начало

Васил Видински - Vassil Vidinsky

преподаване -- проекти -- публикации -- документация -- блог-

 

 

 

[преподаване]

 

 

2007 - 2008

година

 

Философия на Новото време – І част

за студенти ІІІ курс, специалност "Философия", СУ "Св. Климент Охридски"

 

І-ви семестър:  

Понеделник, 4-ти блок, 319 аудитория

І група - 13.00-15.00 часа

ІІ група - 15.00-17.00 часа

ІІІ група - 17.00-19.00 часа

 

ІІ-ри семестър:  

Понеделник, 4-ти блок, 333 аудитория

І група - 15.00-17.00 часа

ІІ група - 17.00-19.00 часа

ІІІ група - 19.00-21.00 часа

 

 

Увод

 

1. Какво е новото в "Новото време"; (Корет и Шьондорф 2001: 15-25).

1.1. Промяна в обществото: промяна в единството на монархията, географията, съсловното феодално общество и църквата.

1.1.1. Икономика и политика (ХVІ-ХVІІІ век): Средиземноморието и Атлантическият океан (Бродел 1998; Бродел 2000).

1.2. Промяна в елита. Промяна в науката и научната дейност.

1.2.1. Уреди, концепции, процедури.

 

2. Мястото на философията в Новото време

2.1. Научната кореспонденция, научните списания и академиите - структурата на научната промяна.

2.2. Статуса на университетите.

 

Допълнителна информация за движението Генуа-Антверпен-Амстердам в (Бродел 2005: 156-157).

[Проблемно поле: какво става с Европа по отношение на посоките Север - Юг?]

 

 

 

Наука и общество през Новото време:

Бродел, Фернан (1998) - Средиземно море и средиземноморският свят по времето на Филип ІІ, в 2 тома, том І, преводач Веселина Илиева; София: Абагар, 1998, 632 с.
Бродел, Фернан (2000) - Средиземно море и средиземноморският свят по времето на Филип ІІ, в 2 тома, том ІІ, преводач Веселина Илиева; София: Абагар, 2000, 630 с.

Бродел, Фернан (2005) - Световното време, преводач Мария Георгиева, поредица "Хроника"; София: Прозорец, 2005, 700 с.

История на математиката (1975) - История на математиката. От най-древни времена до началото на ХIХ век; том II; под ред. на А. П. Юшкевич; пр. Владимир Сотиров; София : Наука и изкуство, 1975, с. 7-25
Корет и Шьондорф (2001) - Философия на ХVII и ХVIII век (Основен курс по философия); том 3; пр. Жана Ценова; София : ЛИК, 2001, с. 18-20

Кун (1996) - Структурата на научните революции; пр. Иванка Томова; София : ИК "Петър Берон", с. 137-143

Петков (2001) - Поглед към Новото време (Европа пред ХVI-ХVIII век); II прераб. и доп. изд.; София : Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2001, 208 с.

Поликаров (1996) - Революции във физиката. От Галилей до наше време; София : Академично издателство "Проф. Марин Дринов", 1996, с. 152-155

 

 

----

 

Франсис Бейкън

(1561 - 1626)

Основни произведения, библиография и връзки

 

1. Instauratio

Основният (недовършен) труд на Бейкън е Instauratio Magna (Великото възстановяване).

1.1. Как може да се интерпретира Instauratio? (RSCR 2003: 143)

А. Като основна идея е възстановяване на човешката власт над Природата; Сравни с библейския мотив: при Падението човек губи не само своята невинност, но и господството си над Природата, вж. Works, ІІ, 52.

Б. Патос към новото (с цел политически и епистемологични цели);

В. Използва и архитектурното значение на понятието - "строителство";

1.2. Какво означава Instauratio според Бейкън?

[Ум - Неща]: "...ако може да се възстанови по някакъв начин напълно или поне да се доведе до по-добро състояние това общение между ума и нещата..." (Бейкън 1968: 7)

[Дискусия: Кога умът и нещата престават да общуват? Защо е нарушена тази връзка?]

 

 

2. Границите на човека - АФ1

АФ1: Човек "не знае и не може да постигне повече" (Антология, 1985: 33) [Проблеми за границата на епистемологичното поле]

2.1. Възможно ли е "Великото обновяване (възстановяване)" да започва с ограничение? [Причини. Функция]

2.2. Каква е философската функция на това ограничаване?

 

 

3. Инструментите - АФ2

АФ2: "резултати се постигат чрез интструменти и помощни средства" (Антология 1985: 33)

3.1. Помощните средства - за ума и за ръката

3.2. Казусът "умножаване на инструментите" - multiplicationem instrumentorum (ІІ, аф 44) (Бейкън 1968: 272)

 

[Дискусия. Проблемът за границата (аф. 1) и нейното преодоляване (аф. 2).]

 

 

4. Знанието е сила - АФ3

АФ3: "Човешкото знание и сила съвпадат" (Антология 1985: 33) От слуга, човек може да стане владетел на Природата.

4.1. Знанието като проект.

-- Lacunae: Бейкън не се занимава с каталогизация на съществуващото знание, а напротив - посочва липсите. Това е енциклопедия на пукнатините на нашето знание, които трябва да бъдат запълнени. В De Augmentis Scientiarum - [De Dignitate & Augmentis Scientiarum Libri IX], (1623), Бейкън завършва книгата със списък на всички области където той е забелязал пропуски и недостатъци, добавяйки свои предложения за нови научни области: Novus Orbis Scientiarum sive Desiderata (Bacon 1996: 581). Същото е и в Preparative towards a Natural and Experimental History (ІІІ част от Нов Органон (1620), в оригинал: Parasceve ad Historiam Naturalem et Experimentalem), където накрая има списък с видове "частни природни Истроии" (Works, IV, 265-271).

4.2. Знанието като кумулативно натрупване.

4.3. Цялостност и системност на знанието.

 

 

5. Машините

5.1. За машините вж.:

"... цялата работа на разума да започне отново и умът още от самото начало по никакъв начин да не се предоставя сам на себе си, но постоянно да бъде направляван и работата да се извършва като че ли механически [от машини]." (Бейкън 1968: 49) В оригинал: "Restat unica salus ac sanitas, ut opus mentis universum de integro resumatur; ac mens, jam ab ipso principio, nullo modo sibi permittatur, sed perpetuo regatur; ac res veluti per machinas conficiatur".

 

5.2. Изводът на Мунтерсбьорн: Бейкън може да бъде разбран през ключовите понятия за абстрактни машини и конкретни форми (лабораторната тетрадка представлява и двете едновременно).

-- "Scientists use abstract intellectual strategies manifest in the concrete forms of laboratory notebooks to transform instances of experience (including instances of notebook-reading) into axioms that reveal the latent causal structure of the world and empower scientists to reproduce natural processes." (Muntersbjorn 2003: 1148).

 

 

[Обсъждане] Представяне на Бейкън като:

 

А. Емпирицист
Б. Индуктивист
В. Експериментатор

и

Г. Конструктивист

 

 

----

 

 

6. Идолите

Системата на Идолите е предшественик на класификацията на идеологиите. Каква е функцията им? вж. (Панова 1974: 11-13)
А. Idola Tribus - [племе] род - вроден
Б. Idola Specus - [пещера] индивида - вроден
В. Idola Fori - [пазар] общество (език) - придобит; [Идеята за количествена, а не качествена разлика] вж. идеята, че "Думите имат степен на неправилност и погрешност"

Г. Idola Theatri - [театър] традиция - придобит

 

По природа човешкият ум забелязва:

- Положителните случаи

- Постоянството

- Еднообразието...

...вместо

- Отрицателни случаи

- Променливостта

- Разнообразието;


Основни теми при Бейкън (Бейкън 1968), които са във връзка с характеристиките емпирицист, индуктивист, експериментатор, конструктивист:

Форма - (ІІ част) аф. 1, 5

Скрит процес - (ІІ част) аф. 1

Аксиоми - (І част) аф. 19, 46, 103, 104; (ІІ част) аф. 5

 

Обобщения - (І част) аф. 19, 45, 51, 69, 104

Сетива - (І част) аф. 50, 69

 

Инструменти - (І част) аф. 2, 50, 101, 125

Индукция - (І част) аф. 14, 19, 22, 40, 69, 95, 105; (ІІ част) аф. 16, 52 (331 стр.)

Експеримент - (І част) аф. 50, 70

Среден път - (Увод) 25 стр.; (І част) аф. 95

Тълкуване на природата - (І част) 1, 26, 50, 117; (ІІ част) аф. 10

 

 

 

Наука. Форма и скрит процес

"Дейността и целта на човешката мощ се състои в това да създаде и да прибави на дадено тяло нова природа или нови природи" (Бейкън 1968: 149) (SUPER datum corpus novam naturam sive novas naturas generare et superinducere, opus et intentio est humanae potentiae; ON a given body to generate and superinduce a new nature or new natures, is the work and aim of Human Power.)

[Допълнение: "и превръщането на конкретни тела едно в друго в границите на възможното" (Бейкън 1968: 149-150)]

 

А целта на науката:

- да открие формата на дадена природа

- да открие скрития процес във всяко създаване и движение

 

Наука. Аксиоми

Каква е разликата между аксиомите в математиката и аксиомите на Бейкън; аф. 46: "При формулирането на една аксиома по-голяма сила има отрицателният случай" [Обсъждане]

аф. 104: "...средните аксиоми са истинските, сигурни и жизнени аксиоми и от тях зависи животът и благоденствието на хората."

 

Проблеми. Обобощение

аф. 51: "Поради собствената си природа човешкият ум се стреми към абстракции. Той погрешно счита променливите неща за постоянни."

 

Проблеми. Сетива

аф. 50: Сетива - Експеримент - Природа.

Обяснение и тълкуване на твърдението на Бейкън. Връзката с 69 афоризъм (лошите начини на доказване). Могат ли да се поправят сетивата?

 

Решения. Инструменти

Записването като инструмент. Функцията на записките, срв. с (Muntersbjorn 2003: 1148).

Критика към авторите от Античността (Бейкън 1968: 140).

 

Решения. Индукция

Има лоша и истинска индукция. Какви са разликите.

[Дискусия. Каква е разликата между метода на Бейкън и индукцията на Бейкън?]

 

Решения. Експеримент

аф. 50: Сетива - Експеримент - Природа; Функцията на експериментирането.

 

Решения. Среден път

Класическата метафора за пчелите: Мравки - Паяци - Пчели (аф. 95).

 

Решения. Тълкуването на природата

Обобщение: аксиоми и опит - взаимодействие. Какво е тълкуването?

 

 

Може да се изтегли като pdf-файл (недовършената) структура и най-общата схема на тези десет теми.

 


 

----

 

 

 

Томас Хобс

(1588 - 1679)

Основни произведения, библиография и връзки

 

1. Системата

-- Corpus-Тяло (De Corpore)

-- Homo-Човек (Human Nature, Leviathan I, De Homine)

-- Civis-Политическо тяло (De corpore politico, De Cive, Leviathan II-IV)

Повече за системата - (CCH 1996: 62), (OL І, xc).

 

2. Естественият разум

Методът и естественият разум. "Естественият разум е вроден на човека" (Хобс 1980: 45). Той е основата, от която може да се тръгне.

Типичните теми за Новото време - естествен разум, метод.

 

3. Философията

-- "Философията е постигнато чрез правилно разсъждение познание на действията или явленията от техните познати причини или произвеждащи основания и, обратното, познание на възможните произвеждащи основания от познатите действия" (Хобс 1980: 46)

3.1. Идеята в дефиницията - отношението "причина <-> следствие".

3.2. Разликата между разбирането на следствията по дадени причини и разбирането на причините по дадени следствия.

 

4. Разсъждението

"Под разсъждение обаче аз разбирам изчисляване" (Хобс 1980: 46) (Хобс 1970: 44-45) [Функцията на изчислението и изчислимостта].

4.1. Случаят с приближаващия се човек [Проблемът с отдалечаващия се познат обект - идеята за "кадри". Необходимото изключване на паметта]

-- Липсата на памет и наличието на последователност. Разлика между представа и памет - и връзката с това, че човек разсъждава без думи "Ние обикновено разсъждаваме без думи" (Хобс 1980: 47) [вж. случая с триъгълника (Хобс 1980: 103)].

-- Противоречия и решения на проблема [Варианти за решаване на примера с отдалечаващия се човек]

4.2. Влиянието на математиката.

-- Чак на 40 години Хобс се запознава с "Елементи" на Евклид (проявява интерес към природните науки и техния метод) и чак на 50 години започва да развива собствена философия (RSCR 2003: 237). Това става след пребиваването му в Париж. Геометрията за него става идеал за цялото демонстративно знание (CCH 1996: 87), защото синтетичният геометричен метод е демонстративен без да се опира на хипотетична причина, както е в природните науки (CCH 1996: 93-94).

4.1. Паметта като склад и като удържане - разлики [Дискусия върху събирането и изваждането].

   

5. Език, имена и знаци

5.1. Науката трябва да започне със създаване на научен език (CCH 1996: 96). В някакъв смисъл цялата научна работа е работа с езика (CCH 1996: 99), (EW, III, 35).

5.2. Дефиницията за знаците: "...сетивно възприети неща, произволно избрани от нас, за да извикаме чрез сетивното им възприемане в нашето съзнание мисли, подобни на тези, които сме искали да възобновим." (Хобс 1980: 54) вж. и гл. ІІ, т. 4

Защо философията се нуждае от знаците? "Без такова помощно средство всичко, което човекът е добил чрез умозаключението, мигновено се изплъзва и може отново да бъде добито само с нов труд" (Хобс, 1980: 54). Втората идея е тази за кумулативност: благодарение на знаците "науката може да се разрасне благополучно" (Хобс 1980: 54). В такъв смисъл може да се предложат два типа "знаци":

А. отбелязване - "за нас"

Б. означаване - "за другите" (EW III, 30) [Дискусия. Връзката с Бейкън и помощните срества]

5.3. Хобс казва за имената: "Името е произволно приложена от нас дума като знак" (Хобс 1980: 55) и "Считам произхода на имената произволен" (Хобс 1980: 56)

 

6. Методът

6.1. Методът е най-краткият път за осъществяване на философията.

-- Наука за причините "to dioti" (защо-то, ‘the because’), за разлика от науката за "to hoti" (за какво, що, ‘the that’) (Хобс 1980: 93). Това са изрази широко разпространени в схоластиката.

6.2. Хобс поддържа традиционното гледище, че има два метода - аналитичен, синтетичен.

Синтетичен - от причината към резултатите;

Аналитичен - от резултатите към причината; (EW I, 312)

Забележка: "Методът за изследването на общите понятия на нещата е чисто аналитичен" (Хобс 1980: 96).

-- Двата метода заедно повтарят определението за философия (EW I, 3) и "analytic method functions as a preface to synthesis" (CCH 1996: 93).

-- Важно условие за функционирането на метода е, че "Причината на цялото се състои от причината на частите" (Хобс 1980: 94).

Забележка: не физически части (конкретен предмет), а категориални части (общата идея за предмета) (Хобс 1980: 94).

6.3. Методът на геометрите (Хобс 1980: 111). "Правилен е единствено методът на математиката и природните науки" и според Хобс всичко дължим на геометрията (Корет и Шьондорф 2001: 67)

 

 

----

 

 

7. Светът, времето, пространството, движението

7.1. Предмет на философията са телата. Всичко, което съществува е "тяло". Ако съществува Бог, Бог също е "тяло" - (Хънекс 1998: 47)

7.2. Втора част от De Corpore започва с "privatione" (OL І, 81), (EW І, 91). Светът е унищожен. Това, което остава е паметта и въображението (CCH 1996: 66). Ние не получаваме знание за субекта на мисленето, а истината за структурата и съдържанието на нашите предствави. В такъв смисъл времето и пространството са въображаеми - "space is the image or phantasm of a body" (CCH 1996: 66), "Time therefore is a phantasm, but a phantasm of motion" (tempus esse phantasma motus) (OL І, 84), (EW І, 94-95).

 

"За пространството и времето"

А. Пространството и времето са представи (Хобс 1980: 114-115).

А1. Пространството - за нещо [тяло] съществуващо извън нас;

А2. Времето - за движение и последователност; "Ние мерим времето с движението, а не движението с времето" (Хобс 1980: 115);

Б. Пространството и времето се делят до безкрайност (Хобс 1980: 119); [Дискусия. Пространството и времето крайни или безкрайни са?]

 

"За тялото и акциденциите"

Акциденция е начинът, по който схващаме едно тяло;

Движението е непрекъснато изоставяне на едно място и постигането на друго;

 

"За причината и действието"

Действащо - действие - въздействано (Хобс 1980: 134-135). Действие - унищожаване или създаване на акциденции.

Цялостната причина е необходима и достатъчна. Състои се от действаща + материална причина (Хобс 1980: 136).

Всяка промяна е само движение (Хобс 1980: 139).

 

 

 

Физическата интерпретация на Хобс

 

Опори на философията

Геометрия (Евклид): постулати, система, изводимост, метод

Физика (Галилей): тела, движения, изчислимост

(Хобс 1980: 39, 99)

 

Движението като основа

Страници за обсъждане и/или анализ от "За тялото" на Томас Хобс:

- 39, 49, 96-97, 98, 115, 126, 139, 166-176

 

- Защо противоположното на движението е друго движение, а не покой?

- Каква е функцията на тялото в покой? (Хобс 1980: 139-140)

 

Галилей - Хобс

1) Аналитичен и синтетичен метод (школата в Падуа);

2) Сетивните усещания са вследствие на движения;

3) Разликата в движенията е в основата на съществуващото и познанието. Срв. с принципа на относителността на Галилей.

4) Книгата на природата е написана на езика на математиката... но основата (азбуката) е физиката;

[Дисусия върху четирите точки. Хобс като математик, Хобс като физик... Има ли нещо извън телата и движенията]

 

 

Връзката между тяло-движение и дефиницията за философия. "Философията е постигнато чрез правилно разсъждение познание на действията или явленията от техните познати причини или произвеждащи основания и, обратното, познание на възможните произвеждащи основания от познатите действия" (Хобс 1980: 46).

 

 

----

 

 

Лингвистичната интерпретация на Хобс

 

-- Естествено състояние - Равенство; Съперничество - Война на всеки срещу всички

-- Обществено състояние - Ограничение - Мир

 

Основата на войната е равенството, основата на мира е самосъхранението.

 

Допълнителни бележки към естественото състояние:

А. Хората са по-скоро равни и еднакви и всеки може да претендира за блага (Хобс 1970: 132).

Б. При такова недоверие един към друг - трябват предварителни мерки (Хобс 1970: 133).

В. Съперничество (грабеж), недоверие (безопасност), желание за слава (име) (Хобс 1970: 134). Война на всеки срещу всички.

 

Допълнителни бележки към общественото състояние:

А. "Взаимно прехвърляне на право е това, което хората наричат договор." (Хобс 1970: 143).

Б. Причината за общественото състояние е страхът от войната на всеки срещу всички; но основанието за обществото е езикът.

В. Трябва да се ограничат правата, за да се намали свободата и да се увеличи сигурността.

 

Някои от естествените закони в рамките на общественото състояние:

І-ви естествен закон - "трябва да искаме мир и да го пазим" (Хобс 1970: 139).

ІІ-ри естествен закон - в името на мира, човек се отказва от правата си (свободата).

ІІІ-ти естествен закон - "Хората трябва да изпълняват спогодбите, които са сключили" (Хобс 1970: 154).

...

Връщането към първоначалното равенство, чрез Левиатан... [Дискусия]

 

 

Ролята на езика; разглеждане на следните откъси от "Левиатан" (Хобс 1970):

- 33, 34, 144, 148

- 51, 66, 134, 141, 142, 147, 152, 153

 

[Дискусия. Кой играе ролята на суверена по отношение на езика (в общественото състояние това е държавата) в рамките на философията? Каква е ролята на метода и причинно следствената връзка при договарянето и неспазването на договорите?]

 

Връзката между езика и дефиницията за философия. "Философията е постигнато чрез правилно разсъждение познание на действията или явленията от техните познати причини или произвеждащи основания и, обратното, познание на възможните произвеждащи основания от познатите действия" (Хобс 1980: 46).

 

 

 

Факултативно:

Дискусия за връзката между двете интерпретации. Възможно обединение и разглеждане на Хобс от единна позиция...

 

 

 

 

----- 

 

 

 

Рене Декарт

(1596 - 1650)

Основни произведения, библиография и връзки

 

Предговор към френското издание на "Начала на философията"

Анализ на предговора и разделянето му на въпроси:

 

1. Философията

-- Какво представлява философията? (Декарт 1978: 459) [Сравнение с Бейкън и Хобс. Обхват на определението]

-- Какво е да се философства? (Декарт 1978: 459)

-- Какви са условията за началата на философията? (Декарт 1978: 460) [Връзката с интуицията и дедукцията - (Декарт 1978: 117)]

 

2. Ползата и "вредата" от философията

-- Каква е ползата от философията? (Декарт 1978: 460) [Коментар върху трите причини - държавата, личното удоволствие и нравите]

-- Кои са степените на мъдростта преди Декарт? (Декарт 1978: 461) [Разлики с идолите на Бейкън. Петата степен - дискусия]

-- Каква е историята на философията до Декарт (двата основни спора от Античността насам)? (Декарт 1978: 462) [Връзката между скептицизма и догматизма с cogito ergo sum. Каква е причината историята да изглежда така за Декарт? Каква е връзката на методологическото съмнение с история на философията? Какъв е изборът на философа от ХVІІ век по отношение на двете школи?]

 

3. Дървото на познанието

-- Как да открием началата на философията? (Декарт 1978: 465)

-- Кои са началата на философията? (Декарт 1978: 465-466) [Дискусия за скептиците и за методологическия скептицизъм при Декарт. Историята около "Мисля, следователно съществувам" - цялостта на аргумента, основите на аргумента, следствията от аргумента. Контекстът на cogito ergo sum.]

-- Как да получим истинни знания след установяване на началата? (Декарт 1978: 468) [Коментар върху морала, логиката (ръководене на разума) и дървото. Отношението физика и метафизика. Дуализмът и рационализмът - двете субстанции, едната основа. Каква е ролята на Аз-а?]

 

4. Декартовата философия

-- Как да се чете "Начала на философията"? (Декарт 1978: 466-467) [Функцията на романното - отношението на философията на Декарт към живота на Декарт. Личният пример и личната история]

-- Каква е историята на Декартовата философия? (Декарт 1978: 469) [Мястото на "Начала на философията"]

-- Какви са конкретните плодове от "Начала на философията"? (Декарт 1978: 471) [Коментар върху удоволствието, правилното разсъждение, изчезването на спорове и пораждането на нови истини]

 

 

 

----

 

Размишления върху първата философия. Възражения и отговори

(1641)

 

Метафизиката - за Бога и душата (Декарт 1978: 307).

Отношението към схоластиката и проблема за безсмъртието на душата от Аристотел насам (Декарт 1978: 308)

 

 

І. Първо размишление

Коментар върху степените на методологическото съмнение

 

А. Погрешни мнения

Б. Оттърсване от всички погрешни мнения [Отлагането като "история на философията"] (Декарт 1978: 321)

В. Сетивата

Г. Лудост / Сън [Но дори и тогава остават някои безспорни истини - аритметика, геометрия]

-- Проблемът за съня: Двойките: "здрав - луд" и "реалност - сън"; дори и да сънуваме, ние използваме цветове и форми в съня си - значи ли, че те са реални?

Д. Зъл гений

-- Злият гений: "две и три ще прави винаги пет и квадратът никога не ще има повече от четири страни" (Декарт 1978: 324), но може Бог да е направил да се мамя всеки път в това (Декарт 1978: 324) - злият гений ("употребил цялото си умение, за да ме мами")

 

[Аналогии със съвременната когнитивна наука - стимулацията на мозъка. Аналогии с идеята за матрицата.]


ІІ. Второ размишление

Коментар върху фабулата зад "Ego sum, ego existo"

 

А. Архимедовата повратна точка. (Декарт 1978: 327) [Допускането на противното като доказателствен метод.]

Б. Анализ на ключовия параграф със съществуването. Различните твърдения:

- "аз без съмнение съм съществувал, щом съм бил убеден в нещо или дори щом само съм мислил нещо" (Декарт 1978: 328)
- "но ако той ме лъже, не може да има никакво съмнение, че аз съществувам" (Декарт 1978: 328)
- "Аз съм, аз съществувам [Ego sum, ego existo] е необходимо истинно всеки път, когато го произнасям или го схващам в ума си." (Декарт 1978: 328)

Допълнително: "Защото, ако от това, че аз виждам восъка, аз заключавам, че той е или че съществува, то от факта, че го виждам, още по-очевидно следва, че самият аз съм, или че съществувам." (Декарт 1978: 335)

В. Атрибутите на душата - ходене/хранене; - усещане; - мислене;

Г. Мислещото нещо: Изразът "нещо, което мисли" (Декарт 1978: 330, 331, 337, 346, 354), "аз не съм нищо друго освен нещо, което мисли, т.е. дух, разсъдък или разум" (Декарт 1978: 330). За прехода от "мисля, следователно съществувам" към "мислещо нещо"; [Res cogitans - Дискусия]. Мисленето е съмняване, схващане, утвърждаване, отричане, желаене, нежелаене... (Декарт 1978: 331)

Д. Телата се познават чрез разсъдъка, а не чрез въображението или сетивата (Декарт 1978: 336).

 

 

ІІІ. Трето размишление

Коментар върху съществуването на Бог


А. Характеристиката за ясно и отчетливо: "В това първо познание не намирам нищо друго освен едно ясно и отчетливо възприятие на онова, което познавам. [...] И следователно струва ми се, че вече съм в състояние да установя като общо правило, че всички неща, които схващаме пределно ясно и отчетливо са истинни." (Декарт 1978: 337). [Какво значи ясно и отчетливо? Как може "ясно и отчетливо" да бъде функционално приложимо? Примери за "ясно и отчетливо"...]

Б. Видове идеи:

- родени заедно с мен

- идващи отвън

- създадени от мен

В. Идеите и тяхната причина ("нищото не би могло да породи каквото и да било"). Трябва да има първоначална идея, а не регрес до безкрайност (Декарт 1978: 344).

Г. Идеите и Бог. Доказателството за съществуване на Бог (предпоставки):

- "... идеите, които ми представят субстанция, са без съмнение нещо повече и съдържат в себе си, тъй да се каже, повече обективна реалност, т.е. участват чрез представителство в повече степени на битие или съвършенство, отколкото онези, които ни представят само модуси или акциденции." (Декарт 1978: 342) [Дискусия]

- "в безкрайната субстанция се намира много повече реалност, отколкото в крайната субстанция" (Декарт 1978: 347) [Дискусия върху онтологическото в "онтолигчното доказателство"]

- Бог е... (Декарт 1978: 347)

Д. Бог не е измамник (Декарт 1978: 354)

 

 

Общ коментар и въпроси към първите три размишления:

1. Защо доказателството за съществуването на Бога е "по средата"? [Граматическите лица (1, 2, 3) и извеждането на граматическата категория като система. Отговор на граматическите атаки.]

2. Контекстуализиране на скептическия метод - регресивното и прогресивното във фабулата на Рене Декарт, обсъждане на повратната точка.

3. Активността на Бог спрямо света - творене или поддържане.

 

 

----

 

 

 

ІV. Четвърто размишление

Коментар върху волята и разсъдъка

 

А. Съмнението като несъвършенство (Декарт 1978: 355); [Извеждане на Бога от съмнението. Пълната функция на методологическото съмнение; многофункционалността на точката на преобръщане.]

Б. "Аз" - нещо средно между Бог и нищо (Декарт 1978: 356);

В. Целокупността.

-- "трябва да разглеждаме не едно единствено творение, взето отделно, а изобщо всички творения заедно"

-- "целокупността на всички същества" (Декарт 1978: 357);

[Каква е структурната връзка на това твърдение с онтологическото доказателство?]

Г. Разсъдък и воля - проблемът за грешката - "волята е много по-широка и по-просторна от разсъдъка" (Декарт 1978: 359). Дейност и способност - разлики и причини (Декарт 1978: 361). Разглеждане на разсъдъка (като ограничен) в сравнение с Бог (Декарт 1978: 358). [Цялостно представяне на разсъдъка и волята - обсъждане и примери]

Д. Факторът на безразличието - връзката с ясните и отчетливи идеи (Декарт 1978: 360).

 

 

V. Пето размишление

Коментар върху доказателството за съществуване на Бог

 

А. Всички ясни и отчетливи неща са истинни (Декарт 1978: 365);

Б. Отново за връзката между: съществуване и съвършенство; съществуване и Бог; същност и съществуване... (Декарт 1978: 366-367);

 

[Дискусия върху доказателството за съществуване на Бог]

 

 

. Шесто размишление

Коментар върху обратното възкачване

 

А. За въображението (Декарт 1978: 371-372); Много важен пасаж върху разликата между въображение и схващане (Декарт 1978: 373) [Дискусия]

Б. Обратното възкачване по линията "сетива - сън - зъл гений" [Илюстрации и коментар].

В. Единството на дух и тяло (Декарт 1978: 379-380). Картезианският дуализъм и неговото "решение". Пинеалната жлеза и sens commun (Декарт 1978: 384-385);

Г. Коментар върху сетивата - "само, за да показват на моя дух кои неща са полезни или вредни..." (Декарт 1978: 382). Сетивата са знак за истината (Декарт 1978: 387);

-- грешките на природата - водянка (асцит);

-- Обобщението на Декарт: човешката природа може да ни заблуди (Декарт 1978: 386).

Д. Делимост и неделимост на тялото и духа (Декарт 1978: 384); Коментар върху природата на тялото и нервите - ABCD (Декарт 1978: 385).

Е. Паметта - разликата между сън и будно състояние (Декарт 1978: 387) [Дискусия - контрааргументи срещу Декарт]

 

 

 

Общ коментар и въпроси към всички размишления:

1. Какъв е методът на Рене Декарт?

2. Каква е историята в шестте размишления? Коя е началната и коя е крайната точка?

3. Какво е мястото на "Аз" в метода, в историята на шестте размишления и във философската система на Рене Декарт?

 

 

----

 

 

Обобщение върху "Cogito ergo sum"

 

- непълен силогизъм (479)

- непосредствено заключение - интуитивно знание

- перформативно изказване (Хинтика)

 

Дискусии върху:

- Проблемът за Хамлет и Cogito ergo sum. Какви са изводите от този "парадокс"?

- Проблемът в 10 параграф (І част) от "Начала на философията" и по-конкретно твърдението: "Когато казах, че положението "Мисля, следователно съществувам" е първото и най-достоверното, което се представя на оня, който методически насочва мислите си, с това не исках да отрека, че предварително трябва да знаем що е мислене, достоверност, съществуване, а също и такива неща като например, че за да мислим, ние трябва да съществуваме." (Декарт 1978: 479)

 

[Дискусия. Връзката на Cogito ergo sum с интуицията и дедукцията.]

 

Правило ІХ (от "Правила за ръководство на ума", 1628):

Разликата между интуиция (проницателност) и дедукция (прозорливост) (Декарт 1978: 142).

Връзката със зрението и концентрацията (Декарт 1978: 142).

 

Правило ХІІ (от "Правила за ръководство на ума", 1628):

Връзката на съмнението със Сократ (Декарт 1978: 159).

Положението "Аз съм, следователно Бог съществува" (Декарт 1978: 159).

Още за интуицията и дедукцията (Декарт 1978: 161, 162).

 

 

Метод на Рене Декарт

 

А. Метод на представяне (изложение). Той е по правило дедуктивен (синтетичен).

Забележка: Изложението в книгите на Декарт е дедуктивно, но в най-общ план Рене Декарт е част от анти-дедуктивното течение, противопоставящо се Аристотел. През ХVІІ век дедукцията се замества от идеята за "хипотеза"; а през ХVІІІ и ХІХ век - от индукцията (RSCR 2003: 194).

 

Б. Метод на откриване. Хипотезата и интуицията. (вж. примера с дъгата).

Забележка: В писмо от 22 февруари 1638 до Ватие (AT i: 559), той казва, че най-добре е илюстриран неговият метод в примера с дъгата. Този пример е поместен в VІІІ част на "Метеорология" (AT vi: 325-345); в началото на частта той подчертава, че това е изключително добра илюстрация за това как с метода може да се придобива ново знание (AT vi: 325).

 

В. Методическият скептицизъм - метод на изчистване от лъжливото знание. В тази връзка е и идеята за започването на чисто: "да преустроя собствените си мисли и да градя върху терен, който изцяло ми принадлежи" (1637) (Декарт 1978: 257); "веднъж в живота си [...] да се отърся от всички мнения" "да започна всичко от самите основи" (1641) - (Декарт 1978: 321).

 

Г. Метод(ика) на изследването. Декарт предлага и 4-ри правила в Разсъждение за метода, гл. ІІ:

 

1. Само несъмнените, ясни и отчетливи неща; (анализ)
2. Разделяй трудностите; (анализ)
3. От най-простите към най-сложните; (синтез)

4. Пълни изброявания и общи прегледи; (синтез)

 

 

----

 

 

Въпроси и дискусии върху Рене Декарт:

 

-- Колко са субстанциите при Рене Декарт?

-- Какво илюстрира примерът с восъка? Какво ни казва за разделението сетива-ум? Каква е връзката с математизирането на материята при Нютон и Лайбниц? -- (Декарт 1978: 333-334).

-- Какво е картезианският дуализъм? Каква е връзката с психологията от края на ХІХ век? -- (Декарт 1978: 332, 354).

-- Защо доказателството за съществуването на Бог е второто доказателство за съществуване (след същестуването на Аза)?

-- Има ли връзка между липсата на цитати в произведенията на Декарт и картезианската концепция като цяло? Методология, историко-философски контекст и личното преживяване - разлики.

-- Колко са доказателствата за съществуването на Бог в "Размишления върху първата философия"? Какви са разликите между тях?

-- Каква е разликата между формална и обективна реалност? -- (Декарт 1978: 342-343)

-- Кои идеи са вродени?

-- Каква е функцията на съмнението?

...

 

 

Заключение:

 

Как си взаимодействат двете субстанции?

А. трите типа първични понятия;

Б. тежестта (като форма) и тялото;

В. телесният удар (тяло-тяло) е паразитен спрямо причинността Бог-Свят (дух-тяло);

 

 

 

 

----

 

Втори семестър

2007-2008

 

 

Бенедикт Спиноза

(1632 - 1677)

Основни произведения, библиография и връзки

 

 

 

Факултативно

(по Джонатан Бенет)

(1) Обяснителен рационализъм. Въпросът "Защо?" и обяснителният рационализъм; Причинността в природата и логиката;

(2) Концептуален дуализъм - прилики и разлики с Рене Декарт;

(3) Механика на сблъсъка; отблъскващи, но не привличащи сили; има тласъци, но не и притегляния;

(4) Размерът е без качествено значение;

 

Пиер Бейл в Dictionnaire historique et critique (1697) - монизмът на Спиноза е най-чудовищната и абсурдна хипотеза, която може да се измисли и освен това противоречаща на очевидното.

 

 

 

Речник:

Аксиома - прието положение; самоочевиден принцип, който не се доказва;

Теорема - разглеждане, изследване; доказано твърдение;

Лема - допускане; помощно твърдение, което се използва при доказателства на други твърдения.

 

 

Етика, доказана по геометричен начин

 

Част І

 1. Ключови понятия:

 

-- "причина на себе си" - "това, чиято същност включва в себе си съществуването". [Дискусия върху "causa sui"]

 

-- "субстанция" - "това, което съществува в себе си и се схваща чрез себе си" [Дискусия. Връзката с монизма и пантеизма]

 

-- "крайно" - това "което може да бъде ограничено от друго със същата природа". Още тук (и именно тук) се противопоставя тялото на мисълта [Традицията на Декарт и връзката с дуализма]

 

-- "атрибут" - "това, което разумът възприема от субстанцията като съставящо нейната същност" [Отношението Разум-Атрибут-Субстанция. Опосредстваното възприемане на субстанцията] Обсъждане върху двата познаваеми умозрими и неделими атрибута:

а. мислене (подраздели: разсъдък, воля)

б. протяжност (подраздели: движение, покой)

 

-- "модус" - "състоянията на субстанцията" [Значение на тридялбата Субстанция-Атрибут-Модус.]

 

 

2. Ключови теореми:

 

Т14 - Доказателството за съществуване на Бог. Препратки към Т5 и Т11 + О6.

Т28 - Отношението между крайните неща и Бога - Как така крайните неща имат своите основание в Бога и как имат своите непосредствени причини в други крайни неща? [Дискусия]

 

Двата концептуални реда:

Пълнота - Вечност - Действие - Необходимост - Природа

Недостиг - Полза - Цел - Случайност - Воля

[Дискусия]

 

 

 

----

 

 

 

Част ІІ

1. Ключови понятия:

 

-- "идея" - сравнение между ІА6 и ІІО4. Кореспондентна или кохерентна е теорията за истината при Спиноза?

 

-- "траене" - "неопределено продължение на съществуването" [Разликата с вечността. Дискусия]

 

 

2. Ключови теореми:

 

Т1 - "Мисленето е атрибут на Бога, или Бог е мислещо нещо". Сравни с Т17-Заб., I част.
Т2 - "Пространството е атрибут на Бога, или Бог е пространствено нещо". Сравни с Т15, І част - за материалността на Бога. [Основания за пространствеността и материалността на Бога. Обвиненията в атеизъм

Т7 - "Редът и свръзката на идеите са същите, както и редът и свръзката на нещата" [Дискусия]. Коментар върху "мислещата субстанция и пространствената субстанция са една и съща субстанция, която се схваща ту под този, ту под онзи атрибут. Също тъй и един модус на пространствеността и идеята за този модус са едно и също нещо, изразено обаче по два начина." - паралелизъм на атрибутите, заради идентичността на субстанцията [Дискусия]

 

 

Факултативно

Допълнение към дискусията върху кохерентността и кореспондентността:

Т32, част ІІ - подкрепя Акс. 6 - "Всички идеи, доколкото се отнасят до Бога, са истински. Д о к а з а т е л с т в о. Всички идеи именно, които са в Бога, се съгласуват напълно със своите обекти (според извода към теор. 7 на тази част) и затова (според акс. 6, част І) всички са истински;"

Т30, част І - подкрепя Акс. 6 - "Д о к а з а т е л с т в о. Една истинска идея тряба да се съгласува със своя обект (според акс. 6), т.е. (както е ясно от само себе си) това, което се съдържа обективно в разума, трябва по необходимост да съществува в природата."

 

 

Общ коментар и обсъждане

 

А. Принципът на достатъчното основание (І-Т11) и причинно-следствената връзка (І-Т11, І-Т14) - отношенията между тях и приоритетът на основанието. В основанието винаги има необходимост. Докато при причинно-следствените връзки има необходимост, която ние възприемаме понякога като случайност. [Дискусия]

Б. Субстанция-Атрибут-Модуси. "Прекъсването" между крайните модуси (М) и безкрайните атрибути (А) и безкрайната субдстанция (С): [СА] - [М] [Дискусия]

В. Двете гледни точки - тази на субстанцията (необходимост) и тази на крайния разум (случайност). Разликата между безкрайния регрес на причинно-следствената връзка и цялостния ред на причинността [Дискусия].

Г. Субстанцията и Рене Декарт - критиката на Спиноза и представяне на риторическата част от "Етика":

 

Г1. Декарт - три значения на понятието субстанция:

-- Бог: субстанцията е една - Вертикално (ХVІІ век)

-- Мислене и Протяжност: субстанциите са две - Хоризонтално (Аристотел - вторични субстанции: вид)

-- Всичко различно: субстанциите са безкрайно много - Безкрайно (Аристотел - първични субстанции: индивид)

 

Г2. Спиноза - алтернатива на Декарт:

-- Срещу дуализма на Декарт (І-Т5 + Човека)

-- Срещу плурализма на Декарт (І-Т5)

 

 

Дискусии и насоки :

1. Защо произведението се нарича "Етика"?

2. Има ли свобода при Спиноза?

3. Отношението между обект и идея - може ли да има идея без обект? [Дискусия върху архитектурните планове]

4. Връзката на Спиноза с Немската класическа философия - Фихте и Шелинг [Сравнение и анализ]

5. Обща дискусия върху Аз-а през Новото време - двете страни на рационализма: Декарт и Спиноза

 

 

 

----

 

 

 

Джон Лок

(1632-1704)

Основни произведения, библиография и връзки

 

Разлики с Рене Декарт

Състояние на посредственост [mediocrity] - важна структурна функция.

Познанието е и условно (разлика с Декарт).

Математика, морал, религия - само там има самоочевидни принципи (но върху това се изисква допълнителен коментар).

 

Прилики с Рене Декарт

Механични обяснения в света - нещата стават чрез тласък. [Но пък корекция на пасаж от "Опит върху човешкия разум" в полза на Нютон: от "by impulse, and nothing else" на "by impulse, the only way in which we can conceive Bodies operate in"].

Ролята на идеите (влияние от Декарт).

 

 

Факултативно

- Исторически бележки върху политико-икономическото състояние на Европа. Първата териоториална държава като национален пазар - Англия.

 

- Първични и вторични качества при Робърт Бойл - ‘‘moods or primary affections [size, shape, motion] of bodies to distinguish them from those less simple qualities (as colours, tastes, and odours) that belong to bodies on their account’’ (1666 - Origin of Forms and Qualities according to the Corpuscular Philosophy). Отношенията с Бойл и медицинските занимания на Лок.

 

- Идеологията на емпиризма и мотото на Кралското общество: Nullius in Verba (1662).

 

- Бейкън, Хобс, Лок (1600-1700). История на ХVІІ век и връзката на емпиризма.

 

 

 

Опит върху човешкия разум

(1689)

 

І. Въведение

 

Моята цел е да разгледам произхода, сигурността и обсега на човешкото познание, както и основанията и степените на вярването, мнението и одобрението (256). [...my purpose, to enquire into the original, certainty, and extent of human knowledge; together with the grounds and degrees of belief, opinion, and assent...]. Отношението и разграничението между мнение-знание (to search out the bounds between opinion and knowledge).

 

Разумът като обект - поставяне на разстояние, усилието при изследване на разума (256)

 

Методът на изследване на границата между мнение и знание при Джон Лок се състои от три стъпки:

- разглеждане на идеите в душата

- познанието за тези идеи

- разглеждане на природата на вярата и мнението

 

Дълбокомерът (line) на Джон Лок - кръгозор, периметър, аура, обсег, разстояние, хоризонт... Това е знание за нашата собствена сила. Затова първата работа е изследване на собствения ни разум (258). [to take a survey of our own understandings].

 

[Проблемът за границата - дискусия]

 

Разум:

- граници

- способност

- разлики

- идеи

 

 

ІІ. Книга първа

 

Вродените принципи (koinai ennoiai) не съществуват.

Лок прави анализ на всеобщо признатите (от цялото човечество) принципи:

- това, което е, е [Whatsoever is, is]

- едно и също нещо не може (в едно и също време) да бъде и да не бъде [It is impossible for the same thing to be and not to be]

За вродените идеи не трябва да се използва, употребява разума, иначе не би имало разлика между аксиоми и теореми (§8, 261).

 

Tabula rasa - дискусия, обяснение, идеология, приложение...

 

Процесът за достигане до истини:

- Сетива

- Единични идеи

- Памет / Имена

- Абстрахиране

- Общи имена

Резултат: идеи и думи

Забележка: Лок уточнява, че общите и абстрактните идеи всъщност са по-чужди на нашето първо възприятие, така че не могат да бъдат вродени.

 

 

ІІІ. Книга втора

 

Идеите и качествата на телата. Телата пораждат идеи в нас чрез тласък (265). Невидимите частици [срв. с Декарт].

 

Идея - “всичко, което е обект за разума, когато човек мисли” (for whatsoever is the object of the understanding when a man thinks) [Дискусия, срв. с Декарт].

 

Трите вида качества в телата (267):

първични (първични) - подобия

сетивни (вторични) - смятани за подобия, но не са

сили (вторични) - не са смятани за подобия и не са

 

 

Факултативно

- Важен проблем е този за скептицизма. Защото от "the Mind... perceives nothing but its own Ideas." (BPAE 2003: 88), следва, че ние не възприемаме неща, а идеи и нямаме никакво основание да твърдим, че неща има. Ian Tipton предлага следната хипотеза, че въпреки тази реплика ние възприемаме неща. Като гледаме огън ние възприемаме горещината и цвета, това което не можем да възприемем са малките частици, които предизвикват цвета и горещината (BPAE 2003: 88).

 

- Обсъждане на "епистемология на толерантността".

 

- Наблюдението има примат над теорията.

 

 

-----

 

 

Субстанциите

 

А. Проблемът: От неправилното разбиране на връзката идеи-качества следва, че "...не можем да си представим как тези прости идеи могат да съществуват сами по себе си [и] ние привикваме да предполагаме някакъв субстрат..." (269). Обединяването на качества в подложка [Дискусия].

Б. Основата на дуализма: Ние нямаме ясна (и проста) идея за субстанция: нито за духовната, нито за материалната субстанция (269). Духовната се образува при приписване на субстрат от идеи, а материалната при приписване на субстрат от действия (270).

В. Уточнение: причината за свързването обаче не е известна (270)

Г. Трите типа идеи и телесната субстанция:

- първични качества

- сетивни качества

- сили

Важна забележка: вторичните качества биха изчезнали, ако можехме да открием първичните качества на техните най-малки частици [Дискусия. Примерът с микроскопа.]

Д. Обобщение: Всички наши идеи за различни видове субстанции са само 1. сбор от прости идеи (с предполагаем субстрат), 2. получени чрез сетивност и рефлексия и 3. са само сили.

 

 

Познание

 

А. Нашето познание се отнася само до нашите идеи (нямаме друг обект) [Дискусия. Следствия за крайния емпиризъм]

Б. Между идеите има само съгласие и несъгласие:

(1) Тъждество и различие [Тъждество - различие]

(2) Отношение [Свободно свързване]

(3) Съществуване или необходима връзка [Необходимо свързване]

(4) Реално съществуване [Реално съществуване]

 

Допълнително разяснение:

(1) - природна способност; сравни с двата принципа "това, което е, е" и "едно и също нещо не може (в едно и също време) да бъде и да не бъде";

(2) - възможност за съотнасяне въпреки (1);

(3) - необходимата връзка е "субстанциална"

(4) - съществуването е насочено към отношението между идеята и обекта й

 

 

Факултативно

-- Няма такова нещо, което да е в ума и да не е било в сетивата и Всички наши прости идеи са адекватни

-- Субстанцията на душата (Spirit) е непозната за нас (секция 30), (BPAE 2003: 79).

-- "the Mind... perceives nothing but its own Ideas." (BPAE 2003: 80).

-- "We have the Ideas of Matter and Thinking, but possibly shall never be able to know, whether any mere material Being thinks, or no" IV.iii.6

 

 

 

Два трактата за управлението

(1689)

 

[Детайлното представяне и анализът на произведението са направени от Иван Ланджев, Димитър Божков и Цветелина Калъчева, а тук е предложена само най-общата схема на втория трактат. За повече информация, можете да се обърнете към тях.]

 

1. Политическата власт е различна от тази на бащата, стопанина, мъжа и господаря; тя е състои в:

- правото за законодателство

- правото за сила при прилагането им

Целта е публичното благо (197) [Дискусия, връзката с разделението на властите. Дефинирането на политическото като разделено.]

 

2. Неотчуждаеми права

- живот

- свобода

- собственост

[Анализ на правата, обяснение за появата на собствеността в списъка от права. Критиката на Маркс и проблемът за отчуждението]

 

3. Преход от естествено в гражданско състояние

Естествената свобода не е всепозволеност (198)

В естественото състояние има разум и природа - само така може да се съхрани човечеството (199)

Естественото състояние е различно от състоянието на война [Дискусия, срв. с Хобс]

 

4. Труд - собственост

Отношението между труда и собствеността, между труда и природата [Дискусия].

99 процента от продуктите на Земята са резултат от труда (223) [Следствия, дискусия]

 

5. Разделението на властите

Естествено състояние, две власти: А. Съхранение; Б. Наказание (283)

Гражданско общество, две власти: А. Законодателна; Б. Изпълнителна (284, 296-308)

[Каква е връзката между естественото и гражданското по отношение на властите. Дискусия. Накратко за разликата между изпълнителна и федеративна власт]

 

6. Проблемни полета

- Децата

- Робството

- Жените

[Дискусии]

 

 

 

----

 

Готфрид Лайбниц

(1646 - 1716)

Основни произведения, библиография и връзки

 

Нови опити върху човешкия разум

(1704, публикувано 1765)

 

Предговор

 

І. Сетивност:

Защо за хората е лесно да улавят животни?

- "Животните са чисто емпирични същества и се ръководят единствено от единични примери" | "животните са чисти емпирици и се ръководят само от примери" (les bestes sont purement empiriques et ne font que se regler sur les exemples). Те не успяват да образуват необходими твърдения (289).

- Емпириците действат като че ли нещата са свързани в действителността, защото техните образи са свързани в паметта [Разглеждане и дискусия върху критиката на Лайбниц]

 

ІІ. Разум:

Какво може да се постигне с разума, недостъпно на сетивата:

- сигурни връзки

- необходими изводи

- изключения

- предвиждане на събития

[Допълнителен въпрос: Каква е връзката между основанието на нещата и изключенията от очакваните закономерности? (290)]

 

Вроденост:

- склонности, предразположения, навици, естествени възможности (inclinations, des dispositions, des habitudes ou des virtualités naturelles)

- тъй като ние сме вродени, така да се каже, на самите себе си... (puisque nous sommes innés, pour ainsi dire, à nous mêmes) [Дискусия]

- каменните жилки и вродения в камъка Херкулес срещу Tabula rasa (290).

- няма съвършено еднородна и разнообразна плоскост (291). [Разнообразието срещу tabula rasa. Дискусия - мястото на разнообразието в светогледа на Лайбниц]

 

Незабележимото:

Винаги ли мисли духът? Тела спрямо движение = души спрямо мислене (Лок). Интересно позоваване на Робърт Бойл от страна на Лайбниц срещу Лок (291). Неуловимите впечатления в душата са:

- слаби

- многобройни

- еднообразни

 

Незабележимите възприятия (291-293) срещу безразличното равновесие на tabula rasa.

- примерът със съня (292)

- две основни следствия (закони):

 

-- Принципи:

А. природата никога не прави скокове

Принцип на непрекъснатостта - ("la loi de la continuite") - природата не прави скокове, затова има усещания и тела, които са ненаблюдаеми и нищо не се случва внезапно, а има плавни преходи. Срв. с идеята за континуум и оборването на апориите на Зенон (A:VI, VI, 56). Този принцип има няколко важни приложения - в областта на математиката (безкрайно малките), в областта на физиката (липсата на вакуум) и в областта на метафизиката (монадите). [За допълнителна информация, вж. Лайбниц и проблемът за континуума]

 

Б. две неща трябва винаги да се различават (но не само нумерически, т.е. поради факта, че са две)

Принцип на тъждеството на неразличимите (principium identitatis indiscernibilium, принцип тождества неразличимых, principle of identity of indiscernibles). Днес това се счита за логически принцип, докато Лайбниц е смятал, че това е отнологически принцип. Логическият принцип гласи, че ако няма метод да се различат две състояние та са едно (и също) състояние - верификационен принцип (RSCR 2003: 403). Много интересен анализ и разделение на този принцип има в The Leibniz-Clarke (1956: xxiii). Това се нарича още закон на Лайбниц.

 

Движението и материята:

- първоначално течна материя

- материята се поддава на всякакви деления и действително и актуално разделена до безкрайност

- материята не мисли, освен ако не се присъедини към нея мислеща субстанция (295)

 

 

Книга първа

 

Представяне на концепцията на Джон Лок [Дискусия]

Експлицитната връзка с Пиер Бейл и статията Рорариус (Rorarius) от "Dictionnaire historique et critique" (1697, 1702) (в интернет е достъпно пълното френско и съкратеното английско издание на речника, вж. библиографията в края на тази статия).

Всички мисли и идеи на душата идват отвътре (297).

 

Необходими истини (разум) - Фактически истини (сетива). Това фундаментално разделение може да служи за отправна точка на цялата система (срв. с незабележимите възприятия).

Двата спекулативни принципа (срв. с Лок) - "това, което е, е" и "невъзможно е в едно и също време едно и също нещо да бъде и да не бъде" - дори и да не са познати те пак биха били вродени [Дискусия]

Ние притежаваме безкрайно множество от знания, "които не винаги осъзнаваме" (299) [добавен курсив, Дискусия]...

 

"Цялата аритметика и цялата геометрия са вродени" (299), но има степен на трудност при осъзнаването. Имане - осъзнаване. [Дискусия]

 

 

Книга втора

 

Няма нищо в разума, което да не е било по-рано в сетивата, с изключение на самия разум (304) [Дискусия върху парафразата и връзката с Джон Лок]

Тялото в покой и душата без мисъл - противоречиви твърдения, непотвърдени с примери.

Няма способност без стремеж или действие (305) ("Il y a tousjours de la tendance et de l'action")

 

- Животните притежават души

- Душите са свързани винаги с тела (с изключения на Бог)

 

 

Факултативно

-- Вродени идеи (склонности, предразположения) и вродени мисли (действия) - разликата (302) [Дискусия]

-- Аргументът за рефлектирането на рефлексията до безкрайност (306).

-- Мотивът за прозорците на душата и нейната телесност - атаката на Лайбниц (304)

 

Вродените истини са:

- инстинкти

- природна светлина (304)

 

 

----

 

 

 

Монадология

(1714)

 

Монади. Просто - Съставно

1. Поставяне на проблема

Просто = Монади (без части), които се съдържат в съставното. В света има единство.

Съставно = Сложно и множествено. В света имаме безкрайно разнообразие. Причината за това е плътността (от принципа на непрекъснатостта) и разнообразието (от принципа за тъждеството на неразличимите).

-- Как е възможно да има единство на многообразието и да съществува този свят? Или с други думи - какво е отношението между простото и съставното, между едното и многото? [Дискусия]

 

2. Характеристики на монадите

- нямат части (№1);

- прости субстанции (№2);

- нямат протяжност, фигура и деление (№3);

- не могат да загинат или възникнат (вместо това: сътворяване и унищожаване);

- нищо не може да излезе или влезе в монадата, тя няма прозорци...

- не може да търпи пряко влияние от друга монада (тъй като са субстанции, вж. №2);

- трябва да имат качества (№8), за да се различават;

- всяка отделна монада е различна от останалите (№9) и се изменя постоянно (№10), според вътрешен принцип (№11);

- тя е постоянно живо огледало на света (№56);

 

3. Отношението между едно и много при монадите

Перцепция - множество в единството (№14).

Желание - дейност на вътрешния принцип, който предизвиква прехода от една перцепция в друга (№15). Сегашното състояние е следствие от миналото (№22).

-- Допълнение: Всяко нещо действа от съвършенство и страда от несъвършенство. При монадата двете са: ясно перцепиране или объркани перцепции (№49). В такъв смисъл монадите се различават по яснота на перцепциите си (№60), т.е. по единството на множеството.

 

-- Принципи (продължение):

В. Принцип на достатъчното основание ("Le principe de raison suffisante", вж. връзката му с "Ex nihilo nihil fit"), (Монадология, параграф 32). Това е логико-метафизически принцип, вж. (Critical assessments 1994, І: 63). Лайбниц казва, че след поставяне на принципа, първият въпрос който трябва да зададем е: "Защо има нещо, а не нищо?" - "pourquoi il y a plutot quelque chose que rien? [Car le rien est plus simple et plus facile que quelque chose.]" (G, VI, 602). Това е 7 параграф от произведението "Principes de la Nature et de la Grace fondes en Raison" (1714). Вж. за този проблем ("Защо съществува нещо, а не нищо?") в De Rerum Originatione Radicali (1697): "And so, however far back we might go into previous states, we will never find in those states a comlete explanation [ratio] for why, indeed, there is any world at all, and why it is the way it is." [Itaque utcunque regressus fueris in status anteriores, nunquam in statibus rationem plenam repereris, cur scilicet aliquis sit potius Mundus, et cur talis. (G, VII, 302)].

 

Г. Принцип на непротиворечието (Монадология, параграф 31);

 

Д. Принцип на предустановената хармония (Монадология, параграф 78, 81); Снемането на картезианския дуализъм [Дискусия и влияние върху следващи философи].

 

 

Истини

Два типа истини (№33):

- на разума - тук действа принципът на непротиворечието

- на факта - тук действа принципът на достатъчното основание

 

Бог

- същността включва съществуването - достатъчно е да бъде възможно, за да е действително (№44).

- първоединство и първомонада (№47).

 

Тяло и ентелехия

Всяко тяло усеща всичко... (№61) (минало, настояще и бъдеще). [Хипократ - симпноя панта]

Всяко живо тяло има едно господстваща ентелехия (№63, 70).

Монадата е свързана с тяло (№62-63).

 

Възможни и действителни светове

Безкрайното много възможни светове се изграждат на принципа на непрекъснатостта.

Реалният свят е изграден на принципа на достатъчното основание (№53): причината за съществуването на най-доброто (№55) и нещата не биха могли да протичат по друг начин (№60). [Дискусия. Срв. със Спиноза, Етика, Първа част, теорема № 33. И съпоставка с “Кандид” на Волтер]

 

Фрактали; [Сили и граници]

Разликата между човешките и божествените машини е в това, че божествените са машини "и в своите най-малки части чак до безкрайност" (№64) [Дискусия. Фрактали и повтарящите се елементи, №67-68]. Фракталността илюстрира, че няма хаос и безредие... 

[Дискусия върху интерпретацията за "сили" и "граници"]

 

- фрактали от интернет

 

 

----

 

 

Джордж Бъркли

(1685-1753)

Основни произведения, библиография и връзки

 

 

Три диалога между Хилас и Филонус

(Three Dialogues between Hylas and Philonous in Opposition to Sceptics and Atheists)

1713

(ІІІ изд. - 1734)

 

 

Първи диалог

Забележка: Филонус ("обичащ ума") защитава позицията на Бъркли, а Хилас ("материалист") е в ролята на опонента.

 

1. "Дълбоко съм убеден, че не съществува това, което философите наричат материална субстанция." (314) (That there is no such thing as what philosophers call material substance, I am seriously persuaded - 12/495) 

 

2. Скептик - този, който се съмнява във всичко (one that doubts of every thing); или който отрича реалността и истинността на нещата (315) (29/495); да се съмняваш, означава несигурност в което и да е положение (19/495; 23/495);

 

3. Сетивното е непосредствено (316-317) (by sensible things you mean those only which can be perceived immediately by sense - 40/495) - с това определение веднага се изключва идеята за материална субстанция като нещо възприемаемо. Съответно тя е само продукт на разума или паметта. Не само това, но причината на всяко възприятие е вече извън сетивните неща.

- И още: "под сетивни неща разбирам само онези, които се възприемат от сетивата чрез усещане и че сетивата възприемат наистина само онова, което възприемат непосредствено, защото те не могат да правят изводи" (316) ("by sensible things I mean those only which are perceived by sense, and that in truth the senses perceive nothing which they do not perceive immediately: for they make no inferences" - 47/495).

- И последно: "осезаеми неща са само онези, които се възприемат непосредствено от сетивата" (317) ("sensible things are those only which are immediately perceived by sense" - 48/495).

- Съществуване е едно нещо, осезаемост е друго нещо (317) (To exist is one thing, and to be perceived is another - 57/495).

 

4. Анализ на петте сетива (разглеждане на вторичните качества при Лок):

- Топлина/Студ (317-320)

- Вкус (321)

- Мирис (322)

- Звуци (322) (Хилас - разграничение на два типа звуци - усетим звук и действителен звук, 323)

- Цветове (324) (Отново се появява мотивът за микроскопа и привидните цветове)

Накарая Хилас се отказва от вторичните качества като критерий.

 

5. Първичните качества

"Може ли едно и също нещо да бъде по едно и също време с различни размери?" (329) (256/495). Може ли едно и също тяло да бъде "едновременно много бързо и много бавно" (330) (at the same time both very swift and very slow - 272/495) [Дискусия. Какво се сравнява тук?]

- Протяжност/Фигура (328)

- Движение (330)

- Плътност (330)

Филонус заключава, че няма причина за разделение на първични и вторични качества.

 

Допълнение: "Всичко, което съществува е частно" (331) "Every thing which exists, is particular" (296/495) - затова няма движение и протяжност по принцип. [Дискусия върху прехода от абсолютна протяжност към протяжност по принцип]

Допълнение: "Никаква идея не може да съществува извън духа" (343)

 

 

Втори диалог

Забележка: В първия диалог всичко води към скептицизъм само ако се смята, че възприемане и съществувавне са различни неща.

 

6. Бог

- И нещата (за Филонус) не зависят от това дали той ги наблюдава или не: "трябва да има някакъв друг дух, в който те да съществуват" (347) "there must be some other mind wherein they exist". А тяхното съществуване не зависи от моето възприятие, защото аз не съм причина на идеите, които възприемам. Но тяхното съществуване не е само причинно обусловено от Бог, но и онтологично.

- "сетивните неща съществуват реално, те по необходимост се възприемат от един безкраен дух, следователно има един безкраен дух, или бог" (348) "sensible things do really exist: and if they really exist, they are necessarily perceived by an infinite mind: therefore there is an infinite mind, or God" (37/145)

Допълнение: За разлика от оказионализма на Малбранш, Бъркли не смята, че има материална субстанция. Както и изказването "виждам всички неща в бога", "seeing all things in God" е абсурдно, защото идеите са пасивни и е странно как така пасивни неща биха могли да бъдат част от същността на Бога (348-349).

- Причината е активна, идеите - не. Активност - Пасивност: чрез тази двойка се обяснява цялата онтологична структура.

 

7. Материя

Тя е бездейна, пасивна, неактивна и немислеща - как би могла тя да бъде въобще причина на нещо? (351)

Материята е сведена до нищо (356)

Допълнение: Към края на диалога Хилас дори вече не знае не само какво е материя, но и какво е тя да съществува (356, 358). Материята е сравнена със "златна планина" и кентавър.

 

 

 

Допълнение

(не е разглеждано на семинарите)

 

 

Трети диалог

 

8. Неща за себе си

Хилас се съгласява, че "ние знаем, че нищо не знаем" (360) - всички наши мнения са еднакво безсмислени и несигурни и природата не е предназначена за размисъл (359)

Допълнение: Говори за нещата in itself "за себе си" (359), "самите те" (360). Интересно е, че материалната субстанция води до противоречие, доколкото в крайна сметка Хилас трябва да заключи, че не знае нищо за нея и в такъв смисъл не се знае нищо за нищо. Включително не знае и какво значи съществуване, което обезмисля твърдението, че материална субстанция съществува.

 

9. Сетивно = Реално

- Съществуването на сетивното нещо (sensible thing) не може да се отдели от неговото възприемане дори мислено. Не случайно то е сетивно нещо (362). "That a thing should be really perceived by my senses, and at the same time not really exist, is to me a plain contradiction; since I cannot prescind or abstract, even in thought, the existence of a sensible thing from its being perceived" (21/181).

- Филонус просто твърди, че истинските неща са тези, които чувства и усеща и че няма нищо като "unknown beings". Той вярва на сетивата си (believe my senses, 21/181). Сетивните неща не съществуват извън съзнанието, но не конкретно моето съзнание, а в "един вездесъщ и вечен дух" (362) "omnipresent eternal Mind" (25/181).

- За да съществува нещо то не трябва да бъде възприемаемо (феноменализъм), а възприето (имматериализъм) (364). "their existence therefore consists in being perceived" (21/181)

- Като резюме може да се каже, че разликата между Бъркли и материалистите не е дали нещата наистина съществуват извън ума на този или онзи човек (по този въпрос има единодушие), но "дали имат абсолютно съществуване, различно от тяхното възприемане от бога и външно спрямо всички духове" "but whether they have an absolute existence, distinct from being percieved by God, and exterior to all minds" (235).

- Нещата нямат съществуване различно от това да бъдат възприемани.

 

10. Здравият разум

- Ние различаваме въображението (бледо, неясено) и съня (смътен, безреден, объркан) от възприемането (ярко, ясно) (364-365).

- Връщането към здравия разум - "bring men back to common sense"...

 

 

Обобщения и проблеми:

 

А. Значението на esse est percipi.

 

Б. Фундаменталната разлика между Сетивен обект и Обект. А каква е разликата когато сравняваме един обект спрямо самите себе си (С-О) и когато сравняваме два обекта (О-О)? [Дискусия върху липсата на "число" сред първичните качества]

 

В. Защо впечатленията на различните сетива се различават и защо има разлики при наблюдението с микроскоп и с невъоражено око? Нали трябва да разчитаме на сетивните впечталения?

- Различните впечатления са обединението в едно име (чрез свързването на идеи). И така опознаваме взаимосвързаността на идеите - природата на нещата (372-373).

 

Г. А. Зная непосредствено и интуитивно думите "аз" и "себе си"; Б. От моето собствено съществуване стигам до извода за съществуването на Бога (363); Прилики и разлики с Декарт.

 

Д. Хилас твърди последователно, че материалната субстанция е:

- обект (317)

- субстрат (субстанция) (335)

- причина (350)

- инструмент (352)

- основание (353)

 

 

-----

 

 

 

Дейвид Хюм

(1711-1776)

Основни произведения, библиография и връзки

 

Изследване върху човешкия разум

An Enquiry Concerning Human Understanding

(1748)

 

Продължение на емпиристката гносеология на Джон Лок (An Essay Concerning Human Understanding):

- има два начина за познание reflection и sensation

- идеите са прости съставни

 

Познание

Цялата структура на познанието се основава на възприятия.

Възприятия (perceptions): впечатления, идеи;

Възприятия (впечатления и идеи): прости, сложни;

-- Впечатления (impressions): впечатления от усещания (външни), впечатления от рефлексии (вътрешни);

-- Идеи (ideas): памет, въображение;

Сложни идеи (въображение): отношения, модуси, субстанции;

Отношения: естествени, произволни;

Отношения: сходство, близост по времепространство, причинност;

 

-- Възприятията подредени по сила и живост: усещания (вп), рефлексии (вп), памет (и), въображение (и)...

Забележка: обсъждане на асоциативната теория за идеите.

 

Продължение на гносеологията на Лайбниц (истини на разума и истини на факта):

- Relations of ideas срещу Matters of fact. Отношения между идеи и състояния на факти.

 

 

І. За различните видове философия

- Човек като действащо същество; Житейска философия - нрави.

- Човек като разсъждаващо същество; Отвлечена философия - ум.

Съвършеният тип стои по средата между двете крайности (391).

 

"От точността винаги печели красотата, от верните разсъждения - изтънчеността на чувствата" (393) [Дискусия върху отношението между художника и анатома, между изобразителното изкуство и перспективата]

 

Човешкият разсъдък - изследване върху естеството, характера, неговите сили и способности (394). Тази георгафия на духа е достатъчна - "очертаването на неговите отделни части и сили" (395).

Тази география на духа ще се занимава с разликите.

 

-- Исак Нютон като философ (с разсъждения) спрямо астрономите (с наблюдения) (396).

 

 

ІІ. За произхода на идеите

Разликата между усещанията и паметта за усещанията или между усещанията и предусещането чрез въображение - разликата е в силата: "И най-живата мисъл отстъпва пред най-слабото усещане" (397)

 

Възприятията се делят на:

- Идеи (мисли)

- Впечатления (чуване, виждане, мразене, обичане)

Впечатленията са по-силни от идеите (398). По-слабото е просто копие на по-силното, идеите са копия на впечатленията.

 

Свободата на мисълта и въображението, но и нейната ограниченост - мисленето е само свързване, разместване, увеличаване и намаляване на придобитото от опита (398).

 

Всички сложни идеи се състоят от прости, които от своя страна са вследствие на впечатления. Ако няма впечатления - няма и съответните идеи (399).

 

Синьото:

- Единственият проблем във философията на Хюм, според Хюм: примерът с липсващия цвят ["Грешката" на Хюм и решение на проблема - анализ, последствия, контра-аргументи. Проваля ли се системата на Хюм?]

- Описание на проблема.

- Две онлайн статии по въпроса - pdf1, pdf2.

 

 

ІІІ. За асоциацията на идеите

Няма произвол при свързването на идеите, а връзка (401):

А. Сходство [Картина, Resmblance]

Б. близост по време и/или място [Стая в къща, Contiguity]

В. причина (действие) [Рана, Cause-Effect]

 

Идеята за единство (на действието) и за цялото - различни литературни примери.

 

Чрез познанието върху третия тип асоцииране (причинността), ние "получаваме възможността за контролираме събитията и да направляваме бъдещето" (403) [Дискусия върху прогнозируемостта]. Бъдещето и миналото: необходимата човешка фабула - връзката с литературата.

 

 

ІV. Скептически съмнения относно дейността на разума

 

І част

Обектите на човешкия разум:

- Отношения между идеи - интуитивна (демонстративна) сигурност [Как се обяснява тяхната независимост от опита - "без да зависят от нещо, съществуващо някъде във вселената" - при условие, че всички идеи са копия на опита?]

- Отношения между факти - противното е възможно

 

Проблемът за съществуването [Дискусия. Как установяваме, че нещо съществува? Какви са доказателствата?]

Всички факти се основават на "В. причинността", чиято връзка е от опита.

 

Проблемът с напълно новия обект - "Никой обект никога не се разкрива чрез качествата си, явяващи се на сетивата, било причините, които са го породили, или пък действията, които могат да произлязат от него" (408). Всички наши разсъждения върху причинно-следствената връзка произлизат директно от опита (те са отношения между факти).

 

Действието е напълно различно от причината. Връзката между Причина и Следствие е (409-410):

- произволна

- предполагаема

 

ІІ част

Трите въпроса [Дискусия

Сходството между миналото и бъдещето е предразсъдък и всички причинно-следствени връзки се опират на него (415).

Идеята за очакването.

 

[Дисусия и коментари върху определенията във втората част: 413, 415]

 

 

 

----

 

 

 

V. Скептическо разрешение на тези съмнения

 

І част

При внезапно пренасяне в този свят, човек "веднага би видял една непрекъсната последователност на обекти и следването на едно събития от друго" (418). Обаче предхождането се различава от причината.

 

Ролята на навика (привичката) и фундаменталният въпрос: "Защо от хиляда случая вадим едно заключение, което не сме в състояние да извадим от един случай, който по нищо не се отличава от останалите" (419) [Дискусия за разликата между уникалното и серията. Причинността не е нито в разсъдъка, нито в единичния случай.]

 

Свързването като природен инстинкт (привично свързване, очакване) (420, 426).

 

ІІ част

Разликата между фикция (илюзия) и вярване (убеденост). Вярването е "по-ярка, по-жива, по-силна, по-здрава, по-постоянна представа за един обект, отколкото тази, която въображението е способно когато и да било да достигне само." (422).

 

Отново са сходството, близостта и каузалността и връзката на "вярата" със "съществуването" (425).

 

-- "Тук следователно съществува един вид предустановена хармония между хода на природата и последователността на нашите идеи" [Дискусия. Връзката с Лайбниц]

 

 

VІ. За идеята за необходима връзка

 

І част

Отново върху разделението на науките на математически и морални [за човешката природа](426). Разглеждане на техните предимства и недостатъци (427).

 

-- Сила, мощ, енергия, необходима връзка - най-неясните метафизически идеи (427).

 

Търсене на впечатлението за причина (отново за единичния случай и серията).

А. във външните обекти не се съдържа идеята за необходима връзка (428-429);

Б. в нас не се съдържа идеята за необходима връзка (429); три проблематични връзки като илюстрация:

-- Душа-тяло (тайнствена връзка)

-- Граници на волята и силата (не сме запознати напълно със силата)

-- Движението е опосредствано (силата е неразбираема за нас)

 

Всичко това може да се обобщи от проблематичното причинно отношение Бог-Свят (434).

 

 

ІІ част

Двете определения за причина. Сравнение и разлики.

Обобщение и припомняне на проблема с единичния случай (1) и серийното повторение (1,1,1...) (436-437);

 

 

 

 

Факултативно: Хюм и Кант

 

Вилицата - I.

-- "Relations of ideas" срещу "Matters of fact" (Dicker 1998: 35)

-- Обекти на човешкия разум са:

а. факти (противното на всеки факт е възможно);

б. идеи (сигурни и независими от опита);

-- Вилицата разгъната (Dicker 1998: 35):

Т1 - Отношението между идеите е интуитивно и демонстративно сигурно;

Т2 - Отношението между идеите не е заявка за съществуване на каквито и да е не-абстрактни неща;

Т3 - Състоянията на нещата утвърждават съществуването на не-абстрактни неща;

Т4 - Състоянията на нещата не са итнуитивно или демонстративно сигурни;

 

Т1 - интуитивно: в смисъл, че се разбира само и единствено от думите без отношение към други неща. "Аз мисля" не е интуитивно сигурно според Хюм. Dicker (1998: 37) използва "self-evident".

Т2 - не се утвърждава съществуване.

Т3 - освен съществуване в "състояние на нещата" влизат и всички свързващи пропозиции, които са или закони на природата, или общи закони ("всяко нещо има причина"), или са частни закони ("водата кипи при 100 градуса"). Те подпомагат твърденията за съществуване и самите те предполагат (imply) съществуване (Dicker 1998: 39).

 

Вилицата - II.

-- Модернизираната версия на вилицата на Хюм (изведена в понятия на Кант), звучи така:

Всички познаваеми пропозиции са или априорни аналитични или апостериорни синтетични.

 

А. Аналитични съждения:

- дефиниции

- концептуални твърдения ("не може нещо да е кръгло и квадратно")

- логически непротиворечиви твърдения ("или вали, или не вали")

Отричането на всяко едно аналитично съждение е противоречие. Отричането на всяко едно противоречие е аналитично съждение.

Всички аналитични съждения са априори (няма апостериори аналитични съждения и това се споделя от рационалисти и емпирицисти).

 

Б. Синтетични съждения:

Рационалистите утвърждават, а Емпирицистите отричат, че има познаваеми априорни синтетични съждения. Акцентът е върху познаваеми. Дори и да има, те са unknowable (Dicker 1998: 46).

-- Емпирицизмът отрича, че е възможно да има съждения, които да са познаваеми само чрез мислене и да са информативни по отношение на реалността (Dicker 1998: 48).

 

-- Логическият позитивизъм (през 30-те и 40-те) довежда до крайност това и изказва твърдението, че "всички пропозиции са или априорни аналитични или апостериорни синтетични" (изпуска се "познаваеми"!), защото всяко смислено изречение е или аналитична пропозиция или пропозиция, която може да се провери емпирично (Dicker 1998: 49).

NB: Един от проблемите е, че именно verifiable criterion не е нито от единия, нито от другия тип; както и редица проблеми, че смислени за позитивистите физически твърдения се оказват безсмислени.

 

-- Критиката към модернизираната версия на "Вилицата" (Вилицата - ІІ.) е подобна на критиката към логическия позитивизъм: самото твърдение е епистемологически самоопровержимо ("epistemologically self-refuting") (Dicker 1998: 50).

 

Вилици

-- Разликата между І. и ІІ. е значителна: докато ІІ. се оказва, че е епистемологически самоопровержимо твърдение, то оригиналната "вилица" на Хюм (І.) - не е самоопровержима. Тя стеснява апостериорните твърдения само до тези, които утвърждават съществуване и разширява априорните (Dicker 1998: 53). Или на езика на Кант, Хюм твърди, че всички познаваеми твърдения са:

(а) аналитични априорни;

(б) синтетични априорни пропозиции, които не утвърждават или имплицират съществуване;

(в) синтетични апостериори пропозиции, които утвърждават, имплицират или отричат (!) съществуване;

 

-- Отношението между идеите ("Relations of ideas") е (а) и (б).

-- Състоянието на нещата ("Matters of fact") е (в).

-- Самото твърдение попада в (б) и следователно не е епистемологически самоопровержимо.

 


---- 

 

 

 

 

Жан-Жак Русо

(1712-1778)

Основни произведения, библиография и връзки

 

 

За обществения договор

Du Contrat social ou Principes du Droit politique

(1762)

 

І.

"Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови"

В изречението "L'homme est ne libre, et par-tout il est dans les fers" има много интересна възможност за двойно тълкуване.

-- est ne (минало време на гл. "naitre") - минало време, традиционализъм - неизбежно е да се окажем в окови, човешката еволюция е необратима, загуба на невинност, добродетели и свобода;

-- est ne ("е роден") - сегашно време, революционност - трябва да се борим срещу оковите, защото човек се ражда свободен по природа;

 

Общественият ред е свещен. Но не е природен и е въпрос на споразумение (конвенция).

-- Първото "общество" е семейството. То е единственото, което е естествено.

-- Правото на силния пък не е морално, а физическо право.

-- Да се продадеш в робство (да станеш слуга) е нелегитимен акт ("Such an act is illegitimate and null...") (134). Освен това този акт не може да се разпростира върху децата, които се раждат свободни. Същото се отнася и до взимането в робство в следствие на война и пощадяване на живота на войниците за сметка на тяхната свобода. Русо обаче твърди, че войната е отношение между държави, а не между хора. Състоянието на война не се основава на лични отношения, а на отношения на собственост. Държавата може да притежава следователно не хора, а друга държава.

-- Робство и право са противоречиви (едно спрямо друго) понятия (137).

-- Общата воля.

 

ІІ.

-- Общата воля се стреми към общото благо.

-- Частната воля се стреми към привилегии (предпочитания), докато общата към равенство (145).

-- Господар срещу Суверен.

-- Общата воля (суверен) е неделима и неотчуждаема.

-- Волята на всички срещу общата воля (Il y a souvent bien de la difference entre la volonte de tous et la volonte generale). Споразумението между два лични интереса е в ущърб на трети, споразумението на всички лични интереси е в ущърб на всеки (147, бел.). Общата воля е волята на всички без това, което води до ущърб.

-- Много интересно наблюдение има Русо. То се отнася до създаването на партии в рамките на обществото, които също изразяват "общата" воля. Разликите в обществото стават по-малки (защото вече няма отделни гласове, а организации) и съответно по-малко общи (Les differences deviennent moins nombreuses et donnent un resultat moins general). И накрая когато една партия стане по-силна вече няма сбор от малки разлики (une somme de petites differences), а има една разлика (une difference unique). И така това става не обща воля, а частно мнение (Du Contrat social, ІІ, 3 гл.).

-- Суверенът е над закона и съдията. Затова може да помилва.

-- Всяко законово държавно управление той нарича Република.

-- Призовава свободните народи да запомнят тази максима: "Свободата може да се постигне, но не може никога да се възстанови" (On peut acquerir la liberte; mais on ne la recouvre jamais).

-- Не всички народи имат възможност за (нужда от?) закони. След като се установяват обичаите и предразсъдъците пуснат корени, вече е невъможна законодателна реформа...

-- Има два начина да се измери политическото тяло (On peut mesurer un corps politique de deux manieres): големина на територията и брой хора.

-- Има две неща, които са в основата на законодателството: свобода и равенство (162).

 

ІІІ.

-- Отношението между Държавата и Суверена минава през Правителството (Управлението).

-- Всички действия на Суверена са само под формата на закони (Souverain, dont tous les actes ne peuvent etre que des lois) (166).

-- Интересно е, че Русо работи с математически понятия (пропорции и равенства) по отношение на управлението: Суверен/Правителство = Правителство/Субекти

Забележка: Това е непрекъсната пропорция (proportion continue), която понякога замества термина "златно сечение" [а/б : б/(а+б)]. Русо казва, че дори едно нещо да се промени се разрушава цялата пропорция. От пропорцията следва, че колкото по-голяма е една държава, толкова по-несвободна е тя.

Забележка: Това са типове симетрии. Пропорцията може де се нарече и стабилна.

-- Русо се съгласява с тезата на Монтескьо, че климатът влия на свободата.

-- Тялото на държавата умира щом се роди (както и човешкото) (188).

-- Създаването на човека е природно дело, създаването на държава е произведение на изкуството (l'Etat est l'ouvrage de l'art).

 

ІV.

-- Тези, които не се включват в обществения договор са чужденци сред гражданите (des etrangers parmi les Citoyens) (200).

-- Накрая казва, че той се интересува от вътрешните отношения, за външните засега няма да пише (външна политика, закон на нациите и т.н.) и заключава: "I should always have set my sights closer to myself" (Mais tout cela forme un nouvel objet trop vaste pour ma courte vue; j'aurais du la fixer toujours plus pres de moi).

 

 

 

Основни теми:

- Разликата между частна воля, волята на всички и общата воля;

- Природните права се отчуждават, за да се получи неотчуждаем Суверен;

- Суверените действия са единствено законови действия;

- Влиянието върху управлението оказват: размера на територията, броя на населението, нравите на хората и климата;

- Мотивът за чужденеца и Общата воля;

- Преходът от Демокрация в Анархия; от Аристокрация в Олигархия; от Монархия в Деспотство - едновременно запазване на функционалността и изчезване на принципа на общата воля.

- Връзката между образованието и Просвещението;

 

 

Факултативно: Беседа за произхода и основите на неравенството между хората

 

- два вида неравенство: естествено и политическо (465)

- не разумът, а свободата отличава човек от животно (466)

- "Това е мое" и цивилизацията (468)

- съществуване и запазване на съществуването (469)

- трите степени на неравенството (472): бедни и богати; силни и слаби; господари и роби;

 

 

----

 

 

 

Дени Дидро

(1713-1784) 

 Основни произведения, библиография и връзки

 

["Сънят на Д`Аламбер" е представен от Момчил Силвестров и Десислава Поповска. Тук можете да намерите само останалата част от семинарното занятие върху "Продължение на един разговор между Д'Аламбер и Дидро.]

 

 

Продължение на един разговор между Д'Аламбер и Дидро

La suite d'un entretien entre M. d'Alembert et M. Diderot

(1769)

 

 

-- Между плътта и мрамора няма голяма разлика: "Мраморът се прави с плът, а плътта - с мрамор" (223) [On fait du marbre avec de la chair, et de la chair avec du marbre].

Забележка: Разликата е като между жива и мъртва сила (la force vive - la force morte; в английксия превод - animate/inanimate) или като разликата между активна и пасивна чувствителност. [Дискусия върху важното разграничение на sensibilite inerte и sensibilite active.]

"Движение съществува еднакво и в преместваното тяло, и в неподвижното" (223) - както активно и латентно движение.

 

-- Мраморът има латентно движение и латентно усещане. Как обаче може то да стане активно (както става при хората, животните и растенията ежедневно)? Отговорът на Дидро: с ядене [Toutes les fois que je mange - При всяко ядене превръщаме латентното в храната в одушевено].

 

-- Какво е яденето? Това е отстраняване на "препятствията, които пречат на активната чувствителност на храната" (224) [Vous levez les obstacles qui s'opposaient a la sensibilite active de l'aliment; vous l'assimilez avec vous-meme; vous en faites de la chair; vous l'animalisez; vous le rendez sensible].

 

-- Дидро предлага да илюстрира това със статуята на Фалконе (Etienne Maurice Falconet) и първо я превръща на "безжизнен прах". Ето я самата редица на трансформация: статуя - прах - хумус (почва) - растение - храна - плът (225). Така той създава плът (душа) от мрамор [Je fais donc de la chair, ou de l'ame comme dit ma fille].

 

-- А как става от мрамора не просто чувстващ (сетивен) човек, а мислещ човек. По същия начин както се раждат хората. Години преди да се родят те са просто молекули в тялото на родителите си, така че за да стане от мрамор - човек, необходими са само три механични неща: "Яжте, смилайте, дистилирайте" (226) - ядене (mangez), храносмилане (digerez), извличане (distillez) и виж in vasi licito, et fiat homo secundum artem (лат.).

 

-- Няма "предварително съществуващи зародиши" (226) [germes preexistants] - дава доказателство експериментално и разумно (слон в слон в слон в слон).

 

-- Кокошката или яйцето? [de la priorite de l’oeuf sur la poule ou de la poule sur l’oeuf] - въпросът е грешен, защото предполага, че животните винаги "са били такива, каквито са сега" (227). А всъщност видовете са преходни [production particuliere et momentanee] и червият някога може да стане огромно животно, както и огромното животно да стане червей (227).

 

-- Дидро предлага един мислен експеримент: Ако изгасим и след време запалим слънцето отново, не може да сме сигурни, че ще се появят същите животни, защото само една малка промяна и се създава напълно нов свят (nouveau monde) (227). [Дискусия върху случайността и ефекта на пеперудата]

 

-- Ние сме инструменти с чувства и памет (229) [Nous sommes des instruments doues de sensibilite et de memoire].

 

-- Идеята за резонанса - аналогия между струните и нервите (228-229).

 

-- "Яйцето" е изключителен пример; от "безчувствена маса" [une masse insensible] се превръща в птица (230-231). [Дискусия и анализ на примера] - "Чувствителността е всеобщо свойство на материята или продукт на нейната организация" (231).

 

-- Диалогът завършва с memento quia pulvis es, et in pulverem reverteris, откъс от "Помни смъртта, човече, защото си прах и в прах ще се превърнеш" [Memento homo, quia pulvis es, et in pulverem reverteris].

 

 

Допълнения

-- Интересно е, че Дидро оборва идеята за скептицизма на Даламбер, по същия начин както Бъркли го прави с Хилас - скептицизъм има само ако няма позиция (т.е. не знаеш дали си "за" или "против" и двете да имат абсолютно еднаква сила - "une egale et rigoureuse mesure de raison pour et contre") и тъй като такива случаи няма, то и Даламбер не е скептик (защото не е Буриданово магаре).

-- Делимостта и неделимостта. Формите са неделими, защото биха били унищожени в делението (232). Атака срещу картезианския дуализъм.

-- "Инструментът философ е чувствителен: той е едновременно музикантът и инструментът" (229). "Ние сме инструменти, надарени с чувствителност и памет"  

-- Дидро помага за написването на De l'esprit на Хелвеций и Systeme de la nature Systeme social, както и Alorale universelle на Холбах.

 

 

 

 

----

 

 

Извънреден семинар по Философия на новото време - І част

2 юни, 2008

Понеделник, 4-ти блок, 333 аудитория

17.00-19.00

 

 

Блез Паскал

(1623 - 1662)

 

 

І. Изчислителната машина на Блез Паскал

- Общо представяне на аритметичната машина.

- Оригиналното съобщение за машината на Паскал.

- Снимки и обяснения за Паскалина.

 

-- Как се свързва идеята за изчислимост с идеята за безкрайност. Какви са границите на изчислимостта.

 

 

ІІ. Началото на теория на вероятностите

-- Трактат за аритметичния триъгълник (1654, публ. 1665) - в оригинал;

-- Трактат за аритметичния триъгълник - описание.

-- Триъгълникът на Паксал - обяснения и илюстрации.

 

1. "Проблемът с точките" или "проблемът за разделянето" (Problem of Points, The ‘division problem’ - Le problème des partis) - Как трябва да бъде разделен залогът между участниците при преждевременно прекратяване на игра, в която основна роля играе случайността?

 

2. Не е важна дължината на играта, а възможностите, които остават.

 

3. Вероятностите в метафизиката: "Облогът на Паскал" - най-добрият залог [Коментар, дискусия, проблеми и предимства на облога. Съвременни критики]:

"233. [...] „Бог съществува или не съществува.“ Кое от двете сме склонни да изберем? Разумът ни не може да реши този въпрос. Безкраен хаос ни дели. Чак на края на това безпределно разстояние ще се играе на „ези-тура“. На какво ще заложите? Ако слушате разума си, нито на едното, нито на другото. Разумът в случая е безсилен да се произнесе [...] само че участието ви е задължително, вие сте въвлечен в играта. Кое ще изберете? [...] Нека преценим печалбата или загубата, приемайки, че „ези“ означава, че има Бог. Да разгледаме двата случая: ако спечелите, печелите всичко, ако загубите, не губите нищо. Обзаложете се прочее без никакво колебание, че има Бог. [...] И така, когато сме принудени да участваме в играта, по-добре да се откажем от разума в името на живота, отколкото да поставим на карта вечното блаженство, еднакво възможно, както и потъването в небитието. [...] Затова позицията ни е изключително силна, щом в игра при равни възможности за печалба и загуба рискуваме крайното, за да печелим безкрайното..."

 

 

Бог съществува

Бог не съществува

Облог за съществуване

+ ∞

крайно (1)

Облог за несъществуване

крайно (2)

крайно (3)

 

 

-- Теорията за взимане на решения отделя рисковите решения и несигурните решения (решения в условие на несигурност)

-- "233. Безкрайност-Нищо..."; Нещо добавено към безкрайност е нищо.

 

 

ІІІ. Духът на геометрията

-- За духа на геометрията и изкуството да убеждаваме (1657-1658)

- в оригинал;

- в превод на английски;

 

А. Откриване на истината (търсене) - Анализ

Б. Доказателство на истината (притежание)

В. Разграничаване от неистината (разглеждане)

-- "On peut avoir trois principaux objets dans l’étude de la vérité : l’un, de la découvrir quand on la cherche ; l’autre, de la démontrer quand on la possède ; le dernier, de la discerner d’avec le faux quand on l’examine."

 

1. Отношението между дефиниция (определение), съкратен изказ и даване на име.

 

2. Невъзможността на пълния ред; вместо това се предлага геометричния, аксиоматичен подход. Яснотата на геометрията ("mais il ne suppose que des choses claires et constantes par la lumière naturelle"). Пространство, време, движение, число, равенство [espace, temps, mouvement, nombre, égalité] - недефинирани геометрично.

 

3. Има недефинируеми думи (des mots incapables d’être définis), но за които имаме ясно знание (intelligence). Ние не разбираме с това тяхната същност, но мислим за един и същ обект [Дискусия върху идентичността между дефиниция и именуване при Паскал; и върху различието им].

 

4. Разликата между дефиниция (препращане) и пропозиция (доказване). Дефиниция на името (définitions de nom) - Дефиниция на нещото (définitions de chose).

 

5. Двете безкрайности - на голямото (l’une de grandeur) и малкото (l’autre de petitesse) по отношение на движението, числото, пространството и времето [Дискусия за връзката със закона за непрекъснатостта на Лайбниц]. Не можем да достигнем чрез увеличение до най-голямото или чрез намаляване до покой; до нула или нищо (zéro ou néant); до неделимо; или до чистото нищо на траенето (un pur néant de durée). Така движението, числото, пространството и времето стоят между нулата и безкрайността (като са на безкрайно разстояние от тях):

-- "C’est-à-dire, en un mot, que quelque mouvement, quelque nombre, quelque espace, quelque temps que ce soit, il y en a toujours un plus grand et un moindre : de sorte qu’ils se soutiennent tous entre le néant et l’infini, étant toujours infiniment éloignés de ces extrêmes."

 

6. Има нещо шокиращо в тези безкрайности (que ces infinités choquent). Трудно се схваща непрекъснатостта на безкрайното деление.

 

7. За разликата между да не бъдеш нещо и да бъдеш неговото нищо ("il y a bien de la différence entre n’être pas une chose et en être un néant"; в англ. превод: "there is a great difference between not being a thing, and being a negation of it") - къщата не е град, но не е нищото на града. [Дискусия върху това защо едното е изключено от числата при Евклид].

 

8. Нулата е различна от числата. "Нулата е истинското числово неделимо, както неделимото е истинска нула на протяжността" (de sorte que c’est un véritable indivisible de nombre, comme l’indivisible est un véritable zéro d’étendue).

-- Има граница между неделимите на нещата (нула, неделимо, покой, миг) и величината (делимостта) на нещата (число, протяжност, движение, време). Има граница между неделимото и делимото. Доближаване, без достигане (de sorte qu’il en approchera toujours sans y arriver jamais).

 

9. Двойната безкрайност и отрицанието.

 

 

ІV. Вакуум

-- Нови експерименти с вакуума (1647) [Expériences nouvelles touchant le vide]

 

1. Експериментите на Паскал и връзката с Торичели (1644);

2. Влиянието на хипотезата за вакуума.

 

 

V. Безкрайното, нищото и безкрайността между тях

1. Метафизика

- Протяжна безкрайност (умножение и деление): Крайното изчезва в присъствието на безкрайното и става чисто нищо. "206. Вечното безмълвие на безкрайните простори ме ужасява" (15).

- Крайното: Човекът е онто-гносеологична средина между нищото и безкрайното.

- Непротяжна безкрайност: Съществуването на Бога като (непротяжна) безкрайност и функцията на облога.

 

2. Физика

Вакуум и делимост на материята;

Вакуумът не е нищо, а е между материята и нищото = празно пространство.

 

3. Математика

Нула, безкрайността и безкрайното приближение;

 

 

VІ. Допълнения

-- "78. Декарт - безполезен и несигурен" Мисли, §78 (78)

-- Декарт (в писмо до Хюйгенс от 8 декември 1647) казва за Паскал, че има твърде много вакуум в главата си [le vide un peu trop en sa tête].

-- Антиномичността (230): Неразбираемостта, че трябва да: ...(не)съществува Бога; ...(не)съществува Душата; ...светът да е (не)сътворен; ...(не) бъде първородният грях.

 

 

 

 

 

 

 

www.vidinsky.com