]

 

2. Основни права

- живот

- свобода

- собственост

 

3. Преход от естествено в гражданско състояние

Естествената свобода не е всепозволеност (198)

В естественото състояние има разум и природа - само така може да се съхрани човечеството (199)

Естественото състояние е различно от състоянието на война [срв. с Хобс]

 

4. Труд - собственост

Отношението между труда и собствеността, между труда и природата.

99 процента от продуктите на Земята са резултат от труда (223) [Следствия]

 

5. Разделението на властите

Естествено състояние, две власти: А. Съхранение; Б. Наказание (283)

Гражданско общество, две власти: А. Законодателна; Б. Изпълнителна (284, 296-308)

[Каква е връзката между естественото и гражданското по отношение на властите. Накратко за разликата между изпълнителна и федеративна власт]

 

6. Проблемни полета

- Децата

- Робството

- Жените

 

 

 

----

 

Готфрид Лайбниц

(1646 - 1716)

Основни произведения, библиография и връзки

 

Нови опити върху човешкия разум

Nouveaux essais sur l'entendement humain

(1704, публикувано 1765)

 

Предговор

 

І. Сетивност:

Защо за хората е лесно да улавят животни?

- "Животните са чисто емпирични същества и се ръководят единствено от единични примери" | "животните са чисти емпирици и се ръководят само от примери" (les bestes sont purement empiriques et ne font que se regler sur les exemples). Те не успяват да образуват необходими твърдения (289).

- Емпириците действат като че ли нещата са свързани в действителността, защото техните образи са свързани в паметта [Разглеждане на критиката на Лайбниц]

 

ІІ. Разум:

Какво може да се постигне с разума, недостъпно на сетивата:

- сигурни връзки

- необходими изводи

- изключения

- предвиждане на събития

[Допълнителен въпрос: Каква е връзката между основанието на нещата и изключенията от очакваните закономерности? (290)]

 

Вроденост:

- склонности, предразположения, навици, естествени възможности (inclinations, des dispositions, des habitudes ou des virtualités naturelles)

- тъй като ние сме вродени, така да се каже, на самите себе си... (puisque nous sommes innés, pour ainsi dire, à nous mêmes) [Дискусия]

- каменните жилки и вродения в камъка Херкулес срещу Tabula rasa (290).

- няма съвършено еднородна и разнообразна плоскост (291). [Разнообразието срещу tabula rasa. Дискусия - мястото на разнообразието в светогледа на Лайбниц]

 

Незабележимото:

Винаги ли мисли духът? Тела спрямо движение = души спрямо мислене (Лок). Интересно позоваване на Робърт Бойл от страна на Лайбниц срещу Лок (291). Неуловимите впечатления в душата са:

- слаби

- многобройни

- еднообразни

 

Незабележимите възприятия (291-293) срещу безразличното равновесие на tabula rasa.

- примерът със съня (292)

- две основни следствия (закони):

 

Принципи:

Принцип на непрекъснатостта ("la loi de la continuite")

А. природата никога не прави скокове, затова има усещания и тела, които са ненаблюдаеми и нищо не се случва внезапно, а има плавни преходи. Срв. с идеята за континуум и оборването на апориите на Зенон (A:VI, VI, 56). Този принцип има няколко важни приложения - в областта на математиката (безкрайно малките), в областта на физиката (липсата на вакуум) и в областта на метафизиката (монадите). [За допълнителна информация, вж. Лайбниц и проблемът за континуума]

 

Принцип на тъждеството на неразличимите (principium identitatis indiscernibilium, принцип тождества неразличимых, principle of identity of indiscernibles)

Б. две неща трябва винаги да се различават (но не само нумерически, т.е. поради факта, че са две). Днес това се счита за логически принцип, докато Лайбниц е смятал, че това е отнологически принцип. Логическият принцип гласи, че ако няма метод да се различат две състояние та са едно (и също) състояние - верификационен принцип (RSCR 2003: 403). Много интересен анализ и разделение на този принцип има в The Leibniz-Clarke (1956: xxiii). Това се нарича още закон на Лайбниц.

 

(следва...)

 

Движението и материята:

- първоначално течна материя

- материята се поддава на всякакви деления и действително и актуално разделена до безкрайност

- материята не мисли, освен ако не се присъедини към нея мислеща субстанция (295)

 

 

Книга първа

 

Представяне на концепцията на Джон Лок [Дискусия]

Експлицитната връзка с Пиер Бейл и статията Рорариус (Rorarius) от "Dictionnaire historique et critique" (1697, 1702) (в интернет е достъпно пълното френско и съкратеното английско издание на речника, вж. библиографията в края на тази статия).

Всички мисли и идеи на душата идват отвътре (297).

 

Необходими истини (разум) - Фактически истини (сетива). Това фундаментално разделение може да служи за отправна точка на цялата система (срв. с незабележимите възприятия).

Двата спекулативни принципа (срв. с Лок) - "това, което е, е" и "невъзможно е в едно и също време едно и също нещо да бъде и да не бъде" - дори и да не са познати те пак биха били вродени [Дискусия]

Ние притежаваме безкрайно множество от знания, "които не винаги осъзнаваме" (299) [добавен курсив, Дискусия]...

 

"Цялата аритметика и цялата геометрия са вродени" (299), но има степен на трудност при осъзнаването. Имане - осъзнаване. [Дискусия]

 

 

Книга втора

 

Няма нищо в разума, което да не е било по-рано в сетивата, с изключение на самия разум (304) [Дискусия върху парафразата и връзката с Джон Лок]

Тялото в покой и душата без мисъл - противоречиви твърдения, непотвърдени с примери.

Няма способност без стремеж или действие (305) ("Il y a tousjours de la tendance et de l'action")

 

- Животните притежават души

- Душите са свързани винаги с тела (с изключения на Бог)

 

 

Факултативно

-- Вродени идеи (склонности, предразположения) и вродени мисли (действия) - разликата (302) [Дискусия]

-- Аргументът за рефлектирането на рефлексията до безкрайност (306).

-- Мотивът за прозорците на душата и нейната телесност - атаката на Лайбниц (304)

 

Вродените истини са:

- инстинкти

- природна светлина (304)

 

 

----

 

 

 

* Реално - Метафизика: монади, перцепция, стремеж...

* Феноменално - Физика: тела, движения...

* Идеално - Математика: пространство/време, геометрични обекти...

 

Монадология

Les Principes de la Philosophie

[La Monadologie]

(1714, оригиналът е публикуван 1840)

 

 

Просто - Съставно

Поставяне на проблема

Просто = Монади (без части), които се съдържат в съставното. В света има единство.

Съставно = Сложно и множествено. В света имаме безкрайно разнообразие. Причината за това е плътността (от принципа на непрекъснатостта) и разнообразието (от принципа за тъждеството на неразличимите).

-- Как е възможно да има единство на многообразието и да съществува този свят? Или с други думи - какво е отношението между простото и съставното, между едното и многото? [Дискусия]

 

Монади

1. Характеристики на монадите

- нямат части (№1);

- прости субстанции (№2);

- нямат протяжност, фигура и деление (№3);

- не могат да загинат или възникнат (вместо това: сътворяване и унищожаване);

- нищо не може да излезе или влезе в монадата, тя няма прозорци...

- не може да търпи пряко влияние от друга монада (тъй като са субстанции, вж. №2);

- трябва да имат качества (№8), за да се различават;

- всяка отделна монада е различна от останалите (№9) и се изменя постоянно (№10), според вътрешен принцип (№11);

- тя е постоянно живо огледало на света (№56);

 

2. Отношението между едно и много при монадите

Перцепция - множество в единството (№14).

Желание - дейност на вътрешния принцип, който предизвиква прехода от една перцепция в друга (№15). Сегашното състояние е следствие от миналото (№22).

-- Допълнение: Всяко нещо действа от съвършенство и страда от несъвършенство. При монадата двете са: ясно перцепиране или объркани перцепции (№49). В такъв смисъл монадите се различават по яснота на перцепциите си (№60), т.е. по единството на множеството.

 

Истини

Два типа истини (№33):

- на разума - тук действа принципът на непротиворечието

- на факта - тук действа принципът на достатъчното основание

 

Бог

- същността включва съществуването - достатъчно е да бъде възможно, за да е действително (№44).

- първоединство и първомонада (№47).

 

Тяло и ентелехия

Всяко тяло усеща всичко... (№61) (минало, настояще и бъдеще). [Хипократ - симпноя панта]

Всяко живо тяло има едно господстваща ентелехия (№63, 70).

Монадата е свързана с тяло (№62-63).

 

Възможни и действителни светове

Безкрайното много възможни светове се изграждат на принципа на непрекъснатостта.

Реалният свят е изграден на принципа на достатъчното основание (№53): причината за съществуването на най-доброто (№55) и нещата не биха могли да протичат по друг начин (№60). [Дискусия. Срв. със Спиноза, Етика, Първа част, теорема № 33. И съпоставка с “Кандид” на Волтер]

 

Фрактали; [Сили и граници]

Разликата между човешките и божествените машини е в това, че божествените са машини "и в своите най-малки части чак до безкрайност" (№64) [Дискусия. Фрактали и повтарящите се елементи, №67-68]. Фракталността илюстрира, че няма хаос и безредие... 

[Дискусия върху интерпретацията за "сили" и "граници"]

 

- фрактали от интернет

 

 

Принципи:

Принцип на достатъчното основание ("Le principe de raison suffisante")

В. Може да се види в Монадология, параграф 32. Вж. връзката на принципа с "Ex nihilo nihil fit". Това е логико-метафизически принцип, вж. (Critical assessments 1994, І: 63). Лайбниц казва, че след поставяне на принципа, първият въпрос който трябва да зададем е: "Защо има нещо, а не нищо?" - "pourquoi il y a plutot quelque chose que rien? [Car le rien est plus simple et plus facile que quelque chose.]" (G, VI, 602). Това е 7 параграф от произведението "Principes de la Nature et de la Grace fondes en Raison" (1714). Вж. за този проблем ("Защо съществува нещо, а не нищо?") в De Rerum Originatione Radicali (1697): "And so, however far back we might go into previous states, we will never find in those states a comlete explanation [ratio] for why, indeed, there is any world at all, and why it is the way it is." [Itaque utcunque regressus fueris in status anteriores, nunquam in statibus rationem plenam repereris, cur scilicet aliquis sit potius Mundus, et cur talis. (G, VII, 302)].

 

Принцип на непротиворечието

Г. Монадология, параграф 31;

 

Принцип на предустановената хармония

Д. Монадология, параграф 78, 81; Снемането на картезианския дуализъм.

 

 

 

----

 

 

Джордж Бъркли

(1685-1753)

Основни произведения, библиография и връзки

 

Три диалога между Хилас и Филонус

(Three Dialogues between Hylas and Philonous in Opposition to Sceptics and Atheists)

1713

(ІІІ изд. - 1734)

 

 

Първи диалог

Забележка: Филонус ("обичащ ума") защитава позицията на Бъркли, а Хилас ("материалист") е в ролята на опонента.

 

1. "Дълбоко съм убеден, че не съществува това, което философите наричат материална субстанция." (314) (That there is no such thing as what philosophers call material substance, I am seriously persuaded - 12/495) 

 

2. Скептик - този, който се съмнява във всичко (one that doubts of every thing); или който отрича реалността и истинността на нещата (315) (29/495); да се съмняваш, означава несигурност в което и да е положение (19/495; 23/495);

 

3. Сетивното е непосредствено (316-317) (by sensible things you mean those only which can be perceived immediately by sense - 40/495) - с това определение веднага се изключва идеята за материална субстанция като нещо възприемаемо. Съответно тя е само продукт на разума или паметта. Не само това, но причината на всяко възприятие е вече извън сетивните неща.

- И още: "под сетивни неща разбирам само онези, които се възприемат от сетивата чрез усещане и че сетивата възприемат наистина само онова, което възприемат непосредствено, защото те не могат да правят изводи" (316) ("by sensible things I mean those only which are perceived by sense, and that in truth the senses perceive nothing which they do not perceive immediately: for they make no inferences" - 47/495).

- И последно: "осезаеми неща са само онези, които се възприемат непосредствено от сетивата" (317) ("sensible things are those only which are immediately perceived by sense" - 48/495).

- Съществуване е едно нещо, осезаемост е друго нещо (317) (To exist is one thing, and to be perceived is another - 57/495).

 

4. Анализ на петте сетива (разглеждане на вторичните качества при Лок):

- Топлина/Студ (317-320)

- Вкус (321)

- Мирис (322)

- Звуци (322) (Хилас - разграничение на два типа звуци - усетим звук и действителен звук, 323)

- Цветове (324) (Отново се появява мотивът за микроскопа и привидните цветове)

Накарая Хилас се отказва от вторичните качества като критерий.

 

5. Първичните качества

"Може ли едно и също нещо да бъде по едно и също време с различни размери?" (329) (256/495). Може ли едно и също тяло да бъде "едновременно много бързо и много бавно" (330) (at the same time both very swift and very slow - 272/495) [Дискусия. Какво се сравнява тук?]

- Протяжност/Фигура (328)

- Движение (330)

- Плътност (330)

Филонус заключава, че няма причина за разделение на първични и вторични качества.

 

Допълнение: "Всичко, което съществува е частно" (331) "Every thing which exists, is particular" (296/495) - затова няма движение и протяжност по принцип. [Дискусия върху прехода от абсолютна протяжност към протяжност по принцип]

Допълнение: "Никаква идея не може да съществува извън духа" (343)

 

 

Втори диалог

Забележка: В първия диалог всичко води към скептицизъм само ако се смята, че възприемане и съществувавне са различни неща.

 

6. Бог

- И нещата (за Филонус) не зависят от това дали той ги наблюдава или не: "трябва да има някакъв друг дух, в който те да съществуват" (347) "there must be some other mind wherein they exist". А тяхното съществуване не зависи от моето възприятие, защото аз не съм причина на идеите, които възприемам. Но тяхното съществуване не е само причинно обусловено от Бог, но и онтологично.

- "сетивните неща съществуват реално, те по необходимост се възприемат от един безкраен дух, следователно има един безкраен дух, или бог" (348) "sensible things do really exist: and if they really exist, they are necessarily perceived by an infinite mind: therefore there is an infinite mind, or God" (37/145)

Допълнение: За разлика от оказионализма на Малбранш, Бъркли не смята, че има материална субстанция. Както и изказването "виждам всички неща в бога", "seeing all things in God" е абсурдно, защото идеите са пасивни и е странно как така пасивни неща биха могли да бъдат част от същността на Бога (348-349).

- Причината е активна, идеите - не. Активност - Пасивност: чрез тази двойка се обяснява цялата онтологична структура.

 

7. Материя

Тя е бездейна, пасивна, неактивна и немислеща - как би могла тя да бъде въобще причина на нещо? (351)

Материята е сведена до нищо (356)

Допълнение: Към края на диалога Хилас дори вече не знае не само какво е материя, но и какво е тя да съществува (356, 358). Материята е сравнена със "златна планина" и кентавър.

 

 

 

Допълнение

(не е разглеждано на семинарите)

 

 

Трети диалог

 

8. Неща за себе си

Хилас се съгласява, че "ние знаем, че нищо не знаем" (360) - всички наши мнения са еднакво безсмислени и несигурни и природата не е предназначена за размисъл (359)

Допълнение: Говори за нещата in itself "за себе си" (359), "самите те" (360). Интересно е, че материалната субстанция води до противоречие, доколкото в крайна сметка Хилас трябва да заключи, че не знае нищо за нея и в такъв смисъл не се знае нищо за нищо. Включително не знае и какво значи съществуване, което обезмисля твърдението, че материална субстанция съществува.

 

9. Сетивно = Реално

- Съществуването на сетивното нещо (sensible thing) не може да се отдели от неговото възприемане дори мислено. Не случайно то е сетивно нещо (362). "That a thing should be really perceived by my senses, and at the same time not really exist, is to me a plain contradiction; since I cannot prescind or abstract, even in thought, the existence of a sensible thing from its being perceived" (21/181).

- Филонус просто твърди, че истинските неща са тези, които чувства и усеща и че няма нищо като "unknown beings". Той вярва на сетивата си (believe my senses, 21/181). Сетивните неща не съществуват извън съзнанието, но не конкретно моето съзнание, а в "един вездесъщ и вечен дух" (362) "omnipresent eternal Mind" (25/181).

- За да съществува нещо то не трябва да бъде възприемаемо (феноменализъм), а възприето (имматериализъм) (364). "their existence therefore consists in being perceived" (21/181)

- Като резюме може да се каже, че разликата между Бъркли и материалистите не е дали нещата наистина съществуват извън ума на този или онзи човек (по този въпрос има единодушие), но "дали имат абсолютно съществуване, различно от тяхното възприемане от бога и външно спрямо всички духове" "but whether they have an absolute existence, distinct from being percieved by God, and exterior to all minds" (235).

- Нещата нямат съществуване различно от това да бъдат възприемани.

 

10. Здравият разум

- Ние различаваме въображението (бледо, неясено) и съня (смътен, безреден, объркан) от възприемането (ярко, ясно) (364-365).

- Връщането към здравия разум - "bring men back to common sense"...

 

 

Обобщения и проблеми:

 

А. Значението на esse est percipi.

 

Б. Фундаменталната разлика между Сетивен обект и Обект. А каква е разликата когато сравняваме един обект спрямо самите себе си (С-О) и когато сравняваме два обекта (О-О)? [Дискусия върху липсата на "число" сред първичните качества]

 

В. Защо впечатленията на различните сетива се различават и защо има разлики при наблюдението с микроскоп и с невъоражено око? Нали трябва да разчитаме на сетивните впечталения?

- Различните впечатления са обединението в едно име (чрез свързването на идеи). И така опознаваме взаимосвързаността на идеите - природата на нещата (372-373).

 

Г. А. Зная непосредствено и интуитивно думите "аз" и "себе си"; Б. От моето собствено съществуване стигам до извода за съществуването на Бога (363); Прилики и разлики с Декарт.

 

Д. Хилас твърди последователно, че материалната субстанция е:

- обект (317)

- субстрат (субстанция) (335)

- причина (350)

- инструмент (352)

- основание (353)

 

 

 

-----

 

 

 

Дейвид Хюм

(1711-1776)

Основни произведения, библиография и връзки

 

Изследване върху човешкия разум

An Enquiry Concerning Human Understanding

(1748)

 

Продължение на емпиристката гносеология на Джон Лок (An Essay Concerning Human Understanding):

- има два начина за познание reflection и sensation

- идеите са прости съставни

 

Познание

Цялата структура на познанието се основава на възприятия.

Възприятия (perceptions): впечатления, идеи;

Възприятия (впечатления и идеи): прости, сложни;

-- Впечатления (impressions): впечатления от усещания (външни), впечатления от рефлексии (вътрешни);

-- Идеи (ideas): памет, въображение;

Сложни идеи (въображение): отношения, модуси, субстанции;

Отношения: естествени, произволни;

Отношения: сходство, близост по времепространство, причинност;

 

-- Възприятията подредени по сила и живост: усещания (вп), рефлексии (вп), памет (и), въображение (и)...

Забележка: обсъждане на асоциативната теория за идеите.

 

Продължение на гносеологията на Лайбниц (истини на разума и истини на факта):

- Relations of ideas срещу Matters of fact. Отношения между идеи и състояния на факти.

 

 

І. За различните видове философия

- Човек като действащо същество; Житейска философия - нрави.

- Човек като разсъждаващо същество; Отвлечена философия - ум.

Съвършеният тип стои по средата между двете крайности (391).

 

"От точността винаги печели красотата, от верните разсъждения - изтънчеността на чувствата" (393) [Дискусия върху отношението между художника и анатома, между изобразителното изкуство и перспективата]

 

Човешкият разсъдък - изследване върху естеството, характера, неговите сили и способности (394). Тази георгафия на духа е достатъчна - "очертаването на неговите отделни части и сили" (395).

Тази география на духа ще се занимава с разликите.

 

-- Исак Нютон като философ (с разсъждения) спрямо астрономите (с наблюдения) (396).

 

 

ІІ. За произхода на идеите

Разликата между усещанията и паметта за усещанията или между усещанията и предусещането чрез въображение - разликата е в силата: "И най-живата мисъл отстъпва пред най-слабото усещане" (397)

 

Възприятията се делят на:

- Идеи (мисли)

- Впечатления (чуване, виждане, мразене, обичане)

Впечатленията са по-силни от идеите (398). По-слабото е просто копие на по-силното, идеите са копия на впечатленията.

 

Свободата на мисълта и въображението, но и нейната ограниченост - мисленето е само свързване, разместване, увеличаване и намаляване на придобитото от опита (398).

 

Всички сложни идеи се състоят от прости, които от своя страна са вследствие на впечатления. Ако няма впечатления - няма и съответните идеи (399).

 

Синьото:

- Единственият проблем във философията на Хюм, според Хюм: примерът с липсващия цвят ["Грешката" на Хюм и решение на проблема - анализ, последствия, контра-аргументи. Проваля ли се системата на Хюм?]

- Описание на проблема.

- Две онлайн статии по въпроса - pdf1, pdf2.

 

* Примерно решение: Идеята за систематичната връзка.

 

 

ІІІ. За асоциацията на идеите

Няма произвол при свързването на идеите, а връзка (401):

А. Сходство [Картина, Resmblance]

Б. близост по време и/или място [Стая в къща, Contiguity]

В. причина (действие) [Рана, Cause-Effect]

 

Идеята за единство (на действието) и за цялото - различни литературни примери.

 

Чрез познанието върху третия тип асоцииране (причинността), ние "получаваме възможността за контролираме събитията и да направляваме бъдещето" (403) [Дискусия върху прогнозируемостта]. Бъдещето и миналото: необходимата човешка фабула - връзката с литературата.

 

Обсъждане на идеята за "човешката фабула" и връзката с "човешката наука".

 

 

Факултативно: ІV. Скептически съмнения относно дейността на разума

 

І част

Обектите на човешкия разум:

- Отношения между идеи - интуитивна (демонстративна) сигурност [Как се обяснява тяхната независимост от опита - "без да зависят от нещо, съществуващо някъде във вселената" - при условие, че всички идеи са копия на опита?]

- Отношения между факти - противното е възможно

 

Проблемът за съществуването [Дискусия. Как установяваме, че нещо съществува? Какви са доказателствата?]

Всички факти се основават на "В. причинността", чиято връзка е от опита.

 

Проблемът с напълно новия обект - "Никой обект никога не се разкрива чрез качествата си, явяващи се на сетивата, било причините, които са го породили, или пък действията, които могат да произлязат от него" (408). Всички наши разсъждения върху причинно-следствената връзка произлизат директно от опита (те са отношения между факти).

 

Действието е напълно различно от причината. Връзката между Причина и Следствие е (409-410):

- произволна

- предполагаема

 

ІІ част

Трите въпроса [Дискусия

Сходството между миналото и бъдещето е предразсъдък и всички причинно-следствени връзки се опират на него (415).

Идеята за очакването.

 

 

 

----

 

 

----

 

 

 

V. Скептическо разрешение на тези съмнения

 

І част

При внезапно пренасяне в този свят, човек "веднага би видял една непрекъсната последователност на обекти и следването на едно събития от друго" (418). Обаче предхождането се различава от причината.

 

Ролята на навика (привичката) и фундаменталният въпрос: "Защо от хиляда случая вадим едно заключение, което не сме в състояние да извадим от един случай, който по нищо не се отличава от останалите" (419) [За разликата между уникалното и серията. Причинността не е нито в разсъдъка, нито в единичния случай.]

 

Свързването като природен инстинкт (привично свързване, очакване) (420, 426).

 

ІІ част

Разликата между фикция (илюзия) и вярване (убеденост). Вярването е "по-ярка, по-жива, по-силна, по-здрава, по-постоянна представа за един обект, отколкото тази, която въображението е способно когато и да било да достигне само." (422).

 

Отново са сходството, близостта и каузалността и връзката на "вярата" със "съществуването" (425).

 

-- "Тук следователно съществува един вид предустановена хармония между хода на природата и последователността на нашите идеи" [Връзката с Лайбниц]

 

 

VІ. За идеята за необходима връзка

 

І част

Отново върху разделението на науките на математически и морални [за човешката природа] (426). Разглеждане на техните предимства и недостатъци (427).

 

-- Сила, мощ, енергия, необходима връзка - най-неясните метафизически идеи (427).

 

Търсене на впечатлението за причина (отново за единичния случай и серията).

 

А. във външните обекти не се съдържа идеята за необходима връзка (428-429);

Б. в нас не се съдържа идеята за необходима връзка (429); три проблематични връзки като илюстрация:

-- Душа-тяло (тайнствена връзка)

-- Граници на волята и силата (не сме запознати напълно със силата)

-- Движението е опосредствано (силата е неразбираема за нас)

 

Всичко това може да се обобщи от проблематичното причинно отношение Бог-Свят (434).

 

 

ІІ част

Двете определения за причина. Сравнение и разлики.

Обобщение и припомняне на проблема с единичния случай (1) и серийното повторение (1,1,1...) (436-437);

 

 

 

Факултативно: Хюм и Кант (не е разглеждано на семинарите)

 

Вилицата - I.

-- "Relations of ideas" срещу "Matters of fact" (Dicker 1998: 35)

-- Обекти на човешкия разум са:

а. факти (противното на всеки факт е възможно);

б. идеи (сигурни и независими от опита);

-- Вилицата разгъната (Dicker 1998: 35):

Т1 - Отношението между идеите е интуитивно и демонстративно сигурно;

Т2 - Отношението между идеите не е заявка за съществуване на каквито и да е не-абстрактни неща;

Т3 - Състоянията на нещата утвърждават съществуването на не-абстрактни неща;

Т4 - Състоянията на нещата не са итнуитивно или демонстративно сигурни;

 

Т1 - интуитивно: в смисъл, че се разбира само и единствено от думите без отношение към други неща. "Аз мисля" не е интуитивно сигурно според Хюм. Dicker (1998: 37) използва "self-evident".

Т2 - не се утвърждава съществуване.

Т3 - освен съществуване в "състояние на нещата" влизат и всички свързващи пропозиции, които са или закони на природата, или общи закони ("всяко нещо има причина"), или са частни закони ("водата кипи при 100 градуса"). Те подпомагат твърденията за съществуване и самите те предполагат (imply) съществуване (Dicker 1998: 39).

 

Вилицата - II.

-- Модернизираната версия на вилицата на Хюм (изведена в понятия на Кант), звучи така:

Всички познаваеми пропозиции са или априорни аналитични или апостериорни синтетични.

 

А. Аналитични съждения:

- дефиниции

- концептуални твърдения ("не може нещо да е кръгло и квадратно")

- логически непротиворечиви твърдения ("или вали, или не вали")

Отричането на всяко едно аналитично съждение е противоречие. Отричането на всяко едно противоречие е аналитично съждение.

Всички аналитични съждения са априори (няма апостериори аналитични съждения и това се споделя от рационалисти и емпирицисти).

 

Б. Синтетични съждения:

Рационалистите утвърждават, а Емпирицистите отричат, че има познаваеми априорни синтетични съждения. Акцентът е върху познаваеми. Дори и да има, те са unknowable (Dicker 1998: 46).

-- Емпирицизмът отрича, че е възможно да има съждения, които да са познаваеми само чрез мислене и да са информативни по отношение на реалността (Dicker 1998: 48).

 

-- Логическият позитивизъм (през 30-те и 40-те) довежда до крайност това и изказва твърдението, че "всички пропозиции са или априорни аналитични или апостериорни синтетични" (изпуска се "познаваеми"!), защото всяко смислено изречение е или аналитична пропозиция или пропозиция, която може да се провери емпирично (Dicker 1998: 49).

NB: Един от проблемите е, че именно verifiable criterion не е нито от единия, нито от другия тип; както и редица проблеми, че смислени за позитивистите физически твърдения се оказват безсмислени.

 

-- Критиката към модернизираната версия на "Вилицата" (Вилицата - ІІ.) е подобна на критиката към логическия позитивизъм: самото твърдение е епистемологически самоопровержимо ("epistemologically self-refuting") (Dicker 1998: 50).

 

Вилици

-- Разликата между І. и ІІ. е значителна: докато ІІ. се оказва, че е епистемологически самоопровержимо твърдение, то оригиналната "вилица" на Хюм (І.) - не е самоопровержима. Тя стеснява апостериорните твърдения само до тези, които утвърждават съществуване и разширява априорните (Dicker 1998: 53). Или на езика на Кант, Хюм твърди, че всички познаваеми твърдения са:

(а) аналитични априорни;

(б) синтетични априорни пропозиции, които не утвърждават или имплицират съществуване;

(в) синтетични апостериори пропозиции, които утвърждават, имплицират или отричат (!) съществуване;

 

-- Отношението между идеите ("Relations of ideas") е (а) и (б).

-- Състоянието на нещата ("Matters of fact") е (в).

-- Самото твърдение попада в (б) и следователно не е епистемологически самоопровержимо.

 


---- 

 

 

 

 

Жан-Жак Русо

(1712-1778)

Основни произведения, библиография и връзки

  

За обществения договор

Du Contrat social ou Principes du Droit politique

(1762)

 

І.

"Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови"

В изречението "L'homme est ne libre, et par-tout il est dans les fers" има много интересна възможност за двойно тълкуване.

- est ne (минало време на гл. "naitre") - минало време, традиционализъм - неизбежно е да се окажем в окови, човешката еволюция е необратима, загуба на невинност, добродетели и свобода;

- est ne ("е роден") - сегашно време, революционност - трябва да се борим срещу оковите, защото човек се ражда свободен по природа;

 

Общественият ред е свещен. Но не е природен и е въпрос на споразумение (конвенция).

1. Първото "общество" е семейството. То е единственото, което е естествено.

2. Правото на силния пък не е морално, а физическо право.

3. Да се продадеш в робство (да станеш слуга) е нелегитимен акт. Освен това този акт не може да се разпростира върху децата, които се раждат свободни. Същото се отнася и до взимането в робство в следствие на война и пощадяване на живота на войниците за сметка на тяхната свобода. Русо обаче твърди, че войната е отношение между държави, а не между хора. Състоянието на война не се основава на лични отношения, а на отношения на собственост. Държавата може да притежава следователно не хора, а друга държава.

4. Робство и право са противоречиви (едно спрямо друго) понятия (137).

5. Общата воля.

 

ІІ.

ОВ - Общата воля се стреми към общото благо.

ЧВ - Частната воля се стреми към привилегии (предпочитания), докато общата към равенство (145).

 

- Общата воля (суверен) е неделима и неотчуждаема.

- Волята на всички срещу общата воля (Il y a souvent bien de la difference entre la volonte de tous et la volonte generale). Споразумението между два лични интереса е в ущърб на трети, споразумението на всички лични интереси е в ущърб на всеки (147, бел.). Общата воля е волята на всички без това, което води до ущърб.

-- Много интересно наблюдение има Русо. То се отнася до създаването на партии в рамките на обществото, които също изразяват "общата" воля. Разликите в обществото стават по-малки (защото вече няма отделни гласове, а организации) и съответно по-малко общи (Les differences deviennent moins nombreuses et donnent un resultat moins general). И накрая когато една партия стане по-силна вече няма сбор от малки разлики (une somme de petites differences), а има една разлика (une difference unique). И така това става не обща воля, а частно мнение (Du Contrat social, ІІ, 3 гл.).

 

- Господарят не е Суверен. Суверенитетът изразява общата воля.

- Суверенът е над закона и съдията. Затова може да помилва.

- Всяко законово държавно управление той нарича Република.

- Призовава свободните народи да запомнят тази максима: "Свободата може да се постигне, но не може никога да се възстанови" (On peut acquerir la liberte; mais on ne la recouvre jamais).

- Има две неща, които са в основата на законодателството: свобода и равенство (162).

 

- Не всички народи имат възможност за (нужда от?) закони. След като се установяват обичаите и предразсъдъците пуснат корени, вече е невъможна законодателна реформа...

- Има два начина да се измери политическото тяло (On peut mesurer un corps politique de deux manieres): големина на територията и брой хора.

 

ІІІ.

- Отношението между Държавата и Суверена минава през Правителството (Управлението).

- Всички действия на Суверена са само под формата на закони (Souverain, dont tous les actes ne peuvent etre que des lois) (166).

 

- Интересно е, че Русо работи с математически понятия (пропорции и равенства) по отношение на управлението: Суверен/Правителство = Правителство/Субекти

Забележка: Това е непрекъсната пропорция (proportion continue), която понякога замества термина "златно сечение" [а/б : б/(а+б)]. Русо казва, че дори едно нещо да се промени се разрушава цялата пропорция. От пропорцията следва, че колкото по-голяма е една държава, толкова по-несвободна е тя.

Забележка: Това са типове симетрии. Пропорцията може де се нарече и стабилна.

- Русо се съгласява с тезата на Монтескьо, че климатът влия на свободата.

- Тялото на държавата умира щом се роди (както и човешкото) (188).

- Създаването на човека е природно дело, създаването на държава е произведение на изкуството (l'Etat est l'ouvrage de l'art).

 

ІV.

- Тези, които не се включват в обществения договор са чужденци сред гражданите (des etrangers parmi les Citoyens) (200).

- Накрая казва, че той се интересува от вътрешните отношения, за външните засега няма да пише (външна политика, закон на нациите и т.н.) и заключава: "I should always have set my sights closer to myself" (Mais tout cela forme un nouvel objet trop vaste pour ma courte vue; j'aurais du la fixer toujours plus pres de moi).

 

 

 

Основни теми:

- Разликата между частна воля, волята на всички и общата воля;

- Природните права се отчуждават, за да се получи неотчуждаем Суверен;

- Суверените действия са единствено законови действия;

- Влиянието върху управлението оказват: размера на територията, броя на населението, нравите на хората и климата;

- Мотивът за чужденеца и Общата воля;

- Преходът от Демокрация в Анархия; от Аристокрация в Олигархия; от Монархия в Деспотство - едновременно запазване на функционалността и изчезване на принципа на общата воля.

- Връзката между образованието и Просвещението;

 

 

Факултативно: Беседа за произхода и основите на неравенството между хората (не е разглеждано на семинарите)

 

- два вида неравенство: естествено и политическо (465)

- не разумът, а свободата отличава човек от животно (466)

- "Това е мое" и цивилизацията (468)

- съществуване и запазване на съществуването (469)

- трите степени на неравенството (472): бедни и богати; силни и слаби; господари и роби;

 

 

----

 

 

 

Дени Дидро

(1713-1784) 

 Основни произведения, библиография и връзки

 

Продължение на един разговор между Д'Аламбер и Дидро

La suite d'un entretien entre M. d'Alembert et M. Diderot

(1769)

 

 

-- Между плътта и мрамора няма голяма разлика: "Мраморът се прави с плът, а плътта - с мрамор" (223) [On fait du marbre avec de la chair, et de la chair avec du marbre].

Забележка: Разликата е като между жива и мъртва сила (la force vive - la force morte; в английксия превод - animate/inanimate) или като разликата между активна и пасивна чувствителност. [Дискусия върху важното разграничение на sensibilite inerte и sensibilite active.]

"Движение съществува еднакво и в преместваното тяло, и в неподвижното" (223) - както активно и латентно движение.

 

-- Мраморът има латентно движение и латентно усещане. Как обаче може то да стане активно (както става при хората, животните и растенията ежедневно)? Отговорът на Дидро: с ядене [Toutes les fois que je mange - При всяко ядене превръщаме латентното в храната в одушевено].

 

-- Какво е яденето? Това е отстраняване на "препятствията, които пречат на активната чувствителност на храната" (224) [Vous levez les obstacles qui s'opposaient a la sensibilite active de l'aliment; vous l'assimilez avec vous-meme; vous en faites de la chair; vous l'animalisez; vous le rendez sensible].

 

-- Дидро предлага да илюстрира това със статуята на Фалконе (Etienne Maurice Falconet) и първо я превръща на "безжизнен прах". Ето я самата редица на трансформация: статуя - прах - хумус (почва) - растение - храна - плът (225). Така той създава плът (душа) от мрамор [Je fais donc de la chair, ou de l'ame comme dit ma fille].

 

-- А как става от мрамора не просто чувстващ (сетивен) човек, а мислещ човек. По същия начин както се раждат хората. Години преди да се родят те са просто молекули в тялото на родителите си, така че за да стане от мрамор - човек, необходими са само три механични неща: "Яжте, смилайте, дистилирайте" (226) - ядене (mangez), храносмилане (digerez), извличане (distillez) и виж in vasi licito, et fiat homo secundum artem (лат.).

 

-- Няма "предварително съществуващи зародиши" (226) [germes preexistants] - дава доказателство експериментално и разумно (слон в слон в слон в слон).

 

-- Кокошката или яйцето? [de la priorite de l’oeuf sur la poule ou de la poule sur l’oeuf] - въпросът е грешен, защото предполага, че животните винаги "са били такива, каквито са сега" (227). А всъщност видовете са преходни [production particuliere et momentanee] и червият някога може да стане огромно животно, както и огромното животно да стане червей (227).

 

-- Дидро предлага един мислен експеримент: Ако изгасим и след време запалим слънцето отново, не може да сме сигурни, че ще се появят същите животни, защото само една малка промяна и се създава напълно нов свят (nouveau monde) (227). [Дискусия върху случайността и ефекта на пеперудата]

 

-- Ние сме инструменти с чувства и памет (229) [Nous sommes des instruments doues de sensibilite et de memoire].

 

-- Идеята за резонанса - аналогия между струните и нервите (228-229).

 

-- "Яйцето" е изключителен пример; от "безчувствена маса" [une masse insensible] се превръща в птица (230-231). [Дискусия и анализ на примера] - "Чувствителността е всеобщо свойство на материята или продукт на нейната организация" (231).

 

-- Диалогът завършва с memento quia pulvis es, et in pulverem reverteris, откъс от "Помни смъртта, човече, защото си прах и в прах ще се превърнеш" [Memento homo, quia pulvis es, et in pulverem reverteris].

 

 

Допълнения І

-- Интересно е, че Дидро оборва идеята за скептицизма на Даламбер, по същия начин както Бъркли го прави с Хилас - скептицизъм има само ако няма позиция (т.е. не знаеш дали си "за" или "против" и двете да имат абсолютно еднаква сила - "une egale et rigoureuse mesure de raison pour et contre") и тъй като такива случаи няма, то и Даламбер не е скептик (защото не е Буриданово магаре).

-- Делимостта и неделимостта. Формите са неделими, защото биха били унищожени в делението (232). Атака срещу картезианския дуализъм.

-- "Инструментът философ е чувствителен: той е едновременно музикантът и инструментът" (229). "Ние сме инструменти, надарени с чувствителност и памет"  

-- Дидро помага за написването на De l'esprit на Хелвеций и Systeme de la nature Systeme social, както и Alorale universelle на Холбах.

 

Допълнения ІІ

Връзката на епигенезата, еволюцията и екологията. Разглеждане на прехода между трите и историческия контекст.

 

 

 

----

 

 

 

Блез Паскал

(1623 - 1662)

 

Общи размишления за геометрията.

За геометричния ум и за изкуството на убеждаването

Réflexions sur la géométrie en général. De l’esprit géométrique et de l’art de persuader

(1657-1658)

 

 

І. Изчислителната машина на Блез Паскал

- Общо представяне на аритметичната машина.

- Оригиналното съобщение за машината на Паскал.

- Снимки и обяснения за Паскалина.

 

-- Как се свързва идеята за изчислимост с идеята за безкрайност? Какви са границите на изчислимостта?

 

 

ІІ. Началото на теория на вероятностите

- Трактат за аритметичния триъгълник (1654, публ. 1665) - в оригинал;

- Трактат за аритметичния триъгълник - описание.

- Триъгълникът на Паксал - обяснения и илюстрации.

 

Различните приложения на триъгълника:

А. Теория на вероятностите;

Б. Съкратените формули с две неизвестни;

В. Приложение в комбинаториката;

 

1. "Проблемът с точките" или "проблемът за разделянето" (Problem of Points, The ‘division problem’ - Le problème des partis) - Как трябва да бъде разделен залогът между участниците при преждевременно прекратяване на игра, в която основна роля играе случайността?

 

2. Не е важна дължината на играта, а възможностите, които остават.

 

3. Вероятностите в метафизиката: "Облогът на Паскал" - най-добрият залог:

"233. [...] „Бог съществува или не съществува.“ Кое от двете сме склонни да изберем? Разумът ни не може да реши този въпрос. Безкраен хаос ни дели. Чак на края на това безпределно разстояние ще се играе на „ези-тура“. На какво ще заложите? Ако слушате разума си, нито на едното, нито на другото. Разумът в случая е безсилен да се произнесе [...] само че участието ви е задължително, вие сте въвлечен в играта. Кое ще изберете? [...] Нека преценим печалбата или загубата, приемайки, че „ези“ означава, че има Бог. Да разгледаме двата случая: ако спечелите, печелите всичко, ако загубите, не губите нищо. Обзаложете се прочее без никакво колебание, че има Бог. [...] И така, когато сме принудени да участваме в играта, по-добре да се откажем от разума в името на живота, отколкото да поставим на карта вечното блаженство, еднакво възможно, както и потъването в небитието. [...] Затова позицията ни е изключително силна, щом в игра при равни възможности за печалба и загуба рискуваме крайното, за да печелим безкрайното..."

 

 

Бог съществува

Бог не съществува

Облог за съществуване

+ ∞

крайно (1)

Облог за несъществуване

крайно (2)

крайно (3)

 

 

-- Теорията за взимане на решения отделя рисковите решения и несигурните решения (решения в условие на несигурност)

-- "233. Безкрайност-Нищо..."; Нещо добавено към безкрайност е нищо.

 

 

ІІІ. Геометрията

-- Общи размишления за геометрията. За геометричния ум и за изкуството на убеждаването (1657-1658)

- в оригинал;

- в превод на английски;

 

А. Откриване на истината (търсене) - Анализ

Б. Доказателство на истината (притежание)

В. Разграничаване от неистината (изследване)

-- "On peut avoir trois principaux objets dans l’étude de la vérité : l’un, de la découvrir quand on la cherche ; l’autre, de la démontrer quand on la possède ; le dernier, de la discerner d’avec le faux quand on l’examine."

 

1. Отношението между дефиниция (определение), съкратен изказ и даване на име.

 

2. Невъзможността на пълния ред; вместо това се предлага геометричния, аксиоматичен подход. Яснотата на геометрията ("mais il ne suppose que des choses claires et constantes par la lumière naturelle"). Пространство, време, движение, число, равенство [espace, temps, mouvement, nombre, égalité] - недефинирани геометрично.

 

3. Има недефинируеми думи (des mots incapables d’être définis), но за които имаме ясно знание (intelligence). Ние не разбираме с това тяхната същност, но мислим за един и същ обект [Дискусия върху идентичността между дефиниция и именуване при Паскал; и върху различието им].

 

4. Разликата между дефиниция (препращане) и предложение (пропозиция, доказване). Дефиниция на името (définitions de nom) - Дефиниция на нещото (définitions de chose).

 

5. Двете безкрайности - на голямото (l’une de grandeur) и малкото (l’autre de petitesse) по отношение на движението, числото, пространството и времето [Връзката със закона за непрекъснатостта на Лайбниц]. Не можем да достигнем чрез увеличение до най-голямото или чрез намаляване до покой; до нула или нищо (zéro ou néant); до неделимо; или до чистото нищо на траенето (un pur néant de durée). Така движението, числото, пространството и времето стоят между нулата и безкрайността (като са на безкрайно разстояние от тях):

-- "C’est-à-dire, en un mot, que quelque mouvement, quelque nombre, quelque espace, quelque temps que ce soit, il y en a toujours un plus grand et un moindre : de sorte qu’ils se soutiennent tous entre le néant et l’infini, étant toujours infiniment éloignés de ces extrêmes."

 

6. Има нещо шокиращо в тези безкрайности (que ces infinités choquent). Трудно се схваща непрекъснатостта на безкрайното деление.

 

7. За разликата между да не бъдеш нещо и да бъдеш неговото нищо ("il y a bien de la différence entre n’être pas une chose et en être un néant"; в англ. превод: "there is a great difference between not being a thing, and being a negation of it") - къщата не е град, но не е нищото на града.

 

8. "Защото нулата не е от същия род като числата [...] тя е истинското неделимо число, както неделимото е истинската нулева протяжност" (...de sorte que c’est un véritable indivisible de nombre, comme l’indivisible est un véritable zéro d’étendue).

-- Има граница между неделимите на нещата (нула, неделимо, покой, миг) и величината (делимостта) на нещата (число, протяжност, движение, време). Има граница между неделимото и делимото. Доближаване, без достигане (de sorte qu’il en approchera toujours sans y arriver jamais).

 

9. Двойната безкрайност и отрицанието.

 

 

ІV. Вакуум

-- Нови експерименти с вакуума (1647) [Expériences nouvelles touchant le vide]

 

1. Експериментите на Паскал и връзката с Торичели (1644);

2. Влиянието на хипотезата за вакуума.

 

 

V. Безкрайното, нищото и безкрайността между тях

1. Метафизика

- Протяжна безкрайност (умножение и деление): Крайното изчезва в присъствието на безкрайното и става чисто нищо. "206. Вечното безмълвие на безкрайните простори ме ужасява" (15).

- Крайното: Човекът е онто-гносеологична средина между нищото и безкрайното.

- Непротяжна безкрайност: Съществуването на Бога като (непротяжна) безкрайност и функцията на облога.

 

2. Физика

Вакуум и делимост на материята;

Вакуумът не е нищо, а е между материята и нищото = празно пространство.

 

3. Математика

Нула, безкрайността и безкрайното приближение;

 

 

VІ. Допълнения

-- "78. Декарт - безполезен и несигурен" Мисли, §78 (78)

-- Декарт (в писмо до Хюйгенс от 8 декември 1647) казва за Паскал, че има твърде много вакуум в главата си [le vide un peu trop en sa tête].

-- Антиномичността (230): Неразбираемостта, че трябва да: ...(не)съществува Бога; ...(не)съществува Душата; ...светът да е (не)сътворен; ...(не) бъде първородният грях.

 

 

 

----

 

 

 

Преговор

...

 

 

 

 

www.vidinsky.com