начало

Васил Видински - Vassil Vidinsky

преподаване -- проекти -- публикации -- документация -- блог-

 

 

 

[преподаване]

 

 

2006 - 2007

година

 

Немска класическа философия

за студенти ІІІ курс, специалност "Философия", СУ "Св. Климент Охридски"

 

Вторник, 4-ти блок, 333 кабинет

І група - 07.00-09.00 часа

ІІ група - 09.00-11.00 часа

ІІІ група - 11.00-13.00 часа

 

 

Имануел Кант

"Критика на чистия разум"

 

Въвеждаща структура:

І. Трансцендентално учение за елементите

-- І.1. Естетика - Сетивност

-- І.2. Логика

-- І.2.1. Аналитика - Разсъдък

-- І.2.2. Диалектика - Разум

ІІ. Трансцендентално учение за метода

 

Издания:

І-во - 1781 (Рига), ІІ-ро - 1787 (Рига); Други издания: 1790, 1794, 1799 (1818, 1828).

Функцията на "Пролегомени към всяка една бъдеща метафизика" (1783).

 

 

1.

Предговор (към І-то издание)

Затруднението на човешкия разум: "въпроси, които не може да отхвърли, защото му са зададени от природата на самия разум, но на които не може да даде отговор, защото надхвърлят всяка способност на човешкия разум" (Кант 1967: 41). Така той "изпада в неяснота и противоречие".

-- "Арената на тези безкрайни спорове се нарича метафизика"

 

 

 

 

2.

Увод

-- Началото: "... всяко наше познание започва с опита..." (Кант 1967: 73) Какво е опит? Коментар върху "...преработва суровата материя на сетивните впечатления в познание на предметите, което се нарича опит" (Кант 1967: 73)

-- Разликата между: "с опита" (mit der Erfahrung) и "от опита" (aus der Erfahrung). Дали има познание независимо от опита?

 

Априори - апосериори

1. Въвеждане на а priori - а posteriori;

2. Терминологизация на "а priori" (Кант 1967: 74).

3. Чисти априорни познания - Нечисти априорни познания. Пример за нечисти априорни познания: "всяка промяна има своята причина" - (Кант 1967: 75).

4. Двата белега на априорното съждение: положение, което се мисли едновременно с:

(А) необходимостта си

(Б) в строга всеобщност

5. Чисти априорни съждения: "всяко изменение трябва да има причина" (Кант 1967: 77). Към чистите априорни съждения спадат и всички положения на математиката.

 

Разликата между:

"Всяка промяна има своята причина" - "eine jede Vera:nderung hat ihre Ursache" - Всяко А е Б.

"Всяко изменение трябва да има причина" - "dass alle Vera:nderung eine Ursache haben mu:sse" - Ако има А, то тогава има и Б.

-- Разглеждане на принципния въпрос: "Може ли да бъде другояче?" За отговор на този въпрос не може да ни помогне опита. Опитът е ограничен във времето и в наличното. [Забележка: сравни с принципа на заместването и възможните светове]

-- Съществуват ли опитни съждения, които важат във всички случаи? Виж "всички тела са тежки" (Кант 1967: 76). Каква е разликата между тях и априорните съждения?

 

Бог, Свобода Безсмъртие

1. Проблемите на чистия разум - Бог, Свобода, Безсмъртие - са извън полето на всички възможни опити (Кант 1967: 78-79).

2. Науката, която има за цел решаването на тези проблеми е метафизиката.

3. Математиката като пример за достоверност и функционално априорно познание.

 

Аналитични и синтетични съждения

1. Функцията на анализа (анализи на понятия - разяснения и пояснения).

2. Анализът не разширява понятията. Затова всяко "вмъкване" е непозволено (Кант 1967: 81).

3. За разликата между аналитични и синтетични съждения.

 

Отношението между субект и предикат:

-- Предикатът Б принадлежи на субекта А, съдържайки се (скрито) в понятието А: аналитично съждение. Пояснителни.

-- Предикатът Б лежи изцяло извън понятието А: синтетично съждение. Разширителни.

 

Видове съждения

Аналитично (апостериорно): -

Аналитично (априорно): Всички тела са протяжни.

Синтетично (апостериорно): Всички тела са тежки.

"Опитните съждения, като такива, са всички синтетични" (Кант 1967: 82) и те прибавят към първоначалното понятие... Синтетично прибавяне към нещата, които се мислят във понятието.

Синтетично (априорно): Всичко, което става, има своята причина - "Alles, was geschieht, hat seine Ursache"

-- Как така Б е чуждо на А, но е свързано с него? (без да се съдържа в него, му принадлежи по необходимост) (Кант 1967: 84)

 

Априорните синтетични положения

А. Математическите положения са синтетични. Тези на чистата математика са априорни и синтетични.

Б. Естествената наука има също априорни синтетични положения: "количеството на материята остава неизменно", "във всяко предаване на движение действието и противодействието трябва винаги да са равни едно на друго" (Кант 1967: 88).

В. "Метафизиката се състои, поне според намерението си, само от априорни синтетичти положения"

 

Проблемът на чистия разум

1. "Как са възможни синтетични съждения a priori?"

1.1. Как е възможна чиста математика?

1.2. Как е възможна чиста естествена наука?

1.3. Как е възможна метафизиката като естествена заложба?

1.4. Как е възможна метафизиката като наука?

-- Разумът тук се занимава със самия себе си, а не с обектите на разума, чието разнообразие е безкрайно (Кант 1967: 91).

-- Необходимостта от въпросите структурирани именно по този начин - извеждането на метафизиката като възможна наука, без тя да е налична наука (за разлика от чисата математика).

-- Отговорът на въпроса "Как е възможна метафизиката като наука?" - Чрез критика на чистия разум.

 

Забележка: Чистият разум бива или "чист теоретически разум" или "чист практически разум". С първия се занимава КЧР, с втория - КПР

 

Науката "Критика на чистия разум"

Ако Критиката [на ЧР] е успешна, тя ще създаде Органон [на ЧР] (или поне Канон [на ЧР]), чието приложение ще е Система [на ЧР]. В крайна сметка този подход е преход към създаването на трансцендентална философия.

-- Органон - "съвкупност от онези принципи, според които всички чисти априорни познания могат да се придобият и действително съставят" (Кант 1967: 92);

-- Канон - съвкупност от "основните априорни положения за правилната употреба на известни познавателни способности изобщо" (Кант 1967: 712);

-- Система - приложение на Органона;

-- Критика (или пропедевтика към системата на ЧР) - извори и граници на ЧР (има само отрицателна полза);

-- Трансендентална философия - система от начини за априорно познаване на предметите; "тя е системата на всички принципи на чистия разум" (Кант 1967: 94);

 

 

 

 

3.

Трансцендентално учение за елементите - Трансцендентална естетика

 

Сетивност - Разсъдък

В сетивността предметите ни се дават, получаваме нагледи. Anschauung - наглед.

Чрез разсъдъка се мислят, получаваме понятия. Begriff - понятие.

Сетивността се разглежда от трансенденталната естетика.

Разсъдъкът се разглежда от трансценденталната логика.

 

Забележка:

Метафизическо изяснение (МИ) - понятието като дадено априори (Кант 1967: 103);

Трансцендентално изяснение (ТИ) - понятието като принцип за други априорни синтетични положения (Кант 1967: 105);

 

Пространство

Външно сетиво - представяме предметите извън нас, заедно в пространството (Кант 1967: 102).

(МИ)

- Пространството не е емпирично понятие;

- Пространството е необходимааприорна представа в основата на всички нагледи;

- Пространството не е дискурисивно, а е чист наглед;

- Пространството е безкрайна дадена величина;

(ТИ)

- Пространството е този априорен чист наглед, от който произлиза Геометрията като априорно синтетично познание (Кант 1967: 106);

 

Изводи:

- Пространството не е свойство на нещата сами по себе си;

- То е формата на всички явления на външните сетива (субективно условие на сетивността); Така то не обхваща нещата сами по себе си, а само явленията.

- Емпирична реалност на пространството (обективна валидност, всеки възможен опит);

- Трансендентална идеалност на пространството (то не е нищо извън условието за възможност, не лежи в основата на нещата сами по себе си);

 

Проблемът за другите сетива. [Дискусия]

Проблемът за евклидовата геометрия. Има ли априорни синтетични положения след появата на не-Евклидови геометрии? [Дискусия]

 

Време

Вътрешно сетиво - духът представя нагледно себе си в отношение по време (Кант 1967: 102).

(МИ)

- Времето не е емпирично понятие (Кант 1967: 110);

- Времето е необходимааприорна представа в основата на всички нагледи;

- Времето не е дискурисивно, а е чист наглед;

- Времето е безкрайна величина;

(ТИ)

- Понятието за движение и изменение е възможно само чрез представата за времето. Така времето е този априорен чист наглед, от който произлизат всички априорни синтетични положения, които са обвързани с движението (Кант 1967: 112); [Примерно: Аритметика]

 

Изводи:

- Времето не съществува само по себе си нито принадлежи на нещата сами по себе си.

- Времето е форма само на вътрешното сетиво.

- Времето е априорно условие на всяко явление изобщо.

- Емпирична реалност на времето (обективна валидност, всеки възможен опит);

- Трансендентална идеалност на времето (то не е нищо извън условието за възможност, не лежи в основата на нещата сами по себе си);

 

Обща дискусия върху Пространството и Времето - субективно или обективно валидни са (Корет и Шьондорф 2001: 134)?

Общ извод: Нещото само по себе си срещу Явленията. [Дискусия]

 

Общи бележки към трансценденталната естетика

-- Неща сами по себе си и Явленията - изяснение. Явленията съществуват само в нас.

-- Явлението не е илюзия. Разликата между Явление и Илюзия [Дискусия].

-- Формата: чист наглед (пространство и време). Материята: емпиричен наглед (усещанията) (Кант 1967: 119).

-- Ние имаме само представи за отношения между нещата (място, движение, сили) посредством външното и вътрешно сетиво (Кант 1967: 124).

-- Аперцепцията (съзнанието за самия себе си) не е спонтанно даване на многообразното (интелектуален наглед), а възприятие на многообразното (сетивен наглед). "Както се явява на себе си, а не така, както е." (Кант 1967: 125).

-- Границите на Трансценденталната естетика и отношението й към Трансценденталната философия (Кант 1967: 128).

 

 

 

Трансцендентално учение за елементите - Трансцендентална логика

 

-- Спонтанност на мисленето и Рецептивност на впечатленията. "Мислите без съдържание са празни, нагледите без понятия са слепи"

-- Както чистият наглед "съдържа единствено формата, при която нещо се представя нагледно", така "чистото понятие съдържа само формата на мисленето на един предмет изобщо" (Кант 1967: 129). Априори са възможни само чисти нагледи и понятия. Апостериори - емпирични нагледи и понятия.

-- Анализ на параграфа, който започва с "Ако рецептивността на духа ни или способността му да получава представи..." (Кант 1967: 130)

-- "Познанието на даден предмет е възможно само при две условия: първо, н а г л е д ъ т, чрез който той се дава, но само като явление, и, второ, п о н я т и е т о, чрез което се мисли предмет, който съответства на този наглед." (Кант 1967: 165)

 

Логики

-- Логиката е обща или особена.

-- Общата логика е чиста или приложна. [Разглеждане на Общата логика и нейните части - аналитика и диалектика]

Но дори и общата чиста логика не съвпада с трансценденталната логика.

"трансцендентално трябва да се нарича не всяко априорно познание, а само това, чрез което познаваме, че и как известни представи (нагледи или понятия) се прилагат или са възможни единствено a priori (т.е. трансцендентална трябва да се нарича възможността на познанието или неговата априорна употреба)." (Кант 1967: 133).

-- Трансценденталната логика ще се занимава единствено със законите на разсъдъка и разума, доколкото се отнася a priori до предмети (Кант 1967: 134).

-- Трансценденталната логика се дели на Трансценденталната аналитика и Трансценденталната диалектика.

Тр. диалектика ще е критика на диалектическата илюзия, че Тр. аналитика може синтетично да формулира съждения, твърдения и т.н. Така това ще е ограничение на употребата на логиката.

 

-- Що е истина? (Кант 1967: 135) [Дискусия] Формалното "conditio [!] sine qua non".

Коментар: не може да има отговор на въпроса "що е истина", защото това означава да не се прави разлика между обектите. Но може да има правила за истинност, които да се отнасят само до формата на истината - А59/Б84.

 

 

І. Трансцендентална аналитика - Аналитика на понятията

Трансценденталната аналитика се дели на Аналитика на понятията и Аналитика на положенията (Кант 1967: 140).

 

Отношението между Общата логика и формата на съжденията. Съжденията (Кант 1967: 144).

Отношението между Трансценденталната логика и категориите.

 

Метафизическа дедукция

Създаването на таблицата на категориите от таблицата на съжденията е метафизическа дедукция.

 

А. Съждения

Количество: общи (Всички А са В), частни (Някои А са В), единични (А е В)

Качество: утвърдителни (А е В), отрицателни (А не е В), безкрайни (А е не-В)

Отношение: категорични (А е В), хипотетични (Ако А то В), дизюнктивни (А е В или С)

Модалност: проблематични (А може да е Б), асерторични (А е действително Б), аподиктични (А трябва да е Б)

 

Б. Категории

Количество: единство, множество, тоталност

Качество: реалност, отрицание, ограничение

Отношение: инхеренция и субсистенция (substantia et accidens) (повече за инхеренция и субсистенция: Кант 1967: 265), каузалност и зависимост (причина и действие), общуване (взаимодействие между действащото и подлежащото на действие)

Модалност: възможност - невъзможност, съществуване - несъществуване, необходимост - случайност

 

-- Категориите (Кант 1967: 151-152). Те се делят на математически и динамически категории (Кант 1967: 155).

-- Отношения между съждения и категории. И двете представляват единство.

 

Синтезата (Кант 1967: 149-151).

1. Многообразното на чистия наглед

2. Синтез на многообразното чрез способността за въображение

3. Единство на синтезата чрез понятия

-- Синтетично единство на многообразното.

 

Бележки:

Когато нагледите трябва да се отнесат към понятия, от разсъдъка спонтанно се създават категории.

Не понятието създава синтеза, а синтезата създава понятие (всяко познание е синтез на многообразие, понятието е синтез).

Няма напълно единични или конкретни понятия, те винаги са синтез на многообразно.

Числото на категориите е три [Дискусия] (Кант 1967: 155).

 

Трансцендентална дедукция

Дискусия - резюме (Кант 1967: 160)

"Как именно субективните условия на мисленето би следвало да имат обективна валидност..." (Кант 1967: 163).

Опитът не дава необходимост (Кант 1967: 164).

 

-- Трасцендентално единство на аперцепцията. "Аз мисля, трябва да може да придружава всичките ми представи;" (Кант 1967: 171).

"Синтетичното единство на многообразното на нагледите, като дадено a priori, е значи основанието на тъждеството на самата аперцепция, която предхожда a priori всяко мое определено мислене." (Кант 1967: 175). [Защо е именно "синтетично единство на многообразното на нагледите"? Дискусия.]

 

-- "цялото многообразно на нагледа е подчинено на формалните условия на пространството и времето" (Кант 1967: 177).

-- "цялото многообразно на нагледа е подчинено на условията на първоначално синтетичното единство на аперцепцията" (Кант 1967: 177).

 

Чиста аперцепция - трансцендентално (обективно) единство. И емпирична аперцепция (вътрешно сетиво) - субективно единство (Кант 1967: 182).

Параграф 20, Дискусия (Кант 1967: 187).

 

-- Свързването: "не можем да се представим нищо като свързано в обекта, без преди това да сме го свързали сами, и че между всички представи свързването е единствената, която не може да се даде от обекти, а може да се създаде само от самия субект, защото е акт на неговата спонтанност" (Кант 1967: 168). "Свързване е представа за синтетичното единство на многообразното" (Кант 1967: 170)

Между сетивност и разсъдък - трансцендентална способност за въображение - "трансценденталното единство на синтезата на способността за въображение е чистата форма на всяко възможно познание" (Кант 1967: 202)

 

Човешкият разсъдък - Божествен разсъдък; Разликата между познание и мислене: "Да се мисли предмет и да се познава предмет значи не е едно и също" (Кант 1967: 191) [Дискусия].

 

Разликата между:

- наглед за себе си;

- аз, сам по себе си;

- просто съм; (Кант 1967: 206)

 

Резултат от трансценденталната дедукция: "не е възможно никакво априорно познание освен единствено за предмети на възможен опит" (Кант 1967: 216).

-- Възможният опит: "Следователно категориите нямат друга употреба за познанието на нещата, освен само доколкото тези последните се вземат като предмети на възможен опит" (Кант 1967: 193). "Значи възможността на опита е това, което придава на всичките ни априорни познания обективна реалност" (Кант 1967: 238);

 

 

І. Трансцендентална аналитика - Аналитика на основните положения

Тридялбата: разсъдък, способност за съждение и разум (Кант 1967: 221). Съответстващите им - понятия, съждения, умозаключения.

Критика на разума (Кант 1967: 221): аналитиката като истина срещу диалектиката като илюзия.

Трансценденталната логика се занимава със съдържанието, така аналитиката ще е различна от диалектиката (която опитва да напусне съдържанието).

 

Глава 1- Схематизъм

Как е възможно приложението на категорията върху явления... (Кант 1967: 221)

Трябва посредничеща представа - трансценденталната схема.

Чистият синтез на чистото мислене (понятие) и чистия наглед (време). Това става чрез овременяване на категориите - така схемата ще е свързване на явление и категория (Кант 1967: 226).

 

Образът срещу Схемата - разлики. Схемата не може да се сведе до Образ; Образът от своя страна е възможен заради Схемата.

Трансценденталната схема - интелектуална и сетивна едновременно: овременяване на понятието посредством трансценденталната способност за въображение. Чистото понятие се овременява и се превръща в схема. Така нещото се явява във времето и може да бъде мислено в определена категория.

 

[Дискусия: как се овременяват категориите за количество и каква е тяхната схема? (Кант 1967: 229)]

 

Схематизмът като ограничение: "сетивността, която реализира разсъдъка, като същевременно го стеснява" (Кант 1967: 232).

 

Глава 2 - Синтетичните съждения

Синтезата е различна от Единството (Кант 1967: 238). Разлики между: Свързване - Схема - Синтез - Единство (Аперцепция);

Основата на всички синтетични съждения - синтезата на представите, способността за въображение и единството на аперцепцията.

"Най-висшият принцип на всички синтетични съждения значи е: всеки предмет е подчинен на необходимите условия на синтетичното единство на многообразното на нагледа в един възможен опит." (Кант 1967: 239).

 

Таблица на основните положения (съответна на таблицана на категориите) [За индивидуална подготовка]:

1. Аксиоми на нагледа;

2. Антиципации на възприятието;

3. Аналогии на опита;

4. Постулати на емпиричното мислене изобщо; (Кант 1967: 242)

 

Phaenomena - Noumena

Чистият разсъдък - остров, заключен от самата природа в неизменни граници (Кант 1967: 310). Истината срещу илюзията.

 

Интелигиблен - свръхсетивен

Амфиболия - логическа грешка

 

 

 

ІІ. Трансцендентална диалектика

Трансендентално (прави възможно априорното) - трансцендентно (това, което прекрачва границите) (Кант 1967: 354).

 

Чистият разум дава:

- трансцендентално учение за душата - psychologia rationalis - психология - абсолютно единство на мислещия субект - субект

- трансцендентална наука за света - cosmologia rationalis - космология - абсолютно единство на редицата на условията на явлението - многообразно

- трансцендентално познание за Бога - theologia transcendentalis - теология - абсолютно единство на условието на всички предмети на мисленето - всичко (Кант 1967: 379-380).

 

1. Паралогизми - субект

2. Антиномии - редица

3. Идеал - система

 

Схема на идеите

Трансцендентално учение за душата - psychologia rationalis (психология) - абсолютно единство на мислещия субект - субект; Душа - паралогизми на чистия разум: Категорични
Трансцендентална наука за света - cosmologia rationalis (космология) - абсолютно единство на редицата на условията на явлението - многообразно; Свят - антиномии на чистия разум: Хипотетични
Трансцендентално познание за Бога - theologia transcendentalis (теология) - абсолютно единство на условието на всички предмети на мисленето - всичко; Бог - идеал на чистия разум: Дизюнктивни

 

[Анализ на понятията и разглеждане на основните моменти в трансценденталната диалектика. Дискусия]

 

 

Конститутивните идеи стават регулативни идеи

 

[Обща дискусия върху Критика на чистия разум, проблемите на трансценденталната философия и мястото на метафизиката.]

 

Заключение

Как е възможна метафизиката като наука?

 

 

 

 

 

Йохан Готлоб Фихте

(1762-1814)

 

 

Върху понятието за наукоучение или за така наречената философия

(1794)

 

 

Критика - философстване върху метафизиката; система от "изследвания върху възможността, същинското значение, правилата на една такава наука"; "същинската критика критикува философското мислене" (119)

Философията е наука (122)

Същината на науката се състои в естеството на нейното съдържание и в отношението на това съдържание към съзнанието, а не в систематичността й (форма) (123).

 

Науката на науките; науката за една наука изобщо (философия): наукоучение.

Хипотетичността идва от това, че още не знаем дали ще създадем такава наука (128).

Всяка възможна наука има едно основно недоказуемо положение. То трябва да се докаже в Наукоучението:

- възможността за основни положения изобщо;

- доказателство на основните положения на всички науки;

- обосноваване на систематичната форма на всички науки;

 

Има едно основно недоказуемо положение и това е основното положение на Наукоучението (129).

 

Съдържание (за което знаем нещо) - Форма (което знаем за него)

Съдържанието и формата се взаимоопределят в първото основно положение на Наукоучението (130).

Три основни положения:

А. Едно определено абсолютно и безусловно чрез самото себе си както по форма, така и по съдържание

Б. Едно определено чрез самото себе си по форма

В. Едно определено чрез самото себе си по съдържание

 

Съдържанието изобщо [да се съпостави с твърдението "реалното обяснение на знанието е абсолютно невъзможно"]

 

Ако в човешкото знание няма система, има два случая:

- безкрайна редица; основание на основанието на основанието; - няма твърдо установено знание

- много крайни редици; без връзка по между си, изолирани; - няма единно знание [Дискусия: критика към изникващите нови вродени истини];

 

Земно кълбо, което се държи със собствената си притегателна сила (124).

 

1. Отношението: Наукоучение - Логика

Анализ на "А = А" и "Аз = Аз". Какво може да се изведе от равенството? [Дискусия върху тривиалната и очевидна истина...]

[Дискусия върху недоказуемостта на основното положение на наукочението.]

 

2. Отношението: Наукоучение - Човешко знание

Предмет на наукоучението е човешкото знание изобщо (135-136). [Дискусия - какво означава основното положение да бъде изчерпано? (136-137)]

Йерархизацията на системата и изводимостта й от основното положение. Отношението система - йерархия.

 

 

 

Основа на общото наукоучение

(1794/5)

 

§1

Абсолютно първото и безусловно основно положение на всяко човешко познание не може да бъде доказано или определено по дефиниция (154).

"Това е кръг; но то е неизбежен кръг." (155)

 

1. Тръгваме от безусловното логическо положение "А е А".

"А = А" е различно от "А е" или "Има А" [Махане на излишното. Дискусия].

2. Разгърнато, положението звучи: "Ако А е, тогава е А". Интересуваме се само от формата, защото А = А, независимо дали има А [Променливите се съкращават, остава необходимата връзка].

3. Необходимата връзка Х (ако, тогава) се приема в "аза".

4. Х е факт на емпиричното съзнание (още не е действие) и е равен на положението "аз съм аз" [Дискусия].

5. "Аз съм" и "Аз съм Аз".

 

Факт ("факт на емпиричното съзнание") - Съждение - Действие: отношения между тези понятия [Дискусия].

 

Допълнение: Фихте и субект-обектното отношение при Аз-а: сравнение с Декарт (преход S/S-O) и Кант (явления S-Я|O).

 

§2

Второ основно положение: -А не е = А

[Дискусия: коя е най-висшата форма ("формеността" изобщо)? Какво следва от "единството на съзнанието?"] (162).

По своята форма противопоставянето (-А не е = А) е абсолютно възможно и не се подчинява на никакво условие. "Противопоставеността изобщо се приема безусловно от аза" (163).

Извод: формално безусловно противопоставяне и съдържателно условно противопоставяне.

 

§3

(1) / -Аз се приема; не се приема Аз (защото -Аз снема Аз)

/ -Аз се приема в Аз (всяко противопоставяне предпоставя тъждество на Аз)

: Аз не се приема в Аз (приема се -Аз)

 

(2) / -Аз се приема само доколкото Аз се приема в Аз

: Аз се приема в Аз (доколкото се приема -Аз)

 

(1) и (2) са противоположни, следователно второто основно положение е противоположно на себе си.

: ВОП снема себе си и не снема себе си.

 

Извод: трябва да се запази тъждеството на съзнанието и да се намери Х, за който всички изводи да бъдат правилни.

 

"Действие на човешкия дух =У, чийто продукт е =Х" (166) [Дискусия върху ограничаването и пределите].

Да се ограничи нещо означава да се снеме неговата реалност не изцяло, а отчасти - така се въвежда понятието за делимост.

 

Обобщение:

Абсолютният Аз - ограниченият аз - ограниченият не-аз: [Аз; аз; не-аз]:

а. не-аз към Аз = нищо

б. не-аз към аз = отрицателна величина

в. аз към Аз = противоположен

 

В "аза" аз противопоставям на делимия "аз" един делим "не-аз".

 

Как са възможни синтетичните съждения априори? Чрез делимостта (170).

 

Синтетични - противоположните като еднакви (в противопоставянето има синтез)

Антитетични - еднаквите като противоположни (в синтеза има противопоставяне)

Тетични - еднакво със самото себе си (безкрайни...)

 

 

 

 

 

Фридрих Шелинг

(1775-1854)

 

 

Система на трансценденталния идеализъм

(1800)

 

"Движеща се напред история на самосъзнанието" (179)

 

§1. Понятие за трансцендентална философия

Всяко знание почива върху съответствието на нещо обективно и нещо субективно. "В самото знание - когато зная - обективното и субективното са обединени така, че не може да се каже кое от двете има приоритет" (182)

Природа и интелект - различни и съвпадащи [Дискусия. Какво означава "снемам"? Какво е естествознание? Каква е неговата тенденция? Каква е в основата на стремежа да се влага теория в природните явления? Какво е отношението природа-интелект от гледна точка на естествознанието? Какво е отношението естествознание-натурфилософия?].

 

Философията (историко-логическо представяне на философските дисциплини и тяхното разделение):

А. Натурфилософия - НФ (от естествознанието)

Б. Трансендентална философия - ТФ (от философията)

 

 

§2. Изводи

Каква е функцията на радикалния скептицизъм? [Дискусия върху вторичните и първичните предразсъдъци, както и върху абсолютният предразсъдък]

 

1. Аз съм

2. Съществуват неща вън от мен

 

Двойнствеността на действие и мислене - "постоянно превръщане на субективното в обект за самото себе си" (186).

 

§3. Предварително подразделение на трансценденталната философия

Как е възможно знанието изобщо като се предпостави за първо субективното?

Всички предразсъдъци трябва да се сведат към едно единствено положение - основният принцип на трансценденталната философия.

 

Основни предразсъдъци:

А. съществува нещо извън нас и има тъждество на битието и явлението (теоретична философия)

Б. мисълта може да се обективира в реалността свободно (практическа философия)

В. двете положения (А)-(Б) се противопоставят (противопоставянето се снема в тяхното съотнасяне, както се съотнасят субект и обект);

 

ТФ: "Как може да се мисли едновременно, че представите се съобразяват с предметите, а предметите с представите?" - най-висшата задача на ТФ

Телеологията (философията на природните цели) е обединителната точка на (А) и (Б)

 

Естетическата дейност: съвпадение на безсъзнателната и съзнателната продуктивност. Така общият органон на философията е философията на изкуството.

Фундаменталната идея за целесъобразност и формирането на понятието.

Дискусия и обяснение на отношенията между: целесъобразност - общност на Природата и Аз-а в продуктивността - предустановена хармония - самосъзнание.

 

§4. Орган на трансценденталната философия

Непосредственият обект е субективното (самият акт на конструирането, който е абсолютно вътрешен). Вътрешният усет.

 

Естествознание: от реализъм (материално) - идеализъм (формално); Одухотворява природните закони;

Трансцендентална философия: от идеализъм (фолмално) - реализъм (материално); Материализира законите на интелекта;

 

Първи дял

Основни понятия за определянето на това какво е знание:

- реалност

- условия за реалността

- съответствие между обективно и субективно

- положения, които не са непосредствено истинни

- опосредствено съвпадане на противоположности

 

"Следователно в нашето знание трябва да има нещо всеобщо опосредствуващо, което е единствена основа на знанието"

 

- система (съгласуваност в себе си)

- условията на системата

 

"Съвсем не става дума за един абсолютен принцип на битието [Seyns] [...], а става дума за един абсолютен принцип на знанието [Wissens]." (192) (І,3,354)

 

Принципът на знанието е вътре в самото знание. Важна е вътрешната граница, която не можем да прекрачим, "отвъд която не можем да излезем"... Отвъд него няма знание - това е отрицателен принцип.

Това първо знание е самосъзнанието.

Следователно: самосъзнанието за ТФ "не е един вид битие, а е един вид знание". [Дискусия върху прехода от знание към битие - "абсолютен принцип - не на всяко битие, а на всяко знание" - nicht alles Seyns, sondern alles Wissens - І,3,357]

 

Дали може да се намери преход от знанието като такова (акт) към обективното в него (битие)? [Дискусия върху прехода от гносеология към онтология].

 

Първото положение трябва да свърже съдържание и форма (срв. с Фихте). Това ще бъде и принципът на философията.

Формалното (логиката) не предхожда материалното (съдържателното твърдение), защото е абстрахиране. "Анализът А = А предпоставя синтеза А" (І,3,360).

 

Втори дял

При всички положения стигаме до (започваме от) някакво безусловно знание.

А=А не посочва съществуване, затова е субективно и безусловно.

 

Но за да съвпада с нещо обективно (каквато е дефиницията на знанието), то положението А=А трябва да бъде опосредствано, т.е. синтетично.

 

Положения за тъждество срещу Синтетични положения.

Да се намери пресечна точка между тъждеството и синтетизма, между предмета и представата, между субекта и обекта... Това е абсолютното истинно.

Мястото където предметът и представата за него са единни първоначално, безусловно и без всякакво опосредствуване. [Дискусия и анализ на това положение. Проблеми и решения]

 

Това е самосъзнанието.

 

Азът е само акт изобщо, актът на самосъзнанието, "нищо друго освен този акт".

Аз съм е по-висше от Аз мисля [Дискусия].

Появата на интелектуалния наглед, разлики с Кант. За ТФ интелектуалният наглед е като за геометрията - пространството (срв. с постулирането на линията и нейното недоказване).

 

Аз=Аз

 

Общи забележки

Противопоставяне на абсолютния Аз и емпиричния аз (индивидуален).

Азът не е нещо в себе си, нито е явление. Не е нещо или нищо, а е дейност.

Не може да кажем, че Азът е, защото той е самото битие:

- вечно ставане

- безкрайно продуциране

 

Битието е снетата свобода. [Дискусия]

 

 

 

Изложение на моята философска система

(1801)

 

НФ (натурфилософията) и ТФ (трансценденталната философия). Точката на безразличието.

Фихте - Азът е всичко

Шелинг - всичко е Аз (39)

 

Разум - пълното безразличие на субективното и обективното - An sich. Абстрахиране от мислещото (§1).

А=А не означава, че А съществува или че е субект/предикат. Единственото прието битие е това на самото тъждество (§6).

 

Разум и тъждество: съществуване и същност са едно и също при тях.

 

А. Историята на философията и излизането вън от себе си

Дискусия за излизането "вън от себе си": "основната заблуда на цялата философия е предпоставката, че абсолютното тъждество действиетелно е излязло вън от себе си, и стремежът по какъвто и да било начин да се направи понятно това излизане вън от себе си" (§14). Какъв е случаят при Декарт, Спиноза, Кант...

 

Б. Количествената разлика

Дискусия за количествената разлика между субекта и обекта - "Между субекта и обекта (изобщо) не е възможна друга разлика освен количествена" (§23).

Но по отношение на абсолютното тъждество не е мислима никаква количествена разлика (§25).

Отношението целокупно - единично [Дискусия]. "Единично битие или единично нещо в себе си не съществува" (§28).

Грешката в 37 параграф...

 

В. Конструираната линия

Отношението ляво-дясно и тълкуването на битието и познанието.

Преходът от А=Б към А=А [Основни проблеми, решения и перспективи. Анализ на отношението]

Общата система на Шелинг - отношението между количество, степенуване и реалност.

 

Г. Материята

Появата на материята (§51) и трите измерения:

- относителното тъждество

- относителната двойнственост

- относителната целокупност

Реалност срещу обективност - разликите.

 

Разглеждане на: §23, §25, §31, §36, §37 (Грешката), §45, §46, §47-§49, §50 (Пояснение І), §51

 

 

 

 

 

 

 

Георг Хегел

(1770-1831)

 

 

1. Феноменология

2. Логика

3. Философия (на природата и на духа)

 

 

Науката логика

(1831)

 

Предговор към първото издание

1. Метафизика

Народът, който е изгубил своята метафизика (11).

Кант и проблемът за теоретичния разум - исторически преглед [Дискусия върху категориите на Кант и връзката с науката Логика].

 

Кант: отношението сетивност - разсъдък; мястото на разума

Хегел: отношението разсъдък - разум (отрицателен и положителен); мястото на сетивността

 

Кант - Трансцендентална логика; аналитика; дедукция

Резултат от трансценденталната дедукция: "не е възможно никакво априорно познание освен единствено за предмети на възможен опит" (Кант 1967: 216). Възможният опит: "Следователно категориите нямат друга употреба за познанието на нещата, освен само доколкото тези последните се вземат като предмети на възможен опит" (Кант 1967: 193). "Значи възможността на опита е това, което придава на всичките ни априорни познания обективна реалност" (Кант 1967: 238);

 

 

2. Логика

... като чиста спекулативна философия и същинска метафизика (14).

Връзката между критиката на чистия разум и системата на чистия разум.

 

Разсъдък - Разум - Дух: разсъдъкът определя, а разумът е отрицателен (диалектичен) и положителен. "В своята истина разумът е дух..." (15).

 

 

Предговор към второто издание

Отношението: мислене - език - логика (свръхестественото, което прониква в естественото) (18).

Полярността - неразделимата разлика в тъждеството (19-20). Обединяването на противоположностите.

 

Употребата на категориите (22):

- съкращения

- предметни отношения

 

Тъждеството (27) [Дискусия върху аналитичността и тъждеството: Кант, Фихте, Шелинг].

Битие, нищо и ставане - първите положения на логиката (31).

 

Обективността на привидността и необходимостта на противоречието (52) - [Objektivitat des Scheins und Notwendigkeit des Widerspruchs]

 

Метафори: тишината на мисълта (21), безпокойството и разпокъсаността на модерното съзнание (30), бъбривост на въображението (33).

 

 

Увод

Логика - съвпадение на предмет и научен метод (34)

Трите критики на Хегел към старата логика:

- съдържание срещу форма - разделяне

- мислене срещу предмет - йерархия

- мислене и предмет не излизат извън себе си (36)

 

Какво да се прави с "нещото в себе си". Непълните отговори: трансценденталният идеализъм и критическата философия (40). Отговорът на Хегел.

 

Хегел срещу Кант: Чистата наука - чистия разум - логиката. (43, 57). Системата на чистия разум.

Хегел срещу Спиноза: Мястото на математиката. (48)

 

Разделението на обективна и субективна логика (58).

Обективната логика и Метафизиката. Субективната логика е логиката на понятието (62).

 

Обективна логика:

- Учение за битието

- Учение за същността

 

Субективна логика:

- Учение за понятието

 

 

Представяне на двойките:

непосредствено - опосредствено;

неопределено - определено;

 

Мястото на чистото битие [Дискусия]

 

 

 

І. Учение за Битието

 

 

1. Битие - 2. Налично битие - 3. Битие за себе си

 

1. Битието е неопределеното непосредствено.

 

1.1. Битие: Чистото битие като "неопределеното непосредствено, е в действителност нищо и нито повече, нито по-малко от нищо." (86)

1.2. Нищо: Чистото нищо е самото празно възприемане в нагледа и мислене, "това е изобщо същото, каквото е чистото битие" (87)

1.3. Ставане (движението на "непосредственото изчезване на едното в другото; ставането")

а. Единство на битие и нищо: Битието е преминало в нищо и нищото в битие - те са едно и също (87);

б. Моменти на ставането: битието и нищото не са самостоятелни, а са "моменти, още различени, но същевременно снети.". Възникване и изчезване - всяко снема себе си и е противоположно на себе си. (117-118);

в. Снемане на ставането: ставането си противоречи (неудържимо неспокойствие в спокоен резултат) и става "единството на битие и нищо, станало спокойна простота" - налично битие (119);

 

 

-- Ставане

Какво означава "ставането" и неговата роля в диалектиката

 

-- Снемане: дискусия и обобщение:

Снемане на себе си срещу Снемане на ставането [Обсъждане на понятията]

Връзката между отрицанието на отрицанието и диалектиката на Хегел.

Снемането на ставането - "изчезването на ставането или изчезване на самото изчезване" (118);

 

-- Отново за основните характеристики:

просто - сложно

опосредствено - непосредствено

определено - неопределено

 

Ключови места за обсъждане (І том): 38, 43, 49, 124, 129

 

 

Допълнение

(не е разглеждано на упражненията)

 

2. Наличното битие е определено непосредствено битие.

 

2.1. Налично битие като такова:

а. Налично битие изобщо: то е непосредствено (122), битие на известно място. "От ставането произлиза наличното битие [...] простата единност на битието и нищото" (122)

б. Качество: Определеността сама за себе си "като биваща определеност, е качеството" (124). Реалността и отрицанието.

в. Нещо: "първото отрицание на отрицанието" (129); битие, живот, мислене се определят до биващо, живеещо, мислещо (129-130). Отношение към себе си.

2.2. Крайност: Нещо и друго.

а. Нещо и нещо друго:

б. Определение, свойственост и граница:

в. Крайност:

2.3. Качествена безкрайност

...

 

Тълкуване на Кант

- Антиномиите (233-245); (293)

- Синтетичните съждения априори (256-258); (259)

- Апагогичните доказателства (236-237)

 

 

 

ІІ. Учение за Същността

 

Истината на битието е същността. (499) Същността произлиза от битието; (503) Тя е резултат. Тя е определено "съществено налично битие", но "в себе си и за себе си [е] снетото битие" (503).

И така имаме същността като налично и снето битие.

 

1. Привидност - 2. Същности - 3. Основание

 

1. Същността произлиза от битието.

 

1.1. Съществено и несъществено: Същността е снетото битие. Същността е "биваща, непосредствена същност"; "е определено отрицание" (504); Същността е първото отрицание (505).

1.2. Привидност: Битието е привидност. Снетостта на битието, неговата нищожност е битието на привидността (506), "нищожното само по себе си" (508). Моментите на привидността (това са моментите на същността):

- нищожността като устойчиво съществуване (биващата в себе си отрицателност)

- битието като момент (рефлектирана непосредственост)

1.3. Рефлексия: Същността е рефлексия; - привидността, "която се е отчуждила от своята непосредственост" (511); Рефлексията е движение от нищо към нищо...

 

 

Обяснения

Същността срещу привидността. Привидността срещу същността.

 

 

Знанието е опосредствано - "излизайки от непосредственото битие, навлезе в себе си...". А не е ли то навлизане в битието? Движението на самото битие - "по силата на своята природа то навлиза в себе си и чрез това навлизане в себе си става същност" (499).

 

Ключови места за обсъждане (І том): 499, 503, 506, 508-509, 512

 

 

 

ІІІ. Учение за Понятието

 

Подразделение

 

Понятието е:

Субективност; истина в себе си; свобода...

Обективност; биващият в себе си и за себе си предмет...

Идея; обективност и свобода...

 

Субективност: Понятието е формално непосредствено понятие. После то е абсолютната отрицателност - отношение на самостоятелни и безразлични моменти - съждение. И накрая е умозаключение (напълно поставено понятие).

Обективност: ...

Идея: ...

 

 

1. Понятие - 2. Съждение - 3. Умозаключение

 

1. Понятието е третото в сравнение с битието и същността.

 

1.1. Общо понятие: Чисто понятие. - Битието като поставеност. Ставането като поставяне (43)... Понятието като отрицание на отрицанието: всеобщност. Общото е свободната сила (46), душата на конкретното (45). Творчеството на понятието. Род.

1.2. Особено понятие: Определеност; Не граница, а иманентен момент на общото (49). Спрямо други. Общото е същността на особеното (52). Отношението разсъдък - разум (55-57). Вид.

1.3. Единично понятие: Определеното определено нещо (64). Рефлексия в себе си (66). Преминаване в инобитие и съждение. Индивид.

 

 

Изяснение на понятието:

Понятието между "едно" и "три". Род - вид - индивид и "едното понятие". [Дискусия. Аналогията с речниковата статия и двойната определеност]

Конкретизацията. Проблемът за абстракцията.

 

Ключови характеристики в "Науката логика":

опосредствено - непосредствено

определено - неопределено

поставеност - непоставеност

 

 

Абсолютната идея

[Дискусия. Заключение]

 

Идеята е единството на понятие и реалност (24). [Дискусия. Критиката на Хегел към оставянето (реалност) и изоставянето (понятие)...]

Кръгът от кръгове и метафората за диалектическия метод.

 

 

Ключови места за обсъждане (ІІ том): 35-36, 46, 49, 51, 57, 66-67, 255, 360-361, 364, 372

 

 

 

 

 

 

 

 

Извънреден семинар върху Георг Хегел

13 юни 2007

сряда

15.00 часа

333 аудитория, 4-ти блок

 

Феноменология на духа

(1807)

 

 

Критики на Хегел:

- Философските предговори (липсата на органично цяло и прогресиращо развитие);

- Знанието като средство: Инструмент - овладяване (68) или Среда - вникване (69);

 

 

Структура

А. Съзнание

- сетивна увереност

- възприятие

- разсъдък

Б. Самосъзнание

В. Разум

- разум

- дух

- религия

- абсолютно знание

 

Предговор

Истината - "не само като субстанция, но и като субект" (20)

Истинното е цялото (22)

Истинното е действително само като система (25)

 

[Дискусия - развитието и диалектическият метод]

 

 

Увод

До този момент е имало само два варианта: Инструмент (активност) или Среда (пасивност);

...

 

[Дискусия: Феноменология - какво са феномените (материални и духовни). Отношението между феномен и реалност. Позицията на Хегел. Какво означава "Феномелогия на духа"]

 

[Дискусия: отношението феноменология-трансцендентална философия. Разликите с Декарт и Кант по отношение на техния фундационализъм]

 

[Дискусия - Господарят и робът]

[Дискусия - Плодът като опровергаване на цвета]

 

 

Ключови места за обсъждане: 56-57, 168-169, 172

 

 

 

www.vidinsky.com