|
Васил Видински - Vassil Vidinsky |
преподаване -- проекти -- публикации -- документация -- блог- |
[документация]
Контекст и допълнителни сведения за ХVІІ-ХVІІІ век
Жители на Земята:
1600 г. - 100 000 000 души
1700 г. - 120 000 000 души
1800 г. - 200 000 000 души
1600 - известни са приблизително 32 % от сушата (49 % от Земята).
1800 - съответно - 60 % от сушата (83 % от Земята).
Управление във Франция през ХVІІ и ХVІІІ век: |
1610-1643: Луи ХIII 1643-1661: Кардинал Мазарини 1661-1715: Луи ХIV 1715-1723: Филип Орлеански (регент) 1723-1774: Луи ХV 1774-1792: Луи ХVІ 1792-1795: Конвент |
Управление в Англия през ХVІІ и ХVІІІ век: |
1603-1625: Джеймс І 1625-1649: Чарлз І (екзекутиран) 1660-1685: Чарлз ІІ 1685-1688: Джеймс ІІ 1689-1702: Уйлям ІІІ 1702-1714: Кралица Ана 1714-1727: Джордж І 1727-1760: Джордж ІІ 1760-1820: Джордж ІІІ |
През ХVII и ХVIII век научната информация се обменя чрез кореспонденция в огромни размери [История на математиката, 1975: 20]. Създава се и нова форма на организация на изледванията. Така че частната инициатива често изпреварва мероприятията на държавната власт [История на математиката, 1975: 19].
Важно е да се каже, че по това време ясно се усеща противопоставяне между Университетите (които са средновековно консервативни) и Академиите (новата наука) [История на математиката, 1975: 22].
Уйлям Гилберт (1544-1603) в De Magnete (1600), твърди, че земята се държи като гигантски магнит с полюси близо до географските полюси. Той въвежда думата 'electrica' (от гръцката дума за amber, elektron), и разделя електричеството от магнетизма.
Джордано Бруно (1548-1600) отхвърля идеята за ограничения космос (ХVI-ХVII).
Галилео Галилей (1564-1642) вкарва математиката в движението и това е началото на модерната наука. Няма никаква математика в Аристотелевета физка. Няма нищо друго освен математика в съвременната физика. Разликата я прави Галилей.
Той пръв разграничава скорост от ускорение (и го измерва - 9,8). С помощта на телескоп стават известни следните неща:
a) Луната има планини и долини. Това изменя античните представи, че небесата (включително Луната) са напълно различини от Земята. б) Всички планети имат дискове и нямат излъчвания както звездите. в) Юпитер има 4 луни. Това променило аргумента насочен срещу Коперник, че може да има само един център на Вселената. Сега имало вече 3 (Слънцето, Земята и Юпитер). г) Звездите са много повече от това, което се вижда с просто око, включая и Млечния път... И последно д) Преминава през фази както Луната.
Спрямо "относителността" на Галилей няма никаква физическа разлика между покой и постоянна скорост, въпреки че и той, и Нютон допускат, че има рамка, към която може да се съотнесем - absolute velocity of "rest".
Йохан Кеплер (1571-1630) предлага елиптични орбити - това е краят на съвършенството на кръговото движение.
Рене Декарт (1596-1650) отъждествява пространството с материалната субстанция и казва "Цялата моя физика е само геометрия."
Исак Нютон (1643-1727) и Лайбниц (1646-1716) създават по едно и също време две еквивалентни системи на общия анализ на безкрайно малките.
www.vidinsky.com