начало

Васил Видински - Vassil Vidinsky

преподаване -- проекти -- публикации -- документация -- блог-

 

 

 

[преподаване]

 

 

2004 - 2005

година

 

"Философски концепции за пространството през Новото време"

 

спец-семинар за специалност "Философия", редовно обучение

СУ "Св. Климент Охридски"

 

 

Изпит:

До 17.01.2005 (понеделник) всеки един трябва да представи писмен анализ между 3 и 5 страници. Текстовете трябва да се изпратят по и-мейл или в краен случай да се донесат на последната сбирка на 18.01.2005, от 19.00 часа (тогава ще се нанасят и оценките).

 

Варианти за изпитни теми:

1. Анализ на конфликта Рене Декарт - Исак Нютон

2. Тема по избор (от темите, които са разглеждани на спецкурса)

 

Забележки за изпита:

- Стимулира се всяко защитено лично становище, а не просто преразказ по темата.

- Препоръчително е текстовете да са напечатани.

- Всички сведения, цитати и теми от спецкурса са приложени по-надолу.

 

 


 

Основни теми:

 

Въведение - Юдейската традиция

Проблем 1: Кои и какви са предходниците на идеята на Исак Нютон, че пространството е "sensorium of God" или на идеята на Хенри Мур, че пространството е "divine extension"? Концепция "186".

 

Въведение - Мюсюлманската традиция

Проблем 2: Как постепенно настъпва краят на аристотелизма във физиката? Какви са вариантите за отправни пространствени системи?

 

Въведение - Западноевропейската традиция

Проблем 3: Революцията на Коперник. Коя от двете системи - Птолемеевата или Коперниковата - е по-добра?

 

Изложение - Началото на Новата физика: Инерцията

Проблем 4: Революцията на Галилео Галилей. Как се появява геометричното пространство като описание на физическия свят?

 

Изложение - Началото на Новата физика: Безкрайността

Проблем 5: Как се създава безкрайната Вселена? Крайният свят и безкрайната Вселена като философски концепции.

 

Изложение - Началото на Новата физика: Относителността

Проблем 6: Конфликтът Рене Декарт - Исак Нютон. Има ли въобще пространство?

 

Заключение: - Отношението Абсолютно-Относително

Проблем 7: "Абсолютна" или "относителна" е съвременната физика?

 

 

Библиография:

 

[Бонев, 1973] - Николай Коперник, във Николай Коперник 1473-1973 (сборник); София : БАН, 1973, с. 9-20

[Галилей, 1984] - Избрани произведения, том І - Звездно съобщение, Диалог за двете главни системи на света - Птолемеевата и Коперниковата; пр. Симеон Тодоров; София : Наука и изкуство, 1984, 558 с.

[Галилей, 1985] - Избрани произведения, том ІІ - Беседи и математически доказателства относно две нови науки; пр. Симеон Тодоров; София : Наука и изкуство, 1985, 398 с.

[Глой, 2004] - Разбирането на природата (том І - История на научното мислене); пр. Десислава Лазарова, София : ИК "ЛИК", 2004, 400 с.

[Дацев, 1973] - Революционните идеи на Коперник и общата теория на относителността, във Николай Коперник 1473-1973 (сборник); София : БАН, 1973, с. 46-53

[Декарт, 1978] - Избрани философски произведения; поредица "Философско наследство"; съст. Кирил Дарковски; пр. Магдалена Шишкова, Донка Меламед, Ева Глишева, Атанас Драгиев; София : "Наука и изкуство", 1978, 735 с.

[Калинков, 1973] - Епохата и делото на Коперник, във Николай Коперник 1473-1973 (сборник); София : БАН, 1973, с. 21-45

[Кун, 1996] - Структурата на научните революции; пр. Иванка Томова; София : ИК "Петър Берон", 224 с.

[Николай Коперник, 1973] - Николай Коперник 1473-1973 (сборник); София : БАН, 1973

[Поликаров, 1996] - Революции във физиката. От Галилей до наше време; София : Академично издателство "Проф. Марин Дринов", 1996, 182 с.

 

[Descartes, 1995] - Les principes de la philosophie [Електронен документ; URL: http://visualiseur.bnf.fr/Visualiseur?Destination=Gallica&O=NUMM-94260; Достъп: 28 септември 2004г.]; във Oeuvres de Descartes, том 3; научен ред. Victor Cousin; [по изданието: Oeuvres de Descartes; Paris : F.-G. Levrault, 1824-1826]; 1995, 545 с.

[Disalle, 1994] - On Dynamics, Indiscernibility, and Spacetime Ontology, във The British Journal for the Philosophy of Science, том 45, № 1 (март, 1994), с. 265-287

[Garber, 2001] - Descartes and the Scientific Revolution: Some Kuhnian Reflections, във Perspectives on Sciеnce, том 9, № 4, 2001, с. 405-422

[Hoefer, 1998] - Absolute versus Relational Spacetime: For Better or Worse, the Debate Goes on; във The British Journal for the Philosophy of Science, том 49, № 3, септември 1998, с. 451-467

[Jammer, 1969] - Concepts of space. The History of Theories of Space in Physics; (ІІ изд., І изд - 1954), Cambridge : Harvard University Press, 1969, 222 с.

[Koyre, 1957] - From the Closed World to the Infinite Universe; Baltimore : The John Hopkins Press, 1957, xii-314 с.

[Koyre, 1943] - Galileo and the Scientific Revolution of the Seventeenth Century, във The Philosophical Review, том 52, № 4 (юли, 1943), с. 333-348

[Newton, 1982] - De Gravitatione et Aequipondio Fluidorum [Електронен документ; URL: http://www.msu.edu/~allenwi/translations/De_Gravitatione_et_Aequipondio_Fluidorum_translation.htm]; пр. William. B. Allen; във Montesquieu's Manner of Discovering Man's Duties (представено на Annual Meeting of the American Political Science Association, Denver, Colorado, 1982) [преводът е по изданието "Unpublished Scientific Papers of Isaac Newton", ред. A. Rupert Hall and Marie Boas Hall; Cambridge : Cambridge University Press, 1962, с. 90-121]

[On the Shoulder of Giants, 2003] - On the Shoulder of Giants. The Great Works of Physics and Astronomy, редактор и коментари Стивън Хокинг; Penguin Books, London, 2003, 1264 с.

[Rynasiewicz, 1996] - Absolute Versus Relational Space-Time: An Outmoded Debate?; във The Journal of Philosophy, том 93, № 6, юни 1996, с. 279-306

[Rynasiewicz, 2000] - On the Distinction between Absolute and Relative Motion, във Philosophy of Science, том 67, № 1, март 2000, с. 70-93

[Slowik, 2002] - Cartesian Spacetime. Descartes' Physics and the Relational Theory of Space and Motion; Archives Internationales D`Histoire des Idees (International Archives of the History of Ideas), volume 181; Dordrecht : Kluwer Academic Publishers, 2002, 242 с.

[Snider, 2000] - Cartesian Bodies, във Modem Philology, том 98, № 2, Religion, Gender, and the Writing of Women: Historicist Essays in Honor of Janel Mueller, (ноември, 2000), с. 299-319


 


 

 

Проблем 1:

Кои и какви са предходниците на идеята на Исак Нютон, че пространството е "sensorium of God" или на идеята на Хенри Мор, че пространството е "divine extension"?

Концепция "186"

 

 

История:

1. Езикът: makom (иврит) - място; Бог; makam (араб.) - свято място или свещена гробница

1.1. В палестинския юдаизъм (І в.) се използва понятието makom, както за обозначаване на място, така и за наименование на Бог.

1.2. Подобно нещо не е разпространено в древногръцката философия (срв. Секст Емпирик и твърденията му за Аристотел).

(вж. изследвания по въпроса: H. A. Wolfson; E. Landau; A. Marmorstein)

1.3. Разликата между пантеизма от една страна и сродяването на Бога и пространството от друга.

 

2. Влиянието на кабалата ("традиция", ХІІ век)

2.1. Място = Бог = 186.

2.2. "Бог се нарича пространство, защото той е пространство на себе си" - Зохар, І:147b; ІІ:63b; ІІ:207а.

2.3. Елийа дел Медиго - след падането на Константинопол (1453), той отива в Падуа, а после Мирандола го кани във Флоренция.

а) Мирандола - първият, който въвежда кабалата в християнството.

б) Мирандола - влияния на астрологията му върху Йохан Кеплер.

2.4. ХVІ век - превежда се книгата "Зохар" в Италия (зохар като светлина)

2.5. Германски мистицизъм (Johannes Reuchlin (1455-1522) и преводът De arte Cabbalistica, 1517), Бернардино Телесио, Кампанела, Гасенди

 

 

Хенри Мор

(1614 - 1687)

 

Общи сведения:

Хенри Мор е представител на Кеймбриджския платонизъм и знае много добре иврит. Познава произведенията на Марсилио Фичино, Плотин, Агрипа... Има важна кореспонденция с Рене Декарт, която прекъсва заради смъртта на френския философ. В кореспонденцията, както и в някои от своите текстове (The Immortality of the Soule; Enchiridion Metaphysicum), Мор е недоволен от "материализма" и "атеизма" на Рене Декарт и се противопоставя на идеята, че материя и пространство са едно и също.

 

Тези:

(А) Протяжността не е отличителен белег на материята

Отличителният белег ("criterium differentionis") е това, че материята е непроницаема. Общото между материя и дух е пространството (т.е. духът има протяжност).

(Б) Пространството е реално и има реални атрибути

- Въпреки че Мор отрича съществуването на вакуума, той не е съгласен с концепцията на Рене Декарт (Нач II, 18) - [Декарт, 1978: 525], защото според Мор, ако няма материя в пространството, на мястото на материята има дух.

- Пространството е измеримо.

(В) Пространството има божествена същност

- Бог е самото пространство.

- God`s essence implies existence (поредното онтологическо доказателство).

 

Повлиява на:

- Исак Нютон чрез идеята за "божественото" пространство.

- Спиноза, който смята, че не само протяжността, но и материята е божествен атрибут; вж. Спиноза - Етика, І, 15. (Лайбниц вижда в тези твърдения на Спиноза влияние на кабалата; вж. писмо до Bourget, 1707 година)

 

По-важни произведения:

1652 - An Antidote against Atheism

1659 - The Immortality of the Soule

1660 - An Explanation of the Grand Mystery of Godliness

1667 - Ethicum

1668 - Divine Dialogues

1671 - Enchiridion Metaphysicum

 

Текстове върху кабалата:

- Cabalistic catechism

- Kabala denudata seu doctrina Hebraeorum transcendentalis et metaphysica, Sulzbach, 1677

 

 

 

 


 

 

Проблем 2:

Как постепенно настъпва краят на аристотелизма във физиката?

Какви са вариантите за отправни пространствени системи?

 

Хипотеза:

Революцията на Коперник е всъщност и разрешаване на проблема за аристотелевата дефиниция за място/пространство.

 

 

Аристотел

(384 - 322)

Твърдения:

(А) От движението следва по необходимост покой. В коментара на Макс Джамър нещата звучат така: "whenever a body is in motion, there must be something that is motionless" [Jammer, 1969: 59].

(Б) Движението е смяна на пространството, а отправната система е съседното тяло (в английския език се използва словосъчетанието "transitional movement").

(В) Последната небесна сфера се движи с постоянна ъглова скорост, но самата тя няма място, защото е последна.

 

Забележки:

- пространство и място при Аристотел са идентични - "In Aristotle space is identified with place and defined as the adjacent boundary of containing body" [Jammer, 1969: 53].

- според Аристотел не съществува вакуум

- материята се дели до безкрайност (т. нар. потенциална безкрайност)

 

 

Дамаский

(480 - 550)

Дамаский се усъмнява в твърдение (А) - Дали движението води до съществуването на нещо неподвижно?

 

Твърдение:

Движението не изисква покой. Само нашите възприятия са тези, които търсят неподвижна отправна система.

- може да има движение на Вселената като цяло

- има местно движение (при Дамаский присъства традиционната доктрина за "естественото място")

Коментар: Макс Джамър прави аналогия със съвременната физика и твърди, че идеята за естествените места е като инвариантно поле, което определя финалната причина на всяко движение; има регулативна функция и увеличава степента на идеалност във Вселената.

 

Последствия:

Теолозите от Сорбоната отхвърлят (1277 г.) твърдение (А) за "абсолютно неподвижното тяло" (представено и преформулирано от Авероес) и приемат твърденията на Дамаский. Защото Бог, ако поиска, може да премести (движи) цялата безкрайна Вселена.

 

 

Калам

(ІХ век)

Основни характеристики:

- атомизъм

- непрекъсната божествена намеса

- вакуум (това обяснява атомизма и невъзможността за безкрайно деление)

 

Следствия:

1. Атомите нямат протяжност (makan), а позиция (hayyiz).

2. Появата на протяжността е с натрупване:

.. - дължина

.. .. - двуизмерност

.. .. .. .. - триизмерност

3. Пространството е прекъснато, защото времето е дискретно (срв. с твърденията на Аристотел за зависимостта между пространство->движение->време)

Забележка: Чрез прекъснатостта каламът се защитава от атаките на Аристотел към атомизма

4. Има само една скорост за всички движения във Вселената. Разликите в бързината между различните тела са от прекъсванията с покой.

 

Влияние на "калама":

- ХІІІ век - книгата на Маймонид "Водачът на заблудените" е преведена на латински (Тома от Аквино, Дънс Скот). В нея той критикува, но и представя някои от положенията на "калама".

- Лайбниц е чел Маймонид и в ръкописите има бележки по полетата (преводът на Buxtorfius). Срв. с монадологията на Лайбниц.

 

 

Моисей Маймонид

(1135 - 1204)

Критика на калама:

1. Примерът с воденичното колело и двете точки върху неговата повърхност - А. (в сърцевината на колелото) и Б. (на края на колелото).

Възражението на Маймонид: Не може да се твърди, че точка Б. има повече "прекъсвания покой" от точка А, защото воденичното колело ще се разпадне!

Отговор на калама: Сетивата ни лъжат [Jammer, 1969: 66]

 

2. Аналогични критики в Европа:

Случаят "rota Aristotelis".

- Какви са разликите с примера за "воденичното колело"?

- Срв. с развитието на проблема през ХVІІ век - идеята за безкрайно малките и безкрайно малките моменти покой (вж. Галилей) [Jammer, 1969: 67]

 

 

Отново Аристотел

Твърдение (Б)

Въпрос: ако движението е смяна на пространството, а отправната система е само съседното тяло, то как така се движи шофьорът в колата?

1. Секст Емпирик и примерът с кораба и човека на кораба.

Секст Емпирик не приема далечна отправната система, за да не отхвърли аристотелевата дефиниция за "мястото и съседното тяло", но критикува Аристотел за движението [Jammer, 1969: 71]

2. Окам и примерът със закотвения кораб и полюсите на Вселената

За първи път вместо формалната неподвижност на мястото, имаме отправна система от разстояние, спрямо която нещо е неподвижно. Срв. полюсите на Вселената с най-външната небесна сфера в аристотелево-птолемеевата система - твърдение (В).

 

Твърдение (В)

Въпрос: как така тя се движи с постоянна скорост, а самата тя няма място?

Противоречието е между: а) дефиницията за място и б) движението на последната небесна сфера

Николай Коперник избира за невалидна тезата за движението на последната небесна сфера (вж. гл. V, VІІІ, Х от "De revolutionibus orbium coelestium")

 

Забележка: Срв. с критиките към Аристотел на Хасдаи Крескас (Hasdai Crescas, 1340-1410) и Йосиф Албо (Joseph Albo, 1380 - 1444). Особено с дефиницията какво представлява мястото. Вж. примерите за вдлъбнатите фигури!

 

 

Заключение:

Революцията на Коперник е всъщност и разрешаване на проблема за аристотелевата дефиниция за място/пространство. [срв. с проблема дали Коперник е неоплатонист]

 

 

 


 

 

Проблем 3:

Революцията на Коперник.

Коя от двете системи - Птолемеевата или Коперниковата - е по-добра?

 

1. Какъв е видимият проблем с космоса?
<звездите> се движат от Изток на Запад
<планетите> се движат на Изток, после спират и тръгват обратно на Запад

 

 

Аполоний от Перга

(акме - 230 г. пр.н.е.)

Системата:

Възможно начало на изграждане на "Птолемеевата система". Въвеждане на основните понятия и орбити. Предлага система от деференти, епицикли и ексцентрични орбити.

(А) деферент - това е нормална окръжност
(Б) епицикъл - окръжност, която се търкаля по друга окръжност
пример: нека имаме две окръжности А и Б, те са в такава зависимост, че центърът на Б се намира върху дължината на окръжност А
(В) ексцентрична орбита - окръжност, при която центърът й е различен от точката на отчитане (която също е в окръжността). При ексцентричните орбити най-бързата скорост е в перигея, най-бавната - в апогея.

 

Има епицикли върху ексцентричен деферент.

 

 

Клавдий Птолемей

(II век)

Системата:

Птолемей систематизира геоцентричните идеи преди него и изгражда обяснителен, изчислителен метод за описание на космоса и движенията в него.

(история на заглавието на неговата книга: "Голямото построение" ("Мегале синтаксис") става "Мегисте" (най-велико). От арабския през латинския Аl Magisti, до българския вариант - Алмагест)
Твърдението на Птолемей: "Изглежда, по-лесно е да се движат самите планети, отколкото да се обясни тяхното движение" [Коментар и интерпретация. Влиянието на Птолемей.]

 

Критики срещу системата:

ХII век - Авероес се обявява срещу Птолемей
ХIII век - Алфонс Х Кастилски (за сведение по негово време системата на Птолемей е вече със 70-80 епицикъла).

Испанският крал казва: "Ако бях на мястото на Бога, щях да устроя света много по-просто" срв. [Кун, 1996: 86]

 

 

Хронология на предшествениците на Коперник:

Евдокс Книдски

(408-355)
- система на хелиоцентричните сфери
- геоцентризъм

 

Аристарх Самоски
(310-230)
За него има сведения в "Псамит" от Архимед, освен това го споменават Плутарх и Аеций, както и Коперник в своя ръкопис. Аристарх е най-известният хелиоцентрист преди Николай Коперник [Калинков, 1973: 31]

 

Други предшественици:

Орфическите химни (ХVII в. пр.)

Хикет Сиракузски (IV в. пр.)

Макробий (IV в. пр.)

Витрувий (I в. пр.)

Ариабхата (V в.)

Абу-р-Рейхан ал-Бируни (987-1050)

вж. [Калинков, 1973: 32]

 

 

Николай Коперник

(Koppernigk)
(1473-1543)

Хронология:

1491 - Краков: учи философия и медицина
1497 - Болоня
1500 - Рим: преподава математика
1502 - Падуа: медицина
1506 - Фромборк: Куриа Коперника (обсерватория)
1515 - "Nicolai Copernici de hypothesibus motuum caelestium a se constitutis commentariolus" (написана е преди 1515 г.) - това е дисертацията на Николай Коперник, известна като "Малкият коментар" (досега са намерени три ръкописни копия)

1540 - папа Павел III създава Орден на йезуитите с ген. Игнатий Лойола
1543 - Коперник издава "За въртенето на небесните сфери", ("За обиколките на небесните тела", "De revolutionibus orbium coelestium") и умира; вж. [Николай Коперник, 1973]
1544 - папа Павел III - Рим, централен инквизиционен трибунал
1545-1563 - Тридентски събор и забрана на книги
1559 - Index librorum prohibitorum, първи списък със забранени книги

1600 - изгарят Джордано Бруно ("Слънцето не е център на света и има безкрайно много слънца")
1616 - папа Павел V осъжда книгата на Коперник. Осъждането в Index librorum prohibitorum е валидно до 1826.


Твърдения:

Твърдения в "Малкия коментар" - Nicolai Copernici de hypothesibus motuum caelestium a se constitutis commentariolus:
1. Не съществува единен център за всички небесни орбити или сфери.
2. Центърът на Земята не е център на света, а само център на привличането и център на Лунната орбита.
3. Всички сфери се движат около Слънцето, разположено като че ли в средата на всичко, така че около Слънцето се намира центърът на света
[Калинков, 1973: 33], срв. [Николай Коперник, 1973]

 

Има разлика между Малкия коментар и Книгата "De revolutionibus orbium coelestium":
МК - концентрична космология
К - ексцентрична космология

 

Допълнителни сведения:

1. Местният Нюрнбергски математик и лутерански богослов Озиандер вмъква собствен предговор към съчинението на Коперник от името на полския астроном. В последствие фалшификацията е разкрита [Калинков, 1973: 38] [Значение на предговора и цел на фалшификацията]

2. Коперник не е приет както от страна на католиците, така и от страна на Лутер [Политически следствия от това двойно неодобрение]

3. Тихо Брахе (1546-1600) се връща към геоцентризма [За ограниченото влияние на Коперник след смъртта му]

 

Извод:

Коперник е в началото на механическата представа за Вселената.

 

Накратко за развитието на системата на Николай Коперник:

Коперник: планетната орбита е окръжност с център Слънце
Кеплер: орбитата е елипса, във фокуса е Слънцето
Нютон: елиптична орбита, пертурбирана от останалите планети (всеобща гравитация)

 

 

Към проблем 3:

Въпросът:

Коя от двете системи - Птолемеевата или Коперниковата - е по-добра?

 

Твърдението:

Според Общата теория на относителността (ОТО) на Айнщайн и по-конкретно според обобщението на принципа на относителността на Галилей: Физическите явления протичат по еднакъв начин във всяка инерциална система вж. [Дацев, 1973: 48] [вж. Примерът с асансьора и принципът на еквивалентността]

 

Изводът:

Гравитационното поле е еквивалентно на инерчното поле.

 

Проблемът:

Не са ли еквивалентни двете отправни системи - на Птолемей и Коперник?

 

Решението:

В ОТО става дума само за локална еквивалентност, а не еквивалентност във всяко време и на всяко място, така че сравнението и отъждествяването на двете системи под принципа на еквивалентността е некоректно [Дацев, 1973: 46-53].

 


 

 

Проблем 4:

Революцията на Галилео Галилей.

Как се появява геометричното пространство като описание на физическия свят?

 

 

Инерцията - втората революция:

1. Появата на инерцията

Модерната физика води началото си от Галилео Галилей и Рене Декарт, чрез закона за инерциалното движение като основен природен закон [Koyre, 1943: 334]. Въпреки че Галилей не е формулирал този принцип, Нютон посочва него като предходник, а не Декарт (който изразява за първи път закона) [Основанията на Нютон и предимството на Галилей пред Декарт]

 

2. Очевидността на инерцията и нейната невъзможност - новата философия

а. Александър Койре казва за "откриването" на инерцията - "they had not to "discover" or to "establish" these simple and evident laws, but to work out and to build up the very framework which made this discoveries possible" [Koyre, 1943: 335] - Това именно е нова философия, а не само нова физика.

б. Тази нова философия е така естествена за нас, че имаме чувството, че сме я схванали чрез наблюдение. В действителност ние никъде не можем да наблюдаваме "инерцията", тя е "utterly and absolutely impossible" [Koyre, 1943: 336]. Здравият разум е аристотелов и средновековен [Koyre, 1943: 337].

 

3. Принципът на инерцията

Какво е инерцията?

Всяко едно тяло запазва състоянието (покой или движение), в което се намира, докато нещо друго не го промени (вж. Галилей и Декарт).

 

4. Новата физика

Условия и предпоставки за появата на Новата физика и принципа на инерцията.

а. възможност за изолация на дадено тяло от цялата физическа среда

б. концепция за пространството, която аналогична на хомогенното, безкрайно геометрично поле на Евклид

в. концепция за движението и покоя като състояния от едно и също онтологично ниво [Koyre, 1943: 337]

-в1. Движението и покоят по никакъв начин не засягат самото тяло. То е безотносително към двете състояния, защото те не променят нищо в него.

-в2. Всъщност ние не можем да припишем движение на самото тяло, защото движението е отношение между тела и ние сме тези, които избираме кое е "тялото в покой". Движението е относително [Koyre, 1943: 336]

-в3. Може да съществуват няколко движения едновременно "във" едно и също тяло, именно защото не са "във" него, а са относителни спрямо други тела [Все пак, колко движения може да има едновременно "във" едно и също тяло?]

 

5. Невъзможност за разработване на земна физика без включване на небесна физика [Koyre, 1943: 334]

 

6. Крайният античен Космос - Безкрайният Модерен Космос.

 

 

Аристотел

(384 - 322)

 

1. Аристотелевата физика е сетивно-основана и затова не е математическа. Причината е, че математиката не съответства на сетивните данни и няма в нея "качество" и "движение" - "there is no quailty, and no motion, in the timeless realm of figure and number" [Koyre, 1943: 338]. Това е достатъчно основание да се счита, че геометрията не би могла да опише действителното състояние на нещата.

 

2. Движението (кинезис) е промяна към състоянието покой:

(а) движението има за цел покоя;

(б) покоят е състояние, а движението е промяна;

(в) движението въздейства на тялото (променя го)

(г) едновременните движения интерферират в тялото, и дори могат да бъдат несъответни едно с друго [Koyre, 1943: 338].

В такава система инерцията е невъзможна и противоречива.

 

3. Тъй като не може да има абстрахиране от света, на което и да е тяло, затова и съществуват "естествени места" (natural places), към които тялото принадлежи.

 

 

Аристотел и Птолемей:

1. Земята не може да се движи, защото:

- всичко (което не е фиксирано) ще отлети заради центробежната сила на въртенето и ще "изостане" [Koyre, 1943: 339] [Как така не ни се завива свят и защо камъкът хвърлен нагоре пада на същото място? Това твърдение е абсолютно коректно в рамките на аристотелево-птолемеевата система.]

 

2. Кулата - пример за дискусия: Аристотелево-птолемеевата система: Ако пуснем от една кула (К) тяло (Т) по правата АБ и Земята (З) се движи, то нейното движение няма да въздейства на Т по никакъв начин (защото са отделени). Следователно движението на З не участва в движението на Т и Т ще "изостане", следвайки правата АБ. [Анализ. Сравни с това как ние мислим движението на лъч светлина - [Koyre, 1943: 340]]

 

 

Николай Коперник

(1473-1543)

 

Аргумент срещу аристотелево-птолемеевата система:

Примерът с кулата би бил валиден само ако има някакво не-естествено движение. Предпоставката на Коперник е че, всички тела принадлежащи към земята имат естествено движение, което не им позволява да "изостават". Има някаква общност между нещата на Земята и самата Земя [Koyre, 1943: 341] [Кое е ценното на този аргумент? Какво е новото? Как двата физически свята - небесен и земен - стават един?]

 

 

Джордано Бруно

(1548-1600)

 

1. Вселената е отворена и безкрайна.

2. Движението не е естествено или неестествено и няма естествени или неестествени места, защото всяко място и движение е идентично на всяко друго и всички движения и места са "естествени" [Koyre, 1943: 342] [Преодоляване на Коперник]

3. Едно и също място може да участва в две системи - [Koyre, 1943: 342] [Коментар и анализ на забележителния пример за кораба (К), моста (М) и двете пуснати тела (Т1)(Т2). Грешката на Бруно и импетус-теорията]

4. Корабът като система е еквивалентен на Земята като система [Последствия и изводи]

 

 

Тихо Брахе

(1546-1601)

 

1. Отрича примера на Джордано Бруно - тялото ще изостане (!) [Koyre, 1943: 343] Брахе смята, че обратното би означавало, че тялото помни откъде тръгва и трябва да има душа.

2. Земята не се движи, защото това би означавало да е различно движението на снаряд на изток и на запад.

3. Движението не е отношение, а вътрешна характеристика на тялото и движенията взаимно се затрудняват. Доказателството с летящия куршум!

 

 

Кеплер

(1571-1630)

 

1. Въвежда термина "iner alia" (инерция) и въпреки всичко е по-близо до Средновековието, отколкото до Галилей и Декарт. За него движението и покоя са все още различни по статус в онтологичната йерархия [Koyre, 1943: 344].

 

инерция - съпротивлението на тялото срещу всяка промяна на състоянието (но съпротивление само към движението)

 

2. Вместо общността на Земята и земните тела (идеята на Коперник), Кеплер предлага силите на привличане. Именно затова телата не изостават видимо [Все едно еластични вериги.]

2.1. Движението на тялото е сбор от движението на Земята и собственото движение. Първото движение (на Земята) е общо за всички тела, тъй че не е специфичен белег [Неутрализацията на Тихо Брахе]

 

3. Според Кеплер: примерът на Джордано Бруно не означава в никакъв случай еквивалентност между "кораба" и "Земята", защото Земята привлича, а корабът - не.

 

 

Галилео Галилей

(1564-1642)

 

Книгата на природата е написана на геометричен език - Галилей [вж. коментара на Койре - [Koyre, 1943: 336]]

Цялата моя физика е геометрия - Рене Декарт

 

1. Първо, хората трябва да се образоват, после да се докаже Новата физика [Koyre, 1943: 346].

2. Движението е бързина и посока, а не усилия, impetus (тласък, стимул) и момент [Новите примери на Галилей].

3. Think - imagine [Koyre, 1943: 346] [Самосъзнание за интелектуалния конструкт на Новата физика: - А направи ли експеримент? - Няма нужда]

4. Всички тези закони са математически, а не физически [Koyre, 1943: 346]. Движението е зависимо от числото - "Motion is subjected to number" [Koyre, 1943: 347] [Влиянието на Платон и платонизма. Залезът на Аристотел.]

5. Геометрия на движението (Галилей) - Геометрия на покоя (Архимед)

 


 

Проблем 5:

Как се създава безкрайната Вселена?

Крайният свят и безкрайната Вселена като философски концепции.

 

 

Предварителна уточняваща структура:

Първата относителност - безкрайната Вселена (Джордано Бруно, Рене Декарт, Исак Нютон)
Втората относителност - идеята за инерция (Галилео Галилей, Рене Декарт, Исак Нютон)
Третата относителност - няма фиксирана отправна система (Рене Декарт)

 

Светът: от "измерим" през "неизмерим" към "безкраен".

 


Николай Коперник

(1473-1543)

 

Основата на двете системи:

Аристотел:
А. Безкрайното не може да бъде обходено.
Б. Звездите се въртят (обхождат).
Следствие: Няма безкрайност

 

Коперник:
Звездите са фиксирани...
Следствие: Пътят към безкрайността е отворен! [Koyre, 1957: 35]

 

Забележка:

Светът на Коперник не е йерархизиран, но е структуриран и краен [Koyre, 1957: 30]. За разлика от Аристотел обаче, след фиксираните звезди има пространство: "не може нещо да е обгърнато от нищо" [Koyre, 1957: 32] [Странното отношение крайно-безкрайно при Коперник]


Твърдението:

Нашият свят не е безкраен, а неизмерим (immensum) [Koyre, 1957: 33]

 

Резултат:

Светът става 2000 пъти по-голям в сравнение с Птолемеевата система [Koyre, 1957: 34] [Проблемът за неизмеримостта]

(2000 пъти по-голям, 20 000 земни орбити, 201 млн километра)

 

 

Първите безкрайни Вселени:

 

Николай Кузански

(1401-1464)

Идеята за безкрайност и Божественото съвършенство в "За ученото незнание" (De docta ignorantia, 1440)

 

Томас Дигес

Thomas Digges (1546?-1595)

1. Той е първият, който отхвърля идеята на Коперник за затворена Вселена [Koyre, 1957: 36]. В своето произведение дава доста свободен превод на "De revolutionibus orbium coelestium" с някои забележителни добавки... [Коментар на текста "Perfit Description of the Caelestiall Orbes" (1576) на Томас Дигес]

2. Теологическите основания на Дигес. Звездите са в теологичните небеса (за разлика от липсващия "Рай" при Коперник) [Koyre, 1957: 39].

 

 

Джордано Бруно

(1548-1600)


Средновековният въпрос: Защо Бог не е създал света безкраен?
Отговорът на Бруно: Именно Божието всемогъщество е направило света безкраен [Koyre, 1957: 42]

 

Твърдения от "De l`infinito universo e mondi" (1584):

1. Няма център или периферия, а само "между".

2. Движението и промяната са белег на съвършенство.

 

Изводи:
1. "from sensual to intellectual cognition" (вж. Галилео Галилей) [Koyre, 1957: 44].
2. Безкрайността е метафизическа доктрина.
3. Принципът на достатъчното основание (вж. Лайбниц).

 

 

Галилео Галилей

(1564-1642)

 

Галилей отрича центъра на Вселената, но не взима (ясна) позиция по отношение на безкрайността [Koyre, 1957: 95-6] [Срв. обаче с цитат от "Звездно съобщение" (Sidereus Nuncius, 1610): "обиколка около центъра на света" [Галилей, 1984: 43]]
- в "Диалозите" твърди едновременно, че Вселената е крайна и безкрайна;
- в "Писмо до Инголи", че е нерешен и нерешим въпрос;
- в "Писмо до Личети": "оставам в съмнение кой от двата отговора е верен";

 

Новите открития:

Perspicillum - инструменталната фаза в науката [Koyre, 1957: 90]

 

Проблемът с новите звезди:
- или твърде малки
- или твърде далече [Koyre, 1957: 94]

 

 

Йохан Кеплер

(1571-1630)

 

Аргументи срещу безкрайността:
1. Не може да има ред и хармония в безкрайността.
2. Ако пространството е безкрайно и хомогенно, то "fixed stars in this universe must be uniform, too" [Koyre, 1957: 62]
3. Астрономията е емпирична, експериментална наука, която се занимава с видимото. "The optical world is finite" [Koyre, 1957: 84] [Кеплер е аристотелианец]

 

Доказателства:
1. Звездите, които се виждат, не могат да бъдат безкрайно далече, защото ще са безкрайно големи [Koyre, 1957: 70]
2. А тези, които не се виждат са "an aliquot part of the circumference" [Koyre, 1957: 71]
3. Ако няма звезди след последната сфера - няма разстояние (т.е. няма безкрайност); ако има звезди - има разстояние (т.е. няма безкрайност). [Идеята за център и отправна точка]

 

Новите открития на Галилей не разрушават теорията на Кеплер (!?): защото откритите звезди не са много далече, а са много малки [Koyre, 1957: 75-6]
Проблемът е бил да не би да се открие планета, която се върти около звезда, затова "луните" (звездите) на Юпитер не са "опасни" за теорията на Кеплер.

 

 

Рене Декарт

(1596-1650)

 

Твърдения:

1. Телата не са в пространството, а сред други тела (срв. с Джордано Бруно).

2. Джордано Бруно и Йохан Кеплер казват, че няма празнота, а "етер".

Декарт отговаря - няма такова нещо като пространство.

 

Следствия и изводи:

А. Няма вакуум

Б. Светът е неопределен

В. Вселената е хомогенна

 

Общоразпространеното схващане за Рене Декарт:

 

От една страна имаме Галилеево-Нютоновата класическа динамика.

Това е механичната теория. Тя е едновременно революция и парадигма (дисциплинарна матрица) [Поликаров, 1996: 30]

- Обект на механиката е движението

- Понятие на механиката е абсолютното пространство

 

От друга страна имаме Декартовата кинематика.

Това също е механична теория. Но не е революция, нито е парадигма (дисциплинарна матрица).

Теорията на Рене Декарт и "законът за запазването на движението или на количество движение". [Вж. едно от най-кратките резюмета на картезианската физика - [Поликаров, 1996: 154-155]]

 

Анализ на Рене Декарт:

 

Б. Светът е неопределен - Как да мислим безкрайното Нач І, 26 и 27 [Декарт, 1978: 487-8]

В. Вселената е хомогенна - Няма много светове Нач ІІ, 22 [Декарт, 1978: 527]

 

 

Новата Вселена:

 

1. Поликаров скицира обрата, позовавайки се на Майкъл Фрийдман:

"Основни понятия у Аристотел са естествено място и естествено движение (към естественото място) в затворения Птолемеев свят. Установяването на принципа за инерцията (Галилей, Декарт) налага решителен поврат в завареното схващане. При равномерното праволинейно движение няма привилегировано място, и доколкото е вечно, то руши и рамките на крайния свят." [Поликаров, 1996: 40]

 

2. Всъщност изборът между крайно и безкрайно не е научен избор, а философски. Всички открития са "ненаблюдаеми":
- Коперниковата система
- Безкрайността на Вселената
- Движението по инерция

 


 

Проблем 6:

Конфликтът Рене Декарт - Исак Нютон.

Има ли въобще пространство?

 

 

За да разберем отношението между парадигмата на Нютон и школата на Рене Декарт, трябва да разгледаме понятия за "парадигма" и "школа", вж. [Кун, 1996]

 

Идеята за парадигма и научните революции

(по Томас Кун)

1. Вместо кумулативност - цялостност.

Томас Кун предлага науката да се разглежда като (историческа) цялост в своя собствен период [Кун, 1996: 19] и добавя: "Остарелите теории не са по принцип ненаучни само защото са отхвърлени. При този избор обаче е трудно научното развитие да се приеме като кумулативен процес." [Кун, 1996: 19]

 

2. От "еволюция в развитието на науката" към "революции в науката".

Аномалиите като предпоставки за революция: "Нормалната наука например често възпира фундаментални нововъведения, защото те неминуемо започват да оборват основните й предписания" [Кун, 1996: 21]

 

3. Пълнотата на обяснението е само пожелание:

"За да бъде приета за парадигма, една теория трябва да изглежда по-добра от конкуриращите се с нея теории, но тя не следва и в действителност никога не обяснява всички факти, с които се сблъсква" [Кун, 1996: 34]

 

 


Рене Декарт

(1596-1650)

 

Основните откъси в "Начала на философията" (1644) на Рене Декарт:

А. Теория за относителността на движението - Нач II, 13; Нач II, 28-31 (§ 30 не е преведен); Нач III, 28;

Б. Законите на природата - Нач II, 37; Нач II 39; Нач II, 40; Pr II, 45 (непреведен);

В. Закон за съхранение на количеството движение - Нач II, 36;


Дискусии:

- Какво означава протяжност?
- Къде може да се наблюдава протяжността?
- Какъв е проблемът, че схващаме "протяжността изобщо"? срв. Нач II, 12 [Декарт, 1978: 521] [Протяжността при Рене Декарт и липсващото пространство. "Протяжността на Декарт" срещу "масата на Нютон" като белег на всяко тяло]
- Каква е разликата между място, пространство и тялото в това място? вж. Нач II, 13 [Декарт, 1978: 521-2]

 

Място = положение; Пространство = големина и фигура; вж. Нач II, 14 [Декарт, 1978: 522]

 

 

 

Твърдения за релативността при Рене Декарт:

1. Пълната относителност на движението и покоя:

"... както едно и също нещо в едно и също време променя и не променя мястото си, по същия начин можем да кажем, че в едно и също време то се движи и не се движи." Нач II, 24 [Декарт, 1978: 528]

2. Липсата на покой:

"в цялата вселена не бихме могли да открием ни една точка, която да е действително неподвижна" Нач II, 13 [Декарт, 1978: 522].

3. Идеята за реципрочността на движението:

"Защото пренасянето е взаимно и ние не бихме могли да си представим, че тялото АВ [...] е пренесено от съседство с тялото CD, без да мислим също, че тялото CD е пренесено от съседство с тялото АВ и че също толкова действие е необходимо за едното, колкото и за другото." Нач II, 29 [Декарт, 1978: 529]

 

Дискусия:

Върху понятията "място", "пространство", "тяло", "движение", отношението "пространство-движение" вж. [Disalle, 1994: 274]: "Perhaps a more compelling argument is that, properly understood, space is defined by its regulation of the motion of bodies, and so we cannot meaningfully speak of space in the absence of the bodies which measure it"...

 

 

Исак Нютон

(1642-1727)

 

І. Двете парадигми - Исак Нютон срещу Рене Декарт:

 

Критиките на Исак Нютон в "De Gravitatione et Aequipondio Fluidorum" (написано между 1684 и 1685 година и останало приживе непубликувано) вж. [Newton, 1982] в превод на William. B. Allen.

 

а. "...But that these things may be manifest, the impression having been laid out is that, after any motion having been accomplished, no one can assign the place according to Descartes at which the body was in the beginning of the accomplished motion, or rather he has not said whence it is possible a body will be moved. And the reason is that according to Descartes it is not possible to define and assign the place except from the position of the surrounding bodies, and that after any motion having been accomplished the position of the surrounding bodies remains no more the same as it was before..." (курсив мой - В. Видински) [Newton, 1982]

 

б. "...And hence nothing fundamental is given by which the place which was at an earlier time should be able to be designated now in the present, or whence we are able to say such a place has now been more fully situated in the nature of things..." (курсив мой - В. Видински) [Newton, 1982]

 

в. "...according to the doctrine of Descartes, it is manifest that not even God himself (standing newly established with things) could accurately and in a geometrical sense describe (it), especially when, on account of the changed positions of bodies, it would no longer exist in the nature of things..." (курсив мой - В. Видински) [Newton, 1982]

 

г. "...Now, according as any motion having been completed, when the place in which it will have begun-that is, the beginning of the spatial trajectory-cannot be assigned (as) no longer being, nothing keeping the beginning of this spatial trajectory, there cannot be length; hence, when velocity derives from the length of space traversed in the time given, it will follow that there cannot be any velocity of something moving, just as I wished at first to point out. Moreover, what could be said about the beginning of the space traversed ought similarly to be understood about all intermediate places; and thus, when space has neither a beginning nor intermediate parts, it will follow (that) there would not be any space traversed and hence not any motion being determined, the which I wished secondly to indicate. In fact, on the contrary, it will follow (that) Cartesian motion is not motion, since nothing of it is velocity, nothing determinate, and no space anywhere, no distance will be traced..." (курсив мой - В. Видински) [Newton, 1982]

 

 

ІІ. Кофата на Исак Нютон

1. Анализ на примера с кофата. За самия пример вж. Scholium към Дефиниция VІІІ от "Philosophiae Naturalis Principia Mathematica" [On the Shoulder of Giants, 2003: 741]

2. Разделението Абсолютно-Относително. При Исак Нютон една жизнеспособна теория за движението, трябва да предпоставя (абсолютно) пространство, което е независимо от тялото [Rynasiewicz, 1996: 282-283].

3. Има абсолютно пространство, защото има абсолютна скорост [Hoefer, 1998: 453]

4. Връзката на Нютон с концепцията "186" (вж. по-нагоре)

 

Забележка: Чак Ернст Мах (през 1870 година) атакува "абсолютното пространство" и примера с кофата на Нютон [Hoefer, 1998: 453]. Hoefer смята, че само при Мах има добро изясняване на релативната концепция (за разлика от случаите Декарт, Лайбниц, Хюйгенс...).

 

 

 

Хипотеза за обединението на

Рене Декарт

 

Двата проблема при Рене Декарт:

(А) Декарт сякаш предлага крайна относителна концепция за движението, която сама по себе си е проблематична (както посочва още Исак Нютон).

(Б) Декарт, в своите 7 правила (към Законите на природата), сякаш забравя за относителността и разграничава ясно движението от покоя.

 

Имаме концептуален проблем (А) и вътрешно противоречие (Б).

 

А.

Дискусия

 

1. Относителността при Рене Декарт и критиката на Исак Нютон.

2. Двата типа относителност при Рене Декарт:

Нач ІІ, 13 - Случаят с кораба и безкрайните отправни системи (2.1)

Нач ІІ, 29 - Случаят с реципрочното движение и липсващата отправна система (2.2)

3. Разликата между идеален и реален физически модел.

4. Неутрализиране на проблем (А).

 

Б.

Дискусия

 

1. Законите на природата при Декарт (Нач ІІ, 37, 39, 40) срещу Правилата на Декарт (Pr II, 46-52). Реалните принципи срещу работните модели.

2. Идеалните условия на 7-те правила:
- няма съседни обекти,
- телата са абсолютно твърди (отношението еластичност - твърдост; Woolhouse - Slowik),
- имат определена форма,
- сблъсъкът е фронтален, а не под ъгъл
- скоростите и размерите са кратни по между си...

3. Защо "идеалните" 7 правила не могат да бъдат зависими от реалната относителност?

4. Неутрализиране на проблем (Б).

 

Допълнение и обединение:

 

1. Каква е разликата между двата идеални модела: А 2.2 и Б. 3?

Забележка: Идеалните модели на 7-те правила (Б. 3) и на движението като такова (А 2.2) се различават. В първия случай имаме съзнателно приписване на движение и покой - условие за илюстриране на закона за съхранение на количеството движение.

2. Има ли скрити закони на природата?
- закон за тъждеството
- закон за непротиворечието

3. Cogito ego sum, координатната система и хипотезата за обединението на Декарт (Нач ІІ, 13).

 

 


 

Проблем 7:

"Абсолютна" или "относителна" е съвременната физика?

 

Преглед на задочния спор между Robert Rynasiewicz (Absolute Versus Relational Space-Time: An Outmoded Debate? - [Rynasiewicz, 1996]) и Carl Hoefer (Absolute versus Relational Spacetime: For Better or Worse, the Debate Goes on - [Hoefer, 1998])

 

 

І. Robert Rynasiewicz


Rynasiewicz твърди, че класическият дебат [Субстантивизъм - Релативизъм] изчезва още през ХІХ век.

 

Идеята за етера
Конфликтът [Субстантивизъм - Релативизъм] се снема в идеята за "етер" на Лоренц - [Rynasiewicz, 1996: 290]) и в крайна сметка спорът между Декарт и Нютон не е актуален. Rynasiewicz се позовава на Айнщайн: "Today [Lorent`s] discovery may be expressed as follows: physical space and the ether are only different terms for the same thing; fields are physical states of space" 1920, Leiden.

 

ОТО

Същото снемане може да се наблюдава и в Общата теория на относителността (ОТО). Именно това е причината на пръв поглед противоречиви твърдения да съсъществуват при Айнщайн. Например:

1. 9 юни, 1952 - "Физическите обекти не са във пространството, а са пространствено протяжни. По такъв начин идеята за "празно пространство" губи своя смисъл."

2. 1927 - "По този начин на пространството и времето не е отнета тяхната реалност, а тяхната абсолютна причинност."
Решението на това "противоречие" се корени в идеята на Айнщайн за близостта между ОТО и теорията за етера (който снема класическия дебат [Абсолютно - Относително]) [Rynasiewicz, 1996: 281].

 

 

ІІ. Carl Hoefer

 

Hoefer е съгласен, че ОТО и теорията за етера имат общо, но смята, че сакто в случая с Лоренц, така и при Айнщайн, абсолютизмът побеждава над идеята за относителността [Hoefer, 1998: 451] и конфликтът [Абсолютно - Относително] продължава.

 

Идеята за етера
Етерът като наследник на абсолютното пространство.

На пръв поглед идеята за етера е едновременно картезианска и нютонианска [Hoefer, 1998: 453] - той може да е и материя, и пространство. "Етерът" на Лоренц може да не е "абсолютното нютоново пространство" [Hoefer, 1998: 456], но Hoefer показва, че в крайна сметка етерът е по-близко до Нютон, отколкото до Декарт [Hoefer, 1998: 457] и така конфликтът Декарт-Нютон продължава.

 

ОТО
Метричното поле е близко до идеята за етер от ХІХ век [Hoefer, 1998: 458].

Hoefer казва: "…the metric field […] of General Relativity is properly viewed as the modern representator of substantival spacetime, and by no means a material field in spacetime." [Hoefer, 1998: 459].
Това метрично поле дава следните характеристики на пространството:
- структура;
- инерциалната структура на време-пространството;
- определя разстоянията между произволни точки;

 

Айнщайн казва, че пространството не може да съществува без метричното поле, докато може да си го представим, че съществува без електромагнитно поле и "…according to the general theory of relativity space is endowed with physical qualities; in this sense, therefore, there exists an ether." Айнщайн, цитиран по [Hoefer, 1998: 460].

 

Заключение: "the metric is perfectly analogous to Newton's absolute space and time" [Hoefer, 1998: 459] и метричното поле е субстанциално време-пространство [Hoefer, 1998: 460]

 

ІІІ. Заключение

 

1. Каква е разликата между [Субстантивизъм - Релативизъм] и [Абсолютизъм - Релативизъм]?

2. Кои са субстантивистите?

3. Какъв е Рене Декарт - субстантивист или/и релативист?

 

Вж. разделението при [Rynasiewicz, 2000]:

"There are apparently three distinct senses of the term 'absolute' that recent philosophers of space and time have marked off from one another: (1) absolute vs. relative, (2) absolute (or substantival) vs. relational, and (3) absolute vs, dynamical. These are discussed at considerable length in two widely acclaimed recent monographs on the philosophy of spacetime physics, Michael Friedman's Foundations of Space-Time Theories (1983) and John Earman's World Enough and Space-Time (1989)." [Rynasiewicz, 2000: 71]

 

 

 

 

 

www.vidinsky.com